Живеем в страна с богата древна култура, с неповторими природни красоти, които грабват и омагьосват погледа на чужденеца, карат го да немее пред тях и да се заселва сред тях. Страна, в която народът й, преживял и оцелял след петвековно робство, сега живурка ден за ден, измъчен, обезверен и без искрица надежда поне за свестен, ако не богат живот. Народ, който роди и излъчи  в културата, науката и изкуството на света велики писатели, поети и учени, народ, който се славеше със своето трудолюбие, сега тъне в мизерия на едно от последните места в цивилизована обединена Европа.

Боли ме душата, боли ме сърцето за нашата България, за нейния изстрадал народ! Как се случи така, че неговата съдба се оказа толкова безмилостна и жестока? Защо ние българите неуклонно губим прежните си достойни,  макар и не първи, позиции в образованието, просветата, спорта, културата? Защо създаваме хаос, а не подреденост в държавата? Защо в края на краищата не създаваме, а непрестанно разсейваме и губим собствен материален и духовен потенциал? Защо се движим с костенурски ход без посока - напред, назад , встрани и никога нагоре? Защо в крайна сметка губим международно доверие? Защо...защо? Толкова много болезнени въпроси ни заливат ежедневно, ежечасно, ежесекундно, а не можем или не искаме да си дадем отговори. Струва ми се, по скоро не искаме, боим се, че те ще се окажат също толкова болезнени. Е, няма как, по-добре сега да си отговорим, отколкото късно, когато вече няма да има смисъл, защото тогава няма да има кой да отговаря...

Причините за да сме на днешния хал са много и твърде комплицирани. В ограничените рамки на този постинг съм се опитал според моите възможности да разровя и разкрия поне една важна според мен причина, която продължава да оказва силно негативно влияние на състоянието на държавата като цяло.

Когато започнах да изкарвам хляба си като ръководител на смяна в материалното производство, наблюдавах работата на машинистите, апаратчиците и лаборантите в моята смяна. За четири години опознах техните навици и характери. По силата на служебните ми задължения наблюдавал съм как те подхождат към своите професионални задължения и как ги изпълняват. Понеже имах възможността да анализирам и оценявам работата на всеки от смяната, стигнах до извода, че работникът каквато и работа да върши, за да е добър в професията си трябва преди всичко да е дисциплиниран. Това е първото условие за „добра производствена практика”. Без стриктното спазване на работните инструкции,  правилата за безопасен труд, без самоконтрол на изпълняваната работа човек не може да е добър професионалист.

Под професионализъм в работата обикновено разбираме добре свършена, качествена работа.
Професионализма в каквато и да е дейност ние свързваме интуитивно преди всичко с високо качество и прецизност. Това е второто необходимо и най-важно условие за добър професионализъм. Но едва ли някой ще каже, че едно прецизно автоматично устройство, което работи с точност до части от микрона и сглобява сложни електронни микрочипове, е „добър професионалист”.

Професионализмът е специфична човешка дейност, начин на мислене и действие, самоконтрол и най вече отговорност пред себе си и пред обществото. Професионализмът се проявява и открива само в трудов процес независимо от неговото естество. Той е тясно свързан и върви ръка за ръка с творчество  и известна доза въображение на добрия професионалист. Той е, както казах, преди всичко мисловна дейност. За да изработи “нещото” красиво, прецизно и трайно функционално, истинският професионалист влага в него частица от душата си. Това е възможно, само ако човек обича своята професия. Трябва да уважаваме и ценим хуманния професионализъм – от най-простия до най-сложния. Той трябва да се почита и зачита от държавата, от нейните органи и системи за управление. Така ли е в действителност обаче?

В която и сфера от живота да надникнем, сега рядко ще открием характерните признаци на истинския професионализъм.Обикновено се натъкваме на една ужасяваща сива, отблъскваща и безлична посредственост, която създава у нас траен условен рефлекс на безсмислени скандали, късане на нерви, и най-важно – на пилеене  на ценно време. А „времето е пари”, казват умните хора. Името на тази посредственост и пълна противоположност на професионализма е некадърността, болезнената липса на компетентност. 

