Когато писах постинга ”За човешката съдба”, не можех да предвидя, че по ирония на тази съдба ще дойде време да се върна на темата и, бранейки отново основните изводи и заключения в нея от съвременните „атаки” на пламенни привърженици на възможността човек да контролира и променя съдбата си чрез избор, да я разширя с значението и ролята на личния избор. Много хора вярват в предопределеността на личната си съдба, както има и много хора, които се отнасят скептично към нея, смятайки я повече за езотеричен мит, отколкото за значим фактор в човешкия живот.

             Представите ми за същността на човешката съдба от тогава не са се променили съществено. Неотдавна те предизвикаха спонтанни възражения от страна на няколко горещи  борци срещу предизвикателствата на Съдбата, които прерастнаха в  дискусия завършила безрезултатно по независещи от мен причини. Не че искам с този постинг сега да продължи печално завършилия спор. Но понеже мразя веднъж започнал спор да завършва с мъртво родени отговори, хрумна ми идеята да напиша нещо подобно на анекс към темата за човешката съдба и свързаните с нея тъй наречени „избори на действие или бездействие”. Старал съм се да бъда пределно ясен и логичен, избягвайки витиевати общи  философски изрази и термини, облечени в красивите дрехи на онова красноречие, което може да те възхити емоционално без да събуди желание да го разбереш, и което преливаше  в дискусията...

                                   *

1. Съдбата, и конкретно човешката, е неспирен нееднороден хаотичен поток от случайни събития и събития, които са предвидими и са следствия от напълно определими причини.

2. Всичко във Вселената е свързано с Всичко в причинно-следствени връзки (ПСВ), което определя ролята и значението на случайни* непредвидими фактори и събития. Те влияят на всички действия (или бездействия), изпълнявани впоследствие от човека от момента на   раждането до края на неговия живот.

3. Действията могат да се класифицират като несъзнателни (инстинктивни неконтролируеми реакции, извършвани най-често спонтанно за сравнително кратко време в превъзбудено емоционално състояние (афект, амок) и съзнателни. Всички предварително обмислени като възможности за изпълнение и целенасочени действия са съзнателни. Има обаче и съзнателни действия (или бездействия), които човек изпълнява съобразно текущите   обстоятелства без да ги планира или обмисля предварително. Те също оставят свой отпечатък върху бъдещи събития в неговия живот.

Това са трите най-важни  съществени характеристики на човешката съдба.

4. Личната съдба на човека е неговото битие-житие, тъй като целият му живот е изпълнен с действия и бездействия  на Дух, Ум и Тяло. В този и единствен смисъл може да се мисли, че съдбата се “пише” от самия човек. В течение на това „съдботворчество” обаче, той не е в състояние да предскаже какво точно може да му се случи следващия ден, след месец, година, в бъдеще изобщо, поради влиянието на случайните, непредвидими събития. Точно това е същината на Съдбата – тя не може нито да се предсказва, нито да се фиксират в нея каквито и да са трайни промени, тъй като случайните събития са абсолютно неизвестни до момента, в който се проявят и ги осъзнаем като „дългата ръка” на Съдбата. Възможно е обаче да се наблюдават, анализират и оценяват последствията от тях в Настоящето. Това открива възможност да обмисляме и проектираме частични корекции на последващите действия.

5. Няма абсолютно еднакви човешки съдби, както няма и абсолютно еднакви хора по Дух, Ум и Тяло. Колкото са хората по света, толкова са и човешките съдби.
Съдбата е подобна на уникална филмова лента в режим на снимане, върху  всеки отделен кадър на която се фиксира нейната моментна промяна във времето като поток от събития (виж т.1).

6. Предопределеност означава, че неизвестни в момента събития непременно ще се случат в бъдеще, т.е. предопределени са онези събития, които са подчинени на природни закони и закономерни процеси. Ако съдбата беше предопределена и предсказуема, човек щеше да знае какво го очаква всяка секунда, минута, час, ден, година... Той ще умира всеки миг в този смъртно скучен живот,  лишен от надежди и възможности за капчица живителна и одухотворяваща  промяна. Това ще е невъобразимо мъчителен реален недуален свят без Деветте кръга на дантевия Ад...
     Прекланям се пред безкрайната мъдрост на онази Разумна Космическа свръх Сила, решила да съществуваме и творим в един динамичен дуален реален свят, управляван от перфектно балансирани закономерности и случайности в Природата и Живота.

