Нещо странно става с хомо сапиенс. Неговата хомосъщност бавно корозира и чезне, разтваряйки се в свръхелектронизираната технологична и бездушна атмосфера на съвременния свят. Не че той е оглупял. Напротив, неговият разум почти се е превърнал в хуманоиден компютър – съвършена машина за генериране на идеи от най-безобидните до най-налудничавите; в машина за програмиране, управление и реализиране на чудовищни печалби; в машина за фино манипулиране на съзнанието; в машина за необратимо унищожение на природните богатства и красоти; в съвършено оръдие за самоунищожение  и унищожение на другите като него и цивилизацията.
Защо, с каква цел? Нима изчезна стремежът на човешкия дух към градивно познание и се превърна в неистов стремеж към някакво фаталистично-мистично  „завладяване и преобразяване на природата”, в сатанински стремеж към безогледни фантастични печалби, полети обилно с човешка кръв ? Имам чувството, че сънувам един безкраен кошмарен театър на абсурда, в който действащи лица сме всички ние, рожбите на същата тая божествена природа, уседнала във всяка клетка и микрочастица на Живота и Космоса, унищожавайки я в бавен необратим каданс. Струва ми се, че отговорите на тези въпроси се свеждат до един-единствен:
ПРОГРЕСИРАЩ УПАДЪК НА ИНТЕГРАЛНАТА ДУХОВНОСТ        НА ЧОВЕКА.
Съвременният хомо сапиенс изпраща в забвение своите добродетели или пренебрежително  ги свежда до нивото от времето на пещерните си прадеди. Резултатите са налице:
стихийно фетишизиране на материалните богатства (пари, техника, технологии). Цивилизацията ни дари с духовна култура, сътвори материални чудеса, но си въобрази, че е достатъчно могъща, за да обезобрази и разруши красотата и хармонията в природата в името на една налудничава егоцентрична и попила първобитна алчност идея за „прекрояването й в полза на човечеството”,  всъщност – в полза на най-богатите. Какъв цинизъм и гавра с човек!!

Като размислям, стигам да обезкуражаващия извод, че  ЧОВЕК Е ВРАГ НА СЕБЕ СИ. През маската на житейския прагматизъм, нахлузена му не без помощта на разпадащата се обща духовност, той вижда пред себе си единствено себе си в ореола на безсмъртен. Границите на екзистенциалния хоризонт се затварят на върха на неговия нос. Същността на човека е колапсирала в злия АЗ. Като неизбежно следствие от тая крайно негативна духовна промяна на личността е преобладаване на несъзнаваното над съзнаваното. Променящият психиката процес се развива бавно, обхващайки огромна маса хора. „Личното несъзнавано” постепенно се размива в „колективното несъзнавано”, а то съдържа според К.Юнг не само натрупания  опит на предишните поколения, но и животинското начало.

