Спомените

Скътани дълбоко нейде в паметта,
сякаш звездици в непрогледна тъмнина
блещукат спомени от младостта
и кротко чакат да избликнат в тишина.

Те радват, натъжават, галят и бодат.
Те страдат и молят в душата на човека.
Може би затуй тъй дълго в нас трептят,
свързвайки нощта и утрото с пътека.

                              *
Изнизват се годините на младостта,
на миражните илюзии и детските мечти.
Неусетно и със  чест потъвам в старостта,
а сърцето все тъй по детски иска да тупти...

                               *
Ще ли нявга да блещукне песъчинка радост
в туй черно море от тъга и мъка?

                               *
Без шум препускам лудо с дните
в степта безкрайна на мечтите.
Ала все не зървам спирки, уви,
за тез жадувани мечти.

                                *
Любовта и обичта са като въгленчета:
ту припламват лъхне ли ги нежността,
ту погасват от дъха на грубостта.

за песен!