Да се сгромолясаш от

небесните палати на

божествената безгрешност

до нулевата кота на земната

греховна реалност

като паднал ангел,

това е краят на всеки

бунтовник, опитал се

да изпепели една йерархична

лъжовна справедливост –

справедливост и светлина

Горе,

греховност и мрак

Долу.

Божествената протекция

на тая „справедливост”

стои несравнимо по-ниско

от висотата на крилатия

порив към свобода на духа.

Ако беше обратното,

нямаше да има бунт,

нямаше да има „паднали

ангели”, а духовната

светлина щеше да разсейва

вселенския мрак.

Звучи парадоксално,

но логично и истински

справедливо.

Има нещо фаустовско в този

бунтовен ангел и то е

неговият страстен стремеж

към преобразуване и

съзидание на един нов земен

свят, така както той го

разбира,

чрез силата и мощта на

Земния дух.

Този свят не е възможно да

бъде свят само на злото или

на доброто, но е сигурно, че

в него ще царуват

любовта и хармонията,

колкото невероятно да

изглежда.

Тук на Земята е законното

място на Бог -

сред обични и несъвършени

негови подобия. Точно те

качиха Бога в небето,

за да наблюдава от далеко

своята „рая”, защото

колкото по-далече е от нея,

толкова по-малко

подробности от грешното й

битие ще вижда... и поправя.

Затова трябва да признаем

сега, че  всички сме

„паднали ангели”

без да сме били

бунтовници...

Прочетох го няколко пъти и колкото и минуса да му слагат, това, което в него е истина не може да се зачертае...

...тоя или тая, които ги цвъкат, очевидно страдат от синдрома на Доусън. Техният интелект е почти изчезнал. Затова ги съжалявам, но не мога да им помогна...

Ти си точна, Жени - минусите не могат да зачертаят алегоричния донякъде смисъл на истината. Който е разбрал - разбрал...
Благодаря ти за разбирането!

Сигурно минусите са само за формата ... въпреки, че в самото заглавие си казал, че е есе ...
Понякога се сблъскваме в живота с противоречия на форма и съдържание, което ни пречи да ги разберем, затова ги отричаме (слагаме им минуси).

Наивно е да смятаме, че минусите ги слагат от неразбиране на формата и съдържнието :) Тези които ги използват, а и тези които са измислили тази система за оценяване, са скарани с елементарната математика, защото, за да отречеш, примерно, един разказ е достатъчно да сложиш минуси с един повече от броя на плюсовете. Конкретно при мене плюсовете са 5, а те ми сложиха -114, много е тъпо, нали! :))
(Абе аланкоолу, дали сумата ще е -109 или -1, няма значение. Да не мислиш, че като слагаш 3-цифрени минуси "мнението" ти тежи повече. Напротив, колкото повече минуси, толкова повече олеква и показва вече колко ти тежи сивото вещество...)
Минусите и плюсовете не ме интерусуват. Интересуват ме единствено смислените коментари. От тях може да се научи нещо ново, оригинално и да видиш пропуските и грешките си. Те са тези, от които може да си изградиш не физическия, а интелектуалния образ на коментиращия. Това за мен е по-важно, отколкото да броя плюсовете и минусите и да се радвам или тюхкам.
Между другото, съчуствам малко на върлите минусчии. Ами, колко многоетажни псувни, тежки обиди и подигравки отнасят, а са принудени да мълчат и гледат като телета в железница... Бе, това живот ли е техния, изпълнен със злоба и омраза :)))

Някои биха я нарекли "свободен стих".
Както и да се нарече, тази творба има философски заряд.
Многопластова, провокира размисли...

Хубави празничн дни ти пожелавам! :)

Идеята за тая тема Елице, да си призная, отдавна чоплеше и бунтуваше душата ми.Но напоследък се случиха някои събития (социални и лични), които разплискаха препълнената чаша търпение и аз мпулсивно взех че написах от раз този малко несъвсем доработен пост...Идеята за свободата на духа, стремежът към преобразуване и обновяване на света и отхвърляне на неговата йерархична порочна социална структура няма държавни граници и завладява все повече хора. Стори ми се, че затова ще е добре постингът да има алегоричен и по общ философски смисъл.
Нямам никакви възражения, дали постинга е правилно да се нарича есе, бял стих, свободен стих или нещо друго. Но понеж е той е опит да дам мое тълкуване на един болезнен "общочеловечески " проблем, сметнах, че е подходящо да го категоризирам като "есе". Това е всичко.

Оценявам твоето мнение, за което ти благодаря !
Пожелавам и на теб радостни празнични дни!

предизвиква размисли и изводи, които не биха се харесали всекиму.


Поздрави!

...че те ще са харесат на всички! За мен е важно написаното да предизвиква размисли и изводи, Иве...
Успешна седмица!