Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2016 15:45 - ОПТИМИЗЪМ СРЕЩУ ПЕСИМИЗЪМ?
Автор: tomich Категория: Други   
Прочетен: 1460 Коментари: 8 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                                                         Оптимизмът започва с широка усмивка                                                                                                                         и завършва със сини очила.                                                                                                                                                                                                                        Оскар Уайлд     

       Някои казват, че имало много тясна връзка между оптимизъм и песимизъм: единият не можел да съществува без другия. Може и така да е , но на мен ми изглежда тая тясна връзка като два охлюва в момент на съвкупление (виждал съм ги) с изправени плътно прилепнали едно кък друго телеса . Да не си помислите, че се целуват? Нищо подобно - главите им са обърнати на противоположни страни, демек "Омразно ми е да те гледам!"...
        Та като отворих дума за "връзката", такава сигурно има, но не вярвам да е любовна. Не вярвам, въпреки че оптимизмът и песимизмът  са преди всичко емоционални индивидуални възприятия, възгледи и тълкувания на живота въобще и реалните събития в заобикалящия ни свят. Те определят с участието на волята действията, когато човек прави един или друг избор в своя живот.
         Не искам да давам каквито и да са определения на оптимизма и песимизма, много са - толкова, колкото са оптимистите и песимистите. Никой не се ражда оптимист или песимист. Това означава, че липсва генетична наследствена връзка. Но изниква въпросът: ЗАЩО човеците се делят на тия две категории? Отговорът е прост според мен. Оптимизмът, по правило, завладява най вече хора с твърд характер и силна воля. Трайните успехи, които те постигат в живота (нямам предвид умножаване на материалното богатство), са резултат на благоприятното съчетание на ум, упорит труд, воля и малко късмет, естествено. Късметът е непредвидима случайна съставка в този характеристичен микс от човешки качества.  Еднакво вероятно е да споходи всеки човек, но той не може да е причина за устойчиви успехи, именно защото е инцидентен.
        Когато човек постигне първия си успех, в душата му блясва искра на оптимизъм. Тя разпалва огъня на надеждите и стимулите за следващи творчески постижения. Така действа положителната обратна връзка между успехите и оптимизмаОптимизмът (или песимизмът)  е следствие, а не първопричина за случването на положителни (или отрицателни) събития.   Когато на човек  започва нещо да не му върви  в живота въпреки полаганите усилия и старания, когато разбира и вижда защо и как невъзвратимо  се топят като снежинки плановете и надеждите му, тогава открива, че чашата на  оптимизма е пълна с... песимизъм.  Ако си представим че  оптимизмът се развива(умножава) по възходяща в безкрайността крива линия (тъй наречената експонента), ще трябва да приемем, че потокът от положителни събития е непрекъсваем и расте в геометрична прогресия. Този поток обаче отвреме-навреме секва и животът ни залива с негативни събития, които неминуемо предизвикват отрицателни емоции и настроение - благоприятни условия за атаките на песимизма. Силните духом  се борят до последно, оптимистично надявайки се да обърнат хода на  събитията, но продължителността на въздействието им  накрая  ги съкрушава.
       Какво би се случило, ако нямаше негативни събития? Тогава оптимизмът, развивайки се неограничено, по някое време би породил своята противоположност - песимизма. Изглежда като парадокс, но не е. Безкраен оптимизъм съществува само като математическо понятие. В реалността никога не е имало вечен или безкраен оптимизъм, както и никога не имало вечно положителни или вечно отрицателни събития.
     Има и друг тип хора - заклети (абсолютни) оптимисти, които винаги мислят   позитивно и гледат на нещата и събитията през розовите очила на нереалистичния, абсолютния оптимизъм.  Всъщност дълбоко в душата си повечето   се съмняват, че "розовото наистина е розово". Затова тоя оптимизъм е повече показен, отколкото полезен и действен.  С негова помощ е невъзможно да се "самоизтеглиш" (подобно на барон Мюнхаузен) от блатото на безнадеждието.
       Потокът негативни събития възспира развитието (мултиплицирането) на оптимизма, замествайки го с начален песимизъм (аз го наричам реалистичен). Той оценява реалистично евентуалните отрицателни последици на  безконтролния оптимизъм, но при настъпване на трайни положителни събития става  възможно обратното му превръщане в оптимизъм. Колкото повече и по-продължителни  са негативните последици, толкова по-широк и по-дълбок става обхватът на песимизма, приближавайки критичната граница, когато се превръща в абсолютен песимизъм, тоест в тотално черногледство и отчаяние.Тъй като знакът на събитията се променя във времето (от "+"  в  "-" и обратно), временното социално надмощие на  реалистичния оптимизъм синхронно се редува с надмощието на реалистичния песимизъм. Като антоними, тези две психологични качества на човешкия индивид взаимно се изключват и в същото време взаимно допълват. В този смисъл те напомнят донякъде за  връзката между двата охлюва...
       В социален аспект песимизмът може да се оприличи на "жълт картон", който съдбата предупредително  размахва пред самоуверените, откъснали се от реалноста оптимисти.
     Събитията в света през последнте десетина години по никакъв начин не можем да ги наречем оптимистични: остри политически конфликти съпътствани от локални военни "игри" и сблъсъци, демонстриращи кое-от кое по-съвършени смъртоносни оръжия, икономически кризи, застрашително нарастващи мигрантски потоци към мирни държави в Европа и света и  още какво ли не. Страхът  и тревогата  облазват като огромни черни паяци  милиардното
човешко население. Всичко това логично заставя оптимистът да се превръща в песимист. Неговата психологическа нагласа като реалистичен оптимист неусетно се изпарява и отстъпва място на негативното мислене, на отчаянието и в последна сметка може би на абсолютния песимизъм, тоя, който никога не се превръща обратно в оптимизъм.
       Не бива да си въобразяваме, че оптимизмът е сакралната дума, повтаряна непрестанно като SOS, за да привлече кораба на спасението от духовната разруха и безнадеждието, нито пък че противната дума песимизъм е контрата на напредъка. Напротив, умереният, реалистичен песимизъм е коректив на необуздания неконтролируем оптимизъм и в тоя си вид  той е конструктивен и полезен за обществото. Както казва Бърнард Шоу в комичен стил: "Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута.
       Завършвам  с личното ми убеждение, че
песимизмът е еволюирал оптимизъм.




