2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Преди време, като се ровех в английската Wikipedia, попаднах на следното тълкуване на значението на думата съдба (fate):
Съдбата е орис, едно неизбежно, насочено движение на събития.
И понеже животът въобще и конкретно човешкият е наистина един непрекъснат във времето низ от събития, опитах се да отнеса това кратко определение към човешката съдба.
Не искам да се самоизтъквам, но имам богат житейски опит, преживял съм хиляди лични събития и имам много спомени за тях. Професията ми е свързана с точни науки и макар че не съм ортодоксален материалист, даденото определение на съдбата ми намирисва на магьосничество, по точно на фатализъм. Не мога да се съглася и със схващането на някои хора, че човек бил господар на съдбата си, т.е. че е в състояние съзнателно да „контролира и планира” своята съдба. Това пък ми прилича на своеобразно „планиранe” на събитийния поток. Вярно е, човек има възможност да контролира или планира осъществяването на отделни единични събития в своя живот с помощта на волята си, но не е в състояние и не може както желае да формира цялостно съдбата си.
В моите представи съдбата всъщност е една неопределеност и непредвидимост на онова, което може да се случи, но може и да не се случи на човека в близко или далечно бъдеще. От математическа гледна точка всяко събитие, включително и в живота, се случва или не се случва с някаква вероятност, която оценяваме най-често в проценти. Например, вероятността на събитие което неизбежно ще се случи, оценяваме като 100%. За невъзможно събитие казваме че има вероятност равна на нула. В този смисъл срещаните в web-пространството „научни” съобщения за изобретени машини и уреди, с които уж можело точно да се предсказват човешките съдби, като например това:
http://www.fliorir.com/fulltext/20_Termometar%20na%20sadbata.htm
не са нищо друго освен хитро замаскирани търговски реклами и спекулации с науката, подобни на хороскопите на астролозите.
Може ли да кажем, че съдбата ще бъде благосклонна, примерно, към 12-годишния Иван Иванов, който силно мечтае да стане прочут футболист? Здравият смисъл ни подсказва, че подобно събитие може да се случи само с някаква вероятност между 0 и 100%.
Неопределеността и непредвидимостта се дължат на обстоятелството, че всяко действие (или бездействие) на човека в миналото или настоящето влияе непредсказуемо на бъдещи събития в неговия живот. Те от своя страна влияят също така непредсказуемо на следващите действия или бездействия. Това е причина за постоянно нарастващите неопределеност и непредвидимост на бъдещите събития. Тази е причината, поради която на нас ни се струва, че лесно бихме могли да „предскажем” какво ще се случи в живота ни, примерно, в близките дни. Колкото по-напред се опитваме да погледнем в собственото си бъдеще обаче, толкова по-голяма става вероятността, че ще се излъжем в нашите очаквания.
Човешката съдба очевидно представлява неопределена във времето, следователно и непредвидима, последователност от събития, свързани помежду си с взаимно зависещи причини, следствия, действия и резултати, върху които оказват влияние огромен брой случайно променящи се външни и вътрешни (в човека) фактори.
Опирайки се на професионалния опит и на многобройни ретроспективни анализи на отминали събития в личния ми живот и живота на мои роднини и приятели, стигнах до заключението:
СЪДБАТА Е ВЕРИЖЕН КОМПЛЕКС ОТ БЪДЕЩИ НЕПРЕДВИДИМИ МНОГОВАРИАНТНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕСЪЗНАТЕЛНО ИЗВЪРШЕНИ ИЛИ НЕИЗВЪРШЕНИ ДЕЙСТВИЯ ОТ ЧОВЕКА.
Ако не се смятат генетично предопределените физиологични и интелектуални характеристики, едно току-що родено бебе няма своя съдба, тъй като няма още резултати от негови действия или бездействия. С развитието на централната нервна система детето постепенно започва да осъзнава какво прави или какво не прави – действията и резултатите от тях стават все по-разнообразни. Започва да се формира неговата съдба и ние можем само да гадаем неговото бъдеще.
За съжаление съдбата не е е възможно да се контролира и предсказва. Тя се вижда и ние я оценяваме само като следствие, факт. Съдбата не може да бъде предопределена, защото се формира във всеки момент в изпълнения със случайности човешки живот. Изразите „Такава била съдбата му” и „Това му било писано” отразяват съвсем точно невъзможността да се предсказват човешките съдби.
P.S. Написаното е само мое мнение, което, надявам се, би могло да предизвика дискусия, ако има и други мнения.
