Да си кажа честно, чуя ли това „прощавам ти/ви” неволно се подсмихвам и се питам, а нужно ли е? Наистина, нужно ли е да си прощаваме за нанесена обида, за сторено зло, за изневяра, за лъжа,  измама, предателство и т.н и т.н.

По тези въпроси хората са разделени, така да се каже , на два противоположни лагера.Едните са убедени категорично, че прошката е високо хуманен морален акт, основаващ се  на морални ценности и добродетели в човека. С акта на прощаването те са убедени, че освобождават себе си от болката, омразата към този, който ги е наранил, като му помагат да се освободи от угризения на съвестта. Да, това са естествените мисли и чувства на смирения, състрадателен, милостив и добър по душа човек, склонен да прощава нанесените му обиди и сторени злини, без значение големи  ли са или малки и от кого и как са нанесени. Другите смятат, че прошката е безполезна. Действителният  живот е толкова сложен, объркан и пълен с изненади, че подобна примирителна стратегия на поведение от страна на потърпевшия спрямо виновните изглежда не само утопична, но и създаваща предпоставки за рецидиви.

Не знам как е в другите светове, ако ги има, но тукашният човешки свят гъмжи от прошки. Предполагам, че те са се появили в зората на цивилизацията, като реакция на „цивилизованите” обиди, греховете и злините, сторвани между хората. Може би първоизточникът на думите прошка и прощаване са били религиите като начални стъпки в одухотворяването на човешкия разум. Мисля, че думите прошка и прощаване, фигуриращи в притчи, легенди, предания, божи закони, писания и напътствия в почти всяка древна и съвременна религия, са косвени доказателства за религиозния им произход.

Прошката, както и обидата не могат да се дефинират строго. Причината е, че техният смисъл се изменя, следвайки динамиката на историческата епоха, обществените и семейните морални традиции, обичаи и навици. Именно затова техният смисъл постепенно се променя, което е довело до извращения и парадоксални противоречия в разбирането им както в личностен, така и в обществен план. За да не съм голословен, ще дам два примера.

Когато Иисус Христос бил разпънат на кръста между двама разбойници, единият започнал да го хули и да му се подиграва. Другият го смъмрил: „И от Бога ли не се боиш, ние сме осъдени справедливо и си получаваме заслуженото според делата си. А тоя дето го хулиш нищо лошо не е сторил”. И обръщайки се към Иисус, го помолил да си спомни за него, когато отиде в царството си. А  Иисус му рекъл: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в Рая”.  Това е истинската християнска прошка - за СМИРЕНИЕ и РАЗКАЯНИЕ за извършени грехове.

Другият пример. На един папа, а той е първосвещеник в католическия свят и Глава на католическата църква, за да насърчи Кръстоносните походи през Средновековието, му хрумнала идеята да отмени напълно или частично наказанията за извършени грехове на  всички лица, участвали в тези походи, връчвайки им специален подписан от него документ, така нар. индулгенция. Само ще припомня. Една от задачите на Кръстоносните походи е била  „...потъпкване на еретически движения, за разправа с непокорни на църквата или на отделни владетели хора, включително населението на цели области и държави”. Всеки може да прецени доколко опрощаващи греховете са били индулгенциите...

Минават десетки години и опрощаванията от католическата църква с индулгенциите претърпява нечувани извращения. Стига се дотам, че те се раздавали дори за  бъдещи грехове и то срещу пари. Тогавашната индулгенция сега е синоним на днешната корупция. Тя е станала  нарицателна дума за лицемерно, неискрено опрощаване на грехове без самоизповед и разкаяние. Масовото разпространение на индулгенциите през Средновековието, дори и в православната християнска църква в изолирани случаи, променя по-късно отношенията на хората към прошката, греха, обидата, към злото въобще. Те си задават въпроси, като например: Може ли да сме сигурни, че този, който поиска и получи прошка, както и този който я дава, ясно осъзнават и оценяват този високохуманен великодушен акт? Сигурни ли сме, че обидата, измамата, изнасилването, предателството, убийството, които бихме простили, няма да  се повторят и отново ли трябва да прощаваме тогава? Това са въпроси, на които никой не е дал положителни отговори досега. Питам се, има ли смисъл да се прощава и ако има, за какво и кога да се дава прошка? Нямам предвид традиционните абстрактни прошки между близки и между  влюбени двойки и  специално отредените за тях празнични дни. Те са абстрактни, формални и ми звучат повече като гротески, отколкото сериозно, искрено. Нека всеки от нас сложи ръка на сърцето си и си признае, ама честно!, с какво е променила живота му дадената или получената прошка с изречените тривиални често използвани и нищо не значещи фрази: „Моля те, тате (майко), прости ми, ако с нещо съм те обидил(а) или съгрешил(а)” и „Простен(а) си, сине (дъще)” или: „Прости ми, скъпа любов моя, за всички неприятности, които съм ти причинил(а)” и „Прощавам ти, скъпи(а), вярвам ти, успокой се”. Още следващия ден или  в следващите няколко дни и седмици всички тия обещания и прошки стават на трошки – нищо не означаващи, изтъркани  от употреба без никакво покритие празни красиви думи...Някои ще ми възразят: „Не е вярно! Прощавайки, ние се освобождаваме от болката, така освобождаваме и другия от  измъчващото го съжаление за несъзнателно стореното от него. В душата на всеки човек се таи божествена искра. А ако другият  нарочно го е сторил с цел да ни заболи, прощавайки му, ние го поставяме в позицията на неуспелия, значи по-слабия, нищия духом”. Е, и какво от това. Няма никакво значение за този който нарочно ни е причинил болка, в каква „позиция” го поставяме. Напротив той се чувства силен, щом е постигнал целта си. За нас това не е утешение. Големите, дълбоко нараняващи душевното състояние, обиди, лъжи, сторени злини винаги са умишлени(съзнателни), пресметнати и предварително планирани. Това означава, че в този човек генетично са заложени страшни разрушителни сили, които не е в състояние да овладява и контролира. На него са му безразлични не само прошките, но и наказанията. Извод: подарената му прошка е абсолютно безполезна и без значение за него. Нещо повече. Тя може да се окаже дори вредна и фатална както за него, така и за прощаващия (при опасни рецидиви).

Мозъкът на злодея  е обсебен от нуждата да прави злини. Това е един вид  зомбиран, функционално сериозно увреден мозък (най-вероятно рептилната му част – reptile brain, по троичния модел на човешкия мозък според Dr. Paul MacLean). Подобни престъпници народът е нарекъл безнадеждно закоравяли престъпници.  Така че наивно е да си въобразяваме и да внушаваме, че такъв „болен” човек би могъл да разбере защо му се дава тази прошка и какво означава достойнството.

Злодеят, разбира се, не принадлежи, а СЕ ЧИСЛИ към човешкия род (не е извънземен, я) с наличието на втората сигнална система(кода на думите). Той обаче е лишен от РАЗУМНО мислене (и поведение), което значи, че неговата мисъл е насочена единствено към изобретяването на нови злини. Не може и дума да става, неуместно е, меко казано, да го сравняваме с болна птица, която не може да лети, защото дори и наранена, птицата не убива  себеподобните.

