2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 5908 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2010 10:55
Прелитайки над блога, тия дни случих на един постинг, който привлече вниманието ми с тавтологичното заглавие „Светът на противоположностите и противоположностите на света 1”. Зачетох се и тогава си спомних, че вече съм чел подобен постинг със същото заглавие без цифрата 1.И в двата постинга прозира натрапчиво една и съща фикс идея, представена в трудно разбираем мъгляв философски стил, изобилстващ с логически противоречия и хаос в мислите. Това е идеята за „мирното съвместно съществуване” и вездесъщото присъствие на четири качествено различни противоположности – две диалектически и две антипротивоположности.Далеч съм от мисълта да правя повторно критичен анализ на тази идея. Публикувал съм вече два или три постинга, посветени на т.нар. тетралектика, в които съм разкрил цялата абсурдност на тая философия. Авторът й обаче продължава упорито да пише постове в нейна защита. Разбира се, това е негово авторско право да защитава своята философска теза. Но колкото и постинги да публикува, тетралектиката няма да се превърне в Истина и да се докаже нито ескпериментално, нито по мисловен логичен път. Впрочем с „логично мислене” били са „доказвани” и много глупости предимно във философията...
Публикувам този постинг, за да изразя моето разбиране за същността на реалните противоположности във вечно променящите се материален и духовен Свят.
****
Какво трябва да знаем за противоположностите
Смисълът на думата противоположност е очевиден и означава „нещо” което стои в положение срещу „друго нещо”. Самото „нещо” е чиста абстракция и може да означава както материални обекти (одушевени и неодушевени), така и нематериални, като например, чувства, емоции, понятия и т.н. Цялата история на материалната и духовна култура на човечеството, като се почне от древните китайска и индийска, мине се през античната гръцка философия и се стигне до съвременната култура на човешката цивилизация, е непрекъсната илюстрация на противоположности от разнообразно естество.
Смисловото значение на думата противоположност логично изисква наличието или съществуването на още една, втора противоположност. Така се образува двойка от противоположности. Въпреки че са качествено различни, те имат еднакъв генезис (произход).Това обяснява съвместното им съществуване в система. Тъй като и двата свята (материалният и духовният) се състоят от разнообразни системи, във всяка от тях има специфични, характерни за конкретната система противоположности. Следователно противоположностите съществуват само в границите на конкретна система. Ето няколко примери.
1. Магнит (Магнитна система) Съдържа ДВЕ противоположности – Северен и Южен магнитни полюси. Тези противоположности се наричат полярни поради наличието на двата полюса. Те са неделими един от друг - на колкото и малки части да разделяме магнита, винаги получаваме нови магнити с два полюса.. Затова двата полюса са неразривно свързани с магнитното тяло в едно цяло, образувайки магнитната система.
2. При свободно падане на физическо тяло върху него действат две противоположни сили – силата на тежестта, насочена към към центъра на Земята и силата на триене от въздуха. Под действието на силата на тежестта тялото пада с земно ускорение 9,81 м/сек2.. С увеличаване на скоростта на падане се увеличава силата на триене от въздуха, която има посока обратна на силата на тежестта. Разликата между двете сили започва да намалява, както и ускорението, докато настъпи момент, когато силата на триене (съпротивление) се изравни със силата на тежестта. От този момент насетне тялото започва да пада равномерно с постоянна скорост. При свободното падане на парашутист, например, преди отварянето на парашута тази скорост може да достигне 60 м за секунда. И така, в системата парашутист – атмосфера – Земя съществуват и действат ДВЕ противоположности: силата на тежестта и съпротивителната сила на въздуха вследствие на триене.
3. Пример от ежедневния бит. Всички домакини знаят, че когато времето навън е влажно, мокрото бельо съхне доста трудно на открито. Причината е така нар. относителна влажност на въздуха. Ако в 1 куб.м. въздух при температура 250 се съдържат примерно 20 г водни пари, а максималното възможно количество пари, което може да поеме този обем въздух при същата температура е 33 г, относителната влажност, т.е. влажността спрямо тези 33 г, ще е равна на 20/33 = 0,6 или 60%. Очевидно колкото по-голяма е относителната влажност, толкова по- малко допълнително количество водни пари може да поеме атмосферния въздух при същата температура. Или с други думи сушенето на бельото става по-бавно (и по-трудно). При по-високи температури сушенето на открито се ускорява. И така, в системата „влажно бельо - атмосферен въздух” действат ДВЕ противоположности: максималното възможно количество водни пари, зависещо от температурата на въздуха, и текущото съдържание на водни пари при същата температура. Усилването на първата противоположност, респ. повишаване на температурата, има положителен ефект(ускорява съхненето), докато повишаването на относителната влажност има отрицателен ефект(забавя съхненето).
