Едно от фундаменталните състояния на системите в неживата и живата природа, което беше описано в (http://tomich.blog.bg/nauka/2009/10/03/oshte-neshto-za-sistemite-chast-6-posledna-ravnovesni-systoi.408602 ),

е равновесното състояние. Системите показват тенденция към приближаване и достигане на равновесие.Това е естествен фундаментален процес в развитието им, обусловен от редица основни природни закони, включително и от Закона за запазване и превръщане на енергията. Връщам се към този процес, за да покажа колко неверни и далече от истинската наука и действителността са съжденията и заключенията на тетралектиката относно равновесието в системите.

Според тетралектичната философия системите в равновесие имали „влечение към разваляне на това равновесие” и затова не могат да се стремят към равновесно състояние. Това твърдение, освен че противоречи на всяка логика, е смешно и наивно, защото не е подкрепено с никакви научни експериментални доказателства, следователно е псевдо научно (лъженаучно) твърдение. Всеки студент по физика, химия и други естествени науки минава курс по  термодинамика и знае, например, че една необратима химическа реакция, която протича спонтанно и с отделяне на топлина(енергия), образува равновесна необратима система (крайните продукти на реакцията), съдържаща минимален резерв на т. нар. „свободна” вътрешна енергия. Това е енергията, участваща при взаимодействия на химически системи. Тази система няма как да прояви от само себе си „влечение към разваляне” (що за термини!!) на равновесието и да се саморазруши, тъй като изпитва недостиг на необходимата за това енергия. Нарушаването на подобно равновесие е възможно само ако някой философ-тетралектик внесе в системата по някакъв начин малко повече енергия от отделилата се при реакцията. И тука законът за запазване на енергията действа с пълна сила и никаква тетралектика не е в състояние да го отмени. Водата е типична необратима равновесна система, съставена от елементите водород и кислород. За да се разруши тази система обратно до водород и кислород, необходимо е да се внесе сравнително голямо количество енергия (електрическа, топлинна или друга).

Тетралектиката разделя системите на два основни вида – противоречиви и равновесни. „Противоречива система е такава система, при която противоположностите имат относителна свобода, което поражда противоречия.”. Това е пълна безсмислица, тъй като едно „нещо”(противоречивата система) се дефинира с част от самото „нещо”(с противоречията на системата). И по нататък: „Равновесна система - е такава система, при която противоположностите са свързани в относително равновесие, което ограничава противоречията”.

В системите винаги текат някакви процеси. Но процес означава вид движение в широк смисъл на думата, а всяко движение е резултат от взаимодействие на две противоположности – положителна и отрицателна. Положителната стимулира и улеснява движението, респ.процесите, отрицателната ги забавя.Тези две противоположности правят системата противоречива.И понеже не съществуват системи само с една противоположност, логичният извод е, че всички реални системи са противоречиви. Например стабилните, не радиоактивни атоми,  като равновесни системи също така са и противоречиви системи, състоящи се от две основни противоположности – протоните в ядрото и електроните, които го обикалят по орбитите. Равновесието в системата на атома се определя не от това, че противоположностите са свързани в някакво „относително равновесие”, а защото равновесието е единственото стабилно състояние, в което системата не изразходва, не губи никаква енергия. Затова тези атоми са „безсмъртни”, вечни, за разлика от радиоактивните. Впрочем, последните, претърпявайки редица атомни реакции, се превръщат също в стабилни, равновесни системи.  

Според тетралектиката, „Равновесното състояние на системата можем да определим още, като нулево, защото имаме относително зануляване на параметрите на системата, което ограничава и затваря системата.” Това е неверно твърдение.

