Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 16:17 - СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ ЗА КОСМОСА
Автор: tomich Категория: Технологии   
Прочетен: 612 Коментари: 8 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

­­­­­­­СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ ЗА КОСМОСА

Убеден съм, че Вселената е уникална и безгранична термодинамична система, от което произтича, че няма друга материя и друга енергия освен тези на уникалната супер Вселена. От ту следва, че е невъзможен какъвто и да е външен обмен на вещество и енергия тя съществува де факто като „самотна” изолирана система. Тя обаче „ ври и кипи” - имам предвид взаимодействието на нейните подсистеми(локални вселени подобни на нашата), между които текат всеобщи процеси на обмен на вещество и енергия.  Противоположното разбиране би означавало пълно отсъствие на еволюционно развитие и трансформации на материята и енергията. 

Уважавам стремежът на астрономите и астрофизиците като професионалисти да разкриват тайните и разбулват загадките на космоса. Поразява ме обаче „въртоглавието”, казвам го полушеговито, обзело напоследък професионалното самосъзнание на  част от тия учени, посветили живота си на истинската наука. Имам впредвид някои  хипотези­­ относно произхода и модела на една вселена въобще, по които се водят оживени спорове.

Спорните въпроси са основно два: крайна или безкрайна е вселената? Как е произлязла? Ако е крайна, трябва да приемем, че тя, както и времето и пространството, имат общо начало. Развитието на тази основна засега хипотеза стига до раждането на нови хипотетични модели както и до хипотезата за осцилиращата/цикличната вселена, която ту се свивала до въображаема микрочастичка, ту избухвала в чудовищен взрив, от който се възраждала като феникс, за да  започне нов цикъл.

          По-голяма част от учените приемат засега, че нашата видима вселена се е появила в резултат на невъобразимо мощна  експлозия -"Големият взрив", на една мистериозна микрочастица, наречена сингулярна (защото математическата физика е обсебила астрофизическите умове ), с обем клонящ към нула и събрала в себе си с невероятна  плътност  нейните маса и енергия. В мига на  взрива, предизвикан по неизвестна причина, възниква Пространството и почва да тик-така Времето-часовник. Колосалната енергия на експлодиралата сингулярна частичка  във вид на мощна радиация се излъчва със скорост 300 000 км/сек във всички посоки в раздуващото се като балон пространство... Звучи като детска приказка, въпреки че има някои косвени доказателства, че така е било. В последно време обаче бяха открити факти, които поставиха под съмнение хипотезата за Големия взрив. Нейната „ахилесова пета" е, че не дава обяснение откъде и как се е появила тази сингулярна частичка. Някои космолози се опитват да отговорят с помощта на „тежката артилерия” на модерната физика – Квантовата механика, която пробива дебели стени на незнанието със силата на мистериозни квантови полета, флуктуации и други „очарователни” инструменти на човешкия ум, но засега още не са направили забележима дупка...

Когато американският астроном Едуин Хъбъл откри разширението на вселената, то бе изтълкувано като неизбежно следствие и продължение на изначалното разширяване на  пространството от Големия взрив. Законът на Хъбъл показваше, че скоростта на отдалечаване на наблюдаваните галактики е толкова по-голяма, колкото е по-голямо растоянието им до Земята. Така се стигна до логичното заключение, че скоростта на разширявянето ще достигне и превиши пределната скорост на светлината (300 000 км/сек. във вакуум). Соред Специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн при тази скорост обаче масата на материалните обекти, както и енергията, която поддържа скоростта, се увеличават до безкрайност, което я прави реално недостижима. Астрофизиците бяха шокирани и поставени в положение подобно на цуг-цванг – нямаха никаква идея-обяснение  или решение на парадокса на двата взаимно изключващи се  еднакво доказуеми факта. След мъчителни умувания беше намерен изход, макар и доста съмнителен, от създалата се заплетена ситуация.

Възможно е да се разширява  чистото т.е. „празното” пространство със скорости по-големи от скоростта на светлината, но не и материалната вселена.

Ако е вярно че съществува невидима "тъмна материя”, съставляваща около 70% от общото количество на  материята във вселената, изниква  въпрос: Какво става  с тази материя? Абсолютно празно „чисто” пространство може да има единствено във въображението, но не и в космоса. Достатъчно е да щъка  дори един заблуден атом  или една атомна частица в 1 куб.м. и то няма да е абсолютно празно. Разделянето на материята от пространството е мисловен, а не реално възможен процес. Логичното развитие на идеята за хипотетичното разширение на пространството не отива по-далече от нейното самоотрицание. Ето как.

