Диалектическият материализъм бе създаден към средата на деветнайсетия век от Маркс и Енгелс като теоретична основа и философски светоглед на комунизма. Неговото появяване и развитие бяха предизвикани главно и преди всичко от разрастващото се революционно работническо движение по онова време. Необходимо беше да се изгради  някаква подходяща теоретическа база на практическите методи за действие на движението.

Като възприеха на въоръжение марксичеческия философски светоглед, комунистическите и левите партии използваха недоволството на наемните работници от тежкото социално положение, оглавиха революционните движения на световния пролетариат и го нарекоха „гробокопач на капитализма”.

В основата на тази огромна заблуда според мен лежи философската концепция  за единство и борба на противоположностите, издигната до общ закон, действащ в природата и обществото и съставляващ ядрото на марксистката диалектика.

Същността на този “закон” в най-общи линии се свежда до схващането, че всеки предмет, всяко явление е единство от противоположности, които взаимно се проникват и същевременно взаимно се изключват(отрицават), намират се в състояние на “борба”. Борбата между старото и новото, между отживяващото и развиващото се съставя закона на развитието.

Така формулиран, „законът” за единството и борбата на противоположностите обяснява и обуславя политиката, целите, стратегията и тактиката на комунистическите партии и на революционните борби въобще. От него логически следва необходимостта от борба на пролетариата с буржоазията и неизбежното унищожение на капитализма и победата на социализма. ”Законът” беше успешно използван от Ленин и Сталин при разгръщане на класовата борба в Съветския съюз, в резултат на която бяха избити милиони невинни хора като “класови врагове”. По ирония на съдбата, прилагайки в обществено-икономическия живот концепцията за единството и борбата на противоположностите като източник на развитие, самата комунистическа партия на Съветския съюз стана негов гробокопач.

Както в самата природа, така и в човешкото общество съществуват вътрешни противоречия, но те не са източника на развитието. Движещата сила на процесите и явленията в природата и човешкото общество се обуславя от тенденцията на системите въобще към достигане на равновесно състояние, в което техните енергетични разходи са минимални. Достигането на равновесно състояние не изключва възможностите за развитие, движение и промени. Възможни са много равновесни нива и преминаването на системите от едно ниво в друго се съпровожда с отдаване или приемане на енергия. Доколкото във Вселената съществуват огромно множество системи, процесите на отделяне и поглъщане на енергия, каквато и форма да има тя, в глобален мащаб са неделими един от друг и се извършват едновременно. В този смисъл съществува някакво “единство на противоположности”, но то не е причина за развитието, а следствие на перманентно извършващи се равновесни процеси. Природата се стреми да достигне състояние на динамична балансираност. В този аспект, приведените от Ленин  примери в неговия фрагмент “Към въпроса за диалектиката”, които уж илюстрирали закона за единството и борбата на противоположностите, всъщност илюстрират някои равновесни процеси в механиката, физиката, химията и човешкото общество. Така, действието и противодействието в механиката са резултат от стремежа към равновесно(балансирано) състояние на една система от две или повече тела; в химията - дисоциацията на атоми е обратим процес, в който движещата сила е разликата между количествата на дисоциираните и недисоциираните атоми. Тази разлика е минимална за дадено равновесно ниво; във физиката - положителното и отрицателното електричество също се намират в равновесно състояние. Няма нищо подобно на “единство и борба” на положителните и отрицателните електрически заряди в равновесното състояние.

Ето друг пример. Да вземем два празни еднакви съда, дъната на които са свързани с кран. При затворен кран напълваме с вода единия съд. След отваряне на крана водата започва да изтича в празния съд до момента, в който нивата на течността и в двата съда се изравнят. Това явление се обяснява с факта, че в пълния съд водата упражнява известно налягане върху дъното. Следователно системата съд-вода притежава някакво количество скрита (потенциална) енергия. В празния съд водно налягане не съществува. Когато отворим крана, водата изтича в празния съд, защото в него водното налягане е равно на нула. Преминаването на водата от пълния в празния съд продължава, докато наляганията в двата съда станат еднакви. В този момент нивата на водата в двата съда са изравнени, а потенциалната енергия на водата се е разпределила поравно и е минимална в двата съда - системата от скачени съдове остава в равновесно състояние, тъй като разликата между водните налягания в тях е равна на нула. Виждаме, че насоченото движение на течността в тази система не се дължи на “борба на противоположности”, а на разликата в наляганията, на стремежа на системата да достигне равновесно състояние.

Може да се посочат още примери, опровергаващи тезата за единството и борбата на противоположностите като източник на развитието и движението и потвърждаващи концепцията, че източникът на всяко движение и развитие е всеобщият стремеж в природата да се достигат определени равновесни нива, в които дадена система притежава относително най-голяма устойчивост.

“Законът” за единството и борбата на противоположностите е измислен и не съществува в природата и човешкото общество. Той бе създаден от Маркс и Енгелс с единствената цел да обосноват теоретически революционната стратегия и тактиката на комунистическите партии, придавайки им „научен” вид и обслужвайки идеологията и политиката на тези партии. Няма природни закони, които да са свързани с каквато и да е идеология.

