Боговете създадоха уникален свят, крещящ от противоречия, породени от неговата дуална същност от две противоположности – Материя и Дух.

          Докато Съветът на боговете пиеше задружно полупиян своя елексир на безсмъртието и замезваше с любимата амброзия, материята и духът еволюираха и положиха началото на човешкия род.

Красивият божествен дворец се носеше с невъзможна за вселенското пространство скорост, кояго му позволяваше да се намира едновремено във всяка негова точка.

          Най-могъщият сред боговете, за да възстанови загубения контрол  гръмна и създаде Рай и Пъкъл. Това беше фатална грешка в еволюиращия  свят (И боговете грешат, особено когато са гневни и пияни). Но още по-големи грешки боговете допускаха, доверявайки се на богини. Тези грешки не бяха порочни, но възбуждаха сексуалната активност на двата пола, подсилвана с тайнствени билкови питиета, които богините приготвяха с любов не толкова към божествените обекти, колкото към красотата на сексуалното им изкуство... Единствената негативност на питиетата,  помрачаваща донякъде края на божественото удоволствие, бе загубата на пространствена ориентация на боговете - те възприемаха „горно” за „долно” или обратно, и „ляво” за „дясно” или обратно.

Изпаднал в дълбока дезориентация, Бог отпращаше в Пъкъла долу на Земята душите на своите  вярващи и праведни миряни. Това божествено объркване доведе остър дефицит на грешници в Пъкъла и претъпкване на Рая  нейде горе в небесата със светии, праведници и великомъченици притежаващи духовни и бездуховни сертификати.

          Когато някой в Пъкъла се опитваше да надигне глава от врящия казан за да помоли Бог да поправи фаталната си грешка, други го натискаха обратно в казана. Затова Бог остана сляп и глух за адските им мъчения и стенания...

Тъй вървят ръка за ръка до денднешен знание и невежество, добро и зло, обич и омраза, ум и безумие, истина и лъжа, богатство и бедност, радост и скръб, честност и подлост, достойнство и лицемерие, чистота и мръсотия и още, и оше... в един  объркан и откачен свят.        

Учудваща е парадоксалността на неговото съществуване. Математически не би трябвало да го има  –две протшвоположности, като + и –,  се самоунищожават. Невъзможно е да съшествуват самостоягелно

както свят без  материя, така и бездуховен материален

свят. Всяка от известните проучени досега цивилизации в човешката история  възниквала и се развивала като уникална общественоикономическа материалнодуховна система, в която материалната компонента  била свързана с духовната. Благодарение на това противоречиво ЕДНОЦЯЛО обаче цивилизациите прогресирали, оставайки на бъдното човечество безценни археологични и останки и културни следи от своята материална и духовна култура.  

        Двата свята се управляват от свои специфични закони, затова  реалният материално-духовен свят, в който живеем,  кипи от противоречия, които по някакви неизвестни  или неясни причини поддържат или слагат неизбежен край на неговото съществуване и развитие.

Може би не е необходимо Дух и Материя да се противоположности, за да бъдат антагонисти. Духът и тялото на отделния човек рядко са в противоборство. Повечето хора притъпяват нуждите на духа, за да угодят на тялото си. Но пък част от онези, които дават приоритет на Духа, откриват нови хоризонти и понякога успяват да увлекат останалите към тях. Ако Духът е отговорен за комфорта на душата, а материята - за комфорта на тялото, може да се обясни защо материята се опитва да подчини Духа, и защо никога не успява. Както развития човек донякъде успява да съвмести потребностите на душа и тяло, така и обществото се развива опитвайки се да примири Духовни и материални потребности.

Според мен, именно в противоречията се ражда осъзнаването, а то пък, от своя страна води до Истината, върху чиито Вечни Принципи се гради Цялото, а Процесът е вечен, защото няма крайна точка.
Радвам се, че отново се появи в блогБг-то, защото си един от най-стойностните му представители!
Хубави летни дни в Мъдрост и Истина, приятелю!

[quote=batogo]Според мен, именно в противоречията се ражда осъзнаването, а то пък, от своя страна води до Истината, върху чиито Вечни Принципи се гради Цялото, а Процесът е вечен, защото няма крайна точка.
Радвам се, че отново се появи в блогБг-то, защото си един от най-стойностните му представители!
Хубави летни дни в Мъдрост и Истина, приятелю![/quot
Ббагодаря, приятелю!
e]
Ббагодаря, приятелю!