 Съдбата не може да е предопределена, защото променя себе си, както изтъкнах в т.5,  всеки момент от изпълнения със случайности човешки живот. По същата причина тя е и непредвидима, следователно няма начин да се контролира тотално, още повече да се „управлява” от човека в своята цялост – демек, ставаш неин „господар”, както се изцепват (да ме извинят за жаргона!)  емоционално някои интелигентни и просветени люде в блог.бг. Не съществува господар на Нейно Величество Случайността.

Тук искам да добавя в скоби едно пояснение, за да се избегнат по-сетне всякакви тенденциозни некоректни спекулации с понятията  Съдба и Избор.

Никога през ума ми не е минавала мисълта да сравнявам  и оценявам значимостите на различни гледни точки за съдбата по височината им в Стълбицата на духовната еволюция, и да поставям моята  гледна точка (ГТ) над другите в същата Стълбица, изпитвайки някакво задоволство, щастие или пък "свръх велика радост", ако тя съвпада с друга ГТ. Това би била във висша степен нескромна и самовлюбена оценка, меко казано. Защото значимостта на  ГТ-ки зависи не от мястото в Стълбицата, а от това доколко пълно и задълбочено разглеждат и описват конкретно поставен проблем на основата на максимален обем научна и друг вид достоверна информация. Спирам дотук, за да не задълбавам в психологичния аспект на чувствителната емоционалност на блогерите, имащи собствени гледни точки...

        Никога не съм твърдял, че съдбата е предопределена, както срамежливо индиректно ме набедиха някои уважавани от мен съблогери, и човек просто трябвало да чака със скръстени ръце да се случат предопределените му бъдещи събития. Аз вярвам не в една замразена във фатализъм Съдба-орис, а в оная реална човешка съдба, пълна с динамизма на живота и даваща ни правото да избираме многократно някоя от хилядите нейни кръстосани пътеки, водещи към неизвестното Бъдно... Защото, както казва Карл Попър, „Целият живот е решаване на проблеми” и те много рядко се решават, вървейки само по една избрана пътека без да се оглеждаш и без да спираш, когато пресичаш други... В този смисъл „бездействието” е време за оценяване на ефективността на измината част от пътя и вземане на решение да продължиш или да избереш друг път. В живота си не рядко съм избирал погрешни пътеки, които са ме принуждавали да спирам, да се „оглеждам”, с една дума да бездействам, преди да избера  и реша да продължа или да  тръгна по друга, изглеждаща уж ефективна пътека. И така, докато налучкам верния път, „надслучвайки се с Неизвестното”, тоест със Случайността. Не е лесно да плуваш в Неизвестното „...без страх и с лекота” (ако това въобще е възможно), както  писа с лекота една уважавана от мен дама.

„Каквото има да се случва, то ще се случи.” е философия на отчаянието, примирението, обречеността,  с нищо не оправданото бездействие, и което е най-печално и ужасяващо – това е философията на интелектуален мързел и духовен упадък. Има такива хора и за съжаление никак не са малко...Те чакат... и чакат... и чакат - със скръстени (най-често молитвено) ръце, завладени от страха за случване неизбежното Неизвестно, като например приземяване от небесата на Месия, ІІ-то Пришествие и Страшния съд,  библейски Потоп, Армагедон или апокалипсис и свършек на света.