 Некадърността е преди всичко неспособност да се свърши или извърши качествено самовъзложена или възложена от друг човек или група хора или институция(ии) дейност(и). Последствията са негативни най-често за възложителя и могат да са както леки, така и тежки, мултипликативни и в повечето случаи непредвидими. Тя е крайно вреден и опасен за обществото синдром. Некадърността се появява и вирее там, където липсва или е силно принизен личния и обществения контрол. Липсата на контрол е верен сигнал  за наличие на некадърност. Най-страшното е, че тя бавно и почти незабележимо пълзи, коварно се промъква и разширява в идентичната среда на почти всички професионални дейности. Примери колкото щеш. В областта на образованието и обучението некадърността личи в добре известното на всички „качество” на учебници и помагала. Самият процес на преподаване на учебния материал е далеч от някогашния учителски професионализъм (виж http://maev.blog.bg/viewpost.php?id=80833).

А какво да кажем за нещастното ни селско стопанство, което търпи загуби не само и единствено от природни стихии, но най вече от некадърност в неговото управление. Тук искам да вмъкна, че некадърността обикновено върви „ръка за ръка”с корупцията другото й, скритото лице. На некадърността преди всичко се дължи този хаос в държавата, тези калпави и многократно преправяни и препудряни закони, наредби, нормативни актове. Накъдето и да се обърнем около нас цари безхаберие и безконтролност. Некадърността в управлението изобщо е главната причина за  броуновското движение на цялата държавна машина, за нейния нищожен коефициент на полезно действие. България се дави в море от некадърност и некомпетентност. Некадърността е като пищов, опрян в тила – тя ни тласка в резултантната посока на тоталния срив:  сривът в образованието и науката; в културата и духовността на народа; сривът във вътрешната и външната политика и в крайна сметка тя е причината за разпадането на държавността.

За съжаление, синдромът некадърност може да се наблюдава вече в почти всяка клетка на тежко болната ни държава, силно затъмнявайки и потискайки добрия професионализъм. Струва ми се, ако не съществуваше некадърността, България нямаше да стои сега орисана в опашката на Европа,

Защо и как се появи този синдром?

Откакто съществува широкото понятие „управление”, некадърността винаги го е съпровождала в по-малка или по-голяма степен при неговата реализация. Да смятаме, че некадърността е изолирано самостоятелно явление би било голяма заблуда. Тя винаги е била обратната страна на добрия професионализъм и е вървяла като негова сянка след него.  Тя  поразително точно отразява динамиката на цялостния обществено-икономически и политически статус на държавата и битието на народа.

Може да се забележи и с просто око, че добрият професионализъм господства във високо развитите страни, малки и големи. И това е разбираемо, защото ръстът на производителността на труда в материалната сфера е в силна зависимост от квалификацията, образованието, респ. от професионализма на работната сила. В условията на развита пазарна икономика и силна конкуренция, професионализмът, натрупаните умения, с една дума, квалификацията на отделния работник са решаващи за успеха на фирмата, корпорацията. Там некадърността е твърде бледа, почти неразличима сянка на професионализма. Нейното съществуване и разпространение е силно ограничено или отхвърляно преди всичко от мощния икономически фактор конкурентоспособност. Образованието успоредно с обучението и самообучението, просветата, културата са втория ешелон в борбата с некомпетентността и некадърността. Като правило там няма обективни условия за шуробаджанащина. Рано или късно в един момент самата система, подчинявайки се на защитните си механизми, изхвърля субекта от употреба.

Едни от основните причини за разпадането на социалистическата икономическа система бяха, както е известно, ниската производителност на труда, липсата на свободен стоков пазар  и липсата на частна собственост и вътрешна конкуренция. Това бяха идеалните условия за постепенната експанзия на безотговорността, безхаберието и посредствеността, сиреч на некадърността, във всички области на обществения живот включително и в сферата на образованието. Спомнете си, още по времето на Тодор Живков започнаха „партийно обосновани” реформи в образователната система, въпреки че тя още продължаваше да функционира добре и се признаваше за една от най-добрите в Европа! Беше посегнато най-безотговорно на традициите в българското образование.

 Но образованието е силно инерционна система. Резултатите от промените в нея се забелязват след години. Постепенно и отначало незабележимо качеството на обучението се влошаваше, а с него и подготовката на учителите и преподавателите. Вследствие на обратна връзка това водеше до още по-силно влошаване на обучението и на състоянието на цялата образователна система. Подобна отрицателна тенденция настъпи и в сферата на науката. В нея навлязоха направо след студентската скамейка много лошо подготвени, без практически опит хора. Като обяздиха вълшебния кон на науката, те си въобразиха, че науката е жокейство и се надбягваха за кариера и слава, но не и за творчески успехи. Много от тях изпопадаха от коня, други успяха да се задържат и, въпреки че не блестяха в полето на науката, направиха кариера, наведени напред и с партийна подкрепа.

