2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 8602 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2008 10:17
(Опит за единение на сериозното с усмивката)
Преди време в ръцете ми попадна много интересна книга – “Цветолечение по метода на д-р Едуард Бенч”. Нейният автор Метхилд Шефер популярно обяснява и препоръчва този метод на лечение, предизвикал огромен интерес сред милиони хора от три континента – Европа, Америка и Австралия.
Направиха ми силно впечатление думите на самия д-р Бенч, изведени като мото в книгата. Той казва: “ Болестта не е наказание или жестокост, а просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди – за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме.” Мъдри слова, които подсказват за двуединство на духа и енергията на материалната природа!
Въпреки че с някои от възгледите на д-р Бенч не съм съгласен, като например въздействието на енергийната сила на цветните настойки върху характера на човека, безспорни са от моя гледна точка енергийното съдържание на висшите диворастящи растения (следователно и на техните цветове) и взаимодействието на техните енергийни трептения с различните системи на човешкото тяло, начините за приготвяне на настойките (чрез излагане на слънце и изваряване) и така нататък.
Смайващото със своята дълбочина единство на двата темела на природата – материя и енергия - намира изражение в още по-учудващото единство на материята и духът. Спорът между двете противоположни направления във философията - материализма и идеализма за това кое е първичното, материята или идеята (духът), е безсмислен по две причини. Първо, защото в природата не съществува материя без енергийно съдържание, т.е. енергията е присъща неотменна част на материята. Второ, защото според мен духът представлява висша форма на енергията и като такава той е присъщ на висшите форми на живата материя. В текста по нататък за краткост използвам думата дух (душа), разбирайки висшата форма на енергия.
Неизбежно изниква въпросът: Какво става с душата, когато живата материя умре?
Тъй като енергията е неунищожима съгласно фундаменталния закон за запазване и превръщане на енергията, има два възможни варианта.
По първия вариант духът (или душата) се отделя от мъртвата материална форма и започва да “блуждае” във вселенското пространство до момента, в който бъде погълната от друга жива материална форма. Този пренос на енергия е възможно да се осъществи само при наличие на разлика между потенциалите на блуждаещата енергия, ако може така да се каже, и енергията на акцепторната материална форма. С други думи необходимо е потенциалът на блуждаещата енергия да е по-висок от потенциала на собствената енергия на акцептора. Необходимо е още едно условие, а именно генетичната природа на блуждаещия дух да съответства на генетичната природа на акцептора. Това означава, че не е възможен пренос на блуждаеща енергия например между куче и котка или между животно и човек или обратното. Казано на математически език, трансферът е възможен само между елементи на едно и също множество или между елементи на негово подмножество.
След завършването на преноса акцепторът придобива повишен енергиен потенциал. В случай на смърт неговият дух се излъчва в пространството като блуждаеща енергия.
Понеже между елементите на едно множество или подмножество съществува динамично равновесие (съотношението между умиращи и раждащи се индивиди се колебае около единица), подобно равновесие се установява и между количеството на погълнатата енергия и количеството на блуждаещата енергия. В крайна сметка духът – тази висша форма на енергия – пътешества във времето и пространството в един безкраен цикъл “дух - пространство - материя - дух”.
Вторият вариант е подкупващо прост. Може да се предположи, че духът в мъртвия организъм се превръща в някаква друга по-проста форма на енергия, например в топлинна енергия, която се разсейва в околното пространство.
За разлика от първия “романтичен” вариант вторият изглежда от пръв поглед по-реалистичен и обясним от гледна точка на физическите закони. За съжаление обаче, колкото и примамливо прост да ни се струва, той не може да даде отговор на въпросите как и от къде се появява духът в живия организъм, т.е. остава необяснен неговия генезис. Ако се признава съществуването на духа, би следвало да се обясни защо и как съществува.
Разпространеното вярване сред много народи в безсмъртието и прераждането на човешката душа намира своето обяснение по първия вариант.