Според втория закон на диалектическия материализъм постепенните незабележими количествени изменения водели до внезапно скокообразно изменение на качеството на предметите. Под “качество” марксистката диалектика разбира такава определеност на предмета, която е неделимо свързана с неговото съществуване. Казано на прост език, с изчезване на качеството на предмета изчезва и предмета или се появява друг предмет с друго „качество”.  Същественото на всеки предмет са неговите свойства, форма и вещество, които определят неговото съществуване, а същественото на всяко явление, че то е проява във времето и пространството на вътрешни връзки и закономерности в обективния свят.

Мъглявата формулировка на понятието “количество”, като някаква определеност нетъждествена с предмета, позволява на диалектическия материализъм да използва чисто физическо понятие за дефиниране на втория закон. Според него изменението на същността на предмета е резултат от постепенни количествени изменения, които, натрупвайки се, в определен момент внезапно (със скок) водели до ново качествено състояние на предмета. За класически примери се сочат превръщането на водата в пара, равнището на развитие на производителните сили и качествено различните химически елементи.

Наистина ли тези примери потвърждават втория закон на марксистката диалектика?

Да анализираме внимателно първия пример. Да налеем литър вода в някакъв открит съд. Приемаме, че температурата на околния въздух е 25⁰С,  а на водата 10⁰С. Поради по-ниската температура на водата, тя започва да се затопля и бавно се изпарява. Повишаването на нейната температура продължава до момента, когато количеството на постъпващата топлина се изравни с количеството топлина, изнасяна с водната пара. В този момент се установява някакво равновесно състояние между температурата на въздуха и водата и количеството на топлината. Това е естествено достигнато равновесно ниво. Ако сега започнем постепенно да нагряваме водата количеството на водните пари се увеличават без водата да кипи. Продължаваме да повишаваме температурата, т.е. да увеличаваме количеството на внасяната топлина или т.нар. топлосъдържание на водата. При нормални външни условия, след като температурата се повиши до 100^о водата закипява и количеството на водната пара е максимално. В този момент налягането на водните пари се изравнява с атмосферното налягане, а топлосъдържанието на водата остава постоянно и максимално. Това е така, защото колкото топлина се внася, толкова се изнася с водната пара. Няма никакво “ново качество”, няма и внезапен “скок” в новото качество – водата си е вода, парата си е пара, която съществува винаги съвместно с водата. Новото е, че вследствие на постепенното количествено изменение на топлосъдържанието е достигнато ново равновесно ниво(балансирано състояние) на температурата и топлосъдържанието на водата от една страна и водната пара от друга страна.

Във втория пример бавните и незабележими количествени изменения в производителността на труда и развитието на производителните сили водели до появата чрез “революционен скок” и съществуването на качествено нова обществено-икономическа формация.

Внимателният анализ на развитието на човешкото общество и преминаването му от една социално-икономическа формация в друга показва, че причината за възникването на нова формация е непрестанното нарастване на материалните (преди всичко) и духовните потребности на обществото. Ръстът на производителните сили е необходимо следствие от изменението на тези потребности. При всяка нова формация се достига по-висока степен на съвършенство на производителните сили, които трябва да съответстват на увеличените потребности. Следователно обществено-икономическите формации се различават исторически една от друга преди всичко по степента на съвършенство на производителните сили и нарастването на производителността на труда.

От примера се вижда, че понятието “качество” съществува само като степен на съвършенство на функционалната определеност на производителните сили, но не като някаква тяхна неотменна определеност,

Основната причина за развитието на човешкото общество е неизбежното временно изоставане в развитието на производителните сили от общо взето плавното и постепенно увеличение на човешките потребности от материални блага. Следователно обществено-икономическото развитие на човечеството като цяло е естествен  плавен еволюционен процес, в който се преминават различни равновесни нива на временно съответствие между равнището на производителните сили и на потребностите. Ето защо всеки опит за насилствена революционна промяна на хода на този процес е водил и ще води до икономически и политически сътресения с непредвидими тежки последици за обществото.

Революционните скокове, като и законът за преминаването на количеството в ново качество, бяха измислени от вождовете на световния пролетариат за да обосноват “научно” неизбежната гибел на капитализма и победата на социализма. По зла ирония на съдбата обаче теорията на марксизма се размина жестоко с практиката, която беше дефинирана от самия марксизъм като критерий на истината. Тази теория се оказа поредна утопия, както много други преди нея.

Накрая да разгледаме третия пример, с който диалектическият материализъм доказва уж, че качеството на предметите било в тясна връзка с тяхната количествена(?) страна. Качественото различие на химическите елементи се обуславяло от количествения състав на техните атоми.

Има, разбира се, определена зависимост между атомното тегло, т.е. между броя на неутроните и позитроните в атомното ядро и свойствата и характеристиките на елементите. Да се издига до всеобщ закон в природата и обществото преминаването на количеството в ново качество въз основа на частен химически закон първо, меко казано, е некоректно от научна гледна точка. От друга страна откритието на изотопите показа, че един и същ химически елемент може да има различни атомни тегла.  