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - да, томич... песимизмът е еволюирал оптимизъм.
04.09.2016 21:56
Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута.
цитирай
2. dartanjan - Песимизма и отпимизма са следствие ...
05.09.2016 09:55
Песимизма и отпимизма са следствие на неадекватна оценка на реалността. Защото всяко следствие има причина и то никога не е по-голямо от своята причина.
Затова от двете предложени от вас възможности аз избирам третата - да бъда човек адекватен на реалността.
цитирай
3. tomich - 1. mariniki
05.09.2016 17:48
Разбирам те, Маги , и се радвам, че приемаш идеята и смисъла на постинга!
Приятна вечер!
цитирай
4. tomich - Песимизма и отпимизма са следствие ...
05.09.2016 17:51
dartanjan написа:
Песимизма и отпимизма са следствие на неадекватна оценка на реалността. Защото всяко следствие има причина и то никога не е по-голямо от своята причина.
Затова от двете предложени от вас възможности аз избирам третата - да бъда човек адекватен на реалността.

Избраната от вас трета възможност теоретически, разбира се, е най-правилната.За съжаление обаче никой човек не е в състояние постоянно да се възползва от нея. Причината е, че той нито е бог, нито е електронен робот, за да бъде перманентно адекватен на реалността. Точно защото сме човеци, живеем, работим и творим не само като хомо сапиенс, но и със своите чувства , емоции и характер(любов, радост, скръб, добри и лоши навици...). Все още не умеем да контролираме собственото его, което ни кара понякога да бъдем гневни, зли, обидчиви, алчни, жестоки...Именно изключително сложният реален живот прави човека не винаги адекватен на реалността.Това е и причината човеците да бъдат оптимисти или песимисти...

Аз не съм предлагал в постинга никакви възможности и не бих предложил, защото оптимизмът и песимизмът са дълбоко индивидуални възгледи, оценки и решения, и са присъща специфична част от светогледа и личната ценностна система на човека.
Благодаря за посещението и изказаното честно мнение!

