Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2008 13:05 - КУЧЕШКА ИСТОРИЯ
Автор: tomich Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9475 Коментари: 19 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тя беше пухкаво сиво бебче с  клюмнали уши и тъмнокафяви очи като мъниста на чорбаджийска броеница. Купихме я с жената за 100 лева от наши познати в ранната есен на 1989 година. Чудехме се какво име да й дадем. Синът ни, който по това време отбиваше военната си служба, ни писа: „Майко и татко, изберете име, в което да звучи буквата Р”. И така нашето бебче го кръстихме Роми.

Това мило кученце, едва навършило месец и половина, грейна като малко слънце в нашия дом. Всички му се радвахме и животът ни стана като че ли по-лек, въпреки че покрай него грижите се увеличиха. То щъкаше насам-натам в тясното антре, изпускаше се и с весело джавкане известяваше за стореното. Отначало го хранехме с мляко и каши. Сетне, като поотрасна, му давахме и месна храна. Спеше кротко на постелка в антрето до входната врата.

Един ден, както си играеше с една гумена топка, изскимтя така силно и жално, че сърцето ми болезнено замря. Скочих да разбера какво става. То горкото, легнало на страна, сложило едната лапичка на ухото и ме гледа, гледа с такава мъка и молба, сякаш искаше да ми каже: „ Боли ме, чичо Томи, помогни ми!”. Усетих как сълзите ми напират. Сипах й мляко в паничката, погалих я и с треперещ глас я подканих: „Хайде, Ромка, изпий млекцето да ти мине!". Тя го излока жадно, успокои се и заспа. Гушнах я, взех тролея и право във ветеринарната клиника. Оказа се, че е получила сърдечна криза вследствие на рахит – кученцата се нуждаели повече от витамин „Д”, калций и фосфор в храната. След месец-два Роми се пооправи, но останаха следи от рахита – бързо се уморяваше при тичане, лягаше по корем и така си отпочиваше.

Идваха мъчни, трудни времена. В началото на 90-те години на миналия век хората гладуваха, гладувахме и ние с Роми. Недостигаше мляко, захар, олио, брашно, изчезна всякакво месо в полупразните магазини. Чудехме се как да се изхраним. Не беше лесно да намерим храна и за Роми. Чакал съм по един-два часа на опашка пред едно зоо-магазинче за кучешка храна на ул. Граф Игнатиев, за да купя пакет пилешки крака или някакъв смърдящ коктейл от смлени кости и неизвестно месо. А когато стоящият преди мен „колега” вземаше последния пакет, сякаш чувах жалното, изпълнено с укор скимтене на Роми: „ Гладна ли ще ме оставиш, чичо Томи?”.

Времето течеше неусетно. Поотминаха гладните години, Роми израсна красива немска овчарка с изправени напред големи уши, хармонично оформено едро тяло, покрито с гъста жълтеникаво- черна козина. Хората неволно се заглеждаха усмихнати в нея. А тя сякаш дефилираше на модно ревю пред тях, помахвайки с опашка.

Тя беше наистина красиво и умно куче. За кратко време със сина ми я научихме да изпълнява  командите „НЕ”, „ЛЕГНИ”, „СТАНИ”, „СТОЙ ТУК”, „ПАЗИ” и много други. Роми стана надежден пазач и добър помощник. Например, прибирам се след работа в къщи, Роми ме посреща радостно с дълбок и силен лай и веднага захапва и ми донася пред краката домашните чехли. След това сяда пред мен и ми подава дясната лапа: „Здрасти!”. Няма как, ръкувам се, казвам й „здрасти”, милвам я по главата и я потупвам приятелски по гърба. След това церемониално посрещане тя ляга мирна и кротка на своето място до вратата.

Като навърши четири години, дойде време да я „омъжим” – природата си искаше своето. Тя вече беше си избрала своя годеник, когато си играеше с други кучета. Той се казваше Бонзо, също като нея много хубаво немско овчарско куче. Собственикът му, ветеринарен лекар, живееше в къща с ограден двор близо до нас. Когато се разхождахме, минавайки покрай къщата на Бонзо, Роми спираше пред дворната врата,  и с радостно скимтене като че ли чакаше да я отвори. А той, синковеца, помахвайки с опашка, накланяше глава ту наляво, ту надясно, сякаш я оглеждаше и оценяваше...

След паметния ден на тяхната „сватба” Роми стана по-тиха, по-малко игрива, като че ли тъгуваше за Бонзо. Все повече и повече наедряваше. Като ходеше, приличаше на клатушкащо се насам-натам буренце.

Най сетне настъпи часът, когато трябваше да роди. И роди десет кученца без да издаде стон! Не мога да си обясня, защо природата се е погрижила четириногите приятели на човека да не изпитват родилни болки и с учудваща лекота да раждат своите много на брой деца. Защо  този върховен животодаващ акт при човека е съпроводен с толкова родилни мъки? Защо кученцата се раждат  слепи и безгласни, а бебетата на човека – с гласовит плач и почти отворени очи?

