Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
26.07.2016 19:08 -
ОЩЕ ЗА ЕНТРОПИЯТА
ОЩЕ ЗА ЕНТРОПИЯТА
Автор Тома Пешев
Нищо във вселената не е толкова всеобхватно и въздействащо, колкото ентропията. Бих рекъл, че тя и законът за запазване на масата и енергията управляват света въпреки шокиращата претенция на един бламиран "закон" в една странна, меко казано, философска теория...
Същността на ентропията можем да си представим по един сравнително прост начин.
Наливаме примерно 200 г гореща вода с температура, да речем 60 град., в термос. След това веднага добавяме 200 г студена вода с температура примерно 10 град, затваряме термоса и го оставяме в покой за около половин час. После го отваряме и мерим температурата на водата. Виждаме, че тя се е понижила примерно до 30 град. Понеже системата "термос-вода" е изолирана(затворена) система, не идеална разбира се, загубите на топлина в обкръжаващата среда (ОС) практически са пренебрежимо малки. (Топлината е крайния вид енергия, в която се превръщат всички известни други енергии.Топлинната енергия може да "работи" само при едно условие: ако началната й температура е по-висока от температурата на ОС. Топлинната енергия винаги се пренася от място с по-висока температура към място с по-ниска температура). С добавянето на студената вода започват два противоположни физични процеса - охлаждане на горещата вода и нагряване на студената вода. Процесите продължават, докато температурите се изравнят и топлината се разсее равномерно в системата. В нея вече не текат никакви физични процеси, тъй като температурата е една и съща в целия обем на водата, тоест няма температурни разлики. Давам тоя пример, понеже илюстрира спонтанния и необратим процес на разсейване на топлината в затворени (изолирани) системи. Обратният процес, тоест възстановяване на температурната разлика между горещата и студената вода, не е възможен.
Ентропията е физична величина. Нейното изменение е мярка за текущото състояние на системите и се дава в съотношение между променящото се количество топлина и нейната температура. В изолирана система, каквато е термосът и вода в него, това съотношение може само да се увеличава, тъй като количеството топлина се запазва постоянно, температурата се понижава и разпределя равномемерно в целия обем на водата и системата остава в топлинно равновесие. В това състояние тя изглежда като "мъртва" - в нея не вървят никакви физични процеси, ентропията достига максимално възможна стойност. Германският физик Клаузиус нарече това състояние "топлинна смърт". Разширявайки обхвата му в цялата вселена, той стигна до заключение, че вселената я очаква неизбежна топлинна смърт. Видно е, че топлинната енергия и температурата, свързани в понятието ентропия, са двата фактора, които предизвикват и управляват топлинните процеси.
Погледната от друга страна, ентропията е тясно свързана с хаоса(бъркотията) и неговата противоположност - порядъка, подредбата, реда. Така тя е по-лесна за разбиране и осмисляне, тъй като много добре се разкрива и набюдава във всекидневния бит на човека и обществото. Колкото по-голяма е бъркотията, толкова по-голяма е тъй нар. "социална ентропия" и обратно, колкото по-малко е хаоса, толкова по-малка е тази ентропия, сиреч, по-висока е степента на подреденост в държавата и обществото...
Процес, който подрежда материята в системни структури е градивен. Той е неосъществим, ако не е обезпечен с постоянен приток на енергия и вещества. Пример 1: Покълване и вегетация на растенията; енергиен източник - слънцето; материал - хранителни водни разтвори на минерални соли на основните химически елементи за растежа азот, фосфор,калий и въглероден диоксид (от въздуха). Пример 2: Синтез на изкуствени диаманти: материал - графитен прах(въглерод) или въглерод-съдържащи газове; енергиен топлинен източник - електричество.
Процес, който разгражда системна структура и разрушава връзките на взаимодействие между съставящите я елементи, е деградивен, разрушителен. Той може да е естествен или изкуствено предизвикан. Естествени деградивни процеси например са корозията на някои метали, особено на желязото(ръждясване), ерозия на скали и почвени структури под влиянието на неблагоприятни атмосферни условия. Типичен прост пример за изкуствено предизвикан деградивен процес е разтварянета на захарта в млякото или чая. Необходим ли е и какъв е източникът на енергия за деградивните процеси? Източник на енергия безусловно е необходим, тъй като и при тези процеси се извършва някаква работа, изискваща разход на енергия. Няма да обяснявам подробно.В случая с корозията на желязото източникът на енергия е химическа реакция на окисление на желязото от кислорода на въздуха, следователно той е вътрешен източник. При ерозията на скалите(сетих се за Мадарския конник!) енергията е следствие на денонощните температурни разлики в комбинация с механичната енергия на вятъра, праха и замръзналата вода в пукнатините на скалата, както и влиянието, макар и по-слабо, на евентуални химически замърсители на въздуха.