Не зная доколко моите съждения са правилни, но сме свидетели как възникват в последно време много военни конфликти с единствената зле прикривана цел – завладяване и контролиране на чужди природни богатства, като нефт, природен газ, златни залежи, големи находища на руди, съдържащи много ценни технологични метали - желязо, мед, кобалт, сребро, титан, литий. В същото време
унищожава се еко средата (горски масиви и растения, птици, сухоземни и водни животни). Продължава престъпното замърсяване на почвата, водите и атмосферата с необосновани, произволни количества изкуствени торове, отровни индустриални отпадъци, както и целенасоченото разрушаване или "коригиране и  преобразяване” на естествени природни структури, като скали, почва, реки, неизбежния резултат от които е трайното нарушаване на екологичното равновесие и баланса на природните сили. Безпощадният отговор на Земята и Природата не закъсня: проливни библейски дъждове и наводнения, убийствени урагани и страхотни свлачища на земни маси, планетарна промяна на климата, съпроводена с незапомнени студове, горещини, суша и смърт на милиони хора от глад и болести.
На черния фон на тия природни бедствия и човешки страдания се откроява една фаталистична верига причинно-следствени връзки :
УПАДЪК НА ДУХОВНОСТТА И ЗАЛИНЯВАНЕ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ  ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНОТО И ГРУПОВОТО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ –      ФЕТИШИЗИРАНЕ НА ПАРИТЕ И МАТЕРИАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ – АНТИХУМАННО ЕГОЦЕНТРИЧНО ИЗВРАЩЕНИЕ НА ГРАДИВНАТА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ – ВЪЗНИКВАНЕ НА ФИНАНСОВИ, СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ,  ВОЕННИ И ДРУГИ КРИЗИ – ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ИНВОЛЮЦИЯТА НА ДУХОВНОСТТА И...кръгът на веригата се затваря. Тъй като всичко във вселената е свързано с ВСИЧКО, всяко звено на тая верига би могло да стартира относителното начало на цикъла. Аз обаче съм убеден, че  РАЗПАДАНЕТО НА ДУХОВНИТЕ ЦЕННОСТИ на човешкия род е логичното начало на цикъла.  Процесите текат ускорително поради положителната обратна връзка между неговото начало и относителния му „край”, което означава, че краят предпоставя задълбочаването и усилването им.
Няма по-големи съпротивителни сили, които могат да се противопоставят на тая обща разруха, от потъващите в забрава добродетели: миролюбие, добронамереност, честност, самоуважение и взаимно уважение и любов към Човек и природа, толерантност, чувство за справедливост, достойнство и чест, самооценка на постъпките и действията, усет към красота и хармония и още...и още... Затова мисля и съм убеден, че именно деградацията на духовния свят е първоизточника на зачестилите нещастия и беди, сполетяващи човечеството. Когато всички хора по света осъзнаят, че са прашинки във величествения Космос, тогава ще разберат, че са длъжни да се съобразяват и примиряват с неговите закони, а не със законите на своята обезумяла цивилизация.
Зная, че има не малко интелигентни люде, на които чашата на ентусиазирания оптимизъм прелива. Те ще възразят с популярния мъглив аргумент на писателите фантасти, че човешкият гений ще измисли как да запази земната цивилизация и да обезсмърти човешкия живот. Полетът на тяхната фантазия наистина е фантастичен. Наивни мечтани надежди... Човечеството има известен, макар и теоретичен шанс, все пак да удължи собственото и на цивилизацията съществуване тука на Земята, ако се откаже и надмогне разделящите го егоистични цели и стремежи, расистки предрасъдъци, завистта и омразата и се обедини в името на една обща цел: хората да живеят в мир и се трудят спокойно, да не умират от глад, болести и липса на питейна вода, да се обичат и взаимно подпомагат, образованието и културата, да станат общодостъпни. Това би направило живота им по-лек, по-безопасен, следователно и по-дълъг.Така цикличната верига е възможно да бъде прекъсната в някое от нейните звена. Съпротивителните сили срещу общата разруха ще укрепнат и човешката цивилизация може би ще продължи да съществува  още дълго време.


Общата ни съдба като разумни хора зависи най вече от нас.
Достатъчно е човек  да бъде не враг на себе си, а осъзнал се господар на живота, не повелител, а приятел и защитник на природата. Дано!

"Общата ни съдба като разумни хора зависи най вече от нас.
Достатъчно е човек да бъде не враг на себе си, а осъзнал се господар на живота, не повелител, а приятел и защитник на природата. Дано!"

Напълно си прав! "Когато дълго се взираме в бездната и бездната започва да се взира в нас."
Обичайки, постигаме себе си в щастие и сбъдната съпричастност, защото Космичният гоблен на Общото може да бъде хармоничен когато всяка нишка в него изпитва обич към останалите.
Безграничната обич е съзиждащата спойка, преплитаща хармонично нишките-хора от съзерцателната обективност на Аза /след преодоляното Его/ до пълноценния интегрален Селф.
Невежеството по отношение на обичта от страна на мизантропите често е напрежение, което ги скъсва като нишки на общата степен на съзнанието в определен етап от Духовната еволюция и ги превръща в интелектуални запъртъци, обземайки съзнанието им с първичната борба да се доказват, стъпвайки върху раменете на другите.
Манасът, интуицията, емоционалната енергия, свободната воля, мъдростта /натрупана като познание, хм... и печал/, етерните носители на съзнанието, наречени Любов или Обич, често довеждат личността до осъзнаване на Селф-а като надграден в хармония Аз.
Мисля, че е дошло времето на О`Съзнаването на Смисъла. Вярвам го! Виждам го. :)))

Така е, Катя. Не осъзнаем ли тази проста истина, загубени сме
Благодаря ти!

