Обичам да се лутам в загадките на Природата и да търся красотата и хармоничността в нейните творения. Те разпалват въображението и то ме пренася в един екзотичен свят на чудесата, в който  съзнанието сякаш се разтваря и изчезва в реалността на  имагинерното...

Всичко около нас не само се променя и живее своя жив или мъртъв живот, но и въздейства по уникален  начин на нашето духовно съзнание, на усещанията за красиво и грозно, за хармония и хаос, променя погледа ни към света и Вселената и дори отношението към собственото здраве.

Една чудна форма на материята, все още не напълно разгадана и обяснена от науката, е водата. Тя покрива 71% от повърхността на Земята, а 65 - 70% от човешкото тяло се състои от вода. Молекулата на водата има сравнително прост химически състав – два атома водород са свързани много здраво с един атом кислород. Химическата й формула Н₂О е известна на всеки средно образован човек. Това, което не е известно или, точно казано, необяснимо на повечето хора, са уникалните физически и химически свойства на водата. Те я правят, по думите на д-р Масару Емото, „майката на живота” и едно от най-загадъчните неща. Наистина, там където няма вода,  няма  живот според нашите земни представи. Науката е разкрила тайните защо ледът плава във водата, защо водата разтваря толкова много вещества, как водата се изкачва по стеблата на високите дървета и растения, преодолявайки земното притегляне, защо течната вода за разлика от други течности почти не се свива (не намалява обема си) дори под високо налягане.  Тя е открила и обяснила много от нейните свойства и характеристики. Въпреки всичко, водата крие тайни, очевидно свързани с нейната структура и неразгадани досега от науката.

Доказано е (http://www.lsbu.ac.uk/water/history.html), че водните молекули могат да се свързват, обединявайки се в подвижни групи (клъстери), стабилни като структури, но с постоянно променящо се съдържание. Предполага се, че клъстерите играят ролята на невроните в мозъка, т.е. на своеобразни клетки на нещо подобно на памет. Хипотезата за „паметта на водата” се появи като следствие и обяснение на хомеопатията – направление в медицината, според което водни разтвори, съдържащи нищожно малки количества лекарствени вещества (почти на нулевата граница) могат да лекуват различни заболявания много по-успешно, отколкото самите лекарства. От тука се стига до логичното заключение, че водата сякаш „запомня” свойствата на лекарството, въпреки многократното му разреждане с вода.

Въпросът, дали водата има памет, т.е. дали тя „запомня” някаква информация, е спорен. Някои учени, като Lionel Milgrom, (http://www.newscientist.com/article/dn3817-icy-claim-that-water-has-memory.html),  руският учен проф. С.Зенин и други, твърдят, че водата притежава „памет”. По-голямата част от учените обаче се отнасят скептично към подобни заключения, като например д.х.н. Г.Г.Маленков, (http://wsyachina.narod.ru/physics/aqua_4.html)  главно поради две основни причини: липса на възпроизводимост (повторяемост) на резултатите в различни лаборатории и изключително краткия живот на връзките между молекулите [Cowan ML, Bruner BD, Huse N, et al (2005). Nature 434 (7030): 199–202.].  Изцяло съм съгласен с тези много важни констатации за оценка на достоверността на резултатите от експерименти.

Преди десетина години нашумя и стана хит документалният филм „Великата тайна на водата”, който предизвика остра критична реакция от страна на научната общественост (http://www.rg.ru/2006/05/17/voda.html). Между създателите и продуцентите на филма е д-р Масару Емото, автор на книгите „Посланията на водата” (1999 г.) и „Тайните послания на водата”, публикувана на български език у нас в 2006 г.

Правят се интензивни проучвания на свойствата и действието на хомеопатични разтвори с цел да се докаже тяхната лечебна сила. Лечебното действие на хомеопатичните разтвори, което се наблюдава в някои случаи, се дължи по скоро на т.нар. Плацебо ефект, т.е. на самовнушение и силна вяра на  лекуващите се, отколкото на реално въздействие. Това според мен е логична констатация, след като няма възпроизводимост на резултатите от множество опити.

Провеждат се също изследвания на физическите и химическите свойства на водата с цел да се разкрие механизма на „запаметяването” и да се докаже съществуването на памет.

Ние се раждаме и живеем потопени в един необозрим океан  от трептения (вибрации) с честоти клонящи както към нула, така и към безкрайност. Това е пулсът на двата темела, на двете градивни тухли на природата – материята и енергията във всичките им форми и видове.

