Не е за вярване, но я има и то в много по-остра форма отколкото в реалното пространство.

Преди време, като прелитах над блоговете, случайно кацнах на един непретенциозен и хубаво написан пост. Не искам да разкривам заглавието на поста и името на автора, тъй като това би било блогерска неколегиалност, въпреки че силно се изкушавам да го направя. За мен ще е предостатъчно, ако авторът прочете моя постинг и разбере за какво става дума.  Много по-важно е, и аз ще се радвам,  ако го прочетат и други колеги-блогери.

За какво иде реч?

Когато човек прочете такъв постинг, свободно решава дали да го коментира или не. Аз реших да дам кратък одобрителен коментар, а именно, че той е написан  простичко и хубаво. Толкоз. Не съм давал (а и не е редно) каквато и да е оценка на стила на писане.

Нямам представа с какво бях засегнал достойнството или авторитета (ако го има) на автора, но отговорът на моя коментар беше изненадващ и възмутителен. Авторът фактически ме обвини, че бил съм се намесил в избора(?!) на неговия стил на писане; че постингът бил написан като „популярно четиво”(това го видях) и затова е поместен в „графата Забавления”, което аз не съм бил забелязал(?) и други подобни абсурдни и смешни обвинения. Нищо друго не ми оставаше, освен да се извиня във втори коментар за това, че не съм забелязал категорията, в която е писан постинга. Най-интересното или по-точно казано възмутителното е, че една-две минути след публикуването му, той беше изтрит! Тука вече не издържах. Стана ясно, че моите отговори няма да видят бял свят в блога на автора и затова започнахме да си разменяме реплики като „Лични съобщения”. Тези скрити „Съобщения” съм записал в специален файл, нещо като „документ” за уникална заядливост, болезнена свръхчувствителност към стила на писане и мания за непогрешимост на този автор.

Няма да навлизам в подробности, за да не разкрия името на автора, само ще кажа, че негова милост дотолкова беше се самозабравил в заядливостта си, че се изпусна да ми напише(цитирам буквално): „Аз... избирам стила си на писане.(Като че ли някой беше се втурнал да избира твоя стил!) И ако не ви харесва - не четете... /80% от пишещите тук в блога не умеят да използват правилно българскиЯТ език!!!/”. (Подчертаното с едър шрифт е от мен.)

Ето ги следващите реплики:

tomich:

Вашето твърдение: "/80% от пишещите тук в блога не умеят да използват правилно българскиЯТ език!!!/" ме кара само да се усмихвам, защото и вие май сте една част от тези проценти :-)). Познайте защо!

Авторът:

Да... с ПЪЛните членове имам проблем!?...
много думи за нищо казвате...
сега и запетайките ли ще ми броите, господине!
Моята специалност са точните науки, но си обичам и българскияТ език - много!
Четете си Личните дневници и ме оставете на мира.
и моля, не сте задължен да ме коментирате.

Е, оставих го на мира в неговия блог, но в моя – не.

Обърнете внимание, колеги-блогери, на предпоследното изречение на автора и главното „Т” в него! Мисля, че извода може да си направите сами.

Коментарът върху постинг, доколкото знам,  изразява свободно личното мнение на автора и(или) дава неговата оценка на постинга, като спазва общоприети колегиални етични норми и принципи. Ако настройката на блога е била „С одобрение” и в коментара е засегнато личното достойнство на автора на постинга, той има право да не го одобри, което значи да не се публикува. Ако обаче настройката на блога е била „Без одобрение” и коментарът вече е бил публикуван, следващото му изтриване няма да говори добре за автора. Аз бих предпочел в този случай да не изтривам коментара, а да му дам подходящ отговор.