Допускаме, че пространството се разширява с хиперсветлинна скорост. Резултатът е очевиден - намаляване на плътността на материята във вселената вследствие увеличаване на обема на пространството. Намаляването на плътността означава, че вселената се отдалечава от критичната плътност, при която е възможно или да спре разширението и да се самостартира обратния процес на свиване до изначалната сингулярна частичка под влияние на взаимната обща гравитация на космическите тела, или пространството ще продължи до се разширява до безкрайност, а плътността ще клони към нулата. Това е равнозначно на  раздалечаване на ксмическите тела в безкрайността и изключва възможността  да можем да ги наблюдаваме - вселената ще изглежда абсолютно пуста. Логиката ме принуждава да  направя двойно заключение: Пространството или не е възможно да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината без да е съпроводено с общо разширение на материалната вселена, или „тъмната материя” е мит.

Тук изниква следният парадокс:  Ако е истина че съществува невидима „тъмна материя”, изпълваща пространството, тя би трябвало да се разширява  със същата хиперсветлинна скорост, понеже за нея няма друго място освен в пространството. С други думи предложената  идея на астрофизиците не решава проблема, тъй като няма пространство без материя и материя извън пространството. Щом е така, идеята за неговото разширение е  фантазмагория - и най-малката материална частица в разширяващото се с хиперсветлинна скорост пространство придобива безкрайно голяма маса и енергия, ако, разбира се, СТО е безпогрешна...

           Картината на разширяващата се вселена стана още по размита и мъглива, когато се появи  хипотезата на Александър Кашлински за „тъмния поток”. Тя не оспорва този факт, но всички галактически струпвания (галактически купове) според Кашлински не се разлитат радиално, а се носят в една и съща посока на вселената като „тъмен поток” (Астрофизиците проявяват учудваща склонност към тъмните и мъгливите неща.). Това означава, че нещо загадъчно ги привлича отвъд нейната видима граница. Лора Халтън, теоретичен физик, подкрепя хипотезата, като я смята за потвърждение на своята хипотеза за многото големи взривове, създадена на основата на една от най-перспективните съвременни космически теории – Струнната теория, от които се раждали множество други вселени. Вероятно някоя от тях е причина за гравитационното привличане на  „тъмния поток”... Може би това е най-силният аргумент срещу  хипотезата за движението на пространството с хиперсветлинна скорост.

Привлича ме дръзкия полет на мисълта за безкрайното множество на раждащи се чрез големи взривове и колапсиращи  вселени. Привлича ме мисълта за уникалната безкрайна и вечна във времето супер Вселена, обхванала в космически кръговрат  крайните във времето и пространството  вселени... Това не е ли най-вълнуващата, най-красивата вселенска приказка за Единнотоцяло на Края и Безкрая на Космоса?!...

 

        Автор: Тома Пешев




Гласувай:
6
0



1. morskipesni - Колкото повече "знаем", толкова сме по-невежи
12.02 19:14
Нашите "знания" са най-често ТЕОРЕТИЧНИ, като глупавата и безсмислена ТЕОРИЯ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА. Лошото е е се преподават (и възприемат) като ПОСТУЛАТИ. От това човечеството неимоверно изглупява и се отдалечава от ИСТИНАТА. Астрофизиният модел е също нескопосно скалъпен и затова "учените" повтаряйки глупостите на предшествениците си НИКОГА няма да разберат и овладеят Вселената. Това е ПРЕКРАСНО, понеже тя няма да се превърне в придатък на елементарното, но хищно човечество и да се ОСВИНИ от него.
цитирай
2. tomich - Колкото повече "знаем", толкова сме по-невежи...
13.02 16:38
Благодаря за емоционалното и доста крайно мнение!
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю Тома, за вдъхновяващата тема!
14.02 14:54
Според мен, докато търсим отговори за същността, смисъла и целта на процесите в нас самите, в нашия земен микро-свят и във Вселената като Цяло, ще имаме и вдъхновяващи развитието ни като духовна същност перспективи. Който съзнателно, добронамерено търси – намира търсеното, естествено когато е достигнал нивото на съзнание, гарантиращо употреба в полза на Цялото.
Но на бодлива крава Бог рога не дава!
Хубав ден, приятелю!
цитирай
4. wonder - Космосът е за вчувстване, а не за ...
15.02 11:09
Космосът е за вчувстване, а не за съзиране. Дори не е за съзерцание. ;)))
Той дори няма общо с Времето. Осмислям единствено негови цяло-части.
И аз мисля така: "вселената се отдалечава от критичната плътност, при която е възможно или да спре разширението и да се самостартира обратния процес на свиване до изначалната сингулярна частичка под влияние на взаимната обща гравитация на космическите тела, или пространството ще продължи до се разширява до безкрайност, а плътността ще клони към нулата. Това е равнозначно на раздалечаване на ксмическите тела в безкрайността и изключва възможността да можем да ги наблюдаваме - вселената ще изглежда абсолютно пуста. Логиката ме принуждава да направя двойно заключение: Пространството или не е възможно да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината без да е съпроводено с общо разширение на материалната вселена, или „тъмната материя” е мит."