Естествените науки и най вече физиката и химията „бягат” от подобни мъгляви общи понятия и термини като „нулево състояние”, „относително зануляване на параметри” и други. Зануляването на параметрите на една система означава, че техните стойности стават равни на нула, а това означава, че системата практически престава да съществува. Няма такава система, на която всичките параметри да са равни на нула, т.е. да се намира в „нулево състояние”. Терминът „относително зануляване” е също лишен от смисъл, тъй като самото зануляване е абсолютно - или го има, или го няма. В атома, например, (любим универсален пример на тетралектиката), който по принцип е равновесна система, няма „относително занулени” противоречиви параметри, а има уравновесени електромагнитни и ядрени сили. И това не го превръща в затворена система – той може да приема отвън както външна енергия, така и вещество (микрочастици), преминавайки в не равновесно състояние при определени условия, разбира се. Друг пример. Системата ДЕН – НОЩ, една типична неравновесна циклична система. В точката на равновесие, към която се стреми, двата параметра - продължителността на деня и продължителността на нощта – се изравняват по величина, но НЕ СЕ ЗАНУЛЯВАТ. Освен това и двете противоположности ден и нощ са взаимно ограничени, независимо дали системата е в неравновесно или равновесно състояние.

От всичко изложено дотук ясно проличава, че тетралектиката дава или създава абсолютно произволни и погрешни представи за системите и равновесието, които не почиват на никаква научна основи и доказателства. Изкуственото разделение на противоречиви и равновесни системи показва безсилието на тетралектиката да даде научно, а не мъгляво философско обяснение на равновесието и системите. Пита се защо? Най- точният отговор е, защото тетралектиката не е наука. Тя е просто (да ме извинят тетралектиците) един тюрлюгювеч от лъженаучни понятия, наивни и често смехотворни противоречащи на себе си съждения, лишени от логика и  всякаква информативност, обективност и научна стойност. И всичко това е събрано в един невероятен куп, куп на хаоса. Така става винаги, когато каквато и да е философия безпардонно се намесва и изземва функциите на всички науки, претендирайки за доказателствена наука, за „всеобхватен закон на съществуването и развитието на материята”. В този ред на мисли философската „призма” на тетралектиката изкривява  истината за равновесието до неузнаваемост. 

Ами,ако всичко се стреми към равновесисие,кое
бе джанъм го е извело от това "равновесие"?
А какво обуславя Движението,след като всичко трябва да застине във вечно равновесие?
А и ти самият към какво се стремиш-към равноес-
но тъпоумие,или неравновесно мислене?

остроумен тъпонимко! Преди да влизаш в моя блог набий си добре в кутията на раменете си, че моментално трия анонимни коментари с отправени лични обиди към когото и да било. сега те оставям за да ти покажа колко ти липсват елементарни познания.
И така, първо, няма нужда да те извеждам от "равновесие" джанъм щото никога не си бил в "равновесие" :)).второ движението при тебе е само движение на това, с което се плезиш и е обусловено само от втората сигнална система. трето , няма вечно равновесие, има вечно движение и развитие. (Малеййй, не мога да си представя твоето "движение и развитие",хихихи!) четвърто, преслушах твоята неравновесна система и открих че и сред животните е разпространено неравновесното тъпоумие, хихихихи !! Айде, чао.

. Явно кутията на рамененете ти е много малка и не е побрала моето предупреждение...Не ме разсмивай повече с тъпите си реплики, все едно ще те трия

видях доста аргументи и анти- такива... на едни или други твърдения на "някой" си. Ту неодарвинистите, ту тетралектиката или подобни. Съжденията изглеждат логични и изградени върху най-честото повтаряне на понятието "според закона на ......." От една страна изглежда че виртуалните ви противници в спора се основават също на т.н. "закони" които вие цитирате... От друга - че вие сам намирате потвърждение в опорите на общоприети принципни положения, наречени от сегашното ниво и представна картина на света "закони".
ТОва вероятно ви изразява като човек и образование. Че имате мнение или вариант на собствена постановка - това личи, обаче дали сте стигали някъде "по-нататък" от това. Закономерен би бил вашия въпрос - че къде е това "по-нататък" - някъде в зоната на здрача ли?...