цитирай
5. dartanjan - Ние не сме богове но имаме словото на ...
05.09.2016 19:59
Ние не сме богове но имаме словото на Бога наш създател и поддръжник, което е верен ориентир във всяка житейска ситуация. Който уповава на Него няма от какво да се притеснява. За да уповаваме на нашият Създател трябва да го обичаме и да живеем според Неговата воля и морални принципи. Товага нашите молби ще бъдат чути и Той ще бъде наше сигурно прибежище.
цитирай
6. tomich - С тази твой коментар не казваш нищо ново,
06.09.2016 12:50
dartanjan написа:
Ние не сме богове но имаме словото на Бога наш създател и поддръжник, което е верен ориентир във всяка житейска ситуация. Който уповава на Него няма от какво да се притеснява. За да уповаваме на нашият Създател трябва да го обичаме и да живеем според Неговата воля и морални принципи. Товага нашите молби ще бъдат чути и Той ще бъде наше сигурно прибежище.

имащо конкретно отношение към темата на постинга. Очевидно е,че се опитваш да популяризираш, деликатно казано, религиозни норми и принципи на живот и поведение в личния ми блог. Е, Иване(ако то е истинското ти име), сбъркал си адреса! Твоят "коментар"би имал може би успех, ако беше църковна проповед сред вярващи миряне. или най-малко в твоя блог! Одобрих го по изключение, но нека да се знае, че повече няма да допускам коментари, нямащи нищо общо с публикуван мой постинг.
Желая ти успех!

цитирай
7. batogo - !!!:))) Поздравления, Тома!
09.09.2016 07:07
Повдигнатата от теб тема е основна и безгранична като Вселената. Предвид, че човека е малка вселена, образ и подобие на Голямата Вселена, наречена Бог, на него е дадено да обединява крайностите, да ги изживява и да ги балансира посредством силата на своя дух, който е едно с Вселенския Дух. Степента на този баланс според мен зависи от това, доколко човекът е успял да подчини егото си и да го направи верен слуга на духа си. Песимизмът и оптимизмът са състояния от този процес, а постигането на относителен баланс на личността е резултатът от подчинението на егото, пак според мен. Песимистът вижда недостатъците и акцентира върху тях, оптимистът вежда качествата и набляга на тях, а балансираният вижда и двете, както и потенциалът за развитие, скрит в тях. Хубав ден, Тома!
цитирай
8. tomich - Благодаря за коментара, Огняне!
09.09.2016 20:24
batogo написа:
Повдигнатата от теб тема е основна и безгранична като Вселената. Предвид, че човека е малка вселена, образ и подобие на Голямата Вселена, наречена Бог, на него е дадено да обединява крайностите, да ги изживява и да ги балансира посредством силата на своя дух, който е едно с Вселенския Дух. Степента на този баланс според мен зависи от това, доколко човекът е успял да подчини егото си и да го направи верен слуга на духа си. Песимизмът и оптимизмът са състояния от този процес, а постигането на относителен баланс на личността е резултатът от подчинението на егото, пак според мен. Песимистът вижда недостатъците и акцентира върху тях, оптимистът вежда качествата и набляга на тях, а балансираният вижда и двете, както и потенциалът за развитие, скрит в тях. Хубав ден, Тома!

Трудно е, ако не невъзможно, човек да обединява крайностите в живота си - да бъде хем оптимист, хем песимист. Аз не познавам или не съм срещал такива хора.Има обаче умерени(реалистични) оптимисти, склонни към логични разсъждения. Така те оценяват преди всичко "плюсовете" на реалните събития и ситуации и след това вземат активни решения.
Умерените песимисти разсъждават повече емоционално, обръщайки внимание най вече на "минусите" и на негативни отминали събития.Затова и техните решения са скептично- превантивни.
Съществуват обаче възможности за балансирано обединение, както казваш, на тия крайности в рамките на обществото, и то може да се постигне единствено, когато е мотивирано от висши обществени интереси...
Така е според мен, въможно е да греша.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tomich
Категория: Други
Прочетен: 481563
Постинги: 93
Коментари: 1040
Гласове: 6601
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031