Дела, всичко което изповядваш за Обичта, Хармонията и Духа в космически мащаби е вярно. Но аз и другпът съм казвал, че идеалното щастие, идеалната любов, или както казваш безграничната обич, съществуват според мен единствено в един идеален, недуален духовен свят. Тук на нашата изстрадала земя нещата са далеч от идеалността. Не може да има безгранична обич, както няма и безгранична омраза. Всичко е относително и крайно. Драматичният проблем на човечеството е, че то от векове се лута и не може да намери, или по-верно, да осъществи онази силна духовна и реално достижима спойка, която му е нужна, за да премине от съзерцание към градивна активност и пълноценно самопопознание. И за това е виновно неговото непреодоляно Его в лошия му, меко казано, вариант.
Мизантропията е пато- и психологичен проблем в човешкия род според мен, която е следствие от първия.
Вярно е, скъпа приятелко, че е дошло времето за ОСЪЗНАВАНЕТО на Смисъла на живота и то доста отдавна, бих добавил. Нека да чукнем тогава чашите на оптимизма и песимизма за неговото съзнаване. :))) В този смисъл Р.Щайнер ми е много симпатичен! :)

за мъдрите и будни разсъждения! Да, човекът е враг на себе си - защото не осъзнава, че е част от Природата, от Света, от Вселената, не може да надмогне егоизма си, жаждата за власт... Аз не съм оптимист като Дела. Времето за О-съзнаване би трябвало да е дошло отдавна. И Днес не виждам знаци за Осъзнаване в реалния Свят...

Благодаря, приятелю за откровеното ти мнение!
Чета стиховете ти с удоволствие, защото пишеш с перото на истински поет това което чувстваш с душата и е на сърцето ти.
Радвам се, че ме разбираш и споделяме еднакви или сходни мисли за бъдещето на нашия земен свят и обладаното от егоизъм човечество. Така е, няма много място, за поетичен оптимизъм. За съжаление, още много умни и интелигентни хора мислят и живеят във въображаем идеален свят. По принцип не е лошо, но трябва да стъпваме здраво на земята - има много негативни и трудно преодолими неща в нас и около нас, които будят и поддържат естествен песимизъм и нямам представа как може да се изчистят от съзнанието и обграждащата ни реалност...
Още веднъж ти благодаря за разбирането и откровеността!

Има голяма доза истина в твоите думи.Прав си за упадъка.Но има един голям проблем - човечеството се увеличава лавинообразно.Само за десет години световното население е нараснало с един милиард.Всяка година само китайците стават със 16 милиона повече.Не искам да звуча грубо,но бих искал да съм обективен - няма как да се задълбочава любовта на човека към човека при този демографски бум.Човечеството само след около20-30 години ще достигне пределния максимум население, което земята е способна да изхранва.При засилващото се влияние на информационните технологии всеки от тези милиарди ще е максимално информиран и ще иска да е богат.Нали се сещате ,че това е невъзможно.Тук е моментът да спомена за една природна регулация,жестока,но ефикасна и запазваща равновесието в прирадата и микроекосистемата.В началото на 20ти век на остров Гренландия си развъдили прекалено голям брой елени - около 70 000 при нормално равновесно състояние от 8 000.Големия брой елени буквално стъпкали ограничените площи с лишеи необходими за изхранването им.Настъпил глад и 60 000 елена измрели - равновесието се възтановява.Интересна случка с елени:-).Дали не сме изправени пред световен катаклизъм?Не е възможно това да продължава дълго време.

Прав си, roy!Лавинобразното увеличаване на човешката популация е сериозен проблем. Не можем да разчитаме на естествената природна регулация ("естествения подбор", природни бедствия и катаклизми Все пак човешкото население не може да се приравни към всяка друга животинска популация. Не си ли забелязал, че природните бедствия и катаклизми вземат многобройни жертви най-често в страните с огромно бързо увеличаващо се население. Макар и недостатъчна, това е природна регулация, не хуманна, разбира се. Изглежда има някаква странна и непозната за нас хората закономерност, така мисля. Не смятам обаче, че дефицитът на взаимна човешка обич се причинява от прекомерното нарастване на броя на населението на Земята. По скоро той е резултат на този страшен разпад на духовността, за който пиша в поста. Ние сме мислещи хора все пак и всеки е различен от другите по характер , духовни потребности , култура, познания, вяра и т.н. Поради тези различия, много е трудно да се постигне единомислие в условията на биологично и технологично неравновесие...
Всеки иска и ще иска да е богат, казваш. Така е, защото стремежът към материално и финансово богатство, което винаги е преходно, в огромен брой случаи не се допълва или не е в хармония с духовните потребности.Затова казвам, че социалният(и личният) егоцентризъм са огромно препятствие за преодоляване на всички кризи.
Благодаря ти за изказаното интересно и смислено мнение!

заставам зад всяка твоя дума....и ужасяващо страшно Е случващото се...

жив и здрав бъди!

Благодаря ти, приятелко! Радвам се, че ме навести.

Пожеланията са взаимни! :)