Възможно ли е да съществува свят без фракталност?

 

Този въпрос е колкото философски, толкова и нАучен. Философски е, защото само философията може да даде отговор, забулен в характерния за нея обгръщащ и объркващ мъглив микс от реално наблюдавани в природата и човешкото общество факти и техните много(с)мислени обяснения и тълкувания, често надхвърлящи рамките на логично допустимите представи и съждения. Съществуванието на фракталите наистина се нуждае от съвременна философска трактовка, но не, разбира се, в посочения полушеговит смисъл. Всяко необременено от идеологеми мисловно дълбочинно проникване в същността и глобалната разпространеност на тоя удивителен природен феномен би било стъпка напред по спиралния път към върха на космическата Истина...И тъй като не съм философ по професия, ще се опитам  да дам отговор на въпроса, опирайки се най вече на научноизследователската ми  интуиция и логическо мислене, а не на отвлечени философски съждения в материалистичен или идеалистичен дух.

           В резултат на какви сили се образуват природните фрактали?

Как да си обясним например фракталните форми на дърветата, на горите или фракталността в очертанията на планините, облаците, реките...? Какво е това „нещо” например, което постоянно променя фракталната форма на птичето ято? Или например случайна ли е приликата между спираловидната фрактална структура на черупките на мекотели и колосалните спирални галактики в космоса? Една от най-сложните фрактални системи в живата природа – човешкият организъм, не се е променила качествено от появата на човека та до днес.  Белодробните алвеоли, структурата на мозъка ведно с мисловните процеси, сърдечният ритъм, както и цялостната архитектура на клетките, са запазили фракталните си форми. Защо?

 Еволюцията в природата не може да даде логически отговори на тези и други подобни въпроси, защото фракталността е стара колкото света.  Еволюцията нито е създала, нито може да я унищожи. Има нещо много по-значимо и по-силно действащо, непознато все още за човешкия разум.

Идеята за съществуването на неведома космическа сила, обладаваща огромна интелектуална, информационна и енергийна мощ,  изниква и се развива успоредно с откритията в физическите, химическите, информационните и най-вече в  биологическите науки, когато нараства броят на странните, загадъчни и логически  необясними явления, феномени и процеси в природата при научните изследвания с най-модерни технически уреди и инсталации.

Необозримата вселенска смесица от причини и следствия, зависимост „на всичко от всичко”, хаос (съвкупност от случайности), подредба и хармония е подчинена закономерно на тази свръх сила. Най-вероятно тя не е биологичен вид, тъй като нейното влияние се индицира във всяка точка на вселената както в неживата, така и в биологичната природа.

Световната общност на учените люде (професори, доктори на науките, Нобелови лауреати, академици) е полярно силно раздвоена. Една част от тях, опирайки се на теоретични и експериментални проучвания и анализи, са убедени, че  такава интелектуална сила не може да не съществува. Противоположни са възгледите на другата част от научния елит, предимно на ортодоксалните материалисти, чиято безусловна вяра е атеизма, въпреки че въпросът за Свърх силата касае не толкова религиозните и други вери изобщо, колкото интелектуалната и физическата й същности. Те твърдят, че представата за подобна сила е фантастична приумица, породена от недостатъчните съвременни научни познания. И двете страни обаче имат своите аргументи „за” и „против”.

 

 Изрекох тези мои мисли, защото точно загадъчният замък на фракталите прозира като призрак в съвременните учудващо интересни теории на  бифуркациите и атракторите, в числата на Фибоначи и Златното сечение, и в онова универсално, безкрайно и постоянно число (коефициент) на Фейгенбаум 4,63....., физическият смисъл на което и до днес е забулен в тайнственост. Много ентусиазирани учени по света в почти всички общи и частни науки се мъчат да разберат и обяснят неговата универсалност, сравнима с тази на Лудолфовото число π = 3,14..... Ако хвърлим бегъл поглед на модерната квантова физика, ще се учудим, че и там тихомълком срамежливо прониква и обсебва мозъците на физици, астрофизици, химици и всякакви «-ици» идеята за Свръх силата, за тайнствената  свръх частица-фантом, кръстена Х-бозон. С  разкриването на истинската й същност според учените би могло да се излезе от задънената улица на усилията за съвременно обясняване (без противоречивости) произхода и развитието на фракталната Вселена.

 

Мисля, че подобието и себеподобието, като универсални феномени в Природата, може би са жокерите в търсене на отговори на въпросите, зададени в началото на статията. Да приличаш едновременно както на други като теб, така и на себе си не е «модна суетност» в Природата, бързаща да ни очарова с красота и хармония. То е

интелектуална проява на върховно вътрешно единение на целесъобразност и целенасоченост.

Всяка частица в Космоса, всяка жива клетка носят в себе си тази свръх интелектуална божествена сплав, благодарение на която се раждат прекрасното и хармонията в света. Един от основните закони в Космоса е:

Всичко във Вселената се стреми да възпроизвежда себе си.

Затова дълбоко вярвам и съм убеден, че

фракталността  е всеобщ и неунищожим феномен в Мегавселената,

тоест във всички хипотетични или реално съществуващи светове-вселини.

Всяка частица в Космоса, всяка жива клетка носят в себе си тази свръх интелектуална божествена сплав, благодарение на която се раждат прекрасното и хармонията в света...

абсолютно съм съгласна, Томич... поздравявам те
от сърце..

Благодаря, Мари!

Полезна статия. Благодаря!