Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2009 11:46 - ОЩЕ НЕЩО ЗА СИСТЕМИТЕ...(Част 6 ) Равновесни състояния
Автор: tomich Категория: Технологии   
Прочетен: 4352 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 03.10.2009 11:51


Всичко казано за взаимодействията е свързано с най-забележителното свойство на системите въобще – да проявяват тенденция към установяване на  равновесно състояние. Тази обща закономерна тенденция се наблюдава както в микросистемите, така и в макро и мегасистемите на космоса.

Равновесието е толкова широко понятие, че няма точна дефиниция. Тя се формулира в зависимост от от неговия конкретен вид. Най-общо равновесието в система се характеризира с  отсъствие на каквито и да са процеси, водещи до промяна на основни механически, физически и химически показатели и други свойства на системата. Още едно определение. Равновесието може да представлява и балансираност (уравновесеност) на действащите в системата сили.

Пример: Едно топче, поставено на вдлъбната повърхност, остава за неопределено време в най-ниската точка . Ако избутаме топчето на произволно друго място и го оставим свободно да се търкаля, то отново ще се върне в най-ниското място, представляващо точката на устойчиво механично равновесие. Защо става така? Избутвайки топчето на по-високо място, ние извършваме работа, като увеличаваме неговата потенциална енергия. При обратното движение на топчето към равновесната точка потенциалната енергия се превръща в енергия на движението (кинетична енергия). Търкаляйки се към най-ниската точка, топчето изразходва кинетичната енергия, извършвайки почти същата работа при издигането му на по-високото място. Равновесното състояние на топчето е устойчиво и необратимо, защото то не е в състояние само да излезе от него (от дупката, образно казано) без да получи, както видяхме,  допълнителна енергия отвън. Процесът е самопроизволен (спонтанен) и необратим. На всяко устойчиво равновесно състояние съответства относително минимален енергиен ресурс в системата. Приближаването до това състояние се съпровожда с намаляване на свободните енергийни запаси. Отделената „излишна” енергия се излъчва и разсейва като „блуждаеща” енергия в пространството. В същото време някъде в някоя друга точка от пространството тази енергия дава началото на новосъздаваща се система. Последната, при разпадането в края на своето съществуване изхвърля обратно в пространството натрупаната енергия, за да се появи и развие нова система и т.н...В предишните постове, беше показано, че съществува един вечен цикъл на зараждане, развитие и разпадане на системите. Удивителна е целесъобразността на това своеобразно „щафетно” предаване и приемане на енергия от една умираща система на новосъздаваща се! Природата използва своите енергийни ресурси по най-икономичния начин – безкрайното им възобновяване посредством равновесния механизъм на минимизиране на „свободната” енергия.

Съществуват и обратими процеси, които могат да текат в противоположни посоки. Например в икономическите системи - процесите на превръщане на парите в стоки и обратно. Известни се обратими химически реакции, които текат едновременно в противоположни посоки. Развитието на обратимите процеси води в повечето случаи до установяване на динамично равновесно състояние в системите или до колебания около равновесното състояние. При динамичното равновесно състояние двата противоположни процеса се извършват едновременно, но с еднакви противоположни скорости. Това поражда илюзията, като че ли системата се намира в „спящо”(hibernate) състояние - няма движение, няма развитие. Изменението на което и да е от условията на равновесието „събужда” системата, процесите се възобновяват и след известно време се стига до друго ниво на динамично равновесие... Съществуват „спящи” вулканични системи както на сушата, така и на океанското дъно. Това са не активни за известно време вулкани, намиращи се временно в състояние на динамично равновесие. Когато равновесието се наруши поради превишаване на вътрешното налягане, вулканът се активизира и изригва. Огромно количество от вътрешната енергия на вулкана се изхвърля на сушата и в атмосферата или под водата в океана заедно с вулканични вещества, докато системата достигне ново динамично равновесие с временно намален вътрешен енергиен ресурс. Изхвърлената „излишна” енергия се разсейва в атмосферата или във водата главно като топлинна енергия.

В химията са известни и добре изследвани някои много интересни сложни реакции, противоположните процеси в които текат последователно и циклично. В резултат в химическата система се появяват строго периодични (засичат се по часовник) постепенно отслабващи (затихващи) трептения около едно равновесно крайно състояние на системата. Трептенията, или както се наричат осцилации, могат да се наблюдават, например, като атрактивни периодични промени на цвета на химическата реакция от жълто в безцветно и обратно в известната реакция на Белоусов – Жаботински.