 Истина е, че човек не е в състояние и не може както желае и му харесва да определи цялостно съдбата на личния си живот за по-далечно бъдеще и до края на жизнения си път. Защото, както казах, съдбата променя сама себе си и без негова намеса. Всеки избор-решение е брънка в безкрайната верига "причина – следствие" и се предизвиква от самата съдба. Човек променя не съдбата (неизвестното невидимо Бъдно), а вземайки в предвид нейни видими резултати (следствия) в настоящето, се опитва да коригира някои от тях за в близкото бъдеще. Съдбата любезно му предоставя възможност да избира през целия си живот хиляди съдбовни житейски пътеки, съобразно постигнатите успехи или несполуки. Умният със силна воля човек, преценяващ реално нещата,  вярва в капризите, т.е. случайностите на съдбата, затова пресмята грижливо риска в действията си, упражнява волята си и поема лична отговорност за тях. В тази връзка се учудвам защо някои уж духовно възвисени и умни хора смятат, че да вярваш в капризите на съдбата, като и прехвърляш отговорностите към собствения живот, бил един от най-честите и лесни човешки избори!? Бих попитал риторично по-напред кои са тогава най-редките и трудни избори за човек? Едва ли има по-труден избор в присъствие на  Неизвестността, когато не знаеш или не осъзнаваш какво те очаква в бъдеще близко и далечно. Затова моето мнение е противоположно. Мисля, че най-лесният избор се прави именно, когато НЕ вярваш в капризите на съдбата. Доверяваш се на интуицията си и с убедеността на непогрешим екстрасенс се изстрелваш като бронебоен снаряд право в стената, забравяйки че главата ти не е бронебойна.Тогава точно като попарен без да съзнаваш  прехвърляш  отговорностите и личната вина към злочестната съдба: „Ами, какво друго можех да сторя, съдбата е виновна!” Да, разбира се, но ако изборът ти беше успешен, щеше да кажеш гордо ухилен, почуквайки челото си: „ Абе няма съдба, има само ум!” Доказана истина е, че  изходът от дуел с неизвестността зависи не от твърдостта на главата, а от силата и пъргавината на ума.

Какъвто ще да прави личен избор, човек във всички случаи е отговорен за него  единствено пред себе си и пред Бога. Всички сериозни избори и решения са трудни и отговорни, защото по силата на вездесъщите ПСВ те влияят и оставят своя позитивен или негативен отпечатък не само на личния живот, но и на живота на други хора.Така човек придобива и обогатява своя житейски опит, неусетно променя себе си и представите за света в добрия или лошия смисъл. С други думи,
                    Съдбата променя човека

Това е едно от многото доказателства, че реалният свят е дуален.
_______________________

* Случайни са фактори и събития, които не са предизвикани или не са резултат от известни или неизвестни закономерности. Те може да се случат, но може и да не се случат. Когато се случват, влияят на следващи събития по силата на ПСВ.

"Умният със силна воля човек, преценяващ реално нещата, вярва в капризите, т.е. случайностите на съдбата, затова пресмята грижливо риска в действията си, упражнява волята си и поема лична отговорност за тях. ""
" оная реална човешка съдба, пълна с динамизма на живота и даваща ни правото да избираме многократно някоя от хилядите нейни кръстосани пътеки...."
"Какъвто ще да прави личен избор, човек във всички случаи е отговорен за него единствено пред себе си и пред Бога"...
"Доверяваш се на интуицията си и с убедеността на непогрешим екстрасенс "....
Зачетох се във вашия материал.Хубаво и достъпно сте го написал.Разбирам,че рачитате на интуицията.За мен интуицията е способността да се прониква между съзнанието и подсъзнанието.Това оръжие мощно.И добро.Но не може и итуиция и отговорност пред Бог.Или едното или другото.За интуицията се отговорен само пред себе си.Пред Бог отговорностите са други и са много високи.Вие раглеждате Дух, тяло и ум, а намесвате Бог, при божествените аспекти важи и Душа.Или -Дух , душа и тяло.
И на Първо място изниква следния въпрос-човек роден ли е със свободна воля и отговора по кой автор е?Всъщност отговора на този въпрос решава съдбата на тази статия, която сте написал за Съдбата./ за мен/
Занимавала съм се с тези въпроси преди време,сега нямам възможност.Коментара е написан с цялото ми уважение към вас и написаното от вас.
Поздрави!

Аз не се доверявам и не разчитам на интуицията, когато избирам по кой път да тръгна, затова и вярвам в случайностите на съдбата. Погрешно сте ме разбрали.Имах предвид хората, които не вярват в капризите на Съдбата и се доверяват единствено на интуицията. Интуитивният подход не рядко подвежда. Той е мощно оръжие с две остриета. Предпочитам да използвам аналитичната способност на разума пред интуицията.
Дух, Ум и Тяло или Дух, душа и тяло? Зависи кой как ги разбира, precoria:) За мен Духът е най-важната нематериална градивна субстанция , ако може да се каже така, в човека който е духовно-материално творение. Душата е подчинена на духа и е част от него. Следва Разумът и накрая материалното тяло, като дом на духа , душата и разума И трите части са неразривно свързани помежду си.Ако вярвате, че човекът е божествено творение, защо смятате, че Бог не бива да се свързва с Духът, Умът и Тялото?
За волята. Задавате ми интересен и провокативен въпрос. Харесвам подобни въпроси:) Краткият ми отговор е : волята е част от характера на човека.Ако имате доказателства, че бебетата се раждат с характер, почти е сигурно, че те се раждат и с воля;)). Все пак бъдете милостива към съдбата на статията, дори и при грешен отговор :)))
Благодаря ви за интересния коментар! Само не разбрах какво е вашето мнение и тълкуване на Съдбата...
Поздрави !