Ентропията при градивните процеси винаги намалява,тъй като намалява хаоса. При деградивните процеси тя се увеличава, вследствие на разрушаването на системни структури и увеличаването на хаоса. Няма две ентропии. Ентропията е една и съща. Разлика има само в нейното поведение. При градивните процеси тя е тясно свързана с еволюцията на системите. В деградивните процеси ентропията е свързана с деволюцията, разпадането на системите.
...Във вселената текат едновременно два противоположни поцеса - градивен и деградивен . Едни системи се образуват и развиват(еволюират), увеличавайки консумацията на вещество и енергия от ОС, други се рушат и загиват или деволюират от сложни към прости структури, отдавайки вещество и енергия в ОС. Така законът за запазване на масата и енергията действа с пълна сила и Вселената се намира в динамично ентропийно равновесие - ентропията нито се увеличава, нито намалява. Това я прави стабилна мултисистема, която може да се разширява или свива, но винаги остава Едно- Цяло, съществуваща едновременно в еволюционно и деволюционно състояния...
Ако обзърнем света, в който живеем, ще останем удивени от неговата всеобща противоречива цикличност на съществуване. Като почнем от промените на земния климат (студени и горещи периоди), смяната на годишните сезони (Зима - Пролет и Лято - Есен) и завършим с Живота и Смъртта или Началото и Краят, всички тези глобални процеси се съпровождат от перидично увеличаване или намаляване на ентропията, съответни на топлинните и турболентни(хаотични) колебания и налягането в атмосферата на Земята. Примери - колкото щеш: образуването и топенето на лед или сняг; зараждането, еволюцията и разпадането на мощните и разрушителни системи торнадо, циклони и тайфуни, както и събуждането от дълбокия зимен сън на нежните красиви кокичета и огромните страховити мецани...
Упражняване във философска еквилибристика с ентропията не е нищо друго освен еклектизъм, зле прикрит с хаотични безсмислени съждения, неспособни да проникнат надълбоко в нейната космическа същност.
...Замислям се отвреме-навреме (Тази уникална човешка способност все още ми придава сили и поддържа вроденото любопитство): не би ли било възможно вездесъщата ентропия да въздигне от плитчините на глупостта и хаоса затъващия кораб на съзнанието и човешкия дух, за да продължи да плава в дълбоките води на неизвестното към недостижимия бленуван хоризонт на съвършенството... или ще изхвърли хаотично на брега изгнили дървени трески и празни черупки на мекотели?...
Автор Тома Пешев
Нищо във вселената не е толкова всеобхватно и въздействащо, колкото ентропията. Бих рекъл, че тя и законът за запазване на масата и енергията управляват света въпреки шокиращата претенция на един бламиран "закон" в една странна, меко казано, философска теория...
Същността на ентропията можем да си представим по един сравнително прост начин.
Наливаме примерно 200 г гореща вода с температура, да речем 60 град., в термос. След това веднага добавяме 200 г студена вода с температура примерно 10 град, затваряме термоса и го оставяме в покой за около половин час. После го отваряме и мерим температурата на водата. Виждаме, че тя се е понижила примерно до 30 град. Понеже системата "термос-вода" е изолирана(затворена) система, не идеална разбира се, загубите на топлина в обкръжаващата среда (ОС) практически са пренебрежимо малки. (Топлината е крайния вид енергия, в която се превръщат всички известни други енергии.Топлинната енергия може да "работи" само при едно условие: ако началната й температура е по-висока от температурата на ОС. Топлинната енергия винаги се пренася от място с по-висока температура към място с по-ниска температура). С добавянето на студената вода започват два противоположни физични процеса - охлаждане на горещата вода и нагряване на студената вода. Процесите продължават, докато температурите се изравнят и топлината се разсее равномерно в системата. В нея вече не текат никакви физични процеси, тъй като температурата е една и съща в целия обем на водата, тоест няма температурни разлики. Давам тоя пример, понеже илюстрира спонтанния и необратим процес на разсейване на топлината в затворени (изолирани) системи. Обратният процес, тоест възстановяване на температурната разлика между горещата и студената вода, не е възможен.
