Две забележителни личности в 19-ия век, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, останаха завинаги в човешката история. Два безспорни интелекта изиграли  безспорна роля в съдбата на човечеството. Питам се, каква е връзката между събитията, които се случиха в света през двадесетото столетие, и глобалното въздействие на марксистката идеология на човешкото общество? Защо тази идеология оказа и продължава да оказва влияние върху милиони хора? На какво се дължи нейната сила и ще угасне ли тя някой ден?

Ленин, а след него и Сталин, и партията на болшевиките се опитаха и успяха да превъплътят идеите на Маркс и Енгелс в една изкуствено създадена чрез кървава революция и гражданска война държава на социализма. Точно в тая държава идеите на ортодоксалния комунизъм станаха причина не само за милиони избити невинни хора, но и за нейния общ разпад.

Теоретичните принципи на комунизма, развити от Маркс и  Енгелс в програмния документ „Манифест на комунистическата партия” и други документи, впоследствие се оказаха, че противоречат на действителното развитие на капитализма. Маркс и Енгелс виждаха изникващите противоречия, които ги принуждаваха многократно да коригират своите теоретични схващания за същността и развитието на капитализма. Както казва Ю.Шишков от Института за световна икономика и международни отношения  към АН на бившия СССР: „ Основоположниците на марксизма, които никога на са смятали своите възгледи за истина от последна инстанция, внасяха все нови и нови поправки. Техният брой се приближаваше към онази критична маса, когато изниква въпрос за съществена модификация на самата първична концепция. Нейните автори (особено Енгелс, надживял своя приятел с повече от две десетилетия), съдейки по някои техни изказвания, очевидно са вървели към такова преразглеждане, но не успяха да го направят.”(д.и.н.Ю.Шишков, Теория империализма, сп. „Наука и жизнь”, бр.9 и 10, 1990 г.). 

Но защо все пак идеите на комунизма хипнотизираха и увлякоха подире си огромни човешки маси не само в развиващи се страни, но и в не малко европейски капиталистически държави, разделяйки човечеството на два враждуващи идеологически и политически блока?

За да се отговори на тоя въпрос трябва да се вземат под внимание икономическите и политическите условия на живота в отделните страни. Там, където господстваха тоталитарни режими на управление, където имаше брутално потъпкване на основните човешки права, нисък стандарт на живот, критично високо социално напрежение или всичко заедно, комунистическата идеология намираше и винаги ще намира благоприятна почва.

Когато Маркс и Енгелс написаха Манифеста малко преди 1848 г., Европа вече се тресеше от бунтове и въстания – това беше времето на младия и див капитализъм, времето на жестока експлоатация на наемния труд от капитала. Наемният работник обедняваше все повече и повече, недоволството му растеше и се приближаваше до онази критична точка, в която неизбежно преминава в метежи и открити бунтове. Точно в такива екстремни условия левите и комунистическите партии хванаха за ушите популизма и го извадиха от  магическия цилиндър на комунизма. Е, няма как измъчените от глад, работещи по 16 часа и живеещи в коптори тъкачи, миньори и други да не повярват, че социализмът и комунизмът ще им осигурят доволен и спокоен живот, ще задоволят всичките им потребности. Те, могъщите пролетарии, след като се обединят от цял свят, ще станат гробарите на омразния и жесток капитализъм и на неговото място ще построят нов и справедлив обществен строй, в който всеки ще работи според своите способности, а ще задоволява потребностите според нуждите си. Трудещите се ги очаква светло бъдеще и така нататък.

Този популизъм, на който се крепят идеологиите на всички комунистически партии, изигра обаче лоша шега на техните създатели и водачи. Както природата не търпи празно пространство, така и обществото не търпи празни обещания, лъжи и измами. Историята не веднъж е доказвала, че който не се съобразява с естественото еволюционно развитие на човешкото общество рано или късно пада от пиедестала на водач. Хората са разумни същества и неизбежно идва време за размисъл, за преоценки и оценки на минала и настояща действителност. И тогава те прозират и съзират кое е било лъжа и кое -  истина.

Популизмът е парадната дреха на всяка политическа партия, била тя дясна или лява. Партиите се кичат с тая дреха, прикривайки своята социална немощ. Тяхната  грижа е да носят  изкуствената защитна премяна колкото е възможно по-дълго преди да се е скъсала. Без съмнение, колкото по-качествен е материалът, колкото по-майсторски и привлекателно е ушита,  толкова по-дълго може да я носят. Това е основният проблем на партиите.

Трябва да се признае, комунистическият популизъм беше блестящо съшит и стъкмен, за да събере погледите на стотици хиляди пролетарий, и заслугата за това принадлежи на Маркс и Енгелс. Като големи умове, те разбираха, че за да привлече огромни човешки маси, на комунизма трябва да се придаде научен вид и достоверност.

Компилирайки всъщност “рационалното зърно” от диалектиката на Хегел и “основното зърно” от материализма на Фойербах, Маркс и Енгелс създадоха наистина уникален философски хибрид – диалектическия материализъм – теоретичната основа на комунизма.

С желанието си да докаже по научен път неизбежната гибел на капитализма, необходимостта от диктатура на пролетариата и идването на комунистическия обществен строй Маркс в главния си научен труд „Капиталът” изследва прецизно и анализира капиталистическия начин на производство и тогавашните обществени отношения. Той прилага в анализа своя диалектически метод и по такъв начин самозадоволява своя интелект, понеже никой преди не е доставял и не би могъл да му достави удоволствие от подобен анализ.