Аз не съм религиозен човек, но вярвам и съм дълбоко убеден в безкрайната мощ на Природата като свръх система и стремежът на всички нейни системи и подсистеми към състояние на равновесие и устойчива балансираност на движещите сили и силите на съпротивление в нея. Всичко в Природата се променя в огромен диапазон от време – от пикосекунди до милиарди години. Това, което на нас ни изглежда неизменно и недвижимо, всъщност се променя и извършва колебателни движения с продължителност на периода от порядъка на стотици хиляди и милиони години. Но тези промени - бързи или бавни – биха били невъзможни без енергия и по-точно без обмен на енергия между безчетния брой системи в природата. Аз съм смаян от онази учудваща логична последователност на положителните и отрицателните обратни връзки между микро- и макросистемите, които поддържат „хомеостазиса”, така да се каже, в природата и която ме кара да мисля, че Природата като цяло представлява един свръх интелект с безкрайни възможности.
“Болестта....е просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-големи вреди ...”. С тези думи на д-р Бенч, цитирани в началото на моите размисли, съм изцяло съгласен, понеже загатват за една много важна и неочаквана функция на човешката душа. Сканирайки постоянно всяка клетка на тялото, душата или духът скрит в него ни предупреждава, че нещо не е в ред, което ние възприемаме чрез централната нервна система (ЦНС) като пред болестно или болестно състояние. Наистина удивително свойство на духа! Нещо повече, той се включва в борбата на всички системи на организма с болестта. Много често неговата помощ се оказва решаваща. Той ръководи и координира борбата на системите посредством ЦНС без ние да съзнаваме това. Че това е така, се вижда от редица примери, когато безнадеждно болни от рак хора преодоляват коварната болест и раковите клетки започват да умират и да се изхвърлят от организма. Йогите, овладели последната висша степен на Йога-системата – раджа йога -, никога не боледуват и доживяват според някои сведения до 180-250 години! Дали е истина не мога да твърдя, но факт е, че практикуващите Йога-системата се радват на отлично здраве и дълголетие.
Несъмнено всяка жива материя притежава собствени защитни функции и механизъм, благодарение на които успява да се възпроизведе в естествените граници на своя жизнен цикъл. При това колкото по-висша е формата на материята, толкова повече и по-сложни са тези функции и механизми: рефлексен механизъм, дистанционно действащи отбранителни средства, ЦНС. Всички те консумират или отдават някакво количество енергия, но енергията на ЦНС, по всичко изглежда, е от съвсем друго естество, качествено различаващо се от известните форми на енергия. Според мен паметта е свързана по всяка вероятност именно с тази необикновена енергия. В нея постъпва и се съхранява информация във вид на сигнали както от външната, така и от вътрешната (в организма) среда. Тъй като сигналите се предават по нервен път, очевидно информацията е някакъв вид кодирана енергия, която постепенно се натрупва. Тя не е нито електрическа, нито каквато и да било друга известна досега. Аз я наричам условно, може и да греша, информационна енергия, която включва в себе си не само цялата информация за функционирането на системите на организма, но и получената и получавана външна информация. Благодарение именно на нея духът чрез мозъка избира във всеки конкретен случай стратегия на защита на жизнените функции и системи на организма. По този начин мозъкът изпълнява ролята на медиатор на обратните връзки между информационната енергия, респ. духът, и системите на организма.
Ако обобщим всичко казано до тук, можем да приемем като хипотеза следната динамична картина на възникването и развитието на духа.
Едновременно с появяването на първата мозъчна клетка (неврон) при растежа на утробния или друг вид зародиш се заражда и неговата душа – нематериалната енергийна субстанция, която представлява информационната енергия, получавана от тази клетка от външната среда и притежаваща определен енергиен потенциал. Всеки неврон на ЦНС се дублира от присъща само на нея информационна енергия, която образува специфично клетъчно енергийно поле. С нарастване на броя на невроните, т.е. с развитието на ЦНС, постепенно се увеличават обемът и потенциалът на информационната енергия. Съвкупността на всички неврони в мозъка формира неговото сумарно енергийно поле, което по своята същност представлява огледално нематериално, ирационално копие на самия мозък. Точно това копие всъщност е духът(душата). Ако се приеме тази хипотеза, очевидно е, че мозъкът и духът представляват единна система за управление и защита на висшите организми, притежаващи ЦНС.