" Аз вярвам не в една замразена във фатализъм Съдба-орис, а в оная реална човешка съдба, пълна с динамизма на живота и даваща ни правото да избираме многократно някоя от хилядите нейни кръстосани пътеки, водещи към неизвестното Бъдно...
...„бездействието” е време за оценяване на ефективността на измината част от пътя и вземане на решение да продължиш или да избереш друг път.

Благодаря ти, приятелю! Радвам се, че си доловил същността и смисъла на феномена Съдба и огромното значение и ролята му в живота на човека. Стремя се да мисля логично преди всичко. Логичната мисъл според мен е най-важната предпоставка за постигане на успех при търсене на истината.
Поздрави!

Приятелко АН,
Моят блог е бил винаги гостоприемно отворен за теб и затова не изтрих анонимния ти ком.!:)
Молитвата на св.Франциск има дълбок смисъл. Тя може да се тълкува по различни начини и според мен това е едно от качествата на всяка мъдрост, надживяла своето време... Но аз не се моля, предпочитам целесъобразно да действам или да "бездействам". И повтарям, не съществува господар на Случайността!
Надявам се в бъдеще да влизаш в блога с открито лице! :))
Поздрав!

... и лицемерието е свободен избор на действие, скрито зад пъстроцветието на човешка паунова опашка...

[quote=tomich]Приятелко АН,
Моят блог е бил винаги гостоприемно отворен за теб и затова не изтрих анонимния ти ком.!:)
Молитвата на св.Франциск има дълбок смисъл. Тя може да се тълкува по различни начини и според мен това е едно от качествата на всяка мъдрост, надживяла своето време... Но аз не се моля, предпочитам целесъобразно да действам или да "бездействам". И повтарям, не съществува господар на Случайността!
Надявам се в бъдеще да влизаш в блога с открито лице! :))
Поздрав!
[/quote

просто исках да видя твоята реакция на случилото се. Допуснах грешка, като не ти се извиних за анонимния коментар, но си имах свои съображения. Ако това обяснение те устройва - ок!? Само не забравяй, че не прекарвам 24 часа зад компютъра и отгоре на всичкото пиша на един малък лап топ - други обстоятелства няма да изброявам за да не ти доскучае:) А лицемерието не е мой приоритет нито пък упражнянането в словестна еквилибристика. Нося отговорност за това, което съм казала, не за това как са ме разбрали.
С поздрави за случилото се !
апропо - коментарът си не съм го изтрила аз...
и фулар не ползвам

Явно има накакво досадно недоразумение? Защо сметна, че коментарът ми е адресиран точно до теб? Аз имам няколко интелигентни приятелки тук, които пишат подобни коментари и които са винаги добредошли в моя блог, но никога като анонимни! Затова останах изненадан от анонимния коментар и още повече, когато изчезна. Коментар може да се изтрие или от неговия автор, или от автора на блога. Няма никаква логика и би било глупаво да го правя аз. Нямам си представа, по какъв начин може да бъде изтрит от друг външен човек. Подобен случай не помня да е имало при мен и ме ядоса страшно... Казаното за лицемерието не е нищо повече от един афоризъм - написах го в яда си. Много съжалявам, ако лично теб те е засегнал, извинявай, Ани!
Не знам и не искам да знам какви съображения си имала за да напишеш като моя приятелка анонимен коментар, но във всички случай, аз не бих пос

тъпил така с теб!:( И какво, като видя моята реакция?! Да се гръмна ли сега?:)) Случилото се никак не е за поздрави, ама нейсе. Бях длъжен да ти отговоря публично, въпреки, че пояснителния ти коментар, струва ми се, би трябвало да го прочета в ЛС...

