Поводът да напиша поредица от постинги върху темата за системите е все още неутихналия спор между няколко съблогери относно какво представляват системите, системният подход, има или няма Обща теория на системите, какво представлява т.нар. Всеобща теория на системите и има ли разлика между двете теории. Спорът досега вървеше повече на философска, отколкото на прагматична основа. Аз разглеждам системите като фундаментален феномен в природата и обществото. Затова предпочитам да пиша и разсъждавам по този въпрос от прагматична гледна точка. От самото начало искам да заявя, че изказвам собствено мнение и затова нямам претенции то да се смята за истина от „последна инстанция”. Иска ми се да има повече различни от моето мнения. Ще се опитам да обясня образуването, развитието и взаимодействието между системите, равновесното им състояние, а също и неизбежното им разпадане (разрушаване), така както аз разбирам и тълкувам тези глобални процеси в природата и човешкото общество.

 Понятието система е може би едно от най-обемните понятия, които се срещат в гносеологията. През целия си живот ние изпитваме по-слабото или по-силното влияние на най-различни системи. Самият човек е сложна система, съставена от по-малки системи (подсистеми), които изпълняват конкретни биологични функции. Нека да си изясним понятието система,  неговата прагматичност и употребата му в областта на науката и техниката и в обществените явления и процеси.

 Най-простото и разпространено определение, е: „Системата представлява мрежа от взаимодействащи или взаимозависими реални или абстрактни елементи (обекти), които образуват едно обединено цяло.” В широк смисъл системата трябва да се дефинира като абстрактно пространство, елементите на което се намират в определени отношения помежду си. Съществува много тясна връзка между пространство и система. Няма пространство без система, както и не съществуват системи извън пространството. Обекти или елементи на системата могат да бъдат вектори, геометрични точки, множество на непрекъснати функции в дадена отсечка... Елементи на системата могат да бъдат също и обекти от всякакво физическо естество. Тука искам да наблегна предварително на факта, че съществуват и нематериални системи, въпреки че някои заклети материалисти се опитват да ни убедят в противното...

Наличието на взаимодействие или взаимна зависимост предполага съществуване на отношения и връзки между елементите на системата. Даденото по-горе определение не е пълно, тъй като показва само, че в системата съществуват взаимозависими елементи, които си взаимодействат. Съществуват обаче и системи, елементите на които могат и да не си взаимодействат въпреки наличието на отношения и връзки между тях. Такива например са системите за класификация на числа, явления, процеси и връзки между реално съществуващи обекти или субекти, математическите алгоритми, компютърните програми за управление на процеси и експерименти в техниката и други. Елементите на тези и подобни на тях системи са понятия, символи, идеи, числа, т.е нематериални обекти, намиращи се в определени отношения помежду си. От друга страна, ако взаимодействията или взаимозависимостите между отделните елементи не са подчинени на някаква закономерност, не водят до определен резултат, функционалност или цел, това може да е всичко друго, но не и система. Според акад. П.К.Анохин за образуването и съществуването на една система необходимо условие е наличието на определена цел и постигането на определен „полезен резултат”. Той го нарича системообразуващ фактор. Да вземем например храносмилателната система. Всичките нейни елементи –зъби, хранопровод, стомах, черва и т.н. са взаимозависими функционално и си взаимодйстват за да се постигне не какъв да е, а точно определен „полезен резултат” – преработването и усвояването на погълнатата от организма храна.

 Всяка материална (физическа) система е крайна, т.е. тя е ограничена както в пространството, така и във времето. Нейните граници са крайните външни елементи на системата, контактуващи с обкръжаващата я среда или с крайните външни елементи на съседна система. Понякога тези граници са доста размити вследствие на взаимно частично проникване на две или повече системи.  Подобна картина се наблюдава в космически мащаби при взаимното проникване например на две галактики. Може да се запитаме: А какво представлява околната среда на една система? Това са всички обекти извън системата, с които тя може да обменя вещество, енергия и информация.