Има хора, които вярват, че Бог ни изпраща злодеите като един вид „изпитание”, и че Юда е бил изпратен за да изпълни пъкленото си дело. Може и така да е – не съм бил свидетел, но в Библията пише, че Юда след предателството се разкаял, изхвърлил 30-те сребърника и се обесил...Никъде в Библията обаче не намерих текст, в който да пише, че Бог е използвал злодеи, за да подложи на изпитание човеците. Не ми е жал нито за Юда, нито за днешните злодеи, които убиват, изкормват и после разфасоват жертвите си („аранжират” ги – май това е касапския термин?), които изнасилват дъщерите си, блудстват и се гаврят с малолетни...НЕ, такива човешки изроди нямат капчица човещина  камо ли божествена искра в душите си.

Да изтърпиш мълчаливо една неволна обида значи да запазиш достойнството на обидилия те. Ако той поиска прошка, вероятно е разбрал грешката си и е достойно от наша страна да му простим. Молбата за прошка трябва да е напълно осъзнато, а не формално и лекомислено решение. Този който я поиска трябва да е наясно, че ПРОШКАТА НЕ Е ИНДУЛГЕНЦИЯ, която може да се купи, продаде или забрави. Тя оневинява, но преди всичко задължава. Задължава да не се повтарят сторените грехове, нанесените обиди, лъжите, измамите. С други думи, прошката не е абстрактна и формална, а винаги конкретна. Този който дава прошка не е задължен, а напълно свободен и самостоятелен да реши на кого и за какво да му „прости” или не. С този акт той поема голяма отговорност за всички последствия от дадената прошка.

Потърпевшите не са съдии, за да съдят, нито пък екзекутори, за да изпълняват вендета. Но и те имат достойнство и чест, които трябва да се разбират, уважават и защитават.

Ако ли пък не поиска прошка, трябва да се помъчим да разберем причините. Може би този човек е стеснителен, срамежлив, нерешителен или го страх, че няма да получи прошка, ако ни помоли. Е, тогава личното ни достойнство няма да пострада, ако приемем мълчаливо обидата му. НО... ЗЛОДЕЙТЕ НИКОГА НЕ ВЪРШАТ ЗЛИНИТЕ „НЕВОЛНО”, иначе няма да са злодеи и няма да правят злини. 

Представям си обаче, че някой ме обижда за втори или трети път без да поиска прошка. Тогава моето чувство за достойнство няма да издържи, защото иначе ще заприличам на дебелокож носорог. Обикновено потискам емоциите и бунта на Егото. Моята реакция в началото ще е да му разкрия спокойно истината, да му посоча и обясня грешката и най-важно да му напомня, че неговото достойнство не може да стои по-високо от моето. От неговото поведение по-нататък зависи какво ще е отношението ми към него. То може да е като към неодушевен предмет, ако очевидно не е разбрал или не е искал да разбере истината, но е престанал с рецидивите.Такива хора просто изчезват в моето съзнание. Остават само имената им. Обидите, които съм понесъл, разбира се, не мога да забравя, дори и да искам, но не ги изживявам отново, защото не изпитвам омраза към нещо, което вече го няма.  Има и случаи, когато поради грубо агресивно поведение емоциите е невъзможно да се сдържат, въпреки че разумът вие и крещи. Тогава всички красиви думи и теории за прошките, смирението, състраданието и милостта отиват по дяволите. Какво да се прави, така ни е сътворил с разум, но несъвършени, онзи с Висшия Разум...Така разбирам аз взаимното зачитане на достойнството и честта. Е, можем и да стоим усмихнати и да се съзерцаваме пред огледалото, спомняйки си стара обида и мъчейки се да я забравим.

Прошките и опрощаванията трябва да ги оставим за свободен избор без излишни нравствени поучения, тъй като са само следствия, а не причини.Трябва да се стремим да не обиждаме. На света ще му олекне тогава, понеже няма да гъмжи от обиди, прошки и поучения. Животът човешки е такъв, каквито са хората – „добри” и „лоши”, независимо дали ги възхваляваме или анатемосваме, богати и бедни, щастливи и нещастни, умни и глупави, здрави и болни. Проблемът на човечеството не е, че светът е изтъкан от противоречия, а неспособността му (засега) да взема общи решения за разумно балансиране и поддържане на равновесие . Затова си мисля, че е по-умно и практично да се научим или поне да се стремим  да не обиждаме, да не правим злини и гадни номера на ближния. С една дума, да обезсилим причините за прошките. Това са точно онези първи стъпки към сближаването и единодействието на людете по света.

Прошката не е индулгенция, но е моста, по който преминаваме вкупом напред.
Но за да има прошка е необходимо осъзнаване на грешката и преминаване през катарзиса на душевното изчиствате.

Прошката е единствената пътека, по която се излиза от ада.Прощаваме на себе си на тези, които са ни обидили..Законът на разума остава същият.Ако обичаме, ще бъдем освободени от болката, а ако отричаме любовта ща останем с нея.

В исляма има практика да се прощава на покойника когато го изпращат тоест погребват, тогава всички викат в един глас 'прощаваме ти' ..... ' Прощаваме ти'.... И в българският език има нещо като 'на прощаване'..

Прошката не трябва да допускаме да се превръща в индулгенция. За съжаление, като че ли натам вървим...

Проблемът е, че като влезем в Ада, няма на кого да прощаваме, но дори и да има...нали знаеш приказката за оня, който си подал главата от казана ;)

Значи е вярно, че прощаването на грехове произлиза от религиите...

Когато прошката е предшествана от искрено разкаяние и осъзнаване на действителна вина, е нещо добро и истинско. Но има и манипулатори, които непрекъснато се сърдят за нещо дори несъществуващо и очакват извинения. Тогава? Една ръка разстояние и - напред. Сложното е, когато отношенията са семейни или родствени.

Точно така, tili ! Радвам се, че споделяш моето виждане за същината на прошката.Когато прощаваме, трябва да си даваме ясна сметка на кого и защо прощаваме. А този който моли за прошка трябва да е искрен. Но този двустранен акт има един съществен недостатък - няма гаранция, че молещия искрено се разкайва, което пък може да доведе до повтаряне на греховете и да предизвика още по-силна болка у този който е простил, особено ако това се случва в семейство.

да можеш да изразиш тази необходимост с думи - това е нещо повече
обаче - да искаш или даваш прошка - това обикновено е лицемерие и унижаване

Често чуваме някой да нарежда: "Извини ми се!" или да изнудва: "Ако ми се извиниш..."
За мен това е унижаване и манипулация!
Сложна тема е прошката. С много нюанси! И аз много съм мислила - за да простиш на някого, значи, че първоначално си го обвинил. Пък има и друга приказка: Не съди!
:))))))))))
Поздрав за хубавия постинг!

Исус не иска да прощаваме на всички, но поне на ближният. От любов. От любов се прощава. Ближен ни е този който обичаме, или той нас, но този, който ни е полезен, и ние на него.

Щом чувстваш нужда да компенсираш неволно нанесената обида примерно, значи си готов да получиш ЗАСЛУЖЕНА прошка. Мисля, че прошката трябва винаги да е заслужена, иначе е лицемерие да я даваш , както казваш. Багодаря за коментара.
Поздрави!

Като пишех поста, напълно съзнавах, че е невъзможно да се обхванат всички аспекти на темата. Затова предпочетох да се спра върху може би най-същественото, а именно кога и на кого би могло да се прощава, каква би трябвало да бъде прошката ако се прощава...
Не мисля, че за да простиш първо трябва да обвиниш. Обвиняват и съдят само прокурорите и съдиите. А ние изпитваме болка, омраза или съжаление. Дали да простиш или не, зависи от силата на болката(имам предвид болката в душата),омразата и най вече кой и защо ни я причинил. Мисля, че в постинга съм казал малко повече за това.
Благодаря ти за участието и положителния коментар!
Поздрав!