Бяха открити трептенията на водните молекули и измененията на някои физически и химически свойства на водата при въздействие на електрично, магнитно и електромагнитно поле. Например забелязано е било, че магнитно обработена вода възпрепятства образуване на котлен камък върху нагревни повърхности (парни котли, тръби и др.). В трите основни физически състояния на водата – пара, течност и лед, нейните молекули извършват сложни комбинирани трептения в един много широк честотен диапазон. От друга страна молекулите на течната вода, парата и ледът трептят с различни честоти (http://www.lsbu.ac.uk/water/vibrat.html).

Тъй като в течната вода молекулите са в непрекъснато хаотично движение, за да се наблюдават и фиксират форми на възможни и евентуално образуващи се структури под външни въздействия, които имат много кратък живот от порядъка на една милионна част от милиардна част от секундата (10^-15сек), учените използват напоследък метода на численото (компютърното) моделиране, както и метода на бързо дълбоко замразяване на водата. По този начин може да се наблюдават какви промени настъпват в нейната молекулна структура.   

Мартин Чаплин, професор по приложна наука от Изследователския център по храните в Лондонския университет, е публикувал в уебсайта (http://www.lsbu.ac.uk/water/) много подробен преглед на научните изследвания върху структурата на водата и нейните аномални свойства. Не е доказан и обяснен механизмът на „помненето”. Описват се различни причини, предлагат се  хипотези, но всичко е в областта на догадките и предположенията. Фактът, че има аргументи както за, така и против съществуването на „памет на водата”, показва, че водата е много сложна физикохимическа система въпреки нейния прост химически състав.  Това обуславя бавния напредък на науката в разкриването на нейните тайни.

Изследванията продължават и засега можем само да разпалваме нашето художествено-емоционално въображение, представяйки си фантастични картини и образи на „жива” или „мъртва” вода, която „помни и ни нашепва” далечната предистория на  земната планета, изпраща послания на своята душа и приема послания от човешката душа, разкрива тайните на Космоса и произхода на живота. Да, това са чудесни картинки, които приятно гъделичкат въображението, възбуждат емоциите и генерират сладки мечти в човека за изграждане на един нов свят, свободен от деформациите на цивилизацията, наситен с любов и благодарност, свят, в който чистата вода циркулира, тече през телата ни и достига всяко кътче на Земята, запомняйки информацията на човешката история...Това са картините, обрисувани красиво и с дълбок философски смисъл от д-р Емото в неговата книжка „Тайните послания на водата”. Когато я четях с интерес и удоволствие, чувствах, като че ли в моето съзнание се надигаха и бореха за надмощие две противоположни сили - силата на художественото възприятие на природната красота, облечена в доспехите на фантазията и въображението, и силата на трезвия разум, облечена в желязната ризница на логиката на науката. Аз бях буквално „разпънат” между полета на фантазията на Масару Емото и безмилостния емпиризъм на научното познание. След прочита на тази а книга, за жалост, в мен остана горчивина от надмощието на силата на научния емпиризъм. Казвам „за жалост”, защото ако тайните на водата се отразяваха в прекрасните водни кристали и въображаемите свойства на „живата” вода, така чудесно описани от д-р Емото, търсенето на истината за тази животворна течност би секнало като пресъхнал извор и светът отдавна да е станал земен рай. За зло или за добро неумолимият научен емпиризъм не се поддава на подобни внушения колкото и примамливи да са. Но си помислих, нали това е неминуемия горещ сблъсък на фантазията на човека с изконния стремеж на неговия хладен разум към познаването на света. Сблъсък, който тласка науката напред към познанието на истината. Силата на този емпиризъм да разкрива природните тайни е заложена в техниката, методите и логиката на научните изследвания. В този смисъл цитираните по-горе книги на д-р Емото са далече от изискванията на научния експеримент.

Докато Масуру Емото съзира във великолепните форми на водните кристали запаметени отражения на човешки емоции и музикални образи, на разбирането и смисъла на човешките думи и реч, докато „чува” някакви тайнствени „нашепвания” на водата, аз виждам  във формите на ледените кристали мощта и безкрайната изобретателност на Природата, заключени в рамките на нейните закони.

