2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Взаимодействие на системи представлява по същество пренос на вещество, енергия или информация между две или повече системи. Както е известно, преносът е възможeн само между отворени системи.
Взаимодействието е възможно или чрез пряк контакт между системите (например, топлинната енергия от електрическия котлон се предава директно на чайника с вода), или през междинна среда (например, преносът на информация от учителя към ученика или от книгата към читателя се осъществява през пространството посредством речта, слуха или зрението).
При наличие на контакт енергийният или вещественият поток среща вътрешните съпротивления на елементите или на системите. Естеството на съпротивленията зависи както от физическите свойства и структурата на системите, така и от вида на енергията и площта на допирната повърхност. Скоростта, с която едно тяло (система) например се нагрява или охлажда от друго тяло (система) зависи от термичните съпротивления и температурната разлика между тях и големината на площта на контактната повърхност.
Когато преносът на енергия или вещество се извършва през междинна среда, енергийният, вещественият и информационният поток изпитват допълнително съпротивление, което зависи от естеството на средата и от вида на пренасяната енергия или вещество, както и от дължината и напречната площ на пътя (маршрута). Поради тази причина външното съпротивление аз го наричам маршрутно съпротивление. Вследствие на всички тези съпротивления се появяват съпротивителни сили при предаването на енергия, вещество и информация в процеса на взаимодействие, които действат в посока обратна на движещата сила (виж предишния пост). Колкото по-големи са съпротивленията, толкова по-бавно си взаимодействат елементите на една система или самите системи. При определени условия общото (сумарното) съпротивление в системите може да е толкова голямо, че вероятността на взаимодействие практически е равна на нула дори при много големи потенциални разлики между енергиите на системите.
Ето един пример. Между гръмотевичен облак (система 1) и земята (система 2) при силна буря електрическото напрежение (потенциалната разлика) между двете системи често достига десетки милиона волта. Въпреки това изпразването на мощния електрически заряд на облака към земята под формата на светкавица не е задължително да се случи над дадена точка на земната повърхност. Причината е огромното маршрутно съпротивление на въздушната среда между облака и земята. При определени условия обаче, като наличие на заострени или стърчащи над земята обекти, електрическото съпротивление между системите силно намалява и зарядът на облака минава през него като мощна електрическа искра.
Още един пример. Звукова информация от учителя към глух ученик е невъзможно да се предава поради огромното вътрешно съпротивление на дефектиралата ушна система на ученика.
Преносът на вещество, енергия и информация е вероятностен процес – може да се случи, може и да не се случи. Вероятността да се случи е толкова по-голяма, колкото по-малко е вътрешното съпротивление на една система или сумарното съпротивление на системите и колкото по-голяма е потенциалната разлика.
Вселената представлява огромен резервоар на взаимодействащи микро и макросистеми, плаващи по неведоми закони в една неразгадана и до днес тайнствена междинна среда. Въпреки че резервоарът като че ли постоянно се разширява ускорително, вероятно вследствие на тоталното взаимодействие, а общата маса на системите остава постоянна величина, ние оше не сме в състояние да кажем дали и кога той ще се спука като детски балон и ще започне да се свива също така ускорително до изначалната сингулярна точка (преди Големия взрив).
Следва
РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНАТА КОМУНИКАЦИЯ ЧРЕЗ ...
ФИНАНСОВИТЕ СИСТЕМИ В СВЕТА СЕ ЛЮЛЕЯТ НА...
22.09.2009 00:04
- Какво е система ?
Какъв би бил твоят отговор ?
Поздрави!
Поздрави!
Не виждам принципна разлика между взаимодействащи и комуникиращи системи. И в двата случая става пренос или обмен на вид енергия. При комуникациите се осъществява обмен на инфоенергия.Права си, че при комуникиране значение има качеството на комуникатора (предавателя) и реципиента (приемателя), което се изразява под формата на вътрешни съпротивления на системите.
Вярно е, че системите се променят и това влияе на скоростите на взаимодействие.
Не разбрах какво имаш предвид : "...предвиждането става игра, резултат от избора на всеки по отделно като индивид и на групите и обществата като цяло."
И така, съпротивления винаги има. 1. Сигурно ти е известно, че при т.нар.резонансна честота съществува коефициент на затихване, представляващ отношение на коефициента на съпротивление на средата към удвоената маса на обекта. Ако съпротивлението е равно на нула, амплитудата на резонансните трептения би растяла до безкрайност, което очевидно не е възможно.
2. За да става обмен на информация между две системи, кохерентните вълни не трябва да се излъчват едновременно от двете системи по разбираеми причини. Пътят на вълната от едната система, а после и от другата минава през междинна среда със някакво маршрутно съпротивление.