Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
12.03.2012 17:17 -
АХ, ТОВА ПОДОБИЕ!
Всички блогери си приличаме. Е, ако не изцяло, то отчасти, но си приличаме. Няма брат-блогер Х, който да не си въобразява, че неговите писаници са по-добри от тези на блогера У, той пък си мисли същото за блогера Х и т.н. Всички си имаме кусури, кой повече, кой по-малко, но никой не си ги признава (поне публично). Няма блогер, който да не е „експерт” я в политиката, я в икономиката, я в историята, я в науката, я в правораздаването, я в секса... Всеки е специалист по „нещо” и е готов да дава и предава на всеки съблогер безвъзмездно експертни съвети и жизнен опит, което не е лошо стига те наистина да помагат.
Това "приличане" в природата, между хората, между животните, си има специален термин – ПОДОБИЕ.
Подобието е космически феномен не за това, разбира се, че ние блогерите си приличаме. Можем да го открием не само тука на Земята, но и в почти всяко кътче на достъпната за наблюдение Вселена. Планетите, - включително и Земята - звездите, галактиките са обединени в специфични групи на принципа на подобието. Спокойно можем да кажем: ПОДОБИЕТО е окупирало и завладяло целия материален свят от най-малките микрочастици до огромните космически тела – звезди, галактики, галактически купове (струпване на много галактики около един общ център) и така нататък.
Интересно е, че самото подобие е разделено на подобен принцип. Например при планетите и звездите, а и не само там, се наблюдава геометрично подобие – формата им е приблизително сферична, но с различни диаметри, т.е. в различни мащаби. Има и физическо подобие, когато най-важни физически свойства на едно тяло, като плътност, температура и ред други, са еднакви с тези на друго тяло или на група тела.
Някои твърдят, че дори в отвъдния послесмъртен свят (като че ли са били там!?), имало нещо като подобие между дяволите и ангелите, грешните и светиите и затова на човеците не им пукало вече нито за Пъкъла, нито за Рая...
Да се прехвърлим сега в живата природа. Там властва биологичното подобие, сравнително най-лесно забележимо, но не съм сигурен дали за щастие или нещастие наше. Да вземем най-яркия пример – маймуната и човекът. И двете божи твари са животни, следователно имаме животинско подобие в биологичното. И двата вида са генетично подобни, поради което не толкова рядко наблюдаваме взаимна трансформация - човек се превръща в маймуна, а маймуната в човек, така че биологичното равновесие се запазва. Това е главното и най-важно превъплътяване, от което по-сетне се родили мултипликативно и други подобия ...
Ако размислим философски над нещата след като се запитаме от какъв зор се е пръкнал и разпространил в природата тоя феномен, ще се учудим. Представете си, че подобието не съществува, че нищо на нищо не прилича. Без него нямаше да има дори атоми с изключение на един единствен – водородния атом, състоящ се от ЕДИН протон и ЕДИН електрон. Всъщност Вселената и Космосът нямаше да ги има. Този самотен атом на водорода щеше досега да си стои закотвен в една точка някъде в безкрайното абсолютно черно пространство... Дори Бог с безграничните си фантазия и могъщество не би могъл да сътвори повече, ако го нямаше това подобие. Да ме прости Всевишния, но как би създал, например, човека „по свой образ и подобие” само от един водороден атом? Ами нас - хората, за щастие или нещастие, сега нямаше да ни има. Затова Той взел съдбовно решение - измислил Подобието. Но веднъж създал го, всемогъщият Бог загубил контрола над него. Та затова сега, за добро или зло, има всякакви атоми, звезди и планети, много люде приличат на богове и богини, на светци и светици, на Наполеон, Нютон или Айнщайн, на политици, историци и представители на „Глас народен – глас божий”, на премиер-министри и министри, на писатели, художници, поети и поетеси, на-УЧЕНИ и на още,и на още... Но едно е да си подобен, друго е да си уникат. Айде, да бяха поне „пълни” подобия, ама не са!...
Под път и над път царува и ни се надсмива подобието. Нашата Държава, и тя клетата барабар с политиците си, от години се стреми с всички позволени и непозволени подобни средства към статус по(у)добен на европейския, ала йок, и досега не я огряло истински живителното европейско слънце – ту мъгли, ту дъждове, ту буреносни облаци и какви ли не още неприятни изненади.
От възторжените речи и "синоптичните" прогнози на подобни пишманлии политици и управляващи, заливащи ни с оптимизъм като пролетни преливащи реки, че ужким буреносните облаци над Европа и България се разсейвали и „над нашата улица ще грейне слънце”, мазоли безподобни ушите ни запушиха. Очевидно Господ се отказал от българско поданство и емигрирал потайно и незнайно къде, безсилен да погаси пожара от безразсъдство лумнал в техните глави.
