Коронавирусът Ковид 19 след като завладя човешкия свят, убивайки десетки милиони хора за една календарна година (2020 – 2021), продължи смъртоносното си шествие без да се смущава, че в жестоката битка човечеството  атакува неговата безбройна армия с огромeн обединен  интелекгуален и материален потенциал.

Ако могат да се сложат на везни досегашните загуби и успехи на съвремената цивилизация в тази безмилостна война, ще натежат значително загубите (човешки, материални, икономичeски и други ресурси).

         Кой от противниците ще спечели войната ще се определи накрая  от по-силната стратегия на един от тях.Така е било във всяка война. Стратегията на цивилизацията е комплексна многопосочна, като обхваща материалната и духовната сфери на нейния живот. Тя обаче може да е  ефективна само при условие, че бъде масово осъзната и възприета безусловно от човешкия род като единствен възможен начин той да оцелее и да не си играе повече с Природата на „котка и мишка”.

          „Стратегията”, ако може така да се нарече, на коронавируса е проста, но достатъчно ефикасна, за да убие милиони хора в цивилизования свят. Нещо повече, той не само се размножава, но вече застрашително мутира във все по-устойчви, многобройни и страховити варианти, като например  Делта и наскоро открития  и все още забулен в загадки Омикрон, който е пет пъти по-заразителен от  Делта и много бързо се разпространява в Европейския континент, принуждавайки страните отново да въвеждат неотдавна отменени и още по-строги предпазни мерки...

         Погледнато реалистично, изглежда, че на тоя етап на войната ковидвируса се противопоставя предизвикателно на безспорните успехи  на световната научноекспериментална медицина. Битката е на живот и смърт, но с поразително контрастни нюанси. Тя се води не само за физическо и духовно оцеляване на една уникална цивилизация, но и за оцеляване на коронавирусът като биологичен вид. Природата обаче го е дарила с много силната защитна способност да мутира, изразяваща се в това, че неговите антигени стават резистентни  към естествения човешки имунитет и изкуствено предизвикано (например при ваксиниране) образуване на специфични защитни антитела на имунната система.

         Мутацията на вирусите е неизбежен резултат на естествения стремеж въобще на организмите да се приспособяват към размножаване при неблагоприятни условия на външната среда за да оцелеят. Нисшите организми, включително вирусите, постигат тая цел много по-лесно от висшите. Въпреки че естествените  мутации се появяват обикновено след няколко поколения,  те са изключително опасни, ако размножаването и разпространението им вървят много бързо. Поколенията тогава се сменят бързо и вероятността вируса да мутира е голяма, особено ако е атакуван с ваксина. След възникване на защитения мутант картината на „бойното поле” се променя радикално. Мутиралият вирус няма вече пречка да се самовъпроизвежда и да продължава разрушаването на живите клетки на организма. Такава или подобна  ситуация е напълно възможно да се случи.

        Историята на грипния вирус и неговите мутанти са добре известни на медицинската наука. Единственият начин постепенно ­­да се овладее опустошителното разпространение на грипната инфекция бе откритието на грипната ваксина. Оказа се обаче, че този вирус мутира всяка година, което наложило ваксината да се синтезира съобразно актуалния за годината вирусен щам. В тази връзка логично изникна един много сериозен и спорен въпрос: Ефективно ли е ваксинирането срещу КОВИД- 19 и неговите мутанти с използваните досега известни ваксини в ЕС при доказан растящ брой видове (мутанти)?      

В световното информационно пространство проникват  обезпокоителни съобщения и факги, като например извършване на трета поред ваксинация на напълно ваксисирани  хора. Обясненията може да са две: Или тази ваксинация е провокирана от изчерпване на антителата срещу ковидвируса и възникване на необходимост от още едно допълнително ваксиниране, или поради липса на адекватни ваксини третата ваксинация би имала само временен ефекг. Тъй като вариантът Делта и особено откритият наскоро вариант Омикрон на вируса се разпространяват необикновено бързо, може да се очаква с голяма вероятност появата на нови варианти, срещу които досега известните ваксини ще са безсилни или неефективни. Новите варианти на вируса ще предизвикват периодично и нови все по-ужасяващи пикови вълни на вирусната инфекция.  

  Какво означава всичко това? Има два взаимозависими фактора, въздействащи на ковидпандемията в противоположни насоки. Забранителните и ограничителните противоепидемични мерки, въвеждани от държавните здравни институции и органи, са  първият принципно необходим и задължителен фактор за успешна борба с вируса. Ако те се контролират и спазват строго, ковидвирусът изпада в състояние на „обсада и недостиг на ресурси” и паталогичният му натиск върху хората, икономиката и държавните институции започва постепено да намалява. Тези мерки обаче неизбежно ограничават, нарушават и деформират естествените балансирани икономически процеси в страната – расте безработицата, намалява обемът на произвежданата обша продукция, падат реалните доходи на населението и още много други негативни последствия. Това предизвиква социално напрежение и различни форми на протести, които впоследствие понататък логично биха прерастнали в политически протести. Затова правителствата на европейските и други държави в света, обхванати от пандемията на коронавируса, са принудени да разслабват или премахват някои строги антипандемични мерки – този втори фактор е субективен, емоционален и противодейства отрицателно на първия фактор. Фактически той сваля обсадата и вирусът следвайки своята  стратегия, нарушава временно достигнатото стабилизирано положение (затишие) и избухва като нова по-жестока вълна, отнемайки живота на хиляди хора. Правителствата са принудени отново да въвеждат премахнати, разслабени или нови по-строги мерки, протестите се възобновяват и... така нататък. Обществото, хората сами си създават порочен кръг на пандемията, графичният вид на която изглежда като вълнообразна крива линия с максимуми и минимуми. Но което е още по-страшно, че тя е възходяща, ноето означава, че  паниката, ужасът от непрекъсваемостта и периодичността увеличават тоталния трагичен хаос.  Ако кръгът не бъде прекъснат своевремено, най-вероятно  новите вълни на вируса ще свършат, когато човечеството изчезне. Това може да стане факт в недалечно бъдеще. Има, разбира се, някакъв изход от тая съдбовна уникална пандемия, въпреки че би довел до други не по-малко трудни проблеми. Проф. Дирк Брокман, експерт от Хумболтовия университет в Берлин, изследвайки  механизмите на  различни пандемични модели казва: „Погледнато глобално, все още сме твърде далеч от такъв дял на ваксинираните, че вирусът никъде повече да не може да се разпространява.“ И понататък: „Ако възникват нови варианти на вируса, срещу които ваксините не действат, ще трябва да бъдат разработени и нови ваксини. В този смисъл концепцията за глобална защита на цялото човечество е непостижима цел.“

След появата на новооткрития Омикрон  пандемията най-вероятно ще продължи дълго. Броят на мутиралите вируси се увеличава много бързо и е невъзможно да се контролира. Използваните сега ваксини в повечето случаи няма да са ефективни срещу тях. Сигурно ще се наложи  разработването и производството на нови ваксини. Когато започнат да се прилагат, едва тогава  ще е възможно да се каже кой ще спечели битката – короновирусът или обединеното човечество. Дотогава Чашата на оптимизма за благоприятен завършек на войната с коронавируса ще остане са съжаление полупразна...

Здравей, Томич. Дълга и трудна е битката срещу COVID-19. Дават се много жертви и за съжаление не се вижда края на пандемията.
Поздрави!