Ентропията е физична величина. Нейното изменение е мярка за текущото състояние на системите и се дава в съотношение между променящото се количество топлина и нейната температура. В изолирана система, каквато е термосът и вода в него, това съотношение може само да се увеличава, тъй като количеството топлина се запазва постоянно, температурата се понижава и разпределя равномемерно в целия обем на водата и системата остава в топлинно равновесие. В това състояние тя изглежда като "мъртва" - в нея не вървят никакви физични процеси, ентропията достига максимално възможна стойност. Германският физик Клаузиус нарече това състояние "топлинна смърт". Разширявайки обхвата му в цялата вселена, той стигна до заключение, че вселената я очаква неизбежна топлинна смърт. Видно е, че топлинната енергия и температурата, свързани в понятието ентропия, са двата фактора, които предизвикват и управляват топлинните процеси.
Погледната от друга страна, ентропията е тясно свързана с хаоса(бъркотията) и неговата противоположност - порядъка, подредбата, реда. Така тя е по-лесна за разбиране и осмисляне, тъй като много добре се разкрива и набюдава във всекидневния бит на човека и обществото. Колкото по-голяма е бъркотията, толкова по-голяма е тъй нар. "социална ентропия" и обратно, колкото по-малко е хаоса, толкова по-малка е тази ентропия, сиреч, по-висока е степента на подреденост в държавата и обществото...
Процес, който подрежда материята в системни структури е градивен. Той е неосъществим, ако не е обезпечен с постоянен приток на енергия и вещества. Пример 1: Покълване и вегетация на растенията; енергиен източник - слънцето; материал - хранителни водни разтвори на минерални соли на основните химически елементи за растежа азот, фосфор,калий и въглероден диоксид (от въздуха). Пример 2: Синтез на изкуствени диаманти: материал - графитен прах(въглерод) или въглерод-съдържащи газове; енергиен топлинен източник - електричество.
Процес, който разгражда системна структура и разрушава връзките на взаимодействие между съставящите я елементи, е деградивен, разрушителен. Той може да е естествен или изкуствено предизвикан. Естествени деградивни процеси например са корозията на някои метали, особено на желязото(ръждясване), ерозия на скали и почвени структури под влиянието на неблагоприятни атмосферни условия. Типичен прост пример за изкуствено предизвикан деградивен процес е разтварянета на захарта в млякото или чая. Необходим ли е и какъв е източникът на енергия за деградивните процеси? Източник на енергия безусловно е необходим, тъй като и при тези процеси се извършва някаква работа, изискваща разход на енергия. Няма да обяснявам подробно.В случая с корозията на желязото източникът на енергия е химическа реакция на окисление на желязото от кислорода на въздуха, следователно той е вътрешен източник. При ерозията на скалите(сетих се за Мадарския конник!) енергията е следствие на денонощните температурни разлики в комбинация с механичната енергия на вятъра, праха и замръзналата вода в пукнатините на скалата, както и влиянието, макар и по-слабо, на евентуални химически замърсители на въздуха.
Ентропията при градивните процеси винаги намалява,тъй като намалява хаоса. При деградивните процеси тя се увеличава, вследствие на разрушаването на системни структури и увеличаването на хаоса. Няма две ентропии. Ентропията е една и съща. Разлика има само в нейното поведение. При градивните процеси тя е тясно свързана с еволюцията на системите. В деградивните процеси ентропията е свързана с деволюцията, разпадането на системите.
...Във вселената текат едновременно два противоположни поцеса - градивен и деградивен . Едни системи се образуват и развиват(еволюират), увеличавайки консумацията на вещество и енергия от ОС, други се рушат и загиват или деволюират от сложни към прости структури, отдавайки вещество и енергия в ОС. Така законът за запазване на масата и енергията действа с пълна сила и Вселената се намира в динамично ентропийно равновесие - ентропията нито се увеличава, нито намалява. Това я прави стабилна мултисистема, която може да се разширява или свива, но винаги остава Едно- Цяло, съществуваща едновременно в еволюционно и деволюционно състояния...