Едно току-що родило се бебе вече има своя дух макар и със сравнително нисък енергиен потенциал. В този аспект очевидно вселяването на чужда “блуждаеща” душа, притежаваща значително по-висок енергиен потенциал, в мозъка на бебето е много по-вероятно и често събитие, отколкото внедряването в мозъка на възрастен индивид. Естествено изниква въпрос: Какво става със собствената душа на бебето?
Доколкото и двете души са еднородни по своята същност, логично е да се приеме, че техните елементарни информационни единици би трябвало да образуват хомогенна информационна субстанция с определен енергиен потенциал – по-висок от този на бебешката душа и по-нисък от потенциала на душата-пришелец.
Душата изпълнява защитна функция на най-високо ниво. След биологичната смърт на мозъка, когато са прекратени всички жизнени функции на организма, системата мозък – душа се разпада. Душата, като енергийно-информационна еманация на ЦНС, “изтича” от мъртвата материя за да търси своя пореден “душевен приют”. В този смисъл духът е безсмъртен. Но само в този смисъл.
При многократните си прераждания през времето на своето пътешествие блуждаещият дух постепенно загубва първоначалния си образ, т.е. своята структура, превръщайки се в смесица от информационни енергийни елементи на духовете. Неговите елементи постепенно се разсейват, образно казано, в посетените духове и след известен брой цикли “материя – пространство – материя” той престава да съществува, просто изчезва. Тъй като всички духове се прераждат, те взаимно се обезличават и в края на краищата изчезват. Какво остава? Ами нищо или по-точно една глобална интегрална смесица от различни информационни елементи, която бихме могли да назовем Вселенски Дух, Супер интелект, Бог и всичко друго, което ни дойде на ум. Вследствие на смесването на информационните единици след някакъв брой цикли “дух – пространство – материя - дух” би трябвало да настъпи пълна информационна ентропия, т.е. изравняване на потенциалите на индивидуалните информационни енергии. Прости изчисления показват, че това би се случило, ако броят на живите организми от даден вид, притежаващи ЦНС, остане за дълго време по-малък от броя на умиращите. Това естествено би довело и до физическото изчезване на този вид организми. Има такива прецеденти в живота на Земята. Подобно нещо едва ли би се случило с човешкия род, като се има предвид, че населението на земята непрекъснато се увеличава поне засега.
Мисля, че информационната ентропия е не само много ужасно, но и фатално нещо. Там където няма обмен на информационна енергия, висшите организми неизбежно загиват. Ето защо, приятели и читатели, можете да вярвате в духове, можете и да ги почитате, но не общувайте с тях, а със себеподобните. Не се бойте от духове! Нали и те изчезват в небитието досущ като нас...
Бюро по труда или място за унижение?
Зверски пребитият от циганин Алекс от гр...
19.06.2008 12:49
Сметката излиза, информационната ентропия неизбежно настъпва, ако броя на умиращите е по-голям от този на живите.
Колкото до Йога, виждам че сте вътре в нея:-). Но раджа-йога е вид на осмата, последна степен Самадхи на йога-системата.
Постинга няма за цел да подкрепя каквито и да било теистични или атеистични позиции.
19.06.2008 13:43
http://aobg.org/lecture.php?ln=1&id=153
"видове йога":
http://daobg.com/forum/index.php?CODE=03&act=articles&id=152
:) и спирам, за да не стана обект на постинг :))))
усмихнат ден!
Пак да повторя, езотерика, теософия и разни други интелектуални упражнения не ме интересуват. Все пак обърни внимание на подзаглавието на моя пост:-)
Колкото до втория линк, той също потвърждава съществуването на осем степени на Йога и че раджа-йогата е царски вид на Самадхи.
Поздрави и благодаря за коментарите!