В тоя луд и безогледен стремеж всеки българин да прилича на „нещо си”, но не и на себе си, не е повод за себеовации и оди. Защото го няма вече онова уважение на европейския свят към българската държава непосредствено след създаването й, предизвикано от ентусиазма и вековната мечта на българския народ за успешно самоуправление.
И накрая да не забравяме, уважаеми съблогери:
Разнообразието не е равнозначно на подобие, но подобието е в разнообразието. Затова светът, колкото и да е побъркан, все още съществува. Ако унищожим разнообразието, ще изчезне подобието, а свят без подобен не съществува...
Написал и описал: Тома Пешев
Това "приличане" в природата, между хората, между животните, си има специален термин – ПОДОБИЕ.
Подобието е космически феномен не за това, разбира се, че ние блогерите си приличаме. Можем да го открием не само тука на Земята, но и в почти всяко кътче на достъпната за наблюдение Вселена. Планетите, - включително и Земята - звездите, галактиките са обединени в специфични групи на принципа на подобието. Спокойно можем да кажем: ПОДОБИЕТО е окупирало и завладяло целия материален свят от най-малките микрочастици до огромните космически тела – звезди, галактики, галактически купове (струпване на много галактики около един общ център) и така нататък.
Интересно е, че самото подобие е разделено на подобен принцип. Например при планетите и звездите, а и не само там, се наблюдава геометрично подобие – формата им е приблизително сферична, но с различни диаметри, т.е. в различни мащаби. Има и физическо подобие, когато най-важни физически свойства на едно тяло, като плътност, температура и ред други, са еднакви с тези на друго тяло или на група тела.
Някои твърдят, че дори в отвъдния послесмъртен свят (като че ли са били там!?), имало нещо като подобие между дяволите и ангелите, грешните и светиите и затова на човеците не им пукало вече нито за Пъкъла, нито за Рая...
Да се прехвърлим сега в живата природа. Там властва биологичното подобие, сравнително най-лесно забележимо, но не съм сигурен дали за щастие или нещастие наше. Да вземем най-яркия пример – маймуната и човекът. И двете божи твари са животни, следователно имаме животинско подобие в биологичното. И двата вида са генетично подобни, поради което не толкова рядко наблюдаваме взаимна трансформация - човек се превръща в маймуна, а маймуната в човек, така че биологичното равновесие се запазва. Това е главното и най-важно превъплътяване, от което по-сетне се родили мултипликативно и други подобия ...
Ако размислим философски над нещата след като се запитаме от какъв зор се е пръкнал и разпространил в природата тоя феномен, ще се учудим. Представете си, че подобието не съществува, че нищо на нищо не прилича. Без него нямаше да има дори атоми с изключение на един единствен – водородния атом, състоящ се от ЕДИН протон и ЕДИН електрон. Всъщност Вселената и Космосът нямаше да ги има. Този самотен атом на водорода щеше досега да си стои закотвен в една точка някъде в безкрайното абсолютно черно пространство... Дори Бог с безграничните си фантазия и могъщество не би могъл да сътвори повече, ако го нямаше това подобие. Да ме прости Всевишния, но как би създал, например, човека „по свой образ и подобие” само от един водороден атом? Ами нас - хората, за щастие или нещастие, сега нямаше да ни има. Затова Той взел съдбовно решение - измислил Подобието. Но веднъж създал го, всемогъщият Бог загубил контрола над него. Та затова сега, за добро или зло, има всякакви атоми, звезди и планети, много люде приличат на богове и богини, на светци и светици, на Наполеон, Нютон или Айнщайн, на политици, историци и представители на „Глас народен – глас божий”, на премиер-министри и министри, на писатели, художници, поети и поетеси, на-УЧЕНИ и на още,и на още... Но едно е да си подобен, друго е да си уникат. Айде, да бяха поне „пълни” подобия, ама не са!...
Под път и над път царува и ни се надсмива подобието. Нашата Държава, и тя клетата барабар с политиците си, от години се стреми с всички позволени и непозволени подобни средства към статус по(у)добен на европейския, ала йок, и досега не я огряло истински живителното европейско слънце – ту мъгли, ту дъждове, ту буреносни облаци и какви ли не още неприятни изненади.
От възторжените речи и "синоптичните" прогнози на подобни пишманлии политици и управляващи, заливащи ни с оптимизъм като пролетни преливащи реки, че ужким буреносните облаци над Европа и България се разсейвали и „над нашата улица ще грейне слънце”, мазоли безподобни ушите ни запушиха. Очевидно Господ се отказал от българско поданство и емигрирал потайно и незнайно къде, безсилен да погаси пожара от безразсъдство лумнал в техните глави.
В тоя луд и безогледен стремеж всеки българин да прилича на „нещо си”, но не и на себе си, не е повод за себеовации и оди. Защото го няма вече онова уважение на европейския свят към българската държава непосредствено след създаването й, предизвикано от ентусиазма и вековната мечта на българския народ за успешно самоуправление.