Продължителността на съществуване на различните системи варира в много широк диапазон – от пикосекунди до милиарди години.

Ще дам няколко примера, които илюстрират определението за система.

1. В космоса във възходящ йерархичен ред: Системите Планета – Спътник(ци), Слънчевата система, звездни системи (звезди купове) галактични системи, Вселената, Система от вселени(засега е хипотетична).

2. В микросвета: Системата на атома (ядро и орбитални електрони) и вторични йонни и плазмени системи.

3. Символни системи: Периодична таблица на химическите елемен-ти (Периодична таблица на Менделеев); Прости числа;  Бинарни числа; Алгоритми за  автоматично управление и контрол на сложни технологични процеси; Компютърни програми и симулационни модели на природни явления; Мисловни експерименти и други.

И трите вида системи отразяват определени закономерности и връзки в природата, науката и техниката. Първите два вида  са чисто материални системи, а елементите на третия вид системи са абстрактни символи, които съществуват само в нашето съзнание, но не и като материални обекти.

Огромното разнообразие на системите е довело по необходимост до голямо разнообразие на типовете системи според различни класификации. Но, както твърди George J. Klir, няма цялостна идеална класификация за всички цели.  

В научните изследвания по-широко приложение намира термодинамичната класификация, според която системите се определят като изолирани, затворени и отворени, както и категоризацията на комплексните (сложните) системи. В природата едва ли е възможно съществуването на абсолютно затворени (изолирани) системи, които изключват обмен на вещество, енергия и информация. В реалните затворени системи е възможен само обмен на енергия. При отворените системи се подразбира, че се осъществява обмен както на вещество, така и на енергия и информация.

Някои по-важни общи характеристики и свойства на системите.

1. От условието за взаимодействие или взаимозависимост  между елементите на системата следва, че минималният брой елементи, от които е възможно да се формира система, е равен на 2. Аз ги наричам системен дублет. Това не означава, разбира се, че общият брой на елементите в системата е число винаги кратно на 2.

2. Структурност на системата. Тя се определя от между елементните връзки и функционалността на отделните елементи. Всяка система в зависимост от своето предназначение и целесъобразността има своя уникална структура. Например  системната структура на колонията от мравки е  коренно различна от системната структура на пчелно семейство. Структурността предполага възможност за декомпозиране на системата на отделни групи, подсистеми, елементи, връзки.  С помощта на декомпозирането може да се установят и анализират връзките между компонентите на системата. Не са известни на науката реални безструктурни системи. Аз поне не зная за подобни материални образУвания. Не съществува материя без структура. Дори хаосът може да има определени структури.

3. Интересно свойство на системите е умножаването, а не простото сумиране на ефектите от функционирането на нейните компоненти. Ако  са получени положителни ефекти от две подсистеми, общият положителен ефект е по-голям от сумата на двата ефекта. И обратно, ако ефектите са отрицателни, общият отрицателен ефект е също така по-голям от тяхната сума.  Накрая, ако са получени противоположни ефекти, общият ефект ще е отрицателен, което означава, че ефектът от функционирането на цялата система се е влошил. Това свойство може да се обясни според мен с взаимодействието между компонентите и подсистемите. Взаимодействията обикновено са нелинейни – в регресионните уравнения те се изразяват като степенни произведения на взаимодействащите фактори.

4. Всяка група от елементи, изпълняващи координирана функция, може да се разглежда като подсистема от една по-обща система. С една дума, съществува йерархичост в структурата на системите.

5. Едно от най-забележителните свойства на системите е стремежът им към достигане на устойчиво състояние на равновесие. Всяко изменение на параметрите на външната среда влияе на текущото състояние на системата. Системата се стреми да противодейства на изменението , адаптирайки се към новите условия чрез подходящо изменение на своите параметри. Това свойство се проявява много ясно в отворените системи, в които текат обменни процеси на вещество, енергия и информация с външната среда.

Написах този първи пост с намерение да очертая фрагментарно малко по-различна насока на спора, оставяйки неговата философска страна на втори план.