В допълнение на всичко възнагражденията в сферата на науката и образованието систематично и логично намаляваха. При такова състояние не можеше да се очаква висок професионализъм. След настъпилите демократични промени отрицателните тенденции се задълбочиха поради много причини, които не искам да изброявам сега. Малкото останали кадърни млади специалисти започнаха да напускат родината поради мизерното заплащане на техния труд и липсата на перспективи за развитие. Откри се широко поле за навлизане и разпространение на некадърността, посредствеността и некомпетентността във всички клетки и системи на държавата,  в образованието,  литературата, просветата, науката. Общият статус на държавата стремглаво се влошаваше, за да се стигне до днешното й плачевно състояние.

Според мен некадърността се корени в условията на живот. Тя се захранва и развива, само когато в обществото цари тотална несправедливост, когато трайно е нарушено социалното равновесие. Това е основната обективна причина. От друга страна посредствеността има субективна основа. Когато няма справедливо заплащане на човешкия труд или действа принципът “Работиш или не работиш – получаваш заплата”, когато нагло и безнаказано ограбват оскъдните плодове на твоя труд, когато се ширят измамата, подлизурството и корупцията, тогава професионализмът в истинския смисъл на думата гасне, засенчен от некадърността.  

Единствения начин да се излезе от този гибелен надолен път е нацията да разбере колкото по-рано, толкова по-добре,  че само от нея зависи дали ще продължи да върви или, точно казано, да я водят по него, или ще избере верния път към върха.  

Темата е тематика без край ,пълна с хиляди общочовешки въпроси , на които си намерил верния общоприетия и правилния отговор.Щеше ми се да я разгледаш и като поглед " отвън ", а не само като " отвътре ", като собствено мнение.И да си зададеш въпроса - на кого е нужен нашия профионализъм и защо ?Получаваме ли равностойно обръщение , заплащане и условия за това? Чувстваме ли се зависими или почти " роби " в свободна страна ? Имаме ли широко поле на изява ?Можем ли да прилагаме соббствените си умения и знания по собствен усет и инициатива ? Защо трябва да изпълняваме само команди и да докарваме всичко според исканията на ръководителя , а не според изискванията и националните стандарти ? Какво се промени в нас , като станахме европейци ?
Извинявай , но отговори ми на тези въпроси , за да можем да продължим да дискутираме .И именно защото " професионализма " вече промени своето понятие и тълкуване, той просто стана един " изход ", " усет " за оцеляване !
Дано не съм била некоректна и нетактична , но ще се върна да се дообоснова .
Засега приятен ден и творчески размисли !

Да, наистина тематиката е многопосочна.Затова се спрях на една от посоките, на един от проблемите, който според мен "бърка в самата рана". Мисля, че съм го казал ясно. Нещата погледнати "отвън" ми се струва, че са много по-ясни, отколкото погледнати "отвътре", по простата причина, че те първи бият на очи, но генезиса им най-често остава скрит. Аз не знам има ли други начини, освен чрез собствено мнение, да се разкриват нещата. И ако има, кое би било по-интересно?
Мога, разбира се , да ти отговоря на повдигнатите въпроси. Струва ми се обаче, отговорите на повечето от тях вече съм ги дал пряко или косвено в поста. Например, професионализмът не е нужен на некадърниците, те бягат от него като дявол от тамян. Той е нужен първо на нас самите за да оцелеем и второ, за да направим опит да спасим , ако н е е късно вече, държавата, на нея и трябват добри професионалисти, а не некадърници.
Какво разбираш под нац. стандарти? За мен това са стандарти съставени от некадърници и предназначени за некадърници. Ние още не сме станали европейци, точно защото не сме се променили и защото ни управляват некадърници и защото пратиха по дяволите човешкия фактор, ЧОВЕКА.
Мнението ти е напълно коректно. Готов съм да продължим разговора, ако смяташ за интересен..
Благодаря ти за оценката и ще се възползвам от съвета ти за творчески размисли.