И накрая да не забравяме, уважаеми съблогери:
Разнообразието не е равнозначно на подобие, но подобието е в разнообразието. Затова светът, колкото и да е побъркан, все още съществува. Ако унищожим разнообразието, ще изчезне подобието, а свят без подобен не съществува...
Написал и описал: Тома Пешев
САЩ, Китай и Русия се състезават за разр...
ПАНИКА! Опашката пред ПИБ е още по-дълга...
Как се точи НОИ
ПАНИКА! Опашката пред ПИБ е още по-дълга...
Как се точи НОИ
Следващ постинг
Предишен постинг
notredame написа:
...БЪРКАШ,КОЛЕГА)))...ТУК ПОДОБИЯ НЯМА-САМО ОРИГИНАЛИ!!!...ТУК СМЕ САМО ГЕНИИ С ИЗВИСЕНИ ЛОГИКИ-ЗА РАЗЛИКА ОТ ЗАОБИКАЛЯЩИТЕ НИ)))...
Зависи от гледната точка, колега :)))
за хубавото философско есе, приятелю Томич!
Да, хората и нещата са подобни /по някои белези/ и същевременно различни /по други белези/. Ако бяха напълно еднакви, нямаше да има смисъл да съществуват...
цитирайДа, хората и нещата са подобни /по някои белези/ и същевременно различни /по други белези/. Ако бяха напълно еднакви, нямаше да има смисъл да съществуват...
mt46 написа:
за хубавото философско есе, приятелю Томич!
Да, хората и нещата са подобни /по някои белези/ и същевременно различни /по други белези/. Ако бяха напълно еднакви, нямаше да има смисъл да съществуват...
Да, хората и нещата са подобни /по някои белези/ и същевременно различни /по други белези/. Ако бяха напълно еднакви, нямаше да има смисъл да съществуват...
Така е, Марине. Разнообразието и подобието са като Сиамски близнаци.Разделиш ли ги - умират. Разнообразието на структурите и формите в природата и удивителната хармония между тях й придават невероятна божествена красота, вдъхновяваща много художници, писатели, поети, музиканти и въобще творците в изкуството. А подобието придава динамиката, движението и непреходността на красотата в разнообразието...
Благодаря ти, приятелю!
"Разнообразието не е равнозначно на подобие, но подобието е в разнообразието."
Всички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.
цитирайВсички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.
Много добре е написано.
Наподобява ми на нещо, ама като не мога да се сетя...
:)))
цитирайНаподобява ми на нещо, ама като не мога да се сетя...
:)))
wonder написа:
"Разнообразието не е равнозначно на подобие, но подобието е в разнообразието."
Всички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.
Всички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.
Права си!! Човешкото сърце е велико творение на Природата. В него е скрита и едва ли някога ще открием онази тайнствена, безплътна,невероятна и единствена космическа сила, способна едновременно да преобразява и сближава различните хора не само по Пътя на Съдбата...
Дела, благодаря за това поетично допълнение към същността на темата! Трябваше да се спра и на този важен аспект на разнообразието и подобието,но ...знаеш ме какъв върл дуалист съм :)))
valsodar написа:
Много добре е написано.
Наподобява ми на нещо, ама като не мога да се сетя...
:)))
Наподобява ми на нещо, ама като не мога да се сетя...
:)))
Ще помисля как мога да ти помогна :)))
Благодаря ти за обективната оценка!
Много дълбоки и философски размисли, Tomich!
Харесаха ми! Но аз лично тук не правя сравнения, защото виждам, че има уникални хора, които умеят да пишат или рисуват и действително имат талант. Аз лично просто се забавлявам и отпочивам от натовареното ежедневие.
Прекрасни пролетни дни ти желая!
цитирайХаресаха ми! Но аз лично тук не правя сравнения, защото виждам, че има уникални хора, които умеят да пишат или рисуват и действително имат талант. Аз лично просто се забавлявам и отпочивам от натовареното ежедневие.
Прекрасни пролетни дни ти желая!
ckarlet написа:
Много дълбоки и философски размисли, Tomich!
Харесаха ми! Но аз лично тук не правя сравнения, защото виждам, че има уникални хора, които умеят да пишат или рисуват и действително имат талант. Аз лично просто се забавлявам и отпочивам от натовареното ежедневие.
Прекрасни пролетни дни ти желая!
Харесаха ми! Но аз лично тук не правя сравнения, защото виждам, че има уникални хора, които умеят да пишат или рисуват и действително имат талант. Аз лично просто се забавлявам и отпочивам от натовареното ежедневие.
Прекрасни пролетни дни ти желая!
Понякога се забавлявам и с подобни "философски" размисли, Ckarlet! :)
Благодаря за хубавите думи! Всички пролети усмихват и омайват, затова са "подобни":) Пожелавам ти го с усмивка!
