Денят умира всяка вечер, зрее през нощта
                                              и ражда моето небе от бездната на съвестта...           
*

Ще има пак звезди...

и кучета ... ще има,

     виещи към тях... като преди.

Но нека вярата не оскъднява!

Яснее този мирен ден отвъд.

На път!

Човекът е човек тогава,

когато е на път!

                                           Пеньо Пенев                                                                                       

                                      ************

                         На твоя малък пръст без пръстен

                                                             слагам устни аз.

                                                     Веселин Ханчев                 

                       *****                         

                     Лишь во тьме свеча сияет, днем ее невидим свет.

                         *

           Как-то раз спросили розу: “Отчего, чаруя око,

           Ты колючими шипами нас царапаешь жестоко?”       

“Чтобы сладкого добиться,-отвечал цветок Востока,-

Испытай сначала горечь,- без нее не будет прока!”

                           Шота Руставели
                                  *******

                                 На моя син

Ще дойде, Здравко, ден – последния

на твоя татко земен ден.

Склопи очите му на бедния

баща – и тихо просълзен

кажи: „ Прибра се вече стария –

и всичко що ми завеща:

една несбъдната мечта –

                    България!

                            Ти беше чужденец в родината –

прости ми, ако съгреша! –

Ах, ти бе свой, ала градината

на хубавата ти душа

векът безверен опожари я...

Тогаз едничко ти оста,

с което знаеше света: -

                   България!

С каква любов я ненавиждаше,

с каква жестокост я люби!

Отвърнат днеска – ти я виждаше

във бъдещето, може би,

обтънала във лъчезария,

възкръснала като Христа,

земя на правдата света –

                   България!

Кълна се в твоите недостигнати

мечти – и в твоя сетен час:

Байрака, който не издигна ти,

ще го развея, татко, аз!

Зер твойта участ – претовари я

Бог с тежки траурни цветя,

а аз ще дишам и пламтя

                  с България!”

 И аз ще слушам с умиление,

над моя труп, що шепнеш ти.

И във безплътните селения

тогаз ще, Здравко, отлети

успокоен духът на стария

баща – че в тебе възроден

той ще живее в бъдний ден

                   с България!

 

               Автор: Димитър Подвързачов

на Здравко!

наследници
Все едно. Оставяш следа, Дори сега с това че по прекрасен начин с всички ни общуваш.

Очевидно някъде бъркам с редактора на блога.

но СЛЕДАТА е оставил Д.Подвързачов!