Нужен е професионализъм , има го и пак ще го има !Може би говорим за различни сфери на проявление , аз не говоря за производствена , нито за научно - изследователска , нито за търговия и услуги , нито за маркетенгови проучвания и така нататък.Вниманието ми е насочено към например счетоводното обслужване на фирмите и може би за това се различават становищата ни.Под национални счетоводни стандарти разбирам общоприетите норми за осъществяване на някаква дейност.Но , не - карат ни да ги заобикаляме, дали сме се промениле като европейци - пак НЕ, не можем да проумеем промяната в законите , а те си противоречат един на друг.....В тази насока ми го обсъди отговора си ...
И за този поглед " отвън " , имах впредвид погледа ти над всичко това в множествено число , изразен от твоя гледна точка , а не личното ти мнение как изглежда всичко това отвън и как отвътре .....
Ще продължим , но ми отговори в тази посока , а не в другата за " производителност на труда " , чрез професионализъм.Планови икономики няма вече - няма и социализъм у така , че да не се връщаме назад и закачаме политически теми.
Засега приятна вечер.

за националните стандарти Ти имаш предвид националните счетоводни . Аз имам предвид общите национални такива, точно онези които би трябвало да ни карат не да ги заобикаляме, а да ни помогнат да разберем промените които изискват да направим европейските директиви, за да се променим и станем европейци Ето пример с българския закона за храните: той е така направен, че може да се тълкува "и така и вака", а уж бил синхронизиран с ЕС. Просто не е написан и гласуван от компетентни хора. Подобна е ситуацията и с ЗЕ, наредбите и нормите, методиките към него. Никакъв професионализъм. Струва ми се, че това е насоката
ако искаш да продължим. Не съм съгласен че добрият пофесионализъм не влияе на производителността на труда и не те разбирам защо намесваш тука плановата икономика, социализма и подобни отживелици. Никъде в постинга не говоря за тях.Дай ми доказателство, че не е така.
Е, нека да е приятна и за двама ни вечерта!

Ей , да знаеш аз не падам по гръб и като се хвана някъде - отстоявам докрай.Засегнах " плановата икономика " защото вече тя е извън обхват и нищо вече не се планира , а се действа адекватно.Второ профисионализма е свързан с производителността на труда , естествено е , но това понятие вече почти изчезна от икономическите фактори.На дневен ред вече стоят " себестойността " и " рентабилността ".Във всеки един сектор това вече е водещо и именно в това са трусовете , които се появяват в днешно време .Именно " ценообразуването " води до такива глобални " ландшафти "днес и това е ключовия въпрос , от който започват всички недоразумения в държавата ни.Цените се вдигат , защото и стойността на суровините расте , расте и стойността на външните и вътрешните услуги към тях ..и така нататък , но ТЕ отговарят ли на доходите на населението ?Не - естествено , това намалява и потребителната им стойност , стават по не-търсени , по- непотребни, не защото не са качесвено произведени тези стоки , а защото населението е с нисък стандарт и доходи .По такъв начин се получават и много загуби , затваряне на заводи и фабрики , съкращаване на работни места. Това на запад има ли го ? Е- няма го! Потребителната стойност на стоките съответства горе- долу на доходите на населението т.е. на заплащането на труда.Това е вече профисионализъм - вече произведената стока да има реално приложение и стойност , а не като нашия - да търсим само чужди пазари и да продаваме предприятията си за жълти стотинки .
Засегнах това , защото именно от това започват разногласията в нашата държава " ценообразуване " и " доходи " ....А колкото до управниците - никой не се е родил научен ,и те колкото и да се ошлайфат с обучения и придобиване на знания - пак няма да доведат нещата до положителен край, а недоволни винаги ще има !

Но "плановата икономика" отдавна не ме интересува, Лошото е, че някои още се опитват по инерция да прилагат неини похвати. Ти смяташ че понятието професионализъм е изчезнало или е заместено от себестойност, рентабилност? Тогава ми докажи (кто най-прост пример)как един некадърен, да кажем най-общо, икономист може да стане добър мениджър. Такива иконом. показатели като себестойност и рентабилност ги знае всеки завършил икономически техникум. Отговори ми на този въпрос за да продължим

Именно тези " некадърници " са много добри мениджъри , това практиката го показа.Води ги единствено интуицията и усета им за преуспяване и изплуване над всички посредствени неща.Не е нужно да имаш и диплома вече , но просто добра основа и добър интелект.А дипломи се купуват в днешно време.Искам да ти дам пример с един голям завод в нашия град,няма да назовавам името му , ти го знаеш , той се управлява точно от такъв човек , само че фиктивно.Истинските управители в отделните му новообразували или разделили се заводи , са хора добри специалисти , владеещи тактика и професионализъм - са всъщност само негови " пионки ".Истината е точно такава , макар и да има много лица, този " мозък " е съвършен мениджър.Покланям му се !

