Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2009 16:52 - КЛАКЬОРСТВОТО В ПОЛИТИКАТА, НАУКАТА И ИЗКУСТВОТО
Автор: tomich Категория: Други   
Прочетен: 7100 Коментари: 9 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Според Български тълковен речник клакьор означава наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. В преносен смисъл това е лице, което с користни цели одобрява или възхвалява.  

В общи линии тълкуването е вярно, въпреки че според мен не е съвсем точно. Не е задължително ръкопляскането и освиркването, нито пък заплащането. Има една изящно маскирана и по-трудно откриваема форма на клакьорство, в която няма ръкопляскания и освирквания. За нея ще стане дума по нататък.

Клакьорството е вид невежество или некомпетентност, или просто забавление на комплексари, които изпитват паталогичен стремеж към изява, възхвалявайки със суперлативи безоснователно някого или нещо. За тия които го практикуват, то може също така да е отдушник на гняв и омраза или израз на раболепие пред съмнителни авторитети и пред „силните на деня”. Точно поради всичко това клакьори е имало винаги, има и ще има.

Клакьорството е обществен феномен, който се открива и наблюдава в почти всички области на обществения живот - политика, наука, изкуства, култура, масмедии, спорт...

Политиката е привилегированото примамливо място за клакьорите, защото политическите партии и политиците – добри или лоши - се нуждаят от тях като от въздух и вода. Няма по-действена и по-ефективна реклама от многобройната маса клакьори. Те може и да не разбират същността и идеята на „нещото”, което им се предлага да одобряват и възхваляват. Важно е, това нещо да е предложено от авторитетния според тях политик или от партията, на която симпатизират. С нейна помощ, ако имат късмет и проявят малко хитрост, клиширано дар слово и чувство за дисциплина и подчинение, някои, току-виж, ги хващат за ушите и хоп слагат на държавната софра, тъй както са „гладнички, с мръсни ръчички и кънтящи главички”... Други пък предлагат за народни избраници, за да ползват разни привилегии и благини „по заслуги”. Депутатското клакьорство има по-голяма тежест и привлекателност. Клакьорският депутат е носител на законодателен вот, следователно никой лидер и никоя партия не биха си позволили да го пренебрегнат лекомислено. Това не означава, разбира се, че всички народни избраници са клакьори, опазил ме Бог от такава еретична помисъл! Но, почти всеки е притулил по някоя звездичка клакьорство някъде в душата си...

Колкото и странно да изглежда, в областта на науката клакьорството е много добре познато, само че е доста по-трудно да се открие, защото се крие под маската на лъженаучни теории, доказателства и факти. Клакьорите не са толкова невежествени (все пак нали са учени люде), колкото некомпетентни, когато възхваляват, одобряват и приемат подобни теории, подплатени с фалшиви доказателства и лъженаучни факти. В историята на науката има достатъчно примери за такива случаи.

Когато през 1912 г. археологът любител Чарлз  Доусън открива „вкаменен” човешки череп край селцето Пилтдаунт в Англия, уж като доказателство за „липсващата връзка” между човека и маймуната, никой не предполага какъв огромен скандал в еволюционната теория на Дарвин ще предизвика тази находка. Цели 40 години (до 1953 г.) това „доказателство” спокойно стои изложено в Кралския природонаучен музей. За това време са написани огромен брой научни статии, в които се тълкува „Пилтдаунския човек” като безусловна подкрепа на човешката еволюция и еволюционната теория въобще. Най-невероятното и учудващото в тази история е, че „...хиляди учени от различни университети по  света изготвят дисертации на тема „Човекът от Пилтдаун”.

Скандалът започва да се разразява едва през 1949 г., когато Kenneth Oakley от отдела по палеонтология в Британския музей прави тест за определяне възрастта на останките на Пилтдаунския човек по флуорния метод. Тестът ясно показал, че човешкият череп е на възраст само няколко стотин години, а челюстната кост е на умряла преди няколко години маймуна-орангутан...По-нататъшните проучвания и анализи разкриват, че зъбите също били маймунски, но обработени по начин да приличат на човешки...През 1953 г. прочутият фалшификат бива изхвърлен от Британския музей.