Така че съдббата в орпеделена степен е предвидима - не на един човек ,а за милаирди. И в мометна е доста ясно,ч е нашата съдба като вид е комай да изчезнем - освен ако не напрвим нещо серизоно и то бързичко.
В крайан сметка - мангалите ще ни бият ;-)
Не знам, чел ли сте нещо за Теория на хаоса. Предполагам, че да. Някои Ваши тези ми напомнят за нея.
Не съм съгласен, че съдбата на новороденото е "табула раса" и започва да се пише с неговото раждане. Очевидно е, че тя е предопределена от всички действия и бездействия, случили се преди неговото раждане.
Във Вашето определение, според мен, липсва влиянието на околната среда, но... нали за това е дискусията :)
Поздрави!
Когато съм била на 2годинки съм се разбиляла от едно тежко и в наши дни заболяване. Нарича се туберкулозен менингит. Лечението ми е продължило 15 месеца - говорим за далечната 1963 г.Оздравях /когато в мед институт ни запознаваха с това заболяване, преподавателят ни каза, че който се разболее от него или умира, или става идиот.Е, аз не умрях:)))))))))/ Омъжих се рано, на абитуриентския си бал, и единствената ми възможност бе да продължа образованието си бе Медицинският институт в града. Дори баща ми каза, че съм била задължена на медицината затова, че съм жива. Минаха години и аз реших да продължа образованието си. Много исках да се занимавам с психология.Съпругът на сестра ми отида да подаде документите ми - изпратих всичко без дипломата си за полувисше образование. Оказа се, че и тя била необходима. Човекът пристигна на автостоп и в последния момент успя. Отидох на първия изпит. Тоя път се оказа, че не съм взела талончето с оня заветен номер, без който не можеш да заемеш мястото си в залата.Ходих да канцеларията и в последните секунди заех мястото си. Представих се много добре на изпитите по български и по история. Дойде време за тъй наречения "Политически " изпит. В деня, преди изпита,имахме семеен празник и аз се качих на последния възможен влак за София. Ав последния възможен момент преди да тръгна аз реших, че дамската ми чанта не подхожда на тоалета ми и я смених. Преместих всичко, без паспорта си. В резултат не бях допусната на тоя изпит и така България загуби в мое лице един велик психолог :)))))) Но знам ли? Може би е било за добро. Как мислите вие?
Новороденито си е абсолютна табула раса, мисля ,чче това не съм оспорвал. Действията или бездействията на неговите родители преди раждането му определят единствено неговата генетична информация. Да, околната среда може да влияе като външен фактор върху съдбата.
Поздрави и най-добри пожелания!
06.05.2008 05:28
Може би, малко хора са прочели, тогава бях нова за блога. Зотова днес пиша отново моята гледна точка.
Понякога понятието карма неправилно се разбира и употребява в смисъл "съдба". Съдбата на човека започва с неговото раждане, влияе се от много фактори в живота му и свършва с неговата смърт, а може и преди това. После остава информационното поле, което има свои характеристики.
Съдбата на човека зависи от битието; мисленето; сбора от събития; начина, по който са формирани основните представи за света. Значимостта й е променлива, т.е. на определена възраст, ако не сме направили нещо, което да е значимо за индивидуалната линия, това може да стане по всяко време на земния ни път. Човек се учи и твори през целия си съзнателен живот.
Със своето информационно поле той може да влияе на други съдби, но при всички случаи запазва своята индивидуалност. Може само да загуби част от силата си. Индивидуалната линия на съдбата включва зона на събитията и линия на събитията. Ако дадена личност или група от хора попаднат в зоната на събитията, тогава това събитие може да се отмени, видоизмени или замени с друго и оттам да се промени линията на съдбата. Линията на събитията е тази, след чието пресичане не може да се осъществи никаква промяна в това, което е предвидено от индивидуалната програма в информационната система. Добро или лошо - ще се случи. Някои хора съзнателно или подсъзнателно се стремят да преминат тази линия, или да я отдалечат.
Обединявайки есенцията за прераждането, кармата, съдбата, чакрите, собственото АЗ, учените стигат до извода, че дейността на човечеството е част от общата програма за развитие на живата и нежива природа. Нейната цел е Земята да заеме друго ниво във Вселената, а Homo Sapiens ще трябва да се пресели на други места и ще продължи своето съществуване.
Може би, това е смисълът на човешкият живот?
Само, че в рамките на неговата мигновеност, това обяснение е прекалено глобално, за да може ЧОВЕК да го осъзнае и осмисли.