Вярвам и съм убеден, че истинският ключ за дешифриране на поведението на водата трябва да се търси не във въображението и в красотата на ледените кристали, а в структурите на водата и във вибрациите на водните молекули. Мисля, че  вибрациите на материалните частици са универсалния език на материята. Чрез този удивителен инструмент всички системи в Природата, от най-малките до най-големите, „разговарят”, обменяйки енергийни и информационни потоци. И ако още не сме разкрили кода на тези загадъчни вибрации, причината не е дали вярваме или не вярваме в тях, а във временната ограниченост на интелектуалните и материалните ресурси на Хомо Сапиенс, сравнени с безграничните ресурси и възможности на Природата.

Вездесъщата вода все още е загадка за хората, колкото и странно да изглежда. Човешката цивилизация е длъжна  да я разбере СЕГА и да  преосмисли нейната животворна сила, защото утре тя може да престане да съществува заедно с най-висшата форма на живот на Земята. В този смисъл съм съгласен с думите на д-р Емото, който казва: ”Всички имаме важна мисия: да направим отново водата чиста и да създадем свят, в който се живее лесно и пълноценно. За да изпълним мисията си, трябва най-напред да сме сигурни, че сърцата ни са чисти и незамърсени.”

Ако водата наистина нещо ни нашепва, то е: „Любувайте се на моите красоти, но помнете, че аз съм във вас и от вашите разум и съзнание зависи дали утре ще живеем или ще умрем!”. Без съмнение това ще се случи, ако не се промени нехайното и безотговорно отношение на човека към ограничените ресурси на питейната вода и не спре замърсяването и лекомисленото й разхищаване. Природата няма да ни го прости!

ПОЗДРАВ ЗА ПОСТА! :)

предвижда се сериозен спад на китайската икономика в близките 20 години поради изчерпване и липса на водни ресурси. Чакат ни проблеми в тази насока! сериозни!

Благодаря ти за посещението и поздрава!

вярно е, задават се сериозни проблеми с водните ресурси от глобален мащаб. Колкото по-бързо ги осъзнаем от отделния индивид до държавното управление, толкова по-успешно човечеството ще ги преодолява. Необходими са обаче обединени усилия на народите и страните.
Благадяря ти, че взе положително отношение!

на нашите мисли. Чрез нея "чистата" душа, макар и да е научно "невежа", извлича доказателства за себе си, но и "научната" намира свойте доказателства чрез нея, защото мисловно й въздейства, понеже иска да намери резултати, оборващи първите. Не водата е виновна, а нашите мисли, вяра, които й предаваме. А това са Посланията, които предаваме и във Вселената.
Колкото за липсата на вода в близко бъдеще, изглежда не съм запознат, защото топенето на полярните шапки и планински ледове говорят за увеличаването влажността на планетата. Друг е въпроса относно питейната...

Поздрави за интересния постинг. Водата е нещо уникално със своята памет....
За жалост надеждата за спасението на човечеството изчезва бавно тъй както изчезва и водата.....

водата е много сложна физикохимическа система казваш...същото важи и за човешкото тяло. Целия богат духовен живот и сложната мисловна (креативна) дейност на човека могат да се сведат до физикохимични реакции, но това ли е всичко? Съгласна съм с всичко, което казваш и го чувствам също така. Искам да вярвам в паметта на водата (от там паметта на кръвта), вярвам, че е жива и търся доказателства за вярата си в себе си.
И за екологичния аспект съм с теб. Да си помълчим сговорчиво заедно...липсват ми само очите ти.

Разбирам те, че вярваш в "паметта на водата". Това е твоя вяра и естествено твое право е да я имаш. Да, водата не е виновна, че я погубваме.
Общо за водните ресурси, става въпрос не толкова за недостига им, колкото за тяхното безотговорно замърсяване, следователно за неизползваемостта им изобщо. Питейните водни ресурси не може да се компенсират или възстановят толково просто от топенето на ледниците. Ледниковата вода отива и се смесва безвъзвратно със солена морска вода!! Проблемът е действително много сериозен.
Благодаря ти, за изказаната лична позиция!

Не бива да сме крайни песимисти, ккато смятаме, че пълната до половина чаша с вода е празна :) Която и да е система в света, вкл. и човечеството, има защитни механизми за оцеляване. Трябва само да се включат навреме...
Благодаря те все пак за коментара!

благодаря ти и аз за позитивното отношение към жизнено важния проблем за водата! Радвам се, че имаме много сходни позиции. Много е хубаво, когато човек иска да вярва в нещо и търси доказателства за тази вяра. Всяка вяра трябва да се уважава, особено когато идва отвътре на човека...Затова такава вяра е предпоставка за сговорчивост. Напълно те разбирам.
Благодаря ти още веднаж!

