Лъжата е уникална рожба на човешкия ум. Тя бълбука от невероятни съчетания на желания, чувства и емоции на човека, който я измислил. Една лъжа може да е породена от мечти, радост, щастие, завист, страх, злонамереност или от желание за отмъщение.

 Няма човек, който да не е лъгал в живота си. По смисъла и формата на лъжата обаче може да се съди не само за нейната цел, но и за степента на интелигентност, за общата култура и познанията на човека. Една умна, добре скроена лъжа, има по-голяма вероятност да се възприеме за истина отколкото набързо стъкмената груба измислица. Колкото лесно, толкова и трудно е да се лъготи.

 Много е писано за тази човешка слабост. Изобилстват   лични мнения, есета и други публикации в сайтове и форуми в Мрежата. Така е, защото измислиците, лъжите, неистините са плъзнали като ракови разсейки в бита на хората, в обществото и в цялата ни скапана държава. Живеем в илюзорен свят, потопен в океан на безогледни лъжи и измами. Чакаме да довтаса някой земен или извънземен Месия или в краен случай български Господ, за да ни оправи бакиите. С други думи, молим се със скръстени ръце да стане някакво чудо на чудесата. А има ли чудеса?  

 Аз разбирам  чудото като силно чувствено- емоционално възприятие на предмети, явления и процеси в природата, в личния и социалния живот на човека, предизвикано от тяхната уникалност, хармония и... загадачност (необяснимост) за неопределено време.

 Има разкошни райски кътчета по цялата  земната планета. Природата ни е дарила с изумително красиви и величествени творения, които спират дъха ни. Когато човек им се любува и възхищава, той ги възприема за чудеса, неволно съпоставяйки с реалността, в която съществува и живее. Какво са жалките панелки, красивите домове и дворци на милиардери и крале, сравнени с природните чудеса сътворени от нечовешка ръка? Едно НИЩО. Величието на природата е в нейната непостижимост и вечност (виж снимките).

Човек създава чудеса в изобразителното изкуство и поезията, в науката, техниката. Произведения на живописта, скулптурата, архитектурата, като например картината-шедьовър „Мона Лиза” на Леонардо Да Винчи, скулптурите „Давид” и „Пиета” на Микеланджело, „Целувката” на Огюст Роден, Айфеловата кула, Миланската катедрала, недовършената все още величествена папска базилика Саграда Фамилия в Барселона, неотменно ги смятаме за чудеса, създадени от разума и таланта на човека.

 Чудесата се раждат в ума, с мислите на хората. Човешкият разум и съзнанието имат удивителната способност и необходимост непрекъснато да образуват или разтурят множество пътеки, свързващи реалния свят с въображението, фантазията, изкуството, познанието, надеждите и мечтите. По тези духовни пътеки-мостове непрестанно се нижат  в двете посоки мислите, бягащи или куцукащи в мисловната шир...

 За първобитния човек е имало предостатъчно чудеса, които са всявали ужас и страхопочитание: светкавици, гръмотевици, земетресения, слънчеви затъмнения и какво ли още не. Той си ги представял за богове, защото не можел да си обясни силата и произхода им. За съвременният хомо сапиенс не съществуват подобни „елементарни”  чудеса. Еволюцията на съзнанието и човешкия разум предизвиква еволюция  на духовната и материалната култури. Тотемите променят своя смисъл и образ на „чудеса” едновременно със смяната на историческите епохи. Така, в епохата на днешната цивилизация периметърът им е необичайно широк. Цивилизованият човек, като правило, обожествява и се прекланя на финикииските знаци, богатството, материалните ценности, техническите чудеса,  фиксидеята за овладяване, т.е. за покоряване на природата и много други. В този смисъл той сам си създава нови „чудеса” и отхвърля или забравя старите. „Всяко чудо за три дни” казва народът.

Възприемането на едно чудо може понякога да изиграе лош номер на неговия автор или популяризатор. Когато Г.Галилей открито подкрепил теорията на Коперник, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното, Испанската средновековна инквизиция била готова да го осъди на аутодафе. Великият италиански физик и астроном бил принуден да се откаже привидно от „еретичните” си разбирания за Слънчевата планетарна система, но запазил в душата си вярата и убедеността, че „Все пак Земята се върти...”.

Чудото проживява докато не загуби  уникалност и загадъчност. Така си обяснявам относителната краткотрайност на чудесиите на техническите, физическите, химическите, биологическите частни науки и относителната вечност на природните красивости и шедьоврите на изобразителното изкуство. Продължителността на живота на чудото зависи  от четвъртото измерение на нашия свят – Времето. Великите изобретения и открития ги мислим за чудеса, докато не бъдат проучени, разгадани и не намерят различни приложения  в практиката. Откритията  на електричеството и рентгеновите лъчи във физиката например потвърждават тази особеност.

 Колкото и странно да изглежда, понякога лъжата (неистината) може да се превърне в „чудо” и, обратно, чудото може да се превърне в лъжа, измислица. Това е обяснимо, тъй като и двете са мисловни рожби на човешкия ум. Тази двойнствена трансформация се забелязва най-често в социално-икономическата и политическата сфери, физиката и астрофизиката, в които често се правят шантави опити, за да спечелят авторите им популярност. Откритието-чудо на „Студения термоядрен синтез” от електрохимиците Флайшман и Понс се оказа огромна измама, лъжа.