КЪСМЕТЪТ И ВЯРАТА СА ВАЖНИ. АКО КЪСМЕТЪТ НИ ИЗНЕВЕРИ, ВЯРАТА МОЖЕ ВСЕКИ ДА Я ИМА. АКО НЕ СА ТЕЗИ НАБИВАНИ ВСЕКИ ДЕН НЕГАТИВНИ ПРОКОБИ
ДОВЪРШЕТЕ СИ МИСЪЛТА, ИЗКАРАЙТЕ КАРУЦАТА СИ ОТ КАЛТА, СТИГНЕТЕ ДО ДОМА НА ДОБРОТО. ПРОБВАИТЕ С ВЯРА , ДОБРОТА И... ПОВЕЧЕТО МЕЧТИ ЩЕ СЕ СБЪДНАТ... ЗАЩОТО ТАКАВА Е ЕПОХАТА, ЦИВИЛИЗАЦИЯТА В КОЯТО ЖИВЕЕМ И ОПРЕДЕЛЕНАТА НИ ОТ ПРИРОДАТА МИСИЯ
ЧОВЕКЪТ Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ПРИРОДАТА И В НЕЯ НЕЩАТА СА КАТО ПРИ ХОРАТА,
ОПТИМИЗМЪТ И ВЯРАТА СА ВАЖНИ, ДА ВЪРВИМ НАПРЕД, А НЕ ДА СТИГНЕМ ДО ИЗВОДА, ЧЕ НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ РАЖДАМЕ
ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ И МАЛКОТО, ЗАВИСЕЩО ОТ НАС Е ДОСТАТЪЧНО ЗА ДА СЕ ГОРДЕЕМ СЪС СЕБЕ СИ ЗА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ НА БЛИЗКИ И СЪНАРОДНИЦИ
УМЕНИЕТО ДА СЕ РАДВАШ Е ВАЖНО УМЕНИЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕШ. ПО ГОРЕ КОМЕНТАРИТЕ СА МНОГО ТОЧНИ, ПОРАДИ ПРЕКРАСНИЯ ВИ ПОСТИНГ. ЧУДО Е ЧЕ МИСЛИМ И ОБЩУВАМЕ. МОЖЕМ ДА СЕ РАДВАМЕ. ГРЯХ СА ОМРАЗА. ЗАВИСТ, ЗЛОБА... ДОРИ УКОРЯВАНЕТО НА СЪДБАТА И САМОУБИИСТВОТО. нЕ Е НУЖНО ДА СИ УМРЯЛ, ЗА ДА СЕ САМОУБИВАШ. ДА СИ ВСЕ НЕДОВОЛЕН. ПРИ ВАС НЯМА И СЛЕДА ОТ НЕДОВОЛСТВО, А ИСТИНСКИ ТЪРСЕЩ ДУХ.
ТАКА ПРЕДАВАТЕ НА ВСИЧКИ НИ ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗАРЯД И ПОСЛАНИЕ ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ И КОЛКО ЖАЛКО, ЧЕ МАЛКО ПОСТИНГИ СА ТАКИВА!
Благодаря и поздрав!
Права сте, че съдбата на човека е функция от неговото битие , мисълта и сбора от събития. По това нямаме различия. Спорно ми изглежда съществуването на "зона на съдбата" и "линия на събитията".
ОПТИМИЗМЪТ И ВЯРАТА СА ВАЖНИ, ДА ВЪРВИМ НАПРЕД, А НЕ ДА СТИГНЕМ ДО ИЗВОДА, ЧЕ НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ РАЖДАМЕ"
Науките, която се занимават с мисленето, с психомодела, с псиболести, с псидиагнози, могат също да имат претенции за точни науки, или специалстите биха казали, че работят в областта на точните науки.
Прието е, или е популяризирано, че единствената точна наука е математиката.
Коя наука не употребява математика? Има ли такава???
ЕЕГ регистрира мозъчните вълни. Специалистите ги анализират точно и ясно, за диагноза , лечение и лекарства. Точност има ли??? И това е вече десетилетия, нищо ново.
Нов апарат бе създаден в Германия, с име "Дерматоглиф", сложен апарат, с възможности да се прогнозира чрез дермата, чрез паметта на дермата(кожата), събития, болести, качества на личността от бебешка възраст.
Нима онколозите без употреба на математика могат да поставят диагноза, рак, и то точната диагноза???
Философите, неспециалисти в науките психология, парапсихология или медицина, коментират живота, своя, на другите с един термин, понятие -СЪДБА!!!