Равновесното състояние може да се наблюдава както в единична система, така и между две и повече системи. Установяването на равновесно състояние в единична система започва от минимум два елемента, които образуват равновесен дублет, и се разпространява с определена скорост в цялото системно пространство. Процесът на разпространение аз наричам експанзия на равновесието. Типичен пример за такъв процес е ефектът на доминото, прекрасно илюстриран  на видео (http://video.google.co.uk/videoplay?docid=-274981837129821058&q=diet+coke+mentos+site%3Avideo.google.com&pr=goog-sl#). Множеството равновесни дублети образуват област на равновесие. Общата скорост на установяване на равновесното състояние между две или повече системи е равна на средната скорост на експанзията на равновесието във всички системи Ако в система №1 скоростта на експанзията, например, е  3 м/сек, а в система №2 5 м/сек, общата скорост е равна на 4 м/сек. Това означава, че равновесието между двете системи ще настъпи по-бавно, отколкото равновесието само в система №2 и по-бързо от система №1.

В системите в които текат необратими процеси, при достигане на равновесната точка движещите и съпротивителните сили стават равни на нула. Състоянието на равновесие при обратимите процеси се достига, когато движещите и съпротивителните сили в системите се изравнят.

От всичко казано досега от научна гледна точка се налага категоричният извод, че е наивно и некомпетентно, а от прагматична гледна точка и безсмислено, системите да се делят на „противоречиви” и „равновесни”, на „диади”, „триади”, „тетради” и разни други „-ади” според една претенциозна новоизлюпена философия. Всички системи, в т.ч. и равновесните, са противоречиви. Науката борави само с равновесни и с неравновесни, т.е. стремящи се към равновесие системи. Всичко друго са философски приумици и празнословия.

Стремежът на системите към равновесие при относително минимални свободни енергийни ресурси е основата на движението (развитието) във вселената.

Теорията на равновесните процеси и въобще науката за системите имат голямо значение за човешкото познание и съществуване. Развитието на глобалните обществено-икономическите системи и отношения представлява всъщност развитие на взаимно свързани равновесни процеси. Аз не зная, дали някъде в живата и не живата природа съществуват системи, които да не показват тенденция към достигане на каквото и да е равновесно състояние. Дори икономиката, която като цяло се смята за „неравновесна система”, притежава механизми и средства за излизане от неравновесните периоди на криза и за възстановяване на нормалното и динамично равновесие.

Ако се  замислим върху такива понятия и термини, като: отворени и затворени системи, енергийни потенциали, взаимодействия на системи, вътрешни и външни съпротивления, движещи и съпротивителни сили, предаване/приемане на енергия, вещество или информация, равновесни състояния и прочее, ще открием с изненада колко много подхождат за описание на динамиката на съществуване на човешкия индивид, който е сложна, мислеща биологична подсистема, взаимодействаща с други себеподобни в една макросистема, наричана Държавна машина. Основната движеща сила на биологичната подсистема е безусловния стремеж за собствено физическо оцеляване и запазване на вида. Ще открием и съпротивителни сили и ще се убедим, че макросистемата се намира твърде далече от точката на равновесие...Аз  съм убеден обаче, че тя се движи в посоката на равновесие и ще дойде време, когато ще се доближи или ще достигне равновесното си състояние, така както много други подобни системи в света.





