2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3053 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2019 20:51
Синият здрач неохотно настъпваше, прогонвайки умореното есенно слънце зад Петровите хълмища.
Близките и малцината възрастни хорица дошли да се поклонят и изпратят до вечния му дом своя стар приятел, връстник и съсед, изтощени и посърнали от скръб и тъга заслизаха към сгушеното в низината самотно селце. Свеж ветрец носеше оттам разбунващия мислите и чувствата ароматен дъх на купи прясно сено.
Пресният гроб на дядо Митю Димитров неусетно утихна и замълча.
Наближаваше полунощ. Гробището беше замряло, потънало в чистия селски мрак и в някаква странна гробовна тишина, сякаш нещо предстоеше да се случи. И то се случи. Точно в 24-ри часа блесна безшумна светкавица, която озари гроба на дядо Митю със синя светлина. Над него плавно се спусна като синкаво привидение млад човек в стари капитански доспехи на космонавт. Той коленичи, наведе се, целуна пръстта на гроба и остана неподвижен. Времето спря, спряха да мигат звездите. Всичко застина. Само пръстта над гроба не спря да диша и да се вълнува...
...Оставаха 10 секунди до полунощ, когато корабът ДУХ И ОБИЧ щеше да бъде изстрелян в безкрайния Космос да обикаля и търси онзи всеможещ и обединяващ светъл Дух и онази чудотворна вселенска Обич, които сътвориха и направиха човека Човек. Пред пулта за управление седеше капитан I-ви ранг Димитър Митев.
Автор: Тома Пешев
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
До Витоша по въздух и земя