4. Редукция и окисление в химически системи. При някои реакции в химически системи текат едновременно два напълно противоположни процеса. Една част от първичните (началните) химически компоненти на системата се окисляват, т.е.придобиват по-висока валентност, казано на професионален език, а другата част от компонентите се редуцират, т.е. понижават своята валентност.Затова такива системи се наричат окислително-редукционни. Интересното тук е, че окислението на едните компоненти се извършва за сметка на редукцията на другите компоненти. При това количеството на окислените се увеличава ,а количеството на редуцираните намалява. Очевидно е, че тези ДВА противоположни процеса управляват подобни реакции.
Приведените тук и много други примери дават представа за обективни противоположности, съществуващи вън и независимо от нашето съзнание. Те показват категорично дуалността на противоположностите в природата. Това е научно доказана истина, с която по никакъв не може да се спекулира и манипулира с цел да се „докаже” съществуването в системите на още две противоположности, които да са качествено противоположни на първите две. Противно на обективните противоположности философите са измислили и тъй нар. субективни противоположности, за които ще стане дума по-нататък.
Огромна грешка допускат някои философи, разглеждайки противоположностите в абстрактен вид извън рамките на конкретни системи. Противоположностите са винаги конкретни. Те не могат да се разглеждат като свободно разпръснати в реала понятия, защото са свързани в конкретни структури (системи), възникват и взаимодействат по определен начин във всяка отделна система. Именно тая грешка е една от основните причини да се изникват лъжливи и наивни представи за действителната структура на материята въобще, не почиващи на никакви конкретни експериментални данни и доказателства. Например, говори се изобщо за противоположности и антипротивоположности, за структури и форми без да се дава поне един пример за конкретна система на съвместно съществуващи две противоположности и две антипротивоположности. Нещо повече, твърди се голословно без никакви доказателства, че антипротивоположностите се намират в структурите и формите на ВСИЧКИ МАТЕРИАЛНИ НИВА, което означава във ВСИЧКИ СИСТЕМИ ! Да се прави най-спокойно и лекомислено подобно общо заключение, че антипротивоположностите били навсякъде – в нас, около нас и в цялата Вселена без доказателства, илюстрира не само пълно невежество, то е чудесен пример за съществуването на „дървена философия”. И аз много съжалявам, че подобни философски разбирания, намират място в блогове, форуми и разни безкритични сайтчета, нямащи нищо общо с науката.
Никой не може да отрече съществуването на антиматериалните частици, защото те са доказани от науката. Но също така никой не може да твърди, че във всички системи съществуват съвместно четири противоположности – две диалектически и две обратни на тях антипротивоположности.
Диалектическите противоположности в системите, намиращи се в състояние на равновесие, не се променят нито количествено, нито качествено, тъй като равновесието предполага балансираност, уравновесеност на противоположностите. Поради тази причина те остават в скрито, потенциално състояние и системите се намират в относителен покой. Например, ако в системата от два еднакви скачени съда нивата на течността са изравнени, системата е в равновесно състояние (покой) и двете противоположности – движещата сила и силата на съпротивление са уравновесени и не се променят нито качествено нито количествено. Щом повишим нивото в един от съдовете, равновесието се нарушава и двете противоположности се променят. Това е природен закон.
Когато една система се стреми към равновесие, тя е в процес на развитие, нейните вътрешни противоположности са неуравновесени, дебалансирани и стават очевидни. При развитието настъпват изменения в системата, променят се количествени характеристики и свойства, променят се количествено и противоположностите.