11.ан Много интересно съждение! Дали Христос би се съгласил с тебе, ако
би те чул че прошка се дава само на обичащи се ближни, които са "полезни" един за друг? Прочети внимателно какво съм писал!

Допадна ми постинга, приятелю. Поздрави от Родопите!

Радвам се, приятелю, че ти е допаднал постинга. Би х искал да зная защо:)). Благодаря ти все пак!
Поздрави от горещета и задушна София!

за разлика от теб, аз съм чел Библията, и дори осъзнал. Прочети за блудният син. Също и за Самарянина.

Е, не мога да се похваля като тебе, че познавам Библията и дори съм я осъзнал. Съгласи се, че тука не обсъждаме Библията, затова всяка друга различнаот моята позиция аз уважавам, стига тя да е обоснована не само от точката на зрение на Библията, но и от гледната точка на съвремието ;-), т.е.2010 лета след Христа. Иначе светът гъмжи от различни тълкувания на Светото писание, включително и твоето. Не ми се вярва , че си мислиш , че само твоето мнение е единствено правилното и че само ти си осъзнал Библията :) Иска ми се д а зная ТИ как оценяваш постинга, без да се влияеш от чужди мнения.

преди да кажем или направим нещо
обидно първо да помислим или както
казват"Три пъти мери и един път режи"
Или да се поставим на мястото на другия,
тогава, мисля ще живеем по-леко и комфортно!
Поздрави за поста!:)

Идеята ти, enjoy6, не е лоша да знаеш. Може би това ще е началото - да се стремим да не обиждаме ближния си, за да живеем по-леко и ...по-дълго. Нали знаеш, отрицателните емоции скъсяват безвъзвратно живота ни:))). С теб имаме сходни позиции. Благодаря ти за коментара!
Поздрави!

доста противоречива тема.....Да простиш ли или да не дадеш прошка....А самият ти да поискаш ли прошка, като сгрешиш? Съгласна съм с теб, че да дадеш прошка на човек, който е осъзнал грешката си, е акт, който си заслужава; докато да дадеш прошка на човек, който я иска съвсем формално, или пък след следващото провинение пак тича при вас - това вече не е прошка.....и искането и получаването и се обезсмисля в този случай. Затова по-трудното е да се опиташ да постъпваш почтено спрямо хората, с които общуваш, но същевременно е и толкова по-лесно за общуването помежду ви - така няма да се налага да търсиш прошка за своите действия, а и поне част от хората, с които общуваш, ще се стараят също да постъпват като теб.

Осъзнал съм я, както се осъзнава книга. Тоест, да не си, само чел. А ти се опита да ме представиш за фанатик. Или нещо такова. ....... В текста казваш, нещо такова: Никъде в Библията не намерих текст в който да пише, че Бог използва злодеи, за да подлага на изпитание човеците.// - Това още от пръв прочит много ме учуди, запитах се, ако си чел Библията, защо казваш това, нещо толкова невярно. За съжаление, съжаление може би в кавички, .... За съжаление не съм фанатик, и не мога да ти дам точни цитати, че грешиш. Но ти май за всичко грешиш, в това което си написал.

Така е, прошката и прощаването не са безусловни, което означава, че има някакъв критерий, по който да преценяваме необходимостта от тоя двустранен акт. Всеки може неволно да нарани човека или хората с които общува, работи и живее. Почтеността в тези отношения е невъзможна, ако взаимно не зачитаме личното достойнство и честта на другия. Това предполага, че ние трябва да сме искрени един към друг. Това е критерия според мен, по който би трябвало да преценяваме дали да прощаваме и дали да искаме прошка на кого (от кого) и за какво. Ако съзнателно нараниш човек, значи си наранил неговото достойнство, да искаш прошка след това вече е гавра с достойнството му и човекът е в правото си и е свободен да прецени как да постъпи. Зависи от неговата интелигентност...Аз не бих простил, а ти?

Туй пък сега откъде го измисли , че съм те правел на фанатик?!
Ти не си фантик, ти просто нямаш обосновано мнение...
Виж, ако имаш сериозно намерение да водим диалог, първо се идентифицирай, заяви ясна позиция, защото съм алергичен към спорове с анонимни. Много ще ме учудиш, ако ти намериш такъв текств Библията. Знаеш ли, мисля си , че не само не си чел Библията, но се опитваш да спекулираш с нея... Смятам че ме разбра . Действай така както ти препоръчах, иначе нямаш място в моя блог.

Да се стремим да не обиждаме - чудесно! Но още по-чудесно ще е, и ако се стремим да не се обиждаме. Да си обиден значи да си наранен - или защото си слаб, или защото егоистично се мислиш за центъра на Вселената. Достойнство? Защо не помислим за него предварително, и кои хора заслужават нашето толкова достойно присъствие? Когато приемаш приятел, съпруг/съпруга, трябва да си наясно що за човек е и до къде може да стигне. Или да го обичаш толкова много и толкова дълго, колкото само майката може, за да не му се обиждаш, а просто да се радваш, че го има - въпреки всички грешки. Да, но така само мама може... А тия, които ни обиждат, или които неволно ни се обиждат - имат ли място в живота ни? Не са ли попаднали при нас случайно? И струва ли си да ни боли заради случайни хора? Това за обидите без физическо насилие - там вече е друго измерение.

Дълга тема... И сложна. Минала съм по пътищата и... И вече ясно осъзнах, че дадената непоискана прошка без покаяние, е единствено и само слабост и обезличаване на даващия!...

Силните духом, знаещите и можещите, хората, които обичат себе си и имат достойнство... просто не позволяват разни елементарни простаци да ги обиждат, пък после те да им дават прошка непоискана и от тоя род неща... Бъдете умни!!! имаш ли професия и пари, никой не може да ти отнеме достойнството! Обидите и прошките са наистина за бедните хора...

стара е, колкото света:)

лично аз с течение на времето бих "преглътнала" обидата, но никога не бих я забравила. А това вече означава, че не мога да прощавам.

Такава съм си.

Като атеист, особенно ми допада частта за лицемерието на духовенството. И аз съм писал много пъти за индулгенциите. Поздрави!

Поздравявам ви за разсъжденията.Ще ви споделя едно мое-прошката е добрия избор за по-големи,по-силния,по-мъдрия.Детето иска прошка от баща си за белите или неразумното поведение и бащата,който може да го накаже,прощава.Човек иска прошка от Бог,за да избегне наказанието.Според мен може да прощава само онзи,който има силата ,властта и способността да наказва.Прошката е мъдростта да отмениш заслуженото наказание.По-слабия не може да прощава на по-силния,така както човек не може да прощава на Бога.

Всичките ме хвърляте в тъч. Толкова сте посредствени. Особенно автора.

Прошката е равно на думите - НЕ ТАЯ ЗЛОБА!! Така - че си правете заключения.

"Такива хора просто изчезват в моето съзнание. Остават само имената им." !!! Така е и при мен! Минавала ми е мисълта, че не съм добра :)) , но пък съм щастлива!