Колкото и да търсим някакъв общ закон за преминаване на количеството в качество чрез “революционни скокове” такъв няма да открием, защото той не съществува. Разбирайки, че понятието “скок”, та бил той и “революционен”, е силно тенденциозно и необосновано по своя физически смисъл, Маркс и Енгелс, а по-късно и Ленин, го доуточняват, като поясняват, че скокът трябвало да се разбира като “удължен във времето процес”(!). Браво на брадатите теоретици! Защото скокът си е скок и си има точно определен смисъл. Колкото повече се “удължава във времето”, толкова повече заприличва на еволюционен процес. Едно е да призоваваш пролетариата на борба с омразния капитализъм с революционни лозунги, съвсем друго е да му обясняваш какво значи еволюционен процес и колко дълго трябва да чака да умре капитализма.

В заключение марксическата диалектика никога не е била и не може да бъде наука. Тя бе създадена с единствената цел да обслужва политическите и практическите интереси на част от обществото, която трябваше със сила да разруши държавната машина на капитализма по революционен път. Тази част от обществото, наречена пролетариат или работническа класа, според нейните вождове трябваше да стане движещата сила в изграждането на световната социално-икономическа система на социализма и комунизма. Съответстващ на тази й роля, на диалектическия материализъм му бяха присвоени суперлативи, като “всесилен”, “всепобеждаващ” и други подобни безсмислици. Както показаха историческите събития по-късно, нито суперлативите на диалектическия материализъм му помогнаха да стане всеобщ единствено научен светоглед, нито пък диалектическият материализъм помогна на социализма да разруши и замени капитализма.

Науката се основава и развива на обективно съществуващи закони в природата и обществото, а марксическата диалектика е стройна философска система от елегантно измислени общи „закони”.

Забележка от автора. Този постинг изразява само едно лично убеждение и мнение.

с умрели работи?

Защо смяташ че историята е умряла работа?

всъщност Хегел ;)

Всъщност Хегел е основоположник на Идеализма, който пък е противотезен на комунизма. Малко противоречие се получи тука :)


Всъщност двете понятия се използват като синоними. Идеята е, че различието поражда движение, а в психологически аспект различието поражда предпоставка за борба, така че за мен тази теория си е валидна. Просто е изказана с други думи.


Твърдението е, че в един момент натрупаните количествини характеристики се превръщат в качествени такива. И това е така на практика. Свидетели сме как множество научни разработки в едно направление водят до качествени промени и намирането на изцяло нова качествена концепция. Това се доказва всекидневно. Няма значение каква е предпоставката за качествени показатели - щом я има, значи е необходима.

Съгласен съм, но защо мислите, че революциите са насилствени? В момента, когато несъгласните станат повече по сила от съгластните се получава революция, и това е напълно естествен процес. Мислите ли, че ако в една общност съществуваха 10% комунисти и 90% капиталисти, комунизма е щял да спечели? Разбира се, че не! Комунизмът е печелил там, където мизерията и беднотията са били повече като бройка спрямо добре обезпечените материално хора. Революцията също е естествен процес на уравновесяване. Сам го казахте - природата се стреми към равновесие, комунизмът също. За това големите разлики в придобивките между хората са предпоставка за големи недоволства, а от там и предпоставка за възникване на революция, която води до уеднаквяване на благата поравно за всички. Егото е това, което иска повече от благата за себе си, но его в природата няма, само в живите организми. За това си мисля, че егото е моментно състояние на неосъзналата се душа. С времето то ще отмине, както и разликите между хората.

Отностно Маркс, той е признат за най-големият мислител на всички времена, и това заключение е на база гласуване и от капиталистически страни. Теорията на Маркс е предсказала и кризата, която търпим в момента. А когато една теория прави добри прогнози, тя говори и за правдоподобност на теорията. А доколкото помня дори в библията нещата са били разделяни поравно, когато са хранили изгладнелия народ с 3-те риби. Не виждам нищо лошо в концепцията за равенство, дружба и доброта.

А примерът за убийствата е некоректен, понеже това не се проповядва и толерира в теорията на Маркс, за разлика от капитализмът, в който умират всекидневно хора от глад, и това е известно и толерирано с все повече увеличаваща се граница между бедните и богатите. Не знам как може някой да отиде да се моли на църква, при условие, че толерира умирането от глад?!
По вашата логика, защо пращате SMS-и да помагаме за операции на болни? Та това си е жив комунизъм - взима се от богатия, за да се подпомогне нямащия.

Удивява ме вашето убеждение в противовес на човешките добродетели. Защо мислите, че вие заслужавате по-добро качество на живот от всички други на тази земя? Избранник ли сте или свят човек? Доколкото помня дори Исус не се е възприемал за нещо повече от другите, а е бил наравно с тях, дори и в момент на болката.

Нима ние хората сме толкова различни, че да разполагаме с различно количество блага? Та нали всички ние чувстваме еднакво и носим една душа, от къде това желание за лакомия (капитализмът)?