Той не искаше да е диригентска палка. Той бленуваше да е прочут ДИРИГЕНТ.

Всяка нощ политаше с крилата на Морфей до някоя огромна концертна зала, препълнена с меломани и  полудели почитатели на неговия хипнотичен неподражаем стил на интерпретация.

Там, облечен в безупречен черен фрак, гордо изправен на диригентския пулт, пребледнял размахваше властно и елегантно с дясната ръка любимата палка, изработена специално за него от въглеродни влакна. На голото му теме избиваха капчици пот, които отвреме-навреме нежно попиваше с бяла копринена кърпа, извезана с красиви червени инициали „В.Д.”. С полузатворени очи той почти не виждаше изпълнителите в оркестъра, но ги усещаше по специфичните звуци на инструментите. Знаеше и помнеше всеки знак и сигнал в партитурата. Механично обръщаше лист подир лист, изпаднал в странен магичен транс, опиянен от императивната лекота, с която неговата палка и лявата му ръка заставяха оркестъра да звучи така, както си представяше – тържествено и възторжено, като че ли изпълняваше Одата на Радостта...

Бурните овации в залата го радваха и правеха щастлив. В същото време те предизвикваха едно смътно, тревожно и необяснимо чувство, сякаш над него висеше дамоклев меч, спотаено някъде дълбоко в душата му... Странно, но чувството се усилваше застрашително след всяка нощно представление с изблик на овации и викове „Бис!”. Струваше му се, че  овациите са дирижирани от самия него... От тая налудничава мисъл се събуждаше треперещ, облян в пот. И така нощ след нощ живееше и страдаше с великата си мечта, изживяваше я като порастнало недоучило дете, на което бяха внушили, че ще бъде най-великия диригент на всички времена...

 

Една сутрин прислужницата го откри в хотелската стая бездиханен с изкривено от ужас лице, стиснал счупен детски молив в дясната си ръка. На масичката до леглото му лежеше разтворена на последната страница партитурата на бетховеновата ОДА НА РАДОСТТА...

Изглежда ми успешен опит - поздравления!

Благодаря за споделения опит! Въпреки че постинга не е фантазия, а обобщава реални събития и последствия, случващи се с вманиячени хора. В този смисъл "Диригентът" е техния условен обобщен образ.
Поздрави!

към хора, обхванати до такава степен от маниите си.....Тежко е да ти се иска да постигнеш нещо, а да не си готов за него и тогава мечтите ти не действат градивно, а някак опустошават душата.....Не казвам, че човек не трябва да има големи мечти, за да е щастлив.......Просто смятам, че те трябва да са в хармония с нашето вътрешно аз, за да ни окриляват, а не подтискат.
Поздрави!

Радвам се, Ива, че правилно си разбарала идеята и смисъла на моя пост. При такива хора възниква болезнен, постепенно изострящ се конфликт между егото и техните действителни способности и възможности за осъществяване на мечтите им. Този конфликт е особено остър, когато човек остава самотен и от никъде не получава подкрепа и съчувствие. Точно тогава мечтите придобиват негативна сила и започват да действат опостушително, както казваш, на душата. Абсолютно права си, и аз мисля,че човек не е задължително да има големи мечти, за да е щастлив. И когато още в ранните детски години непрестанно внушават на още психически неукрепналото малко човече, че то е родено да стане велик учен или най-великия политик, писател, композитор, диригент и всичко "най-велико", тогава манията за "величие" се заражда неминуемо. Правилното възпитание според мен не е да внушаваш величие на детето, а след като откриеш и оцениш безпристрастно неговите действителни заложби и способности да създадещ благоприятни условия за развитието им, да възпитаваш чувство за самооценка у него. Въобще началното възпитание играе огромна роля в съдбата на детските души. Така мисля аз.
Благодаря за коментара ти, много ми допадна!

Много ме заболя за този човек. Каква карма....
Но аз (пак с моя си метод, де) не обвинявам такива хора. Те са принудени да живеят с едно много, много силно Его и в крайна сметка стават негова жертва. Не всеки успява САМ да се намери в един живот. Никой не му е помогнал... Ако беше болен от туберколоза - щяха, ако си беше счупил крака - щяха даже да го оперират, но когато психически страд, получава само укорите на другите. Жестоко!

Така е, compassion. Психическите страдания почти винаги съпътстват самотата. Но аз поне не обвинявам такива хора, които по волята на съдбата са останали самотни...Те нямат вина за това.
Мисля, че каквато и да е помощта тя е полезна и действена, когато се оказва своевеременно, иначе остават само съчувствието и състраданието...Да, никой не е помогнал на диригента да преодолее манията за величие, за да е в състояние да се стреми към самоусъвършенстване. Това казвам и в поста, макар и не директно.

Поздрави и от мен, приятелю!

Благодаря за поздравите, Васко!

Надарена ръка имаш ти. Става и за писане, и за какво ли още не... :)

Ръцете на човек могат да вършат всякаква работа. В този смисъл те са надарени и моята дясна ръка не прави изключение, въпреки че "пише" с клавиатурата на компа...:)
Поздрав!

С твое позволение ще ти го открадна и ще го постна при мен с всичките му там авторови салтанати.Благодаря страхотен пост!

Този пост ми е свиден, но щом го харесваш, взимай го :)) Радвам се!