Гласувай:
7



1. compassion - Добре
11.10.2009 19:06
Всичко се променя. Равновесието не е липса на промяна, а едновременна балансирана промяна (в хармония). Второто определение е по-точно. Примера с топчето само доказва силата на земното притегляне (отива в най-ниската точка).
Останалата част много ми хареса с енергийното описание и движещите сили. Точно както си го представям аз.
цитирай
2. tomich - Всичко се променя...
12.10.2009 13:20
Равновесието Е точно липса на промяна, иначе нямаше да е равновесие! Всичко се променя ИЗВЪН състоянията на равновесие.
Промените са резултат по-скоро на дебалансиране на системите.
Не забеляза ли, че разглеждам няколко вида равновесни състояния. В природата равновесните състояния са относителни, т.е. те могат да имат различни нива на устойчивост(или неустойчивост) при определени условия.При изменение на което и да е условие равновесието се нарушава и системата излиза от текущото ниво на равновесие и се стреми към друго ниво, за да компенсира промяната. Този процес на преход може да е много кратък, а може да е и много продължителен(десетки, хиляди, милиони, милиарди години) При това системата може и да не достигне новото равновесно състояние, а да извършва периодични или апериодични колебания около равновесната точка (в зависимост от посоката на движещата сила, както е при махалото) Именно през времето на тези преходни процеси системата се променя, развива.
Второто определение на равновесието се отнася най вече за статични механични системи или за т.нар.неравновесни дисипативни системи на проф.И.Пригожин.Тия системи се намират далеч от термодинамично равновесие и въпреки това достигат до временно устойчиви равновесни състояния. Тъй че и двете определения са точни, compassion. А примера с топчето доказва, че за да излезе от състояние на необратимо равновесие, върху системата трябва да се вкара допълнителна външна енергия.
цитирай
3. compassion - НЕ!
15.10.2009 17:08
Не трябва да разглеждаме нещата (и системите) в конкретна форма и в конкретен момент, ако искаме да разберем истинската им същност. Във всяко нещо (и система) има съставни части, които също се състоят от други и така навлизаме в микросвета, който както и макросвета е безкраен и само доказва празнотата на нещата (и системите). За повече информация прочети например Далай Лама. Много информативно...(за теб ще бъде абсурдно, но не бързай със заключенията). Виждам, че имаш проблем с другомислещите. Тук сме, за да се обогатяваме, а не да се доказваме.
цитирай
4. tomich - О, не, разбира се!
15.10.2009 23:32
Аз не разглеждам системите в конкретна форма. Равновесното състояние напротив е една много обща тяхна форма и може да продължава не само един момент, а и много дълъг период във времето. Но това не ни пречи да разберем същността им.Мога да изброя много доказателства, че е така.

"Във всяко нещо (и система) има съставни части, които също се състоят от други и така навлизаме в микросвета, който както и макросвета е безкраен и само доказва празнотата на нещата (и системите)."

Също не мога да се съглася. Разделянето на системите на части не може до безкрайност. Ако не се лъжа, според квантовата теория съществува долна граница на делението на материята, така че не разбирам каква ще е тая празнота на системите. Далай Лама е мъдър човек, но все пак не е физик, а будистки философ.

"Виждам, че имаш проблем с другомислещите. Тук сме, за да се обогатяваме, а не да се доказваме."

Не виждам какви мои проблеми с другомислещите виждаш? Нали не смяташ, че ДА ДОКАЗВАШ означава ДА СЕ ДОКАЗВАШ ! Забелязъл съм тук вблог.бг, че има хора, които като не могат да отстоят своите позиции в двустранни спорове, обвиняват опонента си, че искал "да се доказва"(?) На мен ми звучи много смешно, защото в дискусии всеки се стреми да докаже че той е прав, а опонента не е. Проблемът обаче е КОЙ Е ДОКАЗАЛ, а не кой СЕ Е ДОКАЗАЛ. Разбираш ли ме, compassion?
Поздрав!
цитирай
5. compassion - Има два начина да разбереш другия
21.10.2009 10:56
Обикновеният (пасивен) начин е като слушаш какво ти се казва, осмисляш го като го сравняваш с вече изградените в мозъка ти модели за това нещо, категоризираш го с етикетчето си и така ти става ясно за какво говори другия. Но ти не си го разбрал както той го разбира, а по своя си начин. Затова често стават недоразумения, когато контактуваме с думи (само). Всеки влага своята си представа при използването на определена дума. В живия контакт е мааалко по-лесно, защото информацията пристига при нас по много канали, не само словесния, но пак специфичната ни интерпретация е в нашите глави.
Вторият (активен) начин да разбереш другия е възможен само, ако положиш специални усилия. Ти не само слушаш говорящия, но се поставяш на негово място, т.е. "влизаш в кожата му", поглеждаш на света "през неговите очи", отваряш сърцето си за неговата болка, за неговия страх, допускаш, че е възможно обсъждания въпрос да има друго измерение и друга перспектива, различна от твоята (ти вече не сравняваш със своите си мисловни модели, а възприемаш нов модел от вън). Досещаш се, че властните, авторитарни хора, арогантните и егоистичните типове, нарцистичните и тесногръдите, интровертните и тези с много комплекси и ниско самочувствие не са в състояние да проявят емпатия (макар и по съвсем различни причини). Този метод, обаче, е по-ефетивен от гледна точка на автентичност на възприемането на предаваната информация. Явно, за да си в състояние да използваш този метод, се предполага, че ти си широко отворен за новото и не мислиш как да защитиш своята теза, а забравил за нея, поглъщаш новата "гледна точка" и се обогатяваш. Новите идеи веднага нахлуват и в комбинация с твоите стари модели създават нови и така ставаш творец на други идеи. Ако си достатъчно самокритичен и Егото ти не се е вкопчило в своята правота, може и да признаеш правото на другия, но това не е задължително. Може неговата правота да не отрича и твоята. Нещата са различни, погледнати от различен ракурс. Важното е, че от контакта сме обогатени. Значи другомислещите не са наши опоненти, врагове или глупаци, нищо не разбиращи (защото не приемат нашата гледна точка), а те са потенциални дарители. От нас зависи дали ще приемем подаръка им или дори няма да го забележим.
цитирай
6. tomich - Благодаря
21.10.2009 12:57
за подробните теоретични разяснения на двата начина "да разбереш другия". Няма да споря доколко тези начини са правилни и ефективни при двустранни дискусии, защото са извън темата на постинга, но ще си помисля, дали да напиша специален постинг за тях. Това са интересни начини, с които ТИ смяташ, че може да се избегнат проблемите при дискусиите.