 В теоретичната и ядрената физика „ловната дружинка” от атомни физици- теоретици, химици и математици се е впуснала в гонитба за улов на фантомни елементарни частици-чудо. Едва открили някоя, тя вземе та изчезне яко дим, превръщайки се в друга(и). Физиците след продължителни експерименти и търсения установиха, че най-важната от тях – Хигс бозонът, „съществува”. Те обаче  не я видяха, тъй като се появяваше и изчезваше почти мигновено като фантом след невъобразимо голям брой сблъсъци между високо енергийни протони, оставайки след себе си само някакви пикливи  следи от други частици. Но това беше достатъчен повод да присъдят Нобелова награда на нейния откривател Питър Хигс. Експериментите на СЕРН струваха десетки милиарди долара. При определени условия обаче бозонът на Хигс може да причини мигновен разпад на структурите на цялата вселена (според С.Хокинг). Затова се чудя защо са го кръстили „божествена” вместо „сатанинска” частица. Господи, светът наистина е полудял!

Забелязал съм тенденция у физиците-теоретици и астрофизиците да измислят какви ли не фантастични мистериозни теории-чудесии, за да обяснят нещо, което не са в състояние да обяснят. Вероятно така им е удобно и по-лесно да се измъкнат „сухи”, ако върху им се излее критикарски дъжд, въпреки че той е като да търсиш под лупа логика в теория на съвременен философ... И ето, че се появи нито жива, нито мъртва вездесъщата теория-чудо на Квантовата механика. Знае се обаче, че всичко е до времето си и зависи от ВСИЧКО...

Лъжата е често използван инструмент от правителства и  партиини лидери, изпаднали в състояние на политическа констипация. Тя е като рициновото масло – действа бързо , безотказно, но  има временен ефект... В паметта ми изплува споменът за прочутите „800 дни” като „срочно” обещание  на наш бивш царски премиер да оправи за толкова време икономиката на страната и подобри жизнения статус на народа. Е, краят е известен. „Чудото” на 800-те дни не се състоя, защото се оказа лъжа. Преходът от лъжа към псевдо чудо и обратно е неизбежен, тъй като всяка лъжа рано или късно бива разкрита. 

Човек от раждането до края на живота си живее сред лъжи и истини. Свидетел и пряк участник е в непрестанното им противоборство. Лъжи има, защото истини има. Ако нямаше истини, нямаше да има и лъжи. Истините съществуват обективно отвъд съзнанието. Лъжата винаги е субективна и се заражда в съзнанието. Чудеса не съществуват извън съзнанието за разлика от истините, иначе всяка истина бихме възприемали за чудо.

     

Не е възможно да се премахнат лъжовността, измамата, лицемерието,  но е възможно да се ограничат, за да има някакъв допустим баланс между истини и лъжи. Как да се осъществи аз не зная.

Лично достойнство в някаква степен има у всеки уважаващ себе си човек. Ако той го съзнава, ако  исконните общочовешки добродетели са навигаторът в неговия жизнен път, значи уважава честта и достойнството на хората. Може би това трябва да бъде началото, за да усетим свежия полъх на съвременно духовно Възраждане...

              






                     
                          
                                     НЯКОЛКО ПРИРОДНИ ЧУДЕСА В СВЕТА
                                            (Източник на фотографиите - Google)                               

                     
                         
                         Величественият Еверест  (Непал)
                      



                          
                          Голямата Синя дупка / Карибско море/
                                                                                                              


    
                           Заливът Ха Лонг /Виетнам/



                            
                          
                          Крушунските водопади (България)

  

 
                         
                          Игуасу (Майката на водопадите, Бразиия/Аржентина)





                          
                           Огненият водопад  (Йосемити, Калифорния)

 

                            
                          
                           "Летящият" гейзер (Fly Geyser,САЩ)




                           
                            Скалата-вълна (Зап.Австралия)




                           
                           Стобските пирамиди ( България)


 
                           
                          
                           Чудните мостове (България)


                          
                          
                          Големият призматичен извор-1. Изглед от космоса
                           Национален парк Йелоустоун, САЩ
                         
                                                                     
                               
                          
                           Големият призматичен извор-2 
                            Горещ извор с температура на водата до 70градуса. Дълбочина
                            50 м. в него живеят термоустойчиви бактерии. Отпадъчните
                            продукти от жизнедеятелността придават на водата красиви
                            променливи цветове на дъга, сякаш светлинните лъчи се пре-
                            чупват от гигантска призма.
                         
                          
                           Окото на Сахара (Структурата Ришат) сн. от космоса                            на границата на Югозап.Сахара и Мавритания. Мистериозно
                           загадъчно образувание.Форма: точни концетрични къгове,  с
                           променлива окраска, централната част - минерален конгломерат                              с по-тъмен цвят, приличащ на зеница. Въшен диаметър 50 км.
                           Призход - неразгадан, спорен.
                         
                           

































































































   

        

Човешкият свят се крепи повече на лъжата, отколкото на истината...

Зарадва ми душата. Да си жив и здрав!

...и това е особено и грозно "чудо".
Мерси, Марине!

Българинът все се учудва на нещо, което не може да си обясни, и това е обяснението за многобройните "чудеса", които сам си създава...
Благодаря за пожеланието, приятелю!