Аз знам вече от дългогодишен опит, че хомеопатичните разтвори не действат чрез плацебо ефект, а реално влияят върху човешкия организъм. Преди години, когато детето ми боледуваше често и редовно го лекувах с антибиотици получаваше различни усложнения от които много си страдаше. Аз също. Незнаех към коя друга медицина да се обърна за да намалеят заболяванията. Една приятелка МЕ НАСОЧИ КЪМ АЛТЕРНАТИВНАТА ХОМЕОПАТИЯ. Бях предубедена, че и този начин на лечение няма да помогне. Но резултатите бяха учудващо добри. Сега, години по-късно моето дете много рядко боледува. Сега не само антибиотици, но и капки за нос даже не му капя.Хомеопатията действа съвсем реално. А обяснението е простичко.Чрез многократното разреждане на билковия разтвор с вода и многократното раздвижване на разтвора в него остават само електроните от молекулите на веществоро които са се свързали с молекулите на водата. Тези електрони не са материална единица. Те са само носители на на информация от веществото и за това действат и на финните нива на човека, като лекуват цялостният организъм, а не болестта. За това и лечението е по-дълбоко, по-добре въздействащо и по-трайно.

Приятно ми подейства твоя постинг :)

а за лутането из тайните и красотите на природата...и аз обичам :)

Радвам се, че вашето дете е било излекувано с помощта на хомеопатични лекарства. Логично е да се приеме, че при малките деца Плацебо ефект не може да има. Аз зная обаче за други случаи с деца, при които хомеопатични лекарства не само че са нямали ефект, но поради закъснялото прилагане на конвенционални лекарства се стигало до фатални усложнения от болестите!
Далеч съм от мисълта да разколебавам вярата ви в чудотворните хомеопатични разтвори, но това както виждаш, са изключващи се, противоречиви резултати от хомеопатичното лечение. Затова и сериозната наука отхвърля ползата от хомеопатията, за което съм писал в поста. Напълно необосновано е от единични случаи с положителен ефект да се правят общи заключения. Случайно действащи известни и неизвестни фактори тука могат да оказват огромно влияние...
Приятна вечер!

Радвам се за постинга :)
Благодаря ти!
Хубаво е да се луташ с обич, за да търсиш истината... Някои хора обаче напразно се лутат насам-натам, щото не знаят какво търсят :))...
Поздрави!

Taka, e mnogo hora ne znaiat kakvo tarsiat, no ima hora koito dokato se lutat otkrivat, che ima kakvo da tarsiat i zapochvat da go presledvat....:)))))

че забеляза този мой пропуск!
Напълно права си, има такива хора и чест им прави, че преследват откритото...И все пак знаят, че търсят да открият нещо...:))

Прогреса е в търсенето!

Спрем ли да търсим, спираме да се движим, спрем ли да се движим спираме да живеем.....просто вегетираме.....

Само да добавя, че има хора които търсят, но без обич....., а то е равносилно на лутане...., когато няма любов все едно не знаеш какво търсиш.....

*Говоря за любовта като цяло*

Неведнъж са ме карали да правя и3следвания 3а диабет,3аради огромните количества вода,които поглъщам,но все се ока3ва,че просто съм си жадна:).3а ра3лика от мен, майка ми в живота си вода в чистия и вид не е пила:).
Смятам,че водата има много повече свойства от това да утолява жаждата и 3аслужава нашето внимание и уважение.
А относно свойството и да се свър3ва с друг вид молекули, съм 3абеля3ала нещо интересно от личната си практика.Когато температурите са много високи,3а да утоля с по- малко количество вода жаждата си, поставям в нея ре3анче лимон.Вкуса и ефекта не е същия,ако вместо ре3анче прибавя капки и3цеден лимон.

Съгласна съм за лимона! Не случайно при всички болести и неразположения се препоръчва вода. Тя лекува, тя е живот просто....

Тук ще кажа: Най-общо си права, няма прогрес без търсене. Но...почваш да генерализираш любовта, а тя е многолика...В постинга става дума за търсене на истините чрез научен експеримент и затова ми се струва,че е по-правилно да кажем обич към лутането в научното търсене на истината. Иначе ще почнем да си играем с думите хора, обич, любов, лутане.

Да, водата има много свойства, най важното от които е поддържането на живота и затова сме длъжни да я уважаваме и пазим като жива твар.
И аз така утолявам жаждата си, с резънче лимон. То придава специфичен ефирен аромат с кората си и е съвсем различно от изцедения лимон.

