Не повярвах на очите си, когато махалцето променяше посоката на люлеене над различните хранителни продукти. И което е най-учудващо, точно над храните, които лекарите и бяха забранили да консумира, махалцето се люлееше успоредно на нейното тяло! Може би ще си помислите, че тя е знаела, кои храни са забранени и съзнателно е променяла посоката на люлеене? Да, ами тогава се питам с каква цел ще го прави? За да ме заблуждава – няма никакъв смисъл да постъпва така. Тя, тъщата твърдо вярваше в тайнствената магическа сила, която променя колебанията на това просто като боб „устройство”, както и аз на инат твърдо не вярвах в разни бабини-деветини. За мен е пълна загадка как махалцето (или тялото) разпознава коя храна или лекарство са противопоказани или се понасят добре от организма. И понеже съм „неверния Тома”, реших да изпитам на себе си неговата магическа  сила по правилата на професионалното изследване. Направих 10 опита с два вида хранителни продукти – моркови и печени кафени зърна, или по 5 опита с единия и другия вид. Нарочно избрах тези продукти, тъй като съм алергичен към моркови, а кафето го пия без захар и уж не ми вреди. Освен това и двата продукта са почти  еднородни, така да се каже, т.е. не съдържат други хранителни вещества (морковите - с минимални количества захари). За да неутрализирам случайните неконтролирани колебания на тялото и ръката, помолих жена ми да ме завърже за стола (тя се е доказала като майстор по вързването) и тя го направи с преголямо удоволствие. Ръката я стегнах в шлосерско менгеме (леко, де!)  а китката на ръката я...гипсирах. При това положение на „строг научен експеримент” започнах изследването първо с морковите, като духнах леко на махалцето. От 5-те опита четири потвърдиха теорията на тъщата със статистическа вероятност 80 %. С други думи махалцето „позна”, че морковите са вредни за мен. Опитите с кафето обаче не само ме изненадаха, но и ядосаха. Три от тях показаха, че кафето ми вреди с вероятност 60%, (мамка му, сега я вързахме, проблесна в главата ми!...) В ситуация на цугцванг, в което ме постави тъщиното махало, не ми оставаше друг избор освен срамежливо да склоня глава и да призная, че науката е безсилна пред простите джаджи народни...Заради безсмисленото ми неверие в мъдростта народна и магарешкия инат, с който отричах вълшебността на махалото,  тъщата заповяда на жена ми да не ме отвързва половин час само по милост, а моята нежна половинка взе че се изкефи с още половин час. Между другото, продължавам да не вярвам в тъщиното махало. Рано сутрин не се отказвам да си сръбна горещо ароматно кафенце...в близката сладкарничка и още съм жив, тъй ами...