Защо реших да напиша този пост, в който на пръв поглед като че ли се виждат лични междублогерски отношения? Формално погледнато, това наистина е така. Но от гледна точка на етиката, колегиалната коректност и цивилизованите човешки взаимоотношения  и общуването случаят никак не е личен или частен. Според мен личната култура, научните звания и титли, натрупаните знания, дори ако щете характера на човека, се проявяват и личат не само в нашето ежедневие в „битовото пространство”, ако мога така да се изразя, но и в няколкочасовото общуване със себеподобни във виртуалното пространство. Фактът, че ние понякога страхливо се крием в него под измислени имена и неадекватни образи, не ни освобождава от моралното задължение да бъдем там преди всичко човеци с нашите си недостатъци, но ЧОВЕЦИ, без значение дали специалността ни е точните науки, изкуството, медицината, музиката, дали сме академици, професори, доктори, научни деятели или обикновени работници, ученици, учители, дали обичаме и владеем този или онзи език. В пространството на световната мрежа всички сме РАВНИ.

Ето за това става дума, Авторе. Ако си ме разбрал – хубаво, ако не – за твоя сметка си е...  

Искам да завърша с едно мое пожелание към съблогерите, което, разбира се, се отнася и към мен.

Колеги, нека, когато пишем коментарите на един или друг постинг, да проявяваме максимална търпимост и да владеем емоциите си. Да не забравяме, че общуваме със себеподобни, които също като нас имат емоции и своите недостатъци.

Не съм от "изрядните писачи", нито съм от най-учтивите към коментари, които ме провокират, но написаното от Вас ми се понрави, защото е добронамерен опит да направите това пространство П о н о с и м о и п р и я т н о!
Ана

Благодаря за подкрепата! Радвам се, че имаме еднакви виждания за интернет пространството. Дано те постоянно се умножават за да стане то по-полезно и най-важното по-приятно.
Още веднъж благодаря и успехи!

Оценявам опита ви за метафорична ирония, но съжаление той няма никакво отношение към смисъла на постинга :-)

Поздравления! Подкрепям Ви!

Мисля, че добронамереността трябва да е на първо място в отношенията ни в блог-пространството...
Хубав, слънчев, светъл и успешен ден!:)

Вие още повече укрепвате увереността ми, че съм прав. Благодаря много и ви желая успехи!

Напълно съм съгласен с теб.
А днешният ден за мен ще бъде наистина светъл и...много горещ :)
Благодаря ти! От сърце ти желая също много светъл и изпълнен с емоции ден!

Напълно подкрепям разсъжденията ти!За мен също блог- пространството е територия на равни хора.Няма значение образованието и пола , както и други социални характеристики.Имено това е доброто в случая , че имаме възможност на свободно общуване и споделяне на мнения.Не би трябвало да чувстваме обида , когато нечий комнтар не отговаря на нашите очаквания.Аз се стремя по скоро да зачитам достойнството на блогърите и да не обиждам с коментарите си.Поздрав!

Коментарите , са съжаление, често са "ябълката на раздора".Срещат се случаи, когато в хода на уж нормално протичащ диалог изведнаж егото на един от спорещите избухва и всичко отива по дяволите... Мен коментарите ме учат на много неща и ми става страшно неприятно, когато например ти заяват ядливо, че повече нямаш място в еди-кой си блог...
Благодаря за единомислието.

Нашенецът приема всичко лично и беседата вместо да е съвместно търсене на истината, каквото е призванието й, се изражда в препирня. Това е почти закон.

Как бих искал този твой постинг да бъде забелязан и прочетен от повечето съблогери тук. Само веднъж се сблъсках с подобен типаж, в резултат на мой коментар, но не счетох за необходимо да продължа "чесането" на езика. Очевидно между нас има хора, които само чакат да се хванат за някоя дума или израз и да започнат да изливат помия.
Всички ние, които сме в блога трябва да знаем, че коментарите, които правим са емоционални и много честно не дотам прецизни, защото се появяват в мисълта ни веднага след прочит на постинга. И в резултат на това е възможно с една неточно премерена дума да предизвикаме съблогера, който е вложил старание и желание да ни покаже своя постинг.
Приятна вечер на всички съблогери!

Срещат се и такива случаи, все пак сме хора. Сигурно не бих написал този пост, ако въпросният блогер не беше продължил заядливия диалог и ако не бях се сблъсквал и с други подобни случаи.
Колкото до емоционалността...да, донякъде сте прав. Но що се отнася до мен, старая се преди да напиша коментар да потисна евентуалната емоция. Пък и настройките за публикуване на коментарите помагат.
Благодаря все пак за подкрепата.