Признавайки Божестевения  произход на света и човека, приемайки, че света е предоставен на човека за управляване като грижовен стопанин, от което следва, че всяко човешко деяние подлежи на абсолютна оценка в категориите на добро и зло, ние стигаме неизбежно до заключението за моралната отговорност на учените за направените от тях препоръки и изводите предлагани при реализиране на изследователски проекти. Възстановяване на единогласието между духовно-нравствения живот на човека и неговата научно-техническа дейност сега не просто е желателно, но от него зависи в голяма степен възможността за по-нататъшното съществуване на човешката цивилизация. Днес, когато Природата и Човекът са тежко болни, отговорността на учения е съизмерима или дори превъзхожда отговорността на лекаря. Лошото е, че научният работник е независим от Хипократовата клетва.

В последно време в молекулярната биология са проведени фини и скъпо струващи експерименти, които показват принципната възможност за размножаване на млекопитаещите посредством пренос (трансплантация) на ядра на соматически (телесни) клетки от донорния организъм в лишената от собствено ядро яйцеклетка на реципиента и следваща имплантация в матката на приемната майка, където яйцеклетката се развива по-нататък до формирането и раждането на  организъм. Появява се живо същество генетически тъждествено на донора. Този метод е получил наименованието клониране. Научната страна на проблема обаче не е разработена. Няма никакви надеждни доказателства за безопасността на клонирането на човек, за неговото физическо и психическо здраве. Голяма е вероятността за масово раждане на уродливи деца.

Всъщност идеята за клонирането на човек не е нищо друго освен едно от разклоненията на евгениката, отхвърлена от човечеството от юридическа и етическа гледни точки. Евгениката е измамна идея за подобряване на природата на човека не чрез духовно израстване, а с помощта на чисто биологически методи.

Няма никакви основания за разделение и противопоставяне между «по-добри» и «по-лоши» човешки генотипове. Човешкото общество е полифункционално, това са го разбирали и философите от древността. В това твърдение са свързани органично религиозната и научната страна на проблема и позволява да се направи важния извод, че всяка личност е генетически уникална, но всички люде са равни пред Бога.

Клонирането, както и масовото тиражиране на един и същ жизнен стандарт е път към загуба на разнообразието, към тотално смесване и уравняване, към духовна деградация, която става очевидна  при загубване на културната идентичност на народите. Трябва да се подчертае, че личното физическо безсмъртие чрез клониране е принципно невъзможно, защото духовността на човека, която се формира през целия му живот

и е ядрото на човешката личност, не може да се възпроизведе при клонирането. Затова клонирането на човек трябва да се разглежда като аморален безумен акт, плод на тоталитарно мислене. Практическата реализация на тази идея ще разруши естествената основа на социалните взаимоотношения, ще предизвика катастрофална промяна на нагласите в светоусещанията в посока на по-нататъшно обезценяване на живота на отделния човек.Това не може да не доведе до трагични последствия.

Много наши и чуждестранни учени-генетици смятат за свой дълг да предупредят за грозящата опасност от клониране на  човек и да призоват всеки, който участва в изследванията в тази област, да се откаже от по-нататъшни изследвания и да се предприемат всички мерки да не се допусне не само легализиране на клонирането на човек, но и въздействие на общественото  съзнание с цел формиране на представи за морално-етическа допустимост и безопасност на тази процедура.