Всесвят

Поясът на Кайпер, облакът на Оорт,
слънчевата ос и танцът на Нибиру,
срещите небесни с планетарен брод,
истини, които в космоса извират.

Ледени пространства. Малката Ерида
странно ни избягва в своя космос син.
Хора сме-трохици в Божия корида.
Вместо да лудеем, нека се смирим.

Ангел на Галено тихо ни наднича.
Може би сме тленни още малко дни.
Мъдрост е да можем пак да коленичим
с висшата природа скръстили глави.

Мадарския конник древно ни предрече
слънчевата тайна в космос от лъжи.
Българите знаят смисъла човечен.
Бог да ни закриля в свят от мъдреци!
цитирай
5. tomich - Според мен, докато търсим отговори ...
16.02 14:02
batogo написа:
Според мен, докато търсим отговори за същността, смисъла и целта на процесите в нас самите, в нашия земен микро-свят и във Вселената като Цяло, ще имаме и вдъхновяващи развитието ни като духовна същност перспективи. Който съзнателно, добронамерено търси – намира търсеното, естествено когато е достигнал нивото на съзнание, гарантиращо употреба в полза на Цялото.
Но на бодлива крава Бог рога не дава!
Хубав ден, приятелю!
Има два пътя при търсенето на истини в процеса на откриване и опознаване същностите на природните закони и на възможностите за използването им от човека. Първият е добронамерен, целеносочен към решаване на конкретни практически жизнено важни проблеми на човечеството. Той е ограничен (срочен) във времето.
Другият път води към дълбоки разностранни теоретични познания на неявни или явни закономерности. Придобиването им императивно изисква наличие на аналитичен и комбинативен ум, което безспорно е свързано с висок интелект.
Напълно съм съгласен, че опознаването на Вселената като Цяло е вдъхновяващ, бих добавил и вълнуващ, съзнанието процес. Вдъхновението на учените обаче понякога се превръща във вътрешна неконтролирана емоция, която влияе негативно на изследователския им разум.
Редки са случаите, когато такава емоция има положително въздействие...
Благодаря за поздравленията и изказаното мнение!


цитирай
6. tomich - Космосът е за вчувстване, а не за ...
16.02 14:17
wonder написа:
Космосът е за вчувстване, а не за съзиране. Дори не е за съзерцание. ;)))
Той дори няма общо с Времето. Осмислям единствено негови цяло-части.
И аз мисля така: "вселената се отдалечава от критичната плътност, при която е възможно или да спре разширението и да се самостартира обратния процес на свиване до изначалната сингулярна частичка под влияние на взаимната обща гравитация на космическите тела, или пространството ще продължи до се разширява до безкрайност, а плътността ще клони към нулата. Това е равнозначно на раздалечаване на ксмическите тела в безкрайността и изключва възможността да можем да ги наблюдаваме - вселената ще изглежда абсолютно пуста. Логиката ме принуждава да направя двойно заключение: Пространството или не е възможно да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината без да е съпроводено с общо разширение на материалната вселена, или „тъмната материя” е мит."

Всесвят

Поясът на Кайпер, облакът на Оорт,
слънчевата ос и танцът на Нибиру,
срещите небесни с планетарен брод,
истини, които в космоса извират.

Ледени пространства. Малката Ерида
странно ни избягва в своя космос син.
Хора сме-трохици в Божия корида.
Вместо да лудеем, нека се смирим.

Ангел на Галено тихо ни наднича.
Може би сме тленни още малко дни.
Мъдрост е да можем пак да коленичим
с висшата природа скръстили глави.

Мадарския конник древно ни предрече
слънчевата тайна в космос от лъжи.
Българите знаят смисъла човечен.
Бог да ни закриля в свят от мъдреци!


Дела, съзерцавам Космосът, за да го усещам в себе си. ;)))
Не мога да твърдя, че Космосът няма нищо общо с Времето, но съм убеден, че безкрайността е общ атрибут за тях...
Поздрав. Лек и успешен ден ти пожелавам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tomich
Категория: Други
Прочетен: 497583
Постинги: 93
Коментари: 1040
Гласове: 6610
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930