"Виждам, че имаш проблем с другомислещите."

Но с тези общи разяснения не ми казваш КОНКРЕТНО какъв е този мой проблем(и) и къде КОНКРЕТНО си го видяла, за което те помолих. Понеже въпросът касае ЛИЧНО мен, предпочитам да ми отговориш в лични.
цитирай
7. begetron426 - Влечението на системите към рав...
17.02.2010 22:50
Влечението на системите към равновесие, което си издигнал като основно свойство на системите е невярно, защото системите, които са в равновесие имат влечение към развалянето на равновесието. затова системите биват два основни вида: противоречива с влечение към равновесие и равновесна с влечение към разваляне на равновесието.Определението на равновесната система като "отсъствието на каквито и да са процеси" в нея е груба грешка. Защото такава система се превръща в абсолютна и не съществува в Природата.Равновесна система е системата на относително свързани противоположности, които са унищожили относително противоположните си свойства.Това не означава, че има отсъствие на процеси, а намаляне на противоречивите процеси в границата на системата.За пример може да вземем хомеостазата при човека, при която има огромно количество процеси които са в сихрон и при нарушаване на баланса човек се разболява. Примерът ти с топчето само потвърждава, че равновесието му е възможно поради противоположните повърхнини, а силите които му действот може да бъдат от всякакъв род, дори атомен взрив.Този процес не е спонтанен и необратим, защото си вложил сили ,за да го осъществиш и можеш да вложиш сили да го развалиш.Също е погрешно, че развитието на обратимите процеси води до динамично равновесие.Точно обратното, е че развитието води до развалянето на равновесието, а необратимите процеси са относително равновесни, но при влагане на необходимата енергия излизат от равновесие.Обратното, е и казаното от теб, че образуваното равновесие от 2 елемента, 2 противоположности е дублет,а изходната точка към равновесието е дублет, но равновесието вече е единство.Експанзия на равновесието, такова нещо науката не познава.Експанзия могат да имат са противоречивите,неравновесни системи.За капак на целия буламач за равновесието, който си написал обявяваш,че"Всички системи в т.ч.и равновесието са противоречиви",което е абсолютно невярно.Науката борави с 2 вида системи:противоречиви и равновесни.Поздрав!
цитирай
8. tomich - Извинявай, че ти отговарям с ъс з...
21.02.2010 11:42
Извинявай, че ти отговарям с ъс закъснение, но постингът е от преди 4 месеца и аз случайно открих твоя коментар. 1) Аз ня-мам предвид системите достигнали някакво ниво на равнове-сие. Имам предвид системите в процеса на зараждане и разви-тие. Стремежът им към равновесно състояние е процес неизбе-жен и фундаментален, защото е обусловен от редица фунда-ментални физични, химически и термодинамически закони, в т.ч. и закона за запазване и превръщане на енергията Явно не си прочел постингите ми от серията Още нещо за системите Дълбоко се заблуждаваш че системите имали „влечение към разваляне на равновесието”:звучи смешно и наивно, защото то-ва „разтуряне” се дължи на случайни или целенасочени проме-ни на външните условия на установеното текущо ниво на рав-новесие Няма и не може да има такива системи. За да излезе от равновесие върху системата трябва да се приложи външна сила (енергия). 2) Всички системи са противоречиви в т.ч. и рав-новесните – обяснението е в наличието на две противополож-ни сили: двигателни и съпротивителни 3)Никъде не съм оп-ределял равновесна система като "отсъствието на каквито и да са процеси" в нея. Ето че отново ме цитираш умишлено изопа-чено Дебело подчертавам, за да ти се набие в главата: в систе-мите, намиращи се в равновесие отсъстват каквито и да са процеси на ПРОМЯНА на основни механически, физи-чески и химически показатели и други свойства на системата което съвсем не означава че в нея отсъстват дру-ги процеси Не схващаш ли разликата между процеси и процеси на промяна