Май не си ме прочел до края :)
Виж коментар номер 19, ако не ти се търси копитам тук: *Говоря за любовта като цяло*
Може би не се разбира, но нямах време да обяснявам, точно за такава любов става въпрос.
Както и да е..., да не задълбаваме.
Темата е хубава.

Разбра се, hera ! :)
Благодаря ти за активното участие и положителното отношение към темата на постинга !

Да, традиционната медицина много точно диагностицира заболяванията, но ги лекува ужасно, с много странични и тежки за органите ефекти, ако това въобще може да се нарече лекуване. И много потърпевши пациенти вече се лекуват само с хомеопатия. Интересувала съм се много, много, много от резултатите им на лечение. При съвсем малка част хомеопатията не е подействала. Но не е навредила пряко. Тези рерзултати показват, че хомеопатията лекува отлично и тя също е сериозна наука. Поздрави и приятна вечер!

известни на медицината до този момент, в по-голяма или по-малка степен притежават токсични свойства. Дори витамините като химически вещества, погълнати в по-големи количества, може да навредят на здравето. Лечебната сила на лекарствата зависи
от много фактори и най вече от прилаганата доза, така че една отрова може да действа лечебно, но може и смъртоносно. Безспорен е фактът, че хомеопатичните средства не могат да навредят пряко на здравето, както и водата...тъй като вследствие на много голямото разреждане, те представляват практически чиста вода. Това означава, че количеството на разтвореното лечебно вещество в тях е стотици, хиляди пъти по-малко от необходимата лечебна доза. Няма начин да се прояви лечебен ефект! Това е причината теоретиците на хомеопатията да съчинят мита за "паметта на водата". Те казват, че е достатъчно няколко водни молекули да "запаметят" свойствата дори на една молекула на разтворената лечебна субстанция и цялото количество хомеопатичен разтвор става лековит, тъй като водните молекули "взаимно се информирали". Затова спомагало продължителното (с часове!) разтръскване (шейкване) на приготвяния разтвор...
Не мога да се съглася, че медицината "...лекува ужасно, с много странични и тежки за органите ефекти". Това е равносилно на твърдението: "Толкова дъждове се изляха тази година, а реколтата е толкова слаба!". Мисълта ми е, че при каквато и да е лечебна процедура трябва да се вземат под внимание толкова много фактори, че винаги съществува вероятност нещо да се сбърка или да не се прецени. правилно. Такава е медицинската наука - субективният фактор играе много голяма роля. Затова не съм съгласен с вас, че традиционната медицина много точно диагностицирала заболяванията...:) Аз бих казал: По-лесно се лекува, но много по-трудно се диагностицира. За съжаление лекари, като "Д-р Хаус", са малко, но и те допускат грешки, нали!

Напълно съм съгласна с теб! Първо трябва да се открие проблема, за да се отстрани!
Поняко обаче притиснати от време или други важни фактори лекарите не успяват да диагностицират или да се съобразят евентуални последствия, да направят точно и подробно описание на история на заболяването или обща здравна картина на пациента. Преди много време трябваше да ми се направи цветна снимка на бъбрека, течноста/оцветителя/ която/който се вкарва/ първо се тества на раката, след няколко часа отчитат дали е плюс или минус, при мен показа поносимост т.е. всичко е наред. Загубих съзнание когато го вкарах в бъбрека, нищо не виждах, а чувах като "отстрани"......, свестиха ме някак си, след две години пак тест, пак същия резултат, казах им какво се е случило, не ми повярваха......и отново им се наложи да ме "връщат" обратно.

Винаги могат да се допуснат грешки, било при лечение или диагностика. Но при наличие на факти,че хомеопатията лекува реално, е безсмислено да твърдим, че това е плацебо ефект.

Помъчих се да ви обясня (к.14 и 27) защо хомеопатията не може да са приеме като наука. Ако за вас имат меродавно значение единствено успешните случаи на "лекуване" с хомеопатия без да обръщате внимание на реалните неуспешни, спорът става безсмислен. За да се докаже една истина, не е достатъчно само да вярваш че я има. Нужно е да имаш МНОГО данни от извършени по строго научна методика опити. И те трябва НЕДВУСМИСЛЕНО да доказват истината. За съжаление на хомеопатиците, те нямат и не могат да имат такива данни иначе отдавна щяха да спечелят обявената награда, ако не ме лъже паметта, от 1000000$! :) Фактът, че силно вярваш (и не само ти) че хомеопатията "лекува" е доказателство за наличието на Плацебо ефекта. Понеже вярвам в силата на човешкия дух, допускам, че има и случаи на успешно "лекуване" с хомеопатия благодарение на силна воля и самовнушение. Нали разбираш обаче, че те не могат да са научно доказателство за лечебната сила на хомеопатията? Но щом си убедена, мога да ти пожелая само успехи
при лекуването с чиста изворна водица :))

Е , така пишеш , защото никога не си се лекувал, за да усетиш реалният ефект без самовнушения.