Понеже в коментара си посочваш публично евентуалния автор на анонимния коментар, затова и аз коментирам публично, а не на лични. Иначе бих останала с впечатлението, че всичките си интелигеннтни приятелки обединяваш под общия псевдоним АН :)

Лично аз нямам абсолютно никаква причина да влизам или да коментирам в твоя блог анонимно. Винаги съм влизала с лицето, името си и мненията си по различни въпроси.
Вероятно, системата прави някакви бъгове...
Що се отнася до техническите затруднения, които имам и за които споменавам по-горе, както и личните причини, те не касаят нашите взаимоотношения.
с приятелски поздрав Ishchel

Започвам да се притеснявам, че вече се отклонихме значително от темата, не мислиш ли?Ако имаш нещо ново да ми кажеш по въпроса, по-добре ще е да го напишеш в "лични", честно! Иначе бих прочел с удоволствие твой коментар на конкретната тема за съдбата и избора, дори бих предпочел да е аргументирано критикуващ :)).
И за да разсея всякакви твои съмнения и подозрения, последно искам да те успокоя, че към който и да е анонимен коментатор винаги се обръщам звателно с "АН"(съкратено от "АНонимен"), защото няма как на безимен човек да му слагам псевдоним :))...
ОК!

за кой ли път, чета и макар по ппинцип да съм оптимистка, защо ли
си мисля, че в живота ни няма нищо случайно..... необяснимо
и необозримо... или, въпрос на време е всичко да се случи..
слънчев поздрав, tomich... пролетно да ти е в душата
и сърцето...

и отстояват открито и непоколебимо собственото мнение, защото то се съставя и оформя на основата преди всичко на изстрадан личен житейски опит. Понеже тоя опит се придобива не в отчаяние, с примирение или молитвено "чакане" и неоправдано бездействие, а с целенасочени действия, не е логично да се мисли, че "каквото има да се случва , то ще се случи". Защото, действията, така или иначе, се отразяват положително или отрицателно във веригата причина-следствие-причина. Затова ни се струва, че в живота няма случайности, тъй като всяко събитие си има причина(и) да се случи.Човешкият живот се ражда като едно чисто изворно поточе.. То се спуска неудържимо по пътя на най-малкото съпротивление, събира и натрупва живителната енергия на природата, за да се превърне постепенно в една пълноводна, криволичеща мътна река, коята сама си избира и проправя пътя към вечния си дом - Морето - там, където се събират всички нейни сестри...
Благодаря ти от сърце за пролетния мил поздрав, metlichina!Нека тази пролет винаги да цъфти вдъхновяващо и в твоята оптимистична душа! :)

Мога да те поздравя за постинга, който не само е добре построен и предложен, но най-важното, е че съдържа истината за човешката съдба. Съдбата не се дава от никой, тя се ражда по време на житейския път на човека, плод на взаимоотношението между противоположностите случайност и закономерност. Това взаимоотношение е толкова сложно, защото съдържа безкрайни възможности, което забранява Съдбата да бъде определена предварително. Безкрайната верига от случайни събития и безкраен брой закономерности водят до неопределеност на Съдбата. Затова един велик ум е казал, че човечеството разкривайки законите на Природата натрупва познание, с което се противопоставя на случайността при определени условия, което го прави по-силен, но никога няма да я премахне напълно. Защото ще остане абсолютната закономерност, а ако премахне закономерността ще остане абсолютната случайност. И в двата случая светът е невъзможен. В първия ще бъде замръзнал, а във втория ще бъде абсолютен хаос, абсолютно движение, без възможност на цялостни системи. Необходимостта за съществуването, развитието и управлението на света, е закономерност и случайност да бъдат относителни и да си взаимодействат, така че да изключат абсолютните си стойности, а света да бъде такъв какъвто е....Поздрав, за добре описана истина, защото, никой не може да стои над нея, а тя е закономерност и случайност и сложно взаимодействие между тях, за да няма предварително определена Съдба.

Благодаря за коментара, колега!
Изпитвам приятното чувство, че темата те е заинтересувала, и с теб имаме еднакви разбирания за същността на човешката съдба, като една неопределеност и непредсказуемост във вечния ход на времето. Те са резултат от влиянието на две фундаментални, балансирани като една цялост, противоположности върху
човешкия живот - Случайност и Закономерност. Това е истината за Съдбата.
Поздрав!