Има три варианта на развитието. Системата може да стигне или до ново, по-високо или по-ниско относително равновесно ниво(вариант 1), или въобще да не го достигне, вследствие на колебания (осцилации) на количествените изменения (вариант 2), или да настъпи катастрофичен преход в качествено друга система (вариант 3). В последния вариант изчезват предишните противоположности и в новата система се появяват ДВЕ НОВИ КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНИ от предишните диалектически противоположности, което СЪВСЕМ НЕ ОЗНАЧАВА ЧЕ ТЕ СА АНТИПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ НА ПЪРВИТЕ ДВЕ. В този смисъл антипротивоположностите са мит. Аз и другпът съм казвал, че фокусничеството на тетралектиката е във вземането на приставката „анти” от името на реално съществуващите ОБЕКТИ (АНТИматериалните частици) и произволното й пльосване пред диалектическото понятие противоположност. И понеже, както вече изтъкнах, диалектическите противоположности са качествено различни в различните системи, тетралектиката като индийски фокусник вади от магическата торба качествено различна „антипротивоположност” Да, антипротивоположност като понятие е известно във физиката, но то се използва при сравняването на две конкретни отделни системи - системата на обикновените материални частици и системата на антиматериалните частици. За да се образува някаква тетралектична система с 4-ри качествено различни противоположности, би трябвало при взаимодействие да се слеят в едно цяло две различни системи с различни енергийни потенциали. Тогава обаче ще възникне нова качествена система, в която предишните две двойки диалектически противоречия ще изчезнат и на тяхно място ще се появят отново само две диалектически противоположности. Най- простият пример е взаимодействието на 2 молекули водород (газ) и 1 молекула кислород (газ)– две качествено различни системи. При това се образува нова качествена система - 2 молекули вода. Благодарение на уникалната си структура тя притежава две забележителни противоположни качества: мекота и изключителна твърдост. Първото е явно , второто се проявява, когато върху течната вода се упражни високо налягане. Например, водна струя под налягане 300 – 400 и повече атмосфери, разбива и най-твърдата скала. Ефектът се дължи на незначителната свиваемост на водата при високи налягания, поради което действа като много твърдо тяло.
Невъзможно е в една и съща система да съществуват освен две противоположности, и две „антипротивоположности”. И причината е много проста. Развитието и движението са резултат от взаимодействието на две противоположности – положителната ги благоприятства, отрицателната ги забавя. Но, да допуснем, че в системата съществуват и две „антипротивоположности” . Тъй като по условие те са противоположни на противоположностите, системата е обречена на вечен застой или покой поради разбираема причина. И понеже подобни застинали мъртви системи не съществуват не само в света в който живеем, но и във Всемира, философската теория за вездесъщото съвместно „мирно съществуване” на четирите тъй нар. „тетралектични противоположности” не е нищо повече от една измислена конфигурация от четири качествено различни диалектически противоположности. Трябва да се помни, че всички противоположности са диалектически (дуални). Въпросът е, че във всяка отделна система те имат различни качества и затова интерпретирането им по един и същи начин неизбежно води до дълбоки заблуждения и погрешни изводи като този за наличие на 4-ри противоположности.
Няма такова понятие като „количествени противоположности”, защото няма реално покритие. Количествата сами по себе си не са противоположности, независимо дали има или няма количествена разлика
Наивно и смешно е диалектическите противоположности да се делят на два вида: „количествено различни” и „количествено еднакви”. Както казах, ЕДНИ И СЪЩИ противоположности може да са количествено еднакви или количествено различни в зависимост от състоянието на системата (равновесно или неравновесно). Затова в системите на природата съществуват само качествени противоположности.
Във всяка реално съществуваща система има сложна мрежа от специфични стабилни връзки между нейните елементи, чрез които те си взаимодействат. Такива връзки няма и не може да има в каквато и да е тетралектична система, тъй като при сливането на две различни системи невъзможно е да се образуват антипротивоположни връзки. Ако допуснем хипотетично дори за миг, че такива се появят, те мигновено ще се неутрализират от съответните противоположни връзки. Ето това вече ще представлява истинското „зануляване”- любимото понятие, измислено от философите-тетралектици. В резултат ще изчезнат всички връзки между елементите, а системи без връзки между елементи не съществуват. Следователно, не съществуват и тетралектични системи. Ето защо едно изкуствено ирационално обединяване на две различни диалектически двойки противоположности, взети от две различни системи, не може да сътвори въображаема тетралектична система. Това е равносилно да се опитваш да я синтезираш от две човешки уши и две уши от магаре. Такава „система” би имала само един „малък” недостатък – няма да е система. Има ли друг начин тогава ?...
16.05.2010 21:34
Ранчев
Поздрав!
Примерите,които се дал са неточни и крайно незадоволителни, объркани и непоходящи.