Това за дипломите съм съгласен, но не съм саглен с интуицията. Има хора със страхотна интуиция, но без необходимите знания (не казвам образование!) -те са свързани с питежаването на интелект- и въпреки това не стават за мениджъри или по-точно стават временно такива, докато в един момент се сгромолясват с гръм и трясък.Защо ли? Много просто ти би казала: ами защото са достигнали критичното ниво на некомпетентност(Какъв беше тоя закон, спомняш ли си?). В такива случаи преуспяващите фирми по света понижават в длъжност ръководителя, а най-често просто го изхвърлят, заради некомпетентността му, а не заради изключителната му интуиция. Твойта теория за "мениджърите-некадърници" е приложима точно само в скапаните държави, където всичко е наопъки и истинските мениджъри стават пионки, а некадърниците - ръководители. Не мога да те разбера, честно. Хем се покланяш пред един мениджър с "мозък"(?), т.е. некадърник, който фиктивно управлял завода, хем признаваш че истинските управители са добрите специалисти. Сама си противоречиш и признаваш, че у нас е така, нали и аз това казвам. Мога да ти гарантирам, че този "мозък"рано или късно(по скоро късно, щото така е в България) ще изхвърчи, но не на трудовата борса, а някъде по-високо, заради интуицията му.

Не , че не можеш да ме разбереш - ами аз сигурно неточно се изразявам.Виждам го по коментара ти.Този "мозък ", за който дадох пример е истинския собственик на тези заводи , но не по документи , а по спесимен , останалите му " управници- пионки " макар и легални собственици са неговите " пионки " ...Просто е !Тази схема се прилага не само у нас , но и по света......Този същият " мозък " има и много други предприятия по света .Има много висок интелект и познания , макар и без нужните дипломи .Е от това се възхищавам - от интуицията , която го води и направлява .Начина , по който го прави заслужава внимание !Той непрекъснато следи новостите и промените , опита му в много такива ситуации му помага. Истинската дума , е че е " самоук " , но това в никакъв случай не го принизява към необразованите и некомпетентните.
Не се безпокой , няма да се спречкаме - простоизглаждаме гледни точки.
Вече има разлика и между понятията " Управител " , " Собственик " и " Фиктивен представител ".С тях се сблъсквам постоянно в ежедневието си и съм си обяснила нещата за себе си , ако нещо такова те интересува " За маркетинговата лична стратегия на дадена фирма " , съм готова да продължим.
И още нещо да поясня , че собственика упълномощава или само прехвърля определени права на " Управителя ", само по това ще го разпознаеш! Той не може да вземе на момента решение , макар и да знае - какво ?, трябва да го съгласува .А "фиктивния представител " е собственика по документи , но той никога не държи спесимените , може само да се подписва и разрешава неща само след обсъждане с истинския собственик....

на отговора ми към коментар5 Доколкото разбирам ти си "вътре" в микроикономиката(не съм сигурен дали сега се казва така) и си абсолютно права. Но именно тука се проявява некадърността на много наши "успешни мениджъри", защото не им достига мозъка да предвидят(прогнозират) в макроикономиката, че цените може да падат или да се повишават и поради външи фактори. Азсмятам, че добрият мениджър е добър, и защото той маже да мисли с няколко хода напред във времето(пример великя Бил Гейтс). И тука вече интуицията малко помага. Може и да не съм прав, но ми се струва, че може да имаме добри микроикономисти(?), но нямаме добри специалисти в макроикономиката, а може би
е обратното? Не знам.