В онези години  нямаше голямо разнообразие на кучешки породи, както е сега. Тогава имаше бум на домашни кражби, затова на пазара се търсеха кученца от породите на овчарки (немска и източно-европейска) и някои други, които се купуваха и отглеждаха за „биологична защита” на жилища, имоти и дворове...

Годините се изнизваха и Роми неусетно остаряваше. Някои казват 4 години, други – 6 години човешки живот били равни на една година кучешки. Не знам как са правени и колко са точни тези сравнителни оценки, но Роми доживя 15 години, сиреч 90 години човешки живот по „оптимистичната” скала! Какъвто е нашият живот днес, май пропорцията е обратна, образно казано! Може би затова популацията на кучетата сега расте, а нашата, българската неуклонно се топи. Не знам, сигурно това е божа работа...

Много мъка изпитахме, много сълзи проляхме в нашето семейство, когато Роми вече не можеше да ходи, нито да се храни. Пиеше отвреме навреме само водичка и мълчаливо очакваше своя край. Велико нещо е природата! Само който е живял дълго време със своя домашен любимец може да си представи мъката, която аз и жена ми изпитахме тогава. Настъпи този прощален ден, когато безпомощната Роми я сложихме на задната седалка на колата. Аз стоях отвън, жена ми отвори прозореца и тя, милата, се надигна (откъде намери тези сили!) показа си муцуната и ме облиза...Видях сълзи в очите и. Почувствах и видях мълчаливата болка и безкрайната почти човешка мъка в тях... Не можех да я изпратя до вечния и земен дом - боляха ме ръцете, краката, боляха ме сърцето и душата. Успях само да и кажа „Сбогом, Ромка!”, когато жена ми потегли  рязко с колата на път за родното и село, не издържайки повече. Бяхме решили да доживее там последните си часове и да я погребем в полето, където тичаше едно време на воля... Мина един ден и жена ми се обади, че Роми е починала кротко и безмълвно. Тъстът изкопал гроб в полето и я погребали. Разридах се като за близък човек...

Оттогава изминаха повече от четири години. Но и досега, когато в душата ми нахлуе споменът за мига на раздялата с Роми, нейният живот преминава като на кинолента пред просълзените ми очи. За сетен път си мисля, че няма по-верен, по-предан и по-умен другар на човека сред животните от любимото куче!