1.Магнитните свойства винаги съществуват като триада, защото всички магнити имат два полюса и и едно средно безполюсно положени,което само Тетралектиката може да обясни,а Томич дори не го е забелязал. Това е характирно само за магнитите да бъдат винаги в система на триада /+/,/0/ и /-/,неразделни.
2.В този ти пример главната противоположност е само една,привличане,а другата е отблъскване, а ти Томич си ги подминал и си ги заменил с тежест и триене, които си имат съответни противоположности.
3.В този пример описваш процеса, а не си посочил противоположностите, които вземат участие в него.Пак неудачно и объркано, защото противоположностите , които вземат участие са: сухо-влажно, движение-покой и топло и студено.
4.И тука си го сгафил Томич, защото си написал, че едновременно протичат двата противоположни процеса,редукция и окисление, въприки че тук си улучил противоположностте:редукция и окисление.
Примерът с водата също е гаф,защото изходните продукти Н+ и О- са протвоположности,водата е неутрален прудукт при който са занулени противоположноте свойства на Н и О.Как Томич ще разбереш антипротивоположностите,когато ти неразбираш обекновените противоположности,което е задача за детската градина.
В опита си пак да опровергаеш съществуването на антипротивоположности
си направил такъв миш,че... Всички антипротивоположности се подчиняват на Антисметрията. Затова не са само елементарните частици и античастици, а ги има в хмията, биологията,при човека и в обществото.
При това положение те съветвам да не се занимаваш с наука, за да не заблеждаваш себе си и другите.Поздрав!
Ти нито доказваш своята теза, нито ми възразяваш по същество, а много бих искал точно това да правиш. Така се разкриват истините, защото те винаги са конкретни. Препоръчвам ти да си припомниш какво си учил по физика и химия, най-вече трите закона на Нютон, какво е окислително-редукционна система в химията, за да не търсиш под вола теле в примерите. Тогава може би ще ги разбереш. Ще ти е от полза също да попрочетеш нещо и за системите - виждам че ти липсват основни познания за тях.
Целта на постинга, подкрепен с ясни и подходящи примери, е да покаже, първо, че противоположностите не съществуват изолирано, извън системите, и, второ, че във всяка конкретна система съществуват не повече от ДВЕ противоположности. Това Бегетрон също не е разбрал. В края на крайщата, посочи най-после един конкретен пример за реална (не понятийна!) и не изкуствено синтезирана в главата ти действаща тетралектична система, в която да съществуват „мирно и тихо” едновременно две диалектически и две антипротивоположности Ето накрая твоята блестяща философска мисъл:
„В опита си пак да опровергаеш съществуването на антипротивоположности
си направил такъв миш,че... Всички антипротивоположности се подчиняват на Антисметрията. Затова не са само елементарните частици и античастици, а ги има в хмията, биологията,при човека и в обществото
При това положение те съветвам да не се занимаваш с наука, за да не заблеждаваш себе си и другите.”
Цитатът говори красноречиво сам за себе си. Как частиците и античастиците съществуват съвместно дори в човека(!) и кой е направил „миш”аз не коментирам. В Блога има достатъчно интелигентни читатели, които могат сами да си отговорят
А пък за телесните органи...да си умреш от смях!. Да ти напомням ли за «Диктатурата на Тетрапена», за «Том и Джер» и «НУ, Заяц, погоди», или за двете магарешки и двете човешки уши като тетралектична система? Боже, прости му, той не знае какво говори! И това ли са ти твойте «точни» примери, бе душо, за да правиш от тях умопомрачителни обобщения? На твое място аз бих се «снишил» от срам, честна дума. А сега вече остава само да чакаме ти да се раздвоиш и да се получат два противоположни бегетрона, после още веднъж за да се получат и два «антипротивоположни» бегетрона и ша гледамо големио сеир, как се трепат четирите бегетроновци, ха ха ха.
Поздрав!
Благодаря че намина!
Понеже материалния свят много по-малко ме занимава, нямам желание да се намесвам в спора ви. За мен духът е по-важен.
Благодаря за съвета, макар че лично аз използвам доказани факти. Колкото до личните нападки, не аз съм инициаторът.
Не намирам този "спор" с теб за "забавен", точно е да се каже, че е забравен и безполезен, ако може въобще да се нарече спор...
Щом искаш да установиш контакт с мен, заповядай в лични - аз не притежавам мобилен телефон.