Вярвам, че земята е жива и водата е нейната кръв. За да е здрава здемята, кръвта й трябва да е чиста! Много е просто, когато имаме вяра. Тогава знаем, че всичко е живо и ближно на нас и трябва да го обичаме като себе си.

и за излекуването му значение имат много и от различно естество фактори. Затова един човек добре се повлиява от едни лекарства и методи, друг от други. Да се обявява заради това хомеопатията за неподходящ метод е несериозно. Известни са много починали болни след опитите за лечение по методите на традиционната медицина, както това се е случвало и след прилагането на други методи и средства. Така, че смъртността не е критерий. Важно е също на коя фаза на болестта се започва лечението и дали енергийните потоци в тялото на болния са в унисон с прилагания метод и както е всеизвестно и вече се спомена какво е отношението на самия болен (дали той иска да се бори за оздравяването си и дали вярва в успеха). Не намесвам кармата (божия план), защото, ще стане много сложно и съвсем непредсказуемо каквото в реалния живот всъщност е).

"Вярвам, че земята е жива и водата е нейната кръв. За да е здрава здемята, кръвта й трябва да е чиста!"

Да, много хубаво си го казала! Водата за земята наистина е като кръвта за човешкия организъм. Без вода земята би представлявала мъртва пустиня, подобна на планетата Марс.
Ти казваш , много е просто, ако имаме вяра. Вяра в какво? Да вярваш, че земята е жива, и че без чиста вода, в широкия смисъл, тя ще умре? Но само с вяра, troha, колкото и силна да е, не можем промени света и да опазим земята и живота на нея. Никак не е просто...защото първо ние хората трябва да се променим, а за това се изисква време, обединени усилия, воля и огромни инвестиции на цялото човечество в образованието, науката, културата...Без тях не можем нищо да постигнем. Нали виждаш, уж почти всички вярват и са убедени, че емисиите на вредните индустриални газове застрашават с гибел планета, а още не могат да се разберат да предприемат решителни действия за бързото им намаляване.
Благодаря ти за коментара!

Никой не отрича ролята на външните и вътрешните фактори при лечението, compassion. Мисля, че съм обяснил в постинга, защо хомеопатията не може да се смята за наука. Хомеопатията не че е "неподходящ" метод. Тя просто е неефективен метод за лечение, и затова не може да се нарече "универсален". Ще повторя, че за ефективен метод може да се смята само такъв, масовото приложение на който дава статистически значими положителни резултати. Ако съм те разбрал правилно, ти смесваш два различни критерия: смъртността и успешното лечение. Всеки ефективен метод за лечение има някаква вероятност от летален изход, което не означава че не е ефективен. Хомеопатичният метод няма пряка връзка с летален изход, което не означава че е ефективен. Всъщност аз съм съгласен с теб, че в реалния живот всичко е възможно, но не е задължително да стане...
Много ти благодаря за коментара rи за включването в обсъжданията, compassion !

Но аз вярвам в тенденцията, че все повече хора се осъзнават и разбират своята собствена задача в живота. Така се множат усилията за добро. И като цяло - способностите на обществата за взимане на позитивни решения. Аз лично какво правя? Употребявам дарбата си да пиша и да изразявам идеи за духовна промяна на човека. Толкова мога. Всичко става бавно, но ще дойде в уречен час. Един Бог знае кога - ние трябва само да си вършим работата със сърце и съвестно! Ах, водата! - моята най-голяма любов и най-големият ми страх...

Абсолютно съм съгласен с теб!

Без да съм наясно с определението за водата и понеже я обожавам във всичките й агрегатни състояния, но най-много като морска вълна в едно старо мое стихотворение бях написала : "...и се притискам в скута на водата-майка..." А сега разбирам, че това е нейното нарицателно име. Благодаря за постинга!

но ако разбера как се казва, с удоволствие ще го прочета.
И не е нужно да се знае определението за водата. Достатъчно е да чувстваме ежедневно нейните майчински милувки и животворна мощ!
Благодаря ви, че сте ме разбрала!