Ти си добър събеседник и аз затова взех отношение по темата.Не твърдя , че съм мениджър , нито , че съм нещо по особено от обикновена жена с ясни позиции.По принцип избягвам и да споря и с некомпетентни , но ти понеже си в час - спокойно започнах да обсъждам някои факти.Дано не съм била груба.
Наистина има такива " мозъци " и такива " мениджъри " и те свалят цените , но грешката им , е че не го правят публично достояние ! И ние няма как да го разберем , ако не ни кажат за това.
В България май го усещаме само по жизнено необходимите стоки - хранителните продукти , а те се преоценяват само при изтичане на срока на годност , а не по качеството им.Във втория случай гледат да ги пробутат , макар и в друга опаковка , защото вече са вложени суровините и няма как да се вложат отново за " пре преработка " , докато при другите изделия пластмаси , каучук , хартия , могат да се върнат като суровини в производствения процес.За да не се усети тотално загубата и за да не фалира предприятието - този е начина и така го правят.
За други вънщни фактори не смея да говоря ,защото вече там се прави ново "ценообразуване " и ке започва отначало производствения цикъл и се стига по други канали от производител до потребител.Стоката се произвежда не винаги защото е необходима , а защото се търси !Никой не пита дали е рентабилно или икономично използването й , а дали ще се продава?Не се ли търси - няма да се произвежда.
Мисля , че темата наистина отива към "макро " и " микро " икономиката , но тя е свързана с професионализма и некадърността .Трябваше и ти да го прогнозираш!

Не мога да се възхищавам на мошеници, та били те и със свръхинтелект! Начина по който правят своите далавери заслужава вниманието само на прокуратурата, но и тя ми се струва некадърна, като знам че обвиненията и падат едно след друго като брулени круши. Тях ги интересува не бъдещето и развитието на собствеността, а как по-скрито и по-хитро да увеличават богатството си. Затова са собственици на множество заводи предприятия. В това може да им се признае, но не ида им се възхищава, че притежават интелект. И още нещо много важно. Като са толкова богати нещо да са направили добро за подчинените им пионки? Защо ежедневно десетки инженери напускат въпросния завод? Сигурно понеже имат отличен, умен и предвидлив бащица-мениджър? Зами сли се за Майкрософт, за Google. И там ли бягат от мениджърите си инженери програмисти и специалисти?Домораслите ни "гениални мениджъри" се грижат само как да запазят и разширят богатствата си без да вдяват, че само със съмнителен интелект и интуиция не е възможно трайно да разширяват и да пазят завоювани пазарни позиции. Примери по света и особено у нас има много. Не може да не са ти известни фалитите на уж големи реномирани фирми. Да не ги изброявам, че се вбесявам . Нали знаеш за какво фалираха. Поради излишък от лична "интуиция" и малко творческо въображение и още някои "второстепенни и обективни" фактори.
Та това е за мен родното ни мениджърство в цялата ни икономика. Май прекалих, а? Ако имаш още нещо за противопоставяне, давай!

Да се задълбочавам ли - не знам ?Понякога и една наклонена дума при тебе ми грабва вниманието .На това отгоре даваш и примери и си ядосан и разярен !Примери по света и у нас колкото щеш , тях с лопата да ги ринеш .Не може с един двама , да се обозначават и слагат всичките под един знаменател.Не може - трябва да се подхожда с всеки един оттях индивидуално , за по - точното изброяване на плюсовете и минусите , защото по този начин косвено засягаш някой от тях и могат да те подведат под отговорност.Сам каза , за какво са фалирали , повтарям " излишък от лична интуиция и малко творческо въображение и още някои второстепенни и обективни фактори " , а аз точно за тези неща ти говорех , не за професионализма въобще.Струва ми се , че в днешно време има промяна в тълкуването на понятието. Не твърдя с точност , но всичко се променя , развива , прогресира , - защо и не за това понятие ??
Какво е нужно в днешно време , за да има професионализъм ?Май да има и промяна и в мисленето !
Да продължавам ли ?

Ти не говореше за" лична инициатива и малко въображение", а за интелекти, мозъци, интуиции, но няма значение. Подвеждане под отговорност? Ти сериозно ли го мислиш? Ако мислиш, че с това ще ме стреснеш, лъжеш се. Под отговорност може да ме подведат само отговорни пред народа хора!
Мисля че малко дискутирахме върху професионализма, каквато беше темата, а повече върху икономически понятия и проблеми, което я разводни в известна степен.
Благодаря ти, че й обърна сериозно внимание. Надявах се в обсъждането да се включат още съблогери, но изглежда, че темата не е събудила интерес у тях. Затова сигурно вината е в мен.

От мен да мине -ще те пощадя !
Беше ми приятно да беседвам с теб.
Приятна вечер !