Вернадски признава ЕДИНСТВОТО НА МАТЕРИЯТА И ЕНЕРГИЯТА и това е единствената "допирна точка", както казваш, на моя постинг с неговите разсъждения.
Лично аз не съм привърженик на еволюционната теория на Дарвин, на която Вернадски се уповава.
Смятам, че ако двама или повече изследователи имат допирни точки това поне е повод за размисъл :)
Извинявай , но защо не приемаш - въздействието на енергийната сила ?
В днешно време сме свидетели на такива паронормални състояния , викаме им така ,защото човешкия ум не може да си ги обясни ......
Темата е актуална и завладява !
Поздравления
Вярвам в съществуването на енергийната сила на диворастящите растения и цветовете им, но не мога да се съглася, че тя може да въздейства на характера на човека. Енергийното съдържание на растенията или по-точно техният потенциал на енергията е твърде слаб за да повлияе забележимо на такива човещки качества, като воля и решителност например. Те не са материялни и затова нямат собствени трептения с определена честота. Въздействие може да се получи само при т.нар. резонанс (синхронност) на тези трептения с третенията на материални тела или системи, каквито са системите на човешкия организъм. Ако не съм ясен, питай още и ще ти отговоря с удоволствие.
Благодаря ти за положителния коментар!
Това ще стане когато спрем да чувстваме необходимост от доста неща , от които в момента не можем да се откажем .Излишно е да ги изброявам.
Аз обаче съм съгласна за въздействието на цветните настойки върху характера на човека , защото по този начин го доконпенсира или т.е. изравнява неговите заряди / + и - / в енергията му.За да има равновесие в характера на индивида тези заряди трябва да са равностойни .Мога да дам и много примери с лечители , които именно под формата на внушение насочват своята енергия към болния и го докомпенсират за болното му място , като по този начин му въздействат и лекуват.........................Това всъщност е мой извод.Извинявам се , ако съм била некоректна.
Ако наистина погледнем по-широко и абстрактно на нещата, самоконтролът и самоусъвршенстването не е привилегия само на човека. Те вече са една от характеристиките на роботизираните системи от последно поколение.
Енергийното поле е много широко и общо понятие. Не случайно казвам в поста, че има различни енергии (следователно и различни полета). По принцип всяко от тях може да въздейства както на природата, така и на човека, стига то да е с необходимия потенциал и интензивност. Предполагам, че има някаква връзка между енергийното поле на мозъка и внушенията на лечителите. НО не мога да се съглася, че то може да влияе в смисъл да променя характера на личността. Защото, както сама казваш, тя(личността) го придобива и изгражда в продължение на години. От друга страна характерът освен че има генетична компонента, се оформя под въздействието главно на външната среда. Как си представяш този източник на енергийно поле, който трябва постоянно непрекъснато да "бди" над личността, за да коригира и оформя нейния характер? Равновесие в характера на индивида? - според мен такова не съществува., както не съществува и "идеалния" човек. Не знам какво разбираш под разноиминни заряди (+ и -) на енергията на характера, но цветовите настойки могат да оказват влияние на материални системи само и единствено чрез своите енергийни трептения.
Лека нощ, беще ми приятно.
От друга страна си прав - по -добре е да престана да споря без научни обосновки, а аз самата работя в съвсем друга сфера и съм много далече от твоите тълкувания.Беше ми приятно , обаче да се включа и дам мнение !
Усмихна ме !
Благодарен съм ти за коментарите и че пожела да дадеш мнение. Моето уважение към теб за това, че убедена защитаваше своята позиция!
Искрено ти желая успехи в работата.
15.05.2009 12:34
Дали наистина душата(енергията) на дадено същество след неговата смърт преминава в ддуго негово себеподобно , дали този дух(енергия) преминава в едно по-сложно състояние или просто преминава в една напълно елементарна форма? Защото нали в природата енергиата нито се създава нито се губи тя просто преминава от едно състояние в друго!!!
Според мен душата не може да е някаква"елементарна форма"...
Духът се диспергира и обезличава при многократните прераждания, но неговата информационна енергия не се губи и не изчезва безследно....