Наше село – харно село. Все къщя – у долО около баиро. На връО– къщата на Пена. От връо се види доло, от доло връо се не види. Убава е къщата - она е на четири ката и с по четири стаи с пенджерe и гледат у четрите посоки на свето. Сите са противоположни. Майстор Верчо, инджилерино, дето я построи, я наричаше гордо понаучному „мойта Тетра”, демек „моя Квадрат”. Та хората под връо лека –полека лепнаха отпреде и на Пена това „Тетра” и она стана Тетрапена.

Наше село – харно село: слънце грее от две страни, от четири страни дуе ветаро.

Кой не знае Тетрапена, он не ни завижда. Она е най-убава мома у село. От врато до доле равна като окастрено трупче за огин на Бъдник. Като ходи, тресе се – чак и зЕмята трепере, и туку си подвикуе: „Дръж се земьо, Я те газим”. Она кусури нема. Бело лице – пресно сирене, с две тънки вежди, изписани от даскало с наплюнчен въглен от полуизгорела клечка кибрит. Под веждите - две черни очи,валчести таквие,                                                                                                                                                                                                                                                     като черните точки в тефтеро на бай  Фердо за вересиите. Две пълни бузи зад самите крайща на две алени бърни на устата, а под тях две пъргави ямки. На ушите й златни обеци като гевреци с по един алтън. Кога си клатушка главата, они дрънкулкат като кукерски звънци. И всичко това по две бройки, ама на Верчо се привидуе по четири, оти тетрапенината убост му събира зЪркалете. Пуста Тетрапена, па като заговори!...Мили боже, от уста й матни думи, все едно  вОда се лее от Шекерводопадо дека е над село! Нема спиране, нема край. А пък как се гизди и носи тая проклетия! Едни таквие завъркулки по дреите й от доле до горе и от горе до доле, отпред, па из отзад – пълна симилетрия, смее се Верчо и зъркалете му шарят от доле  нагоре и отгоре на доле. Он се смее, ама ка зърне тетрапенините бозки смеО му секне. Они напират из под литако, та че го скинат. Между них пък зейнАла една яма, та верчовите зъркалЕ като две коледни пити а-а ха да се гътнат в нея...Е, па! Ама убост не е само за гледанье, сака обич, сака тегло...Сума ти ергенаци залитнаа по Тетрапена. Кой кьосе, кой с полметар мустаци, а Верчо сал с четалО си, дека под ним магаре минува. Он загази най-много от сите и по Тетрапена пропиля си дните и нощите. Па си рече: „Или она, или нема да ме биде вече!” И Тетрапена сал Верчо си залиби – зер е инджилерин, че й прави сметките оти она знае сал 2,3,4,6,8. Ако требе ремонт на къщата, Верчо е майсторо...

И така, сите хора от село сал чекат да се вземат с Тетрапена да видат каков Крали Марко че се пръкне от них.  И они се взеха. От тогава Верчо ни спи, ни яде. Четало му се свил, и не магаре, а прасето Гошо не мож мина под ним. Сичко се свило на Верчо, най вече езико – четри думи на кръст не може да издума, камо ли повече, па нема и време. Само повтаря две думи по 4, 6, 8 и повече пати на ден: „Слушам Пено, слушам Пено, слушам...”. Он готви, он чисти, он пере. Е те затова хората му лепнаа изотзад „Тетрапена” и он стана Верчо Тетрапенин. А Тетрапена само трупа лой и му дудне: „ Е те това е Диктурата, Верчо, моята, какво ти кажем, туй че праиш, нема хър-мър. Я и ти сме противоречия. Я кажем „НЕ”, ти кажеш „ДА”, я кажем „ОТГОРЕ”, а ти - „ОТДОЛЕ”. Е те затуй я че те диктурим, а ти че повтаряш „Слушам Пено!” Кога спим ти че работиш, кога ям ти па че работиш, оти това е ДИК-ТУ- РА, Верчо Тетрапенкин! ! Прозрачна ли съм? Не ме зяпай в бозките бе, заплес таков! Га шелментим, гледай ме у носо между веждите, оти че те гътнем у една по-голема яма. Освобаден си да праиш всичко какво ти хареше. Сал че ме слушаш, какво ти кажем, туй че праиш”. И Верчо пак си либи Тетрапена и не тражи друго освобаждение, оти може сам сичко, а ако не може наша Тетрапена че го гътне у големата яма...Е. па!

 ПП. При оформлението на постинга бяха използвани някои разкази на Елин Пелин.

Ветъро`! Много си го обичам и го знам наизуст! Поздрав!

квадратната рамка, но съдържанието е изпълнено със саркастична критика към Тетра Пена и верующите в нея. Няма ли среден път за публиката?Та кога духне ветеро да знае накъде да гледа ;-)))

Благодаря ти!Хубава вечер ти желая!:)))

Елинчо Пелинчо е един от най-любимите ми писатели, ама не защото и аз съм шоп, а защото неповторимия му и богат шопски хумор, поднесен ни на автентичен шопски диалект, неизменно предизвиква нашите усмивки и създава весело настроение. Не го знам наизуст "Ветаро", но когато съм от нещо "умърлушен", винаги разтварям томчето и препрочитам този истински бисер на пелиновите разкази.
Благодаря за поздрава!

Постингът наистина е написан в ироничен тон, но той не е "саркастична критика", а просто една закачлива шега към измислени от мене герои. За каква квадратна рамка споменаваш, не те разбрах? Става въпрос за геометричната форма квадрат Много му харесва ня Верчо Тетрапенкин, защото от която посока на свето да го погледне е абсолютна силиметрия и от всека духа ветър, красота ти казвам! Затова той всичко вижда удвоено :)....Абе, симпатяга.

Радвам се, че съм те расмял.Като го пишех и аз се смеех :)).
И аз ти благодаря, че разбираш от хумор! :))
Желая ти приятна почивка!

приятна почивка и на теб!
Честит първи сняг!:)))

:) наистина лепапена е тъквъзи убосия,

цун,

Поздрави!