„Пилтдаунският човек” остава в историята като една от най-големите брутални фалшификации и измами в науката. Тази история прекрасно илюстрира, че клакьорството в науката може би се дължи най вече на една масова заблуда, породена от липса на компетентна критичност и сляпо преклонение пред теории, избухнали като свръхнови звезди, хипнотизиращи с първичния си блясък на примамлива оригиналност, но която тепърва трябва да се  доказва...Подобен скандализиращ еволюционната теория ефект, имаше опровергания и отхвърлен като научна несъстоятелност „биогенетичен закон” на немския зоолог и страстен поддръжник на дарвиновата теория Ернст Хекел. Неговите прочути „ембрионални рисунки”, уж доказващи еволюционната теория, бяха обявени за умели фалшификации. Хищническият користен стремеж на недобросъвестни учени, титуловани с научни степени и звания, тя да бъде най-бързо доказана на всяка цена, винаги е бил свързан с малки или големи измами и фалшификати, неминуемо предизвикващи рано или късно грандиозни скандали.

Скандалите и фалшификатите (или имитациите) пълзят като метастази по тялото на човечеството, разрушавайки неговата ценностна система. Те съпътстват модните течения в изобразителното изкуство, литературата, музиката и поезията. Известна е историята с фалшификатора Елмир де Хори, който успява да измами през втората половина на миналия век стотици колекционери и куратори. Интересно е, че негови картини на Матис и Пикасо се търсят като скъпоценности и сега са обект на фалшификации – спонтанно изниква феноменът на т.нар. „фалшифициран фалшификат”. Подобно нещо се случва с фалшификатите на Конрад Кужо и и още много други (виж: „Културата на фалшификациите”)

Какво е масовото клакьорство в изкуството, ако не една паталогична мания за съпричастност към културния елит на обществото, повдигаща самочувствието на средностатистическия арт-клакьор. Не мисля обаче, че всички любители колекционери на произведения на изкуството са клакьори – и перфектните имитации могат да доставят естетическо удоволствие на любителите. Но не са малко и онези, които давайки луди пари, събират произведения на прочути майстори без да се интересуват дали са оригинали или фалшификати с единствената цел да се фукат, грубо казано, пред познати и приятели. Те не разбират какво притежават, а естетическото наслаждение, което изпитват истинските ценители на изкуството, им е непознато.

Клакьорството променя своя знак от „плюс” на „минус” или обратно в зависимост от обстоятелствата. За него не съществуват понятия като принципност и етичност. И понеже не е възможно към него да се приложат каквито и да са забранителни или ограничителни законови мерки, принудени сме да го приемем като неизбежно малко социално зло, като един от многото мутанти на политическата, медийната, словесната и личната свободи. Единственият начин да му се противодейства е да се издига общата култура на отделния човек и на цялото общество. Невежеството и некомпетентността, подмазването пред мними авторитети и „силните на деня”, безкритичното отношение към произведенията на изкуството и продуктите на науката – това е порочната база на клакьорството. Само чрез повсеместно публично неглижиране на тези пороци е възможно да се ограничи негативното влияние на клакьорството върху културния обществен живот.





Гласувай:
9



1. valsodar - Поздравления
18.08.2009 16:59
Постинга си заслужаваше четенето - благодаря за удоволствието! :)
цитирай
2. tomich - И аз...
18.08.2009 17:02
благодаря за оценката!
цитирай
3. yuliya2006 - ЕДНО ОТ НАЙ-ЦЕНИТЕ НЕЩА, КОЙТО П...
18.08.2009 18:06
ЕДНО ОТ НАЙ-ЦЕНИТЕ НЕЩА, КОЙТО ПРОЧЕТОХ В БЛОГА И БЛАГОДАРЯ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
4. tomich - Дано да е полезно
18.08.2009 18:17
Е, надявам се най вече да е полезно...
Благодаря ти!
цитирай
5. tili - И аз благодаря!
18.08.2009 19:39
Ще се връщам, както винаги!
цитирай
6. watchtowerman - Благодаря за интересните подробности от
19.08.2009 09:43
света на науката и на не-уката.
Осмелявам се да допълня и за други опити за фалшифициране - например, на "християнството" със заместители като "езотерично християнство" ...
цитирай
7. tomich - Тили,
19.08.2009 10:12
Сигурен съм, че ще се връщаш :-)
цитирай
8. tomich - watchtowerman
19.08.2009 10:51
Целта ми беше да покажа не толкова броя и подробностите на скандалите и фалшификациите, в науката и изкуството, колкото мотивацията на хората съзнателно или неволно подкрепящи ги и създаващи условията и средата за разпространението им...
Не съм запознат достатъчно с езотеричното християнство, но според мен то е извън сферата на науката и изкуството.
Благодаря , че прояви интерес към постинга!

цитирай
9. zaw12929 - Добре обмислен интересен постинг!
01.12.2009 21:23
Добре обмислен интересен постинг!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tomich
Категория: Други
Прочетен: 669228
Постинги: 101
Коментари: 1060
Гласове: 6885
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728