Хора, обичайте и помагайте с каквото можете на тези четириноги умници приятели! И те като нас боледуват, страдат, гладуват,  но никога няма да излъжат, измамят или предадат своя човечен приятел и другар! Затова заслужават нашите грижи и уважение.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - admin
27.04.2008 13:44
Човече, разплака ме! Дано Роми е на едно по-добро място...
цитирай
2. анонимен - dano dano
27.04.2008 14:51
Dano po vece hora da sa kato vas..
цитирай
3. cocolina - толкова е хубаво
27.04.2008 15:10
когато прочетеш за такива отношения и такава любов към животните..Моите кучета са на по дванайсет години, и са вече с побелели муцуни и очите им по-трудно виждат, но са все толкова, ако не и повече, от преди, предани и прекрасни приятели.Поздрави за постинга:)))
цитирай
4. sashmash - поздрав,
27.04.2008 16:17
много трогателна история.Аз също обичам кучетата и им се радвам като на малки деца.Те ми дават само положителна емоция.Радвам се,че има толкова всеотдайни и човечни хора като вас.
цитирай
5. анонимен - infetka
27.04.2008 17:38
мн. трогателно и хубаво написано
имам въпрос към теб струваше ли си всичките тия години с нея, като накрая толкова те боли
може да е малко глупав, но затова не съм си взела кученце още - прекалено ще ми егадно и не знам ще издържа ли да гледам как си отива
цитирай
6. анонимен - Жоро
27.04.2008 17:47
Успяхте да ме просълзите, както и дъщеричката ми, която ме викна да прочета постинга Ви. Откак се помня имам кучета, няколко породи са минали през дома ни и наистина е тежко, когато настъпи момента да се разделиш с тях. Напомнихте ми за раздялата с любимата ми овчарка минала година :(. Надявам се обаче, след раздялата с обичният ви домашен любимец да сте си взели нов, това може би е най-добрия начин да се справиш с мъката и отново да почувстваш, че някой те обича безрезервно.
цитирай
7. diati - Една животинка винаги познава, когато нещо се прави със сърце.
27.04.2008 18:21
да , прав сте, който го е преживял ще разбере и поплаче...Аз още не съм заменила моя синеок любимец, няма и да го направя май...Тук можете да го видете http://diati.blog.bg/viewpost.php?id=85619
цитирай
8. tomich - infetka.5
27.04.2008 19:35
Въпросът ти не е глупав, но е много лично прагматичен. От тази гл.т. сте права. Мога да кажа само едно: Човек сам избира как и с кого да живее. Аз избрах семейството и Роми и съм доволен, че отдадох някаква частица от живота си, за да имам до себе си 15 години един всеотдаен и верен приятел. А тъгата и мъката човешка са неизбежни в нашия живот, както и радостите. Само да вметна: Роми беше второто куче, след като Вихър, мъжка немска овчарка, го откраднаха, когато беше на 1 годинка.
Благодаря все пак за искреното ти мнение.
цитирай
9. tomich - diati, Споделената мъка е половин мъка
27.04.2008 20:30
Видях снимката на Моли красавеца и усетих мъката ви по него. Убеден съм, съществуват неведоми връзки между душите на добрите хора и животните въобще - чудесно сте го показали с постинга си! Котките също са много умни животинки. В рамките на ободряваща шега, може би това е причината да си съперничат и да се недолюбват с кучетата... :-)
Не бих се поколебал да си имам и трето поред куче, ако здравето ми позволяваше, но ...
А вие не се колебайте. Новият синеок Моли ще бъде истинската ви утеха.
Поздрав! И бъдете щастлива!
цитирай
10. danel - Разплакахте ме на Великден. И моята ...
27.04.2008 20:40
Разплакахте ме на Великден. И моята душа страда за един предан рошав черньо. Ричи не беше породист, но беше едър, много рошав и страшно красив. Когато се разхождах с него, хората му се радваха. Бяха големи приятели с един прекрасен сиамец- Джорджо. И двамата вече ги няма. Да знаете колко ми липсват тези две изключително предани и верни същества. Не мога да забравя мъката в кадифените очи на Ричката, когато излизах без него и невъобразимата радост, когато се връщах. И той като хората получи инсулт в една зимна вечер преди Бъдни вечер. Искаше да излезе навън, едвам ходеше. Искаше да избяга и да умре сам. Казаха ми, че така правят кучетата. Не можех да допусна това. Стоях с него в снега, едвам го пренесох на ръце в къщата. Сложих го до леглото си, а на зазоряване , когато се бях унесла, мъжът ми го намери вече бездиханен. И сега имаме куче, безкрайно любимия Аче, но, повярвайте ми не е същото. Той не ме чака така, както ме чакаше Ричончо, той не тръгва в гората на разходка с мене, докато не дойде и мъжът ми. Сигурно и аз не съм същата и животинката разбира.
цитирай
11. diati - благодаря ти tomich ,
27.04.2008 20:56
но още не съм го преживяла, а мина почти година. И днес си говорихме с дъщеря ми за него...Мъжа ми казваше, че усещал ,че се прибирам през два етажа и винаги ме посрещаше на вратата.Когато го пускахме на двора не даваше котка да припари:)) ,а беше много гальовен.Не седеше в скута ми само, когато не бях седнала и аз.А сега тишината в къщи е шума към който привикнах...
цитирай
12. ikoni - Разплакахте ме...
27.04.2008 23:01
Преди две години почина моето любимо куче, с което не съм се разделяла повече от 10 години. Още гледам всеки ден снимките му на бюрото си и не мога да го прежаля... Поплаквам си за него. Нищо не може да замести преданите му очи.
Светли празници!
цитирай
13. анонимен - Dude
12.11.2008 02:44
аз няма какво да кажа, ;-( ;-(
веедно осетих всичко ;-( ;-(
цитирай
14. victoriavselena - и аз имам куче
09.04.2009 15:28
разплака ме. Още е млада и много много ни радва.
цитирай
15. tomich - Нека да е ...
09.04.2009 18:35
Нека да ви е живо и здраво за да му се радвате още дълго време!
цитирай
16. анонимен - Лия
15.05.2009 12:30
Прекрасна история,нямам думи,зам каква болка сте изпитали и аз съм губила животинки,но едно бяло пухче на девет години ми е най-верния приятел в живота!
цитирай
17. tomich - to анонимен - Болка
22.06.2009 18:40
Що ми се струва, че съм чувал за едно щастливо куче Ани ? Много съжелявам, ако е починало...
цитирай
18. thedarkangel1977 - prepro4etoh go otnowo - sedi si w moq ...
31.03.2011 01:34
prepro4etoh go otnowo - sedi si w moq spisak ot blogowe...
moga samo da kaja 4e Romi e 6tastliwka, 4e e dojiwqla do starinite si....
Mark be6e izto4no-evropejska... otide si w razcweta na silite i mladostta si, na 5 g. - zadu6i se ot preplitane na 4erwata... otide si sam, gyr4e6t se ot bolka s pogled prikowan natam kadeto 6te se poqwim, demek 4akal ni e do posledno... otkrihme go vko4anen, s 4aka6t pogled - da se sboguwa s nas, zapo4nal we4e da miri6e na smyrt...
oh...
no pone pri was istoriqta e po-druga.
цитирай
19. lunenlach31 - Роми тича сега там :)Моста на д...
01.05.2011 19:32
Роми тича сега там :)
Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Страхотен разказ и Вие сте страхотен , само един истински добър човек може да напише това:)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tomich
Категория: Други
Прочетен: 429367
Постинги: 91
Коментари: 1033
Гласове: 6537
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31