И тъй, след като комунизмът беше опрашен от най-фин популизъм и подкован с вездесъщия диалектически материализъм, той се превърна във войнстваща  идеология на комунистическите партии и опиум за угнетените и бедстващи слоеве на населението. В това се заключаваше тогава хипнотизиращата сила на комунистическите идеи, защото те покълнаха и се развиха благодарение на една жестока действителност.

Анализът на капиталистическото производство и изводите, които направи Маркс в „Капиталът”, придаваха на комунизма научна достоверност и убедителност. Но капиталистическият начин на производство се развиваше и усъвършенстваше. Подобряваха се условията на живота и работата на наемните работници, заплащането на наемния труд постепенно се повишаваше. На основата на икономическата демокрация се създаваха условия за политическа демокрация: всеобщо и равно избирателно право, многопартийна система и парламентаризъм. Острите социални конфликти  се решаваха по конституционен път. Възгледите на Маркс и Енгелс за развитието и гибелта на капитализма встъпваха в очевидно противоречие с неговото действително развитие. Както пише Ю.Шишков, „...в процеса на формиране и развитие капитализмът придобиваше все по-голяма икономическа, социална и политическа еластичност.... В 1895 г., в края на живота си, Енгелс признава, че те с Маркс са сбъркали, като са очаквали гибелта на капитализма чрез бърза световна революция, и че той притежава значителни резерви за развитие”.

Въпреки тези многозначителни съмнения и колебания относно неизбежната гибел на капиталистическата обществена система чрез бързи революционни действия на обедняващия пролетариат, идеята за комунистическия обществено-икономически строй продължаваше да броди като призрак в Европа. Ако не бяха се пръкнали злотворните личности на Ленин и Сталин, едва ли тоя призрак щеше да се възпроизвежда по целия свят. Защото именно огромната съветска империя, създадена от тях, увлече подире си не малко развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка. В много от тях никнеха като гъби комунистически и други леви партии, които, естествено, се оказаха идеологически зависими от комунистическата партия на СССР. По-късно, след Втората световна война и разделението на света на сфери на влияние, страните с комунистически режими на управление логично изпаднаха и в политическа и икономическа зависимост от Съветския съюз. Стратегията и тактиката на комунистическите партии следваха неизменно грешните и люшкащи се ту наляво, ту на дясно стратегия и тактика на болшевишката и комунистическата партия на Съветския съюз.

След разпадането на Съветския съюз и преминаването на източноевропейските страни на пътя на демократично развитие комунизмът загуби влияние в голяма част от света.

Отива ли си комунизмът? За съжаление, това не се случва и няма да се случи по една проста причина: светът е бил, е и ще бъде разделен на богати и бедни, на проспериращи и ползващи благата на цивилизацията  хора и на умиращи от глад и тънещи в нищета и мизерия люде. Ето защо популистката идеология на комунизма постоянно ще се заражда и възпроизвежда в различни варианти точно в тази бедстваща част от човечеството. Комунизмът обаче никога няма да се осъществи като нова обществено-икономическа система поради залегналите в него идеи и принципи, които противоречат на естественото еволюционно развитие на човешкото общество. Наивно е да се смята, например, че различията между умствения и физическия труд ще изчезнат; че държавата ще отмре; че частната собственост ще изчезне и всички хора в обществото ще ползват обществената собственост според своите потребности и т.н.               

Частната собственост на средствата за производство възникна по естествен еволюционен път на развитие на човешкото общество от „колективната собственост” в първобитнообщинния строй. Когато няма свободен стоков пазар и частна собственост на средствата за производство, няма конкуренция – един от най-важните икономически фактори за развитието на материалното производство, техническия напредък и ръста на производителността на труда.

Китайската комунистическа партия много добре схвана ролята и значението на свободния стоков пазар. Тя се опитва да намери някакъв среден път на развитие на производителните сили, съчетавайки някои от елементите на капиталистическия начин на производство със силовите социалистически методи на управление (конвергенция на капитализма и социализма?). Сегашният бурен растеж на китайската икономика може да се обясни от една страна с нейното начално ниско равнище и много евтината работна ръка и от друга страна с огромните чужди инвестиции в необятния китайски пазар. Не бива да се забравя обаче, че китайският комунизъм не е комунизма на Маркс и Енгелс, на Ленин и Сталин, нито на Мао Дзедун. Той не е нова обществено-икономическа формация, а един наистина грандиозен икономически експеримент, замислен и осъществен от покойния Дън Сяопин. Заложената в него идея за държавно и партийно управление на капиталистическия стоков пазар с методите и похватите на социализма и комунизма обаче е дълбоко противоречива. Не е възможно да се развива икономическа демокрация, свободни стоково-пазарни отношения при липса на политическа демокрация.

Следователно, в смисъла на казаното дотук,  Китай никога няма да се похвали с изградена по-висша обществено-икономическа формация – комунизма на Маркс и Енгелс –, защото никакви  интелектуални мастурбации не са в състояние да въздигнат идеите на комунизма на ниво по-високо от нивото на една съблазнителна, но ялова теория. Комунизмът е и ще си остане чиста утопия, която ще  продължи да броди като призрак по света.