Тази дума обобщава понятията карма, орис, биография, автобиография, съвест, съзнание, избор на живот...имат съдържание, различно съдържание, и се употребяват от специалистите на точното место в изречението.
Единствената кратка точност, с която съм съгласна напълно с Вас, е думата ЗАВИСИМОСТ.
Гаранцията в психоонколечението е ГАРАНТИРАНА ЗАВИСИМОСТ ОТ ВСИЧКИ, които се ангажират с лечебния процес.
Това, което се прави в областта на психиката, от миналото и днес, е много важно. Факт е, че не можем да гарантираме, че там работят само отговорни учени, които "дали не сътворяват НЕЩО, което може утре да убива", но така е създадена атомната бомба, и хиляди други оръжия.
Но страхът и невежеството са "близнаци".
Дали науката ще убие човечеството, или псевдонауката?
Може да се започне от това, що е то съдба???
Съдържанието на думата, раждаме се за да СЪДИМ ДРУГИТЕ, да организираме невалиден СЪДЕБЕН ПРОЦЕС, да играем ролята на СЪДИЯ, да се страхуваме, да се срамуваме от СЪД, СЪДБА, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕМ ДА Я ЗАМЕСТИМ С ДРУГА ДУМА, МОЯ ЖИВОТ, ТВОЯ ЖИВОТ, НАШИЯ ЖИВОТ.
УСПЕХ!!!
1. Може би греша, но ми се струва, че в някаква степен сте обиден от общоприетата класификация на видовете науки на точни и "неточни". Тя обаче нито фетишизира точните, нито омаловажава "неточните" науки. Впрочем за истинската наука няма никакво значение дали е точна или "неточна". Както едните, така и другите допринасят в по-малка или по-голяма степен за обогатяване на познанието на хомо сапиенс. Друг е въпросът, че такива науки, като математиката, физиката, химията са се утвърдили със своите фундаментални природни закони и абсолютна обективност. Затова останалите науки, като съвременната медицина, психологията, криминологията, биологията, философията и т.н. се стремят, ако не целенасочено, интуитивно да използват и прилагат
достиженията и методите на физиката, химията и математиката. Лично за себе си с известни уговоки, последните аз ги наричам универсални (фундаментални) науки. Математиката, естествено, е "най-точната" от всички точни науки в смисъл, че тя не може да се опровергае от тях.
2. Аз, разбира се, съм лаик в медицинската наука, но нима са малко случаите, когато консилиуми от медицински светила са давали грешни диагнози и неправилни схеми на лечение? То е, защото субективният фактор поне засега играе значителна роля в оценките на лекарите, за съжаление.
3. Може би не съм ви разбрал правилно, за което моля да ме извиниш, но думата зависимост не означава "кратка" (или "дълга") точност, а функция на нещо или от нещо.
4. Аз не мога да кажа дали науката ще убие човечеството, но мога със сигурност да твърдя, че псевдонауките могат най-малко да объркат или побъркат (което е все едно) човечеството и не могат да предсказват съдбата на човешки индивид. Така е устроен света, в който се раждаме, живеем и умираме без никога да знаем какво ще се случи утре с нас. Нима това не е прекрасно?!
Поздрави и желая успехи в професията!
Ако нещо не съм казал, то е че поздравявам подобни грамотни редове, търсения, дискусии и техните автори.
По отношение моята позиция, вашата позиция, считам, че сте предубеден и днес не бих се ангажирал с безсмислен дебат.
Рано или късно, ще откриете вашата Истина. Натрупаните лични обемни знания гарантират вашия успех, което е вече прогнозиране във Вашето Бъдеще.
Успех!!!
23.10.2009 03:54
Съдбата на новороденото дете не може да бъде предопределена нито за малки, нито за големи неща (с изключение, разбира се, на генетичните наследствени интелектуални способности и физически характеристики, защото те НЕИЗБЕЖНО ще се проявят рано или късно). Няма логика и здрав смисъл да се твърди, че нещо е било предопределено, едва след като то се случи. Смисълът на "предопределеността" е, че тя предварително се знае, т.е. че еди-какво си събитие неизбежно ще се случи.
Поздрави!
17.05.2010 20:24
Приемам, че има връзка между мисълта и Енергията на Вселената, доколкото и мисълта е енергия -вибрации с висока честота, но е доста наивно да смятам, че с тази връзка може може да се насочват събитията по наше желание Това че съдбата е резултат от действията или бездействията на човека, както съм писал, не означава че той може да управлява случайните събития, от които няма как да се изолираме. А точно случайността определя огромния брой непредвидими варианти на хода на съдбата.
Поздрави!