понякога е трудно да разбереш дори простички истини/по много причини/, но когато ги осъзнаеш е лесно да поискаш и теб да разберат, т.е да ти простят

мислейки по темата, неволно сякаш си спомням блогърката Viki, която не е сред нас / Светла й памет/; тя беше непримирима .....за някои неща, като че ли не е добре да прощаваме за всичко, като например на самодоволния и самозабравил се човек, който ще вземе залъка на гладния...или пък ще повтаря обиди и прегрешения, просто защото няма кой да го спре. ... така я помня аз и съм съгласна с което.

иначе най-милата прошка, която съм "давала" е към малко дете, което моли да простиш белята му:))))

Хубав ден на всички!

"Да си обиден значи да си наранен - или защото си слаб, или защото егоистично се мислиш за центъра на Вселената. Достойнство? Защо не помислим за него предварително, и кои хора заслужават нашето толкова достойно присъствие"

Който се мисли за център на Вселената, вероятно има психични отклонения,но това значи ли че няма достойнство? И как да разберем човека срещу нас има ли достойнство , ако не чрез начално общуване?
Обидите нараняват човешката душа, егото и затова няма значение дали си слаб или силен духом. Няма абсолютен непукизъм. Душата не е напълно неподвластна на волята. Всичко в човек е взаимно зависимо.
"... А тия, които ни обиждат, или които неволно ни се обиждат - имат ли място в живота ни? Не са ли попаднали при нас случайно? И струва ли си да ни боли заради случайни хора?"
А ти как мислиш?

Може би като си преглътнала обидата, вече си му простила? ;):)

Ами, не мога да не се съглася с тебе, и сега е така, за съжаление

Най-голямата тайна на света е че Исус е социалст. Божието богу. Кесаревото кесарьо. Не можеш да служиш и на Мамона и на Бога. Лицемерните духовници също са атеисти. Бог най-добре знае това. Не бъдете атеисти, това е долно, и глупаво.

Интересно е вашето мнение! Прошката и наказанието са две взаимно изключващи се противоречия, има известна истина. НО, да оприличаваме "силния" с Бога ми се струва доста пресилено...
Благодаря ви за изявената лична позиция и положителната оценка на постинга!

Ами, такива сме в очите на посредствените...:)

Резултат на човешкото общуване са добрите промени в живота. Съвършени взаимоотношения не съществуват. Прошката е вътрешно освобождаване за този, който я дава, за да може да продължи напред и да има сили за духовен градеж. Това е полезно в широкия смисъл на думата.
Ведър ден!:)

Е, прощавай, ама не мога да си направя заключения от многозначителното ти самотно изречение;-)

Силният никога не е в позиция да прощава. Той може да е само снизходителен. Прошката от религиозна гледна точка, значи 'не тая злоба'.. Щото ако се намирате на територията на Рая, как ще споделяте едно пространство - което е отредено за разбирателство и веселие, ако тайш злоба към някого - още повече и ако и той е там.

Черпя те за тоя коментар с една виртуална бира, в момента съм закъсал с мъни-то! :)))

Поздравявам те, че така мислиш!
Благодаря!

По времето на Исус не ми е известно да е имало социалисти, но може пък да е поставил началото на социализма, знам ли? :)Но съм убеден, че не е бил атеист! Представяш ли си, социалист и атеист!! хахаха!

Ех, inel, хората са толкова различни ,колкото и техните представи за прошката, опрощаването и духовния градеж. Затова и написах в постинга, да ги оставим за напълно свободен избор дали да даваме и получаваме опрощение.

Еее, ти пък...мислиш ли, че в Рая може да попаднат злобари, а? :)))

както и коментарите към него. Засягаш един твърде актуален и същевременно твърде тревожен момент: формализирането на прошката, а оттам - и на обезценяването и обезсмислянето й. За жалост, не само актът на прошката, но до голяма степен и комуникацията ни като цяло страда от болестта, наречена ,,формализация''. И това лесно може да се илюстрира със всекидневните: ,,Здрасти!'', ,,Как си?'' и пр. В този ред на мисли, прошката все повече се превръща в един речеви етикет, в една машинално изречена фраза. Причината за формализацията лично аз съзирам на първо място в потапянето ни в забързаното динамично всекидневие, което налага в съзнанието ни автоматизма, шаблона и ни механизира, един вид. И тук изниква дилемата, за която говориш: доколко прошката е искрена или фалшива. Това много лесно може да се разбере: прошка се иска, когато е налице някаква вина и когато тази вина бива осъзната. Когато се чувстваш виновен, предимно се изчервяваш - това вече е знак, че ти се срамуваш, следователно - чувстваш се виновен. Тогава исканата от теб прошка е искрена и следва да бъде уважена. Изключвайки историческия религиозния контекст, днес не се говори толкова за прошка, колкото за извинение. И тук опираме до другия важен аспект, за който говориш: и прошката, и извинението са за нещо конкретно и не могат да бъдат ,,индулгенция'' вовеки веков, защото едно всеобщо опрощаване веднъж завинаги отваря пътя на Своеволието. Наред с това, за да се избегне мимикрията на формалната прошка, напълно основателно е редом със словесния да търсим и неформалния й еквивалент - постъпки, поведение, действия. Разбира се, актът на превенция - да не допускаме поводи и причини за прошка и извинение - е най-доброто решение, но за жалост си остава едно добро пожелание. Другото добро решение, предложено от теб е прошката да не се морализира и да се вкарва в поредния догмат и шаблон, а да се възприеме като дълбоко личностен избор, акт на свободната воля!
ПП: касапският термин е ,,транжирам''.
Поздрави!

Афторе! Свръх егото води до тъпота и не-интелигентност. Защото мислиш че си вечно прав, и не искаш да видиш реалноста. ........... Може пък женати да е права, а ти, да си сгрешил, но не възприемаш, че може да грешиш. Его. СвръхЕГО. Какво да се прави......

Злобата те заслепява.

Аз пък с интерес прочетох твоя коментар. Благодарен съм ти за направените ценни допълнения, по-подробния анализ и по-дълбокото навлизане в същността на този морален личностен и обществен проблем. Напълно съм съгласен, че действията, постъпките, поведението на получия прошка са критерии доколко тя е била заслужено получена или дадена. Мисля, че напредващата формализация на комуникативните взаимоотношения, за която говориш, се дължи не само на динамиката на всекидневието, но и на едно угасващо чувство за отговорност както пред себе си, така и към другите с които общуваме. Продължавам да смятам обаче, че да се научиш да прощаваш и да искаш прошка е много по-трудно, отколкото да се стремиш и постепенн да се научиш да не обиждаш, да не мамиш, да не изневеряваш... Първото е свързано с преодоляване на значителни психологични бариери. Колко от нас притежават и владеят високите духовни качества и сили, за да потиснат бунтуващото его в себе си, и прескочат високите бариери? А тези качества се придобиват и развиват в продължение на десетки, може би и стотици години, предавайки се от поколение на поколение. Второто е по-лесно, защото се подпомага от самото его, колкото и парадоксално да изглежда. Както хубаво го каза enjoy6 в своя коментар: постави се на мястото на другия и три пъти мери преди да направиш или кажеш нещо обидно. Това е може би началото на дългия процес на забравяне на обидите.
Още веднаж ти благодаря за чудесния коментар.
ПП Ами нали вече се научихме всичко да "аранжираме", та и аз, лапсус лингви :))

Преди малко прочетох твоя "свръхинтелигентен" коментар. Ако искаш да коментираш тъпотата и интелигентността, сбъркал си адреса. Първо запиши някакъв ограмотителен курс, че много си зле с правописа, и ако искаш да коментираш грамотно и коректно темата на постинга, тогава си "добре дошъл". Моят блог не е боклуджийски, за да избиваш и изхвърляш в него пубертетните си комплекси. Айде чао.