Ако обзърнем света, в който живеем, ще останем удивени от неговата всеобща противоречива цикличност на съществуване. Като почнем от промените на земния климат (студени и горещи периоди), смяната на годишните сезони (Зима - Пролет и Лято - Есен) и завършим с Живота и Смъртта или Началото и Краят, всички тези глобални процеси се съпровождат от перидично увеличаване или намаляване на ентропията, съответни на топлинните и турболентни(хаотични) колебания и налягането в атмосферата на Земята. Примери - колкото щеш: образуването и топенето на лед или сняг; зараждането, еволюцията и разпадането на мощните и разрушителни системи торнадо, циклони и тайфуни, както и събуждането от дълбокия зимен сън на нежните красиви кокичета и огромните страховити мецани...
Упражняване във философска еквилибристика с ентропията не е нищо друго освен еклектизъм, зле прикрит с хаотични безсмислени съждения, неспособни да проникнат надълбоко в нейната космическа същност.
...Замислям се отвреме-навреме (Тази уникална човешка способност все още ми придава сили и поддържа вроденото любопитство): не би ли било възможно вездесъщата ентропия да въздигне от плитчините на глупостта и хаоса затъващия кораб на съзнанието и човешкия дух, за да продължи да плава в дълбоките води на неизвестното към недостижимия бленуван хоризонт на съвършенството... или ще изхвърли хаотично на брега изгнили дървени трески и празни черупки на мекотели?...
Да се философства, без да се познават основните Вселенски принципи и процеси, е неадекватно. Но познаването и осъзнаването им могат да извадят от плитчините на глупостта и хаоса потъващият кораб на духа и съзнанието и да го върнат в дълбоките води на необятното. Според мен процесът вече е започнал...
цитирайbatogo написа:
Да се философства, без да се познават основните Вселенски принципи и процеси, е неадекватно. Но познаването и осъзнаването им могат да извадят от плитчините на глупостта и хаоса потъващият кораб на духа и съзнанието и да го върнат в дълбоките води на необятното. Според мен процесът вече е започнал...
Когато философската мисъл се е откъсвала от реалността по религиозни, идеологически, политически или някакви други причини и е опитвала да използва за доказателства на своята "правота" научно-технически достижения, открития и специфични за науката методи и способи без да познава и разбира в дълбочина тяхната същност, рано или късно винаги е изпадала в изолация и забвение... Затова философията е нож с две остриета. Онзи който я обича и прилага в живота, трябва много да внимава да не се пореже...
Събитията по света в последно време недвусмислено сочат опасно нарастващо тотално напрежение в почти всички области на съвременната цивилизация, което я води до симптоматичен застой с неизбежно следваща го регресия на човешкото общество.
Преди няколко години изразих тревогата си(tomich.blog/drugi/2011/12/18/krizite-v-siankata-na-egoto.868768),че "изчезна стремежът на човешкия дух към градивно познание" и бе изместен от сатанински стремеж към фантастични печалби, полети обилно с човешка кръв.Изказах мнение, че за всичко това е виновен прогресиращия упадък на духовността на човека, брутално избутвана от неговото его.За съжаление мнението ми не се е променило. Затова сега прибягнах до алегоричната картина на затъващия в плитчините(тинята) кораб на духа, съзнанието и съвестта на човека...
Благодаря ти за коментара! Радвам се, че си разбрал смисъла на постинга!
Искам само да вметна, че според мен именно очевадно прогресиращият упадък на духовността и застрашаващият оцеляването на цивилизацията хипер-егоцентризъм ще провокират свободния човешки дух, воля и градивно съзнание да овладеят фаталните процеси на регресия, като единствена възможност за съхранението и развитието на човешката цивилизация. Това, че все повече хора започват да осъзнават тази истина, ме кара да мисля, че процесът вече е започнал.
цитирайВ живата природа това е естественият подбор и основаната на него ПОЛОЖИТЕЛНА еволюция. В ноосферата това са достиженията на разума - открития, ижобретения, ноу-хау... И неживата природа не върви към "топлинна смърт"...
цитирайkrumbelosvet написа:
В живата природа това е естественият подбор и основаната на него ПОЛОЖИТЕЛНА еволюция. В ноосферата това са достиженията на разума - открития, ижобретения, ноу-хау... И неживата природа не върви към "топлинна смърт"...
Благодаря за коментара!
.... не би ли било възможно вездесъщата ентропия да въздигне от плитчините на глупостта и хаоса затъващия кораб на съзнанието и човешкия дух, за да продължи да плава в дълбоките води на неизвестното към недостижимия бленуван хоризонт на съвършенството... или ще изхвърли хаотично на брега изгнили дървени трески и празни черупки на мекотели?.
цитирай