Ще ви дам един пример и той е само насочващ и условен - за целите на идеята на този написан текст. Най-слабото място на всяка концепция е нейният автор. Типичен пример за това е автора на въпросната "тетралектика". Обаче няма как да не е така, при положение че в познавателната сегашна картина на света, основната парадигма е поставена в т.н. "обективна реалност". Възникнала като естествена идея на някои напредничави и широко скроени умове най-вече условно във Флоренция, основната насока е била да се създаде някакъв солиден постамент на който да се изгради картина на света като антитеза на църковно приетата, която вече се е явявала ограничена. Което е естествено за всяка парадигма на даден етап.
Припомням, че парадигмата е понятие, което в най-общ смисъл представлява една социална взаимна договорка за това кое, как ще се нарича, какво ще се има предвид, как да се тълкува и кое да се постанови като "вярно" и правилно. В смисъл няма парадигма без начално зададени постановки и постулати. От друга страна има затворен кръг - базата определя и надграждането, а излиза че в надграждането се търси изход от ограничението на самата база. И ако една база се видоизмени, то сякаш се наблюдава "развитие".

Дарвинизма и Нютонизма, както и редица идеи и техни автори постановиха преди няколко века зараждаждащата се нова парадигма, която да излезе от "законите" на бога. Но пък създадоха нови техни си "закони". По същия начин се случи и с техните... да ги наречем привърженици. По същество като психична картина, отношение на всеки човек към основните постулати в живота му определя и психичното явление "вярване". В този смисъл вярването е общочовешко явление, и по този начин изведено излиза далеч по-широко от свързването му единствено с религията. И в същия аспект, няма разлика от последователите на христа или библията, научните работници, национализма или комунизма. Защото каквото и да е - всичко се прави от хора. И именно в устройството на вътрешния им свят, неговото зараждане, развитие, динамика и съпъстващите ги явления и процеси е разковничето на разбирането на голямата част и по-голямата картина на живота и вселената. Защото нито живота, нито вселената ги интересува дали човека смятал или не вярвал че те съществуват, че били се зародили, че им трябвал бог или че си имали "закони". Освен това - дали някой "обективист" досега е дръзвал да погледне на идеята за "субективното". А смешното е, че уж с това се занимавали философията и психодисциплините... а те са в толкова задънено положение... и то от десетилетия. Защото същите тия насоки на "науката" се постановяват отново на същите основни постулати като останалата наука. И закономерно се цикли и натъкмява в опитите да се задържат там. А това е очевидно неадекватно и несъотвествено.
С авторът на "тетралектиката" имах няколко задочни... даги наречем условно "спора". Виждам че вие също го правите.
Та да ви питам и вас - какво и ДОКОЛКО УСЛОВНО е постановено едно от основните понятия в днешната парадигма - ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ. Защото изведените примери - за ДЕНЯ и НОЩТА е израз на ограничение с което се възприема от наблюдател и само според него има "тъмнина" и "светлина". Как толкова субективно явление става "обективно"?

Предварителен риторечен въпрос: Сега ли прочетохте тоя постинг или СЕГА решихте да коментирате? Противно на вашия общирен коментар ще ви отговоря накратко.
1) Броят на "виртуалните" ми ппротивници, както ги наричате, е равен на една анонимна единица Неговият "коментар"освен обидни квалификации не съдържа нищо разумно, камо ли пък да е основа за спор .
2. Освен обшрните абстракти и мъглави философски съждения, които в случая не ме интересуват, вие не казвате нищо конкретно и по същество, за да е евентуално някаква основа за обсъждане. Ако имате да възразите, одобрите или да предложите нещо конкретно по темата на постинга за равновесието, с удоволствие ще ви обърна съответното внимание. Иначе съм много "алергичен" към общи приказки и философски обструкции ;-)...
3) Диалектическите противоположности и тяхната дуалност са обективно съществуващи. Ако твърдите, че те са условно понятие, значи ги приемате като субективно понятие (всяко "условие" е продукт на разума). Който ви е казал, че ДЕНЯТ и НОЩТА са субективни явления ви е излъгал.
4) Най-слабото място на една концепция винаги се оказва нейното несъответствие или противоречие с фундаменталните природни закони, без значение дали тя е философска, физическа, химическа, биологическа или каквато и да е друга. Цялата Вселена е подчинена и се управлява от знайни и все още незнайни обективни закони. Това е обективната реалност и тя не е създадена от човешкия разум. Нямам и едва ли някой друг има представа какво следва "по-нататък"... Законите, уважаеми, не се създават от хората - те се откриват и доказват от тях, би трябвало да сте наясно с тази проста истина.