Мене може да ме заслепят две неща красива и умна жена и чужда злоба. Първото ме вдъхновява, второто вбесява. Ти кое си?

Ето че си открих една моя грешка: В репликата ми 35 към befana съм прибавил като цитат твоя коментар. Моля те да ме извиниш за този мой неволен пропуск!
А това сега е моята реплика към твоя коментар:



Какво да ти кажа...според мен обидата все пак оставя някаква следа в душата-думите са много силен инструмент при контактите, особено когато ги произносят НЕпростаци :) Да "позволиш" или да "не позволиш" да те обиждат е нещо относително. Една фино обмислена "непросташка" обида е почти невъзможно да се абстрахираш от нея...Точно тя въздейства върху честта и достойнството.
Предполагам, че имаш предвид самочувствието, а не достойнството като говориш за професия и пари. Защото достойнството не е привилегия на богатите - има много хора бедни, без определена професия, но с достойнство и чест.
Благодаря ти за участието!

Но пък интелегентният, силният духом човек не би обръщал въобще внимание на някого, който е постъпил така......Просто не си заслужава.....Поздрави!

Кое не си заслужава, да му отговориш или да му простиш? (риторичен).
Позволи ми да не се съглася напълно с теб. Представи си, че обидатата е нанесена не "тет а тет", а публично пред интелигентни люде (не простаци!). Интелигентният човек в тоя случай, разбирасе че няма да му прости, без значение дали е силен или слаб духом. Но ако е силен духом, той трябва да обърне внимание, меко казано, на обидилия го по начин, съответстващ на силата на обидата!...Далеч съм от мисълта за силова разправа. Но собственото достойнство трябва да се защити...Когато обидата е нанесена при отсъствие на свидетели, да, тогава можеш да обърнеш гръб на виновния и да си кажеш "Просто не си заслужава..." В първия случай заявяваш достойна позиция и достойните хора много вероятно е да те подкрепят. Но и слабите духом сигурно биха получили подкрепа за това, че той е безпомошен и унизен. Но тая "подкрепа"ще е за слабост, а не за проявено достойнство! Аз затова и казах, че човек е в правото си да прецени как да постъпи... Та така, Ива...От профила ти разбрах, че си учител в РЕАЛНИЯ живот и затова мисля, че ме разбираш :)
пп. Може би съм малко резък в думите си, во аз така си пиша. Моля да ме извиниш.
Поздрави!

както ти я обясняваш няма сила докато не стане израз на конкретно състояние на духа.
http://star05.net/e-books/duhovna.lit/mistika/don.mihel.anhel.ruis-ovladiavane.na.lubovta.pdf
(стр. 31-34)

Някъде бях чел тая легенда за Учителя преди време... Хареса ми защото е поучителна. Знаеш, че съм човек, който се стреми да разкрие конкретна истина и гледам на нещата непредубедено. Старая се да вниквам в дълбочина - това е задължително, особено когато търсим ОБЕКТИВНА истина. А във всяка истина освен песъчинки има и златни зрънца...Аз търся тях и почти винаги ги намирам...
Продължавам с четенето на текста. Сигурен съм, че ще открия някое скъпоценно камъче

Кое не си заслужава, да му отговориш или да му простиш? (риторичен).
Позволи ми да не се съглася напълно с теб. Представи си, че обидатата е нанесена не "тет а тет", а публично пред интелигентни люде (не простаци!). Интелигентният човек в тоя случай, разбирасе че няма да му прости, без значение дали е силен или слаб духом. Но ако е силен духом, той трябва да обърне внимание, меко казано, на обидилия го по начин, съответстващ на силата на обидата!...Далеч съм от мисълта за силова разправа. Но собственото достойнство трябва да се защити...Когато обидата е нанесена при отсъствие на свидетели, да, тогава можеш да обърнеш гръб на виновния и да си кажеш "Просто не си заслужава..." В първия случай заявяваш достойна позиция и достойните хора много вероятно е да те подкрепят. Но и слабите духом сигурно биха получили подкрепа за това, че той е безпомошен и унизен. Но тая "подкрепа"ще е за слабост, а не за проявено достойнство! Аз затова и казах, че човек е в правото си да прецени как да постъпи... Та така, Ива...От профила ти разбрах, че си учител в РЕАЛНИЯ живот и затова мисля, че ме разбираш :)
пп. Може би съм малко резък в думите си, во аз така си пиша. Моля да ме извиниш.
Поздрави![/quote]

Това не биха били думи на прошка, а отбиване на номера.....На такъв човек не си заслужава да прощаваш нищо! А за реакцията ни на неговата обида??? И аз бих защитила достойнството си.
Поздрави!
П.П. И не се притеснявай, няма за какво да те извинявам, ценя прямотата у хората.

Прочетох го внимателно и коментарите след това и тъкмо си мислех, че всичко ми е ясно, полюбопитствах, когато видях линка, оставен от compassion. Не знам ти дали си го прочел докрай, но аз си направих труда. Нямам какво да добавя, освен да кажа, че съм съгласен с Дон Мигел Руиз.

Интересна е философията на този лектор Дон Мигел Руис.
За любовта.
"Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате".

Браво, Дон Мигел! Отсега нататък като видя хубава жена на улицата ще се упражнявам в обич и любов...Няма да я обяснявам, само ще се упражнявам.
"Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. "

Има си хас, страхът да е мил! Интересно, какво разбира Мигел под думата СТРАХ? Страхът е винаги конкретен, не може да се говори за абстрактен страх и да се прави релация с любовта. Като изпитвам страх, не значи че бягам от отговорност или по-точно: отговорните пред себе си и другите, точно те изпитват страх. Ще се почувствам добре, когато отстраня причината за страха.
Дааам, любовта погледната в общ план трябва да е безусловна, но в частност и тя поставя условия. Например, задължителна потентност. В реалния свят няма чисто платонична, както и чисто "венерична" любов.

Лекуване на емоционалното тяло.
„Истината като скалпел за отварян на раните”
Първото „златно зрънце”!
„ Да упражняваме истината със себе си
Когато сте напълно честни със себе си, вие започвате да виждате нещата такива каквито са”
Дотук добре. Но оттук нататък този мъдър човек ме разочарова – неговите мисли и съждения са учудващо хаотични и непоследователни, опиращи се повече на някакъв идеален имагинерен свят с привкус на мистика или шаманство, отколкото на реалния земен човешки живот.

На други може да им изглеждат по-различни и прекрасни - въпрос на лично възприятие и светоглед. Аз изказвам само личното си мнение.
Мигел дава пример с изнасилването. Той пише, че „...вие сте изнасилени, но повече не е истина, че трябва да страдате от това преживяване...откривате, че може би това, което
мислите, че ви е наранило толкова лошо, изобщо не е било истина. Използвайки истината, вие отваряте раната и виждате несправедливостта в нова перспектива.”
Боже мой! Илюзия ли е това че сте били изнасилени? И каква е тая „нова перспектива на несправедливостта”?! При това открита с „помощта на истината”! Може би, тая негова лекция изнесена вербално пред простолюдна аудитория би имала хипнотизиращ ефект, поради невъзможноста, следейки красивите думи и мисли, да вникваме в техния истински смисъл и значение? И изведнъж след това шокиращото негово първо правило: НЕ МИ ВЯРВАЙТЕ!
„Вярвайте в каквото искате според това, което казвам, но само ако има смисъл за вас, ако ви прави щастливи” Ами, за мене лично няма смисъл и не му вярвам. Не вярвам също, че изнасилените ще му вярват защото думите му ги правят „щастливи”
Бих се съгласил с Мигел за прошката, ако той не я абсолютизираше, не и придаваше мистична сила и всеобхватност. За съжаление в реалния живот прошката не е нищо повече от едно лично (индивидуално) опрощаване, което най-често е лицемерно и формално. Умишлено сторените злини, нанесените обиди, лъжите, измамите, предателството са едни „малки” частици абсолютна истина обвита с плътната мантия на относителната истина. Абсолютната истина си остава като факт, нея не я лови скалпела на относителната истина. Дон Мигел Руис е мъдър човек. Написал е и много хубави, ценни книги . Лично на мен много ми хареса неговия бестселър „Четирите споразумения".
Това са някои от моите записки върху темата "Овладяването на любовта" от линка на compassion

И как е сега след като прочете линка? По-ясно ли ти стана или по-неясно :)). Разбира се всеки има свобода и право кое му харесва и кое не му харесва. Уважавам мнения различни от моето, стига те да са аргументирани.
Поздрав!

обидата, когато е неволна - моля те прости!
обидата, когато е замислена - недей!
приемеш ли я ти, оставиш ли я да звучи... то този, който я е нанесъл, обиждащия ще продължава...
.......
и накрая по спомен - Простиш ли грях, то той става твой!

Дано повече хора осъзнаят какво е обида, грях и кога е нужно да прощаваме.
Поздрав!

Здравейте tomich !

Случайно попаднах на вашия блог и много ми харесаха темите които засягате. Искренно се радвам, че има толкова много хора търсещи истината, която става все по-трудно откриваема (да не използвам думата "невъзможно") благодарение на манипулациите и фалшификациите в днешно време.

Според мен прошката е дошла на този свят, за да запази доброто и злото в състоянието, в което се намират в нашия свят. Бях чел някъде че за да съществува живота, доброто и злото трябва да ги има, тъй като те са неразривно свързани от самото сътворение на света ( ябълката на раздора ). В момента, в който Ева е опитала ябълката се е появил трети фактор, който да разграничи едното от другото, а именно вината. Затова мисля, че вината е предпоставката да се появи прошката за да бъде избегнат тоталния конфликт между доброто и злото. Та когато изчезне вината, мисля че тогава няма да имаме нужда от прошка. Същото е и при истината и лъжата. За да ги разграничим трябва да поставим между тях съмнението. Впротивен случай те не биха съществували.

Когато някой почине ние казваме " За починалия или добро или нищо". Когато започнем да прилагаме тая дефиниция за живите, може би тогава няма да имаме нужда от прошка. Така мисля. А дали прошката е признаване на превъзходството на по-силния или щедрост от целомъдрието на душата на даден индивид, това не знам. Вероятно ще го разберем като открием истината и мисля че това ще стане напред във времето. И колко напред това също не знам и надали някой знае.

На вас и на всички постващи по-горе желая здраве.
Поздрави!

Конфликти винаги е имало и ще има между Доброто и Злото. Но ти си прав, че вървят заедно - и двете са относителни и противоречиви понятия. А защо мислиш, че вината е някакъв трети фактор, който разграничава доброто от злото? Вината произлиза от стореното зло и е свързано само с него. В този смисъл не виждам каква посредническа роля може да играе. Съгласен съм, че "...вината е предпоставката да се появи прошката...", но това не може да предотврати конфликтите.
Що се отнася до съмнението, тук съм съгласен с теб. Търсейки истината или лъжата (или по-общо НЕистината) длъжни сме да се съмняваме, докато не намерим достатъчно неопровержими факти, потвърждаващи истината.
Благодаря за личната ти позиция, която е близка да моята. Благодаря и за пожеланията!
Поздрави!

Напълно съгласен, но аз не виждам друг фактор, който да ги разграничава ако знаеш някой друг бих се радвал да го споделиш. Според мен едното е отражение на другото и вината е огледалото между тях. Опитай да направиш следния експеримент: Застани срещу огледалото и да кажем вдигни дясната си ръка и погледни отражението си.Ще збележиш че то стои срещу теб обаче разликата се състои в това, че ръката която е вдигната при отражението (от негова позиция) е лявата. Или пълната противоположност на това което ние приемаме, като реален свят. От там може да се приеме че вината играе ролята на огледало между двете. Друг е въпроса кое от двете ще сложим пред огледалото. Това вече е въпрос на личен избор. Колкото до предотвратяване на конфликтите съм съгласен, че не могат да бъдат предотвратени и мисля, че именно прошката е тази, която смекчава сблъсъка между Доброто и Злото за да не се достигне до там, че да се самоунищожат. По този повод мисля, че ако бъде премахната вината това ще размие границата между двете и те ще се слеят, а от там може би започва пътят на Съвършенството или както други казват Любовта. От което следва, че в този свят без Вина нито Доброто е Добро, нито Злото е Зло. Иначе защо ще е казано "Всяко Зло за Добро". От тази поговорка личи, че са свързани помежду си та било то макар относителни и противоречиви понятия. Така мисля или поне това са моите лични убеждения.

Бъди здрав!

на връзката между добро и зло, но да правиш аналогия с физически процеси, явления и т.н. е най-малко некоректно. Физическите закони имат сила в материалния свят, а Доброто и Злото са морални понятия в нематериалния, духовния свят, в който действат не физически, а специфични за него закони. Доброто и Злото са антагонистични противоречия, което ги разграничава напълно. Борбата между тях е неизбежна и непредотвратима.
Обидите, измамите, лъжите, предателството и други грехове са предпоставки да се появи прошката. Тя може да възникне евентуално след конфликт(сблъсък) на зло с добро. Следователно прошката е СЛЕДСТВИЕ , а не първопричина за конфликта, следователно тя няма как да „смекчи” този сблъсък.
Доброто и Злото са присъщи на несъвършеното човечество, което не само се отнася зле към себе си, но и вандалски към Природата. Те не могат да изчезнат, нито да се самоунищожат. Това е сегашния далеч от съвършенство реален земен живот на човечеството. Лошото е, че Злото преобладава в него засега. Ние като земни жители трябва да се стремим да го намалим така, че Доброто да стане преобладаващо. Не можем да оцелеем, ако човек за човека продължава да бъде звяр. Нужно е да бъдем толерантни и уважителни един към друг. Това можем да го постигнем само с развитие и усъвършенстване на духовността. Пътят към Съвършенството е безкраен, както е безкраен Животът. Той е криволичещ, неравен, каменист и трънлив, ще се спъваме често, ще се нараняваме, ще се съмняваме и колебаем, но такава е цената на Съвършенството и оцеляването. Можем да тръгнем и вървим по него, ако притежаваме силна волева дисциплина плюс вяра в собствените сили и достижимостта на целта. В този ред на мисли, аз се учудвам на твоето заключение,че ако я няма „вината”, „...нито Доброто е Добро, нито Злото е Зло” .Е какво е тогава едното и другото? Цитираната поговорка „Всяко зло за добро” означава, че понякога (не винаги!) след злото се случва добро. Така мисля.

Държа да подчертая, че не съм имал и ни най-малко намерение да бъда некоректен спрямо теб или твоите убеждения. Опитах по някакъв начин да визуализирам моите предположения. Другото, което ми е странно и любопитно как тези две нематериални и морални понятия намират приложение и се вписват така добре в заобикалящия ни материален свят - свят, който е изтъкан от противоречия във всяка една сфера. Така всяка една дискусия или спор за каквото и да било в този наш свят може да продължава безкрай, защото която и да е причината винаги ще има две страни. Нямам и не съм имал намерението да споря, а исках да поразчоплим това малко и да разгледам други мнения и възгледи, които също могат да ми бъдат от полза и като база за нови мои такива за което ти благодаря.
Няма да ти искам прошка :), а да ме извиниш, че се поотдалечихме от темата за прошката, но както се вижда тя също има своите "За" и "Против", както всичко в този свят.
" аз се учудвам на твоето заключение,че ако я няма „вината”, „...нито Доброто е Добро, нито Злото е Зло” .Е какво е тогава едното и другото?"
Както сам каза "вината" произтича от злото и е свързана само с него. Да, но тя е тази, която дава негативната оценка на Злото за да може да се манифестира Доброто. Исках да кажа, че ако тя не съществуваше няма да има фактор, който да даде тази негативна оценка в следствие на което те не биха съществували. Също като при Истината и Лъжата, ако го няма съмнението. Но както казах всичко в тоя свят си има своето "За" и "Против" и която и да е дискусия и спор могат да продължават безкрай. Единствено противоречията на света изчезват след физическата ни смърт. Тогава няма да има "За" и "Ппотив", защото мъртвия няма нужда вече от тези неща. И както ти казваш:
" Нужно е да бъдем толерантни и уважителни един към друг."
Там е разковничето и в много други подобни наши действия.
Още веднъж искам да ти благодаря за отделеното време и да ти пожелая все така да отстояваш себе си. Във всяко едно мнение има нещо положително.

"Държа да подчертая, че не съм имал и ни най-малко намерение да бъда некоректен спрямо теб или твоите убеждения. "

Не съм казал че си бил некоректен спрямо мен и моите убеждения! Напротив, спорът беше взаимно уважителен и толерантен без взаимни обидни епитети, които, за съжаление, често се срещат в подобни спорове. Става въпрос дали е КОРЕКТНА АНАЛОГИЯТА с физически закони, процеси и явления, които нямат нищо общо с законите в нематериалния свят и моето мнение е, че е некоректна. Не намирам нищо странно в това, че Доброто (за разлика от Злото) се вписва добре в материалния свят, тъй като по същия начин в него се изявяват духът и душевността на разумния човек, независимо че законите в тяхната сфера са много различни. Но ако смяташ, че е коректно да сравняваш огледалното изображение и огледалото с Доброто, Злото и Вината, това си е твое убеждение, ти имаш право на него, но не го аргументираш. Следователно, визуализираните ти представи като че ли увисват във въздуха. Аз изказвам противоположно мнение и го защитавам, успешно или неуспешно, но не го налагам, като единствено.
Ние с теб де факто спорехме, искахме или не искахме е без значение. Няма да те извинявам за нищо, защото нищо не си "съгрешил", ха ха ха!
Важно е, че спорехме като културни хора, обменихме мнения, които по повечето от въпросите са сходни. Това ме радва и ти благодаря, въпреки че останах с впечатление, че си "таен" привърженик на тетралектичната философия, или може би греша? :)))

"Във всяко едно мнение има нещо положително."
Напълно съм съгласен, само ще добавя: ...и то трябва да се доказва.
Искам да ти благодаря за интелигентните коментари, тъй като уважавам личните убеждения и мнения.
Благодаря ти и за оценката която даваш на моя блог и затова малко съм учуден че не си гласувал за него...Не че е толкова важно, но лично аз подкрепям думите с дела :))) Не смятай, разбира се, че съм се засегнал от това:))
Пожелавам ти да запълниш блога си със собствени творения!!
Всичко хубаво!

Поднасям извинение за това, че не съм гласувал, тъй като това също е форма да окажеш подкрепа на дадена личност или събитие, но на мен думата "гласуване" ми доставя негативни емоции, предвид асоциацията и с думата "избори", но обещавам да го направя след коментара. Нов съм във блога и може би затова ми се е изплъзнало. Аз съм средностатистически българин с обикновенно средно образование и нивото ми на интелигентност не е чак толкова високо, но след като определяш коментарите ми като интелигентни това може само да ме радва. Колкото до примера, това беше първото, което ми дойде на ум с цел онагледяване на случая без да си дам сметка, че нагазвам в тетралектиката. За мен е по-важна духовната същност на човека отколкото имотното или материалното му положение и да ме убеди някой че маймуната е станала човек на този етап е невъзможно ( по-вероятно е да стане обратното) :). В противен случай археолозите до сега щяха да ни покажат поне един междинен вид (не че толкова им вярвам напоследък). Но това вече е друга тема.

Пожелавам ти здраве и много позитивни емоции, тъй като те правят човека щастлив, също така и дълголетие, въпреки че като гледам с какви темпове се съсипва живота на хората едва ли имат нужда от такова. Но да оставим негативизма и да погледнем малката позитивна част останала на света, тъй като живота си има свой цикъл и закони и имайки предвид мащабността на аспектите му едва ли един дребен човечец би оказал влияние върху тях (разбира се ако не се отнася до тотално обединени индивиди). Тука ще завърша коментара си и бегом да гласувам :).

Поздрави и бъди здрав !

някак си тема за процеси от вътрешния свят на всеки човек, във взаимодействието му със социалното общуване, като се разглежда материалистично-логично или пък логико-рационално, е някак странна. И за мен е несъвместимо. Логичността е само инструмент, и насоката на линията в нея зависи винаги от постановките от които се тръгва и начина на ограничаване диапазона на взаимовръзките.
Ученик от 5 клас (примерно и условно) колкото и логично да разглежда и разсъждава за относителността на времето и пространството или за влиянието на държавния дълг върху националната валута... би извел разни негови си виждания. И те ще отразяват именно неговото ниво.
ОТ друга страна - общочовешки психични явления като прошката, завистта, любовта, ревността, обидата или болката, страданието е странно да се разглеждат рационално, защото рационалното е неадекватно и несъотвествено на ирационалното. Естесствено че никъде няма рационална дефиниция за "емоция" примерно - да не говорим че дори и в ежедневния речник Любов и Обичане са синоними и хората си говорят или спорят без да се разбират оя дума от тях какво точно изразява. Друг е въпроса че за същите две понятия в руския или английския език те са синоними...
Та... идеята ми е, че разсъжденията са такива на всякакво ниво. И те са напълно съотвествени на нивото на разсъждаващия по дадената тема. А намесата на религиозността и позоваването на Исус или исляма е направо радващо-смешна и явно показва че социалните личности се позовават на социално-приети псевдоистини. И после се позовават на тях, при форми на разсъждения... и то логични...
Сега да попитам виртуално - как така обидата и обиждането станаха обективни явления... и прошката се разглежда като такава. Кога, как и защо се получава явлението ОБИДА, след като това е един психичен атавистично изживяване... Какво го предизвиква, защо, как се случва, какви процеси се редят и каква е динамиката им - не е ли това все пак насока към задълбочаването на едно разбиране за дадена тема?

Ще ми е много интересно да узная вие как бихте разглеждали "процеси от вътрешния свят на всеки човек, във взаимодействието му със социалното общуване"? Защо смятате, че прошката, за която е темата на тоя постинг, е ирационална, т.е. непостижима с разума? Човек е сложна материално-духовна супер система и като такава тези две противоположни страни - материалната и духовната, са тясно свързани, взаимодействайки си. От тази зрима точка няма нищо странно и несъвместимо да се изследват и анализират с разума такива психологически понятия и процеси, като прошка, обида, любов, обич, душевна болка и страдание.
От тук нататък нямам никакво желание и време да навлизам в безполезен философски спор относно: как би разсъждавал примерно ученик от 5-и клас за относителността на времето и пространството; дали хората разбирали разликата между любов и обич и т.н.; какви били тези "социално-приети псевдоистини и т.н.
От твоя коментар става ясно, че не си си направил труда да прочетеш внимателно постинга, за да разбереш, защо прошката не трябва да е индулгенция. В един ограничен по обем постинг, не е възможно, естествено , да се обхванат и анализират всички аспекти на пнятията прошка и обида.
В заключение нека да ви е ясно, че страшно мразя да ми се приписват неща особено от анонимни, които не съм казвал. Моля, цитирайте ме къде в постинга твърдя, че прошката и обидата били обективни явления! Иначе ще се наложи да преценя дали има смисъл да коментирате в моя блог...
Поздрав!

==
Обидите, които съм понесъл, разбира се, не мога да забравя, дори и да искам, но не ги изживявам отново, защото не изпитвам омраза към нещо, което вече го няма. Има и случаи, когато поради грубо агресивно поведение емоциите е невъзможно да се сдържат, въпреки че разумът вие и крещи. Тогава всички красиви думи и теории за прошките, смирението, състраданието и милостта отиват по дяволите. Какво да се прави, така ни е сътворил с разум, но несъвършени, онзи с Висшия Разум...Така разбирам аз взаимното зачитане на достойнството и честта. Е, можем и да стоим усмихнати и да се съзерцаваме пред огледалото, спомняйки си стара обида и мъчейки се да я забравим...
====
това, че за всяко дете неговата собствена реакция, се приема като даденост и неизменност и задължително за нея е нужно да има "причина" - ето това извеждам от няколкото заметки в поста ви - без да ги цитирам всички тях. Разбира се буквално никъде не го казвате, но и също така никъде не твърдите че обидата всъщност не е причина за прошката. Точно обратното - обидата като типична атавистична вътрешна реакция е отговор на стимул някакъв и той идва сякаш винаги "отвън". А за таккъв стимул може да се интерпретира стъкмяващо какъвто и да е сигнал, дори и да се конструира такъв.
Позоваването на РАЗУМ също е малко странно, а го правите дори в думите си към мен, отделно във всеки свой текст на блога си. Обаче никъде няма дори идейно описание що е това РАЗУМ или пък УМ. Естествено това не се учи в учебници и за тия неща не са написани популярни книжки и не се взимат образования и дипломи.

А що се отнася до разума - всеки разумен човек носи самостоятелна орговорност за това КОЙ Е ТОЙ. Обидата е една първосигнална "детска" реакция и прошката е тясно свързана именно с това. Самосъзнателния човек не реагира не-"разумно" и следователно отпада и въпроса с прошките. А оная аналогия с "огледалото" е смешна. Това че хората се засягат е именно Неразумно - Ирационално. И рациото само се опитва да го покрива с интелектуална маска

че има едно направление в науката - системология. Един от основните постулати в него е че няма нито една крайна и абсолютно затворена система, освен условно-приета. И че всяка система е част от една комплексна такава.
Относителността и условността са главните ментални инструменти именно на ... РАЗУМНИЯ ЧОВЕК, защото именно по пътя към разума се открива евриката, че концепцията за света и вселената не са Света и Вселената, а само "погледа" за тях. Дори в учебниците в средните училища в материалистичните постановки се учи, че света е отражението във главата на всеки човек. А никое отражение не е оригинала, нито огледалото - това дори сте го написали в един от текстовете си.
Още от училище да припомня една силно забравена постановка - за относителността и отправната точка. И че всичко е относително и за да се постанови условно, се използва "нещо" според което то да се изведе. И извода или обобщението никога не може да са "верни" а са само условно-верни. Именно това е ограничението на всеки т.н. от вас ЗАКОН.
Във физиката - отправна точка. В логиката - постулат. В математиката - аксиома. И простотата на тази теза е в нейната универсалност - защото която и да е логика, теза или доказателство зависи именно от опорните постановки които по правило "не се доказват, а само се приемат". Именно по отношението на всеки човек към предпоставените условия се вижда...

Като човек, който борави с "доказателства" от научното познание, вие нямате никаква разлика от който и да е вярващ последовател - използвате чужди постулати, доказвате ги с убедено пак с елементи на същата система според която те са изведени като верни. А това е аналогично на понятието ОКСИМОРОН. Защитавате тези според убежденията си. Това може да е естествен социален процес, но дали е РАЗУМЕН в такъв случай?
Всеки човек носи отговорност за живота, здравето, и баланса си. Следователно и за реакциите си. И ако той се оправдава че "така бил създаден от някакъв си висш разум" е като подигравка с идеята за РАЗУМА въобще.

на понятията обида и прошка, ме карат да си мисля, че вие в стремежа си да вникнете по-дълбоко в смисъла им, неволно започвате да разсъждавате, извинете ме, наистина като школник в 5-и клас.
Моят блог не е за философски обсъждания и дискусии. В живота на човека няма никакво значение за него дали обидата и прошката са обективни или субективни явления, дали той се обижда вследствие на естествена атавистична реакция(наследена от древните му предци). Обиденият статистически обикновен човешки индивид не разсъждава дълбокомислено и философски като вас - ,аджеба, какъв беше този"конструиран външен(вътрешен) сигнал", който ме обиди. Той гледа на нещата от своята камбанария, подвластен на своето его. Естествено, всяко събитие и явление, без значение субективно или обективно, всеки процес вътре или вън от нас, включително обидата, прошката и други емоционални преживявания, имат своите причини. Смешно е да се пренебрегва този факт.
Примерът с огледалото не е моя интерпретация. Очевидно сте доловили леката ми ирония към разбирането, че обидите можели да се забравят, съзерцавайки усмихнатия си образ пред огледалото...
Самоосъзналия се със силна воля човек реагира разумно, подтискайки своето его, което не означава че е недосегаем за обиди. "Разумността" се проявява в оценката за значимостта на обидата и целесъобразността на прошката (чети внимателно текста на поста!). В този смисъл пред всеки човек стои дилемата да се "засяга или да не се засяга" от обидите.

Втората част на коментара ти няма да получи отговор - тя е доста отдалечена от темата на постинга. Може би трябва да потърсите някой от моите постинги за системите или други в блог.Бг. Тогава може би ще разговаряме. Все пак не мога да премълча, че разликата между относително и условно е съществена: относителността е обективна и съществува от как свят светува. Тя не е продукт на разума. Отражението доказва съществуването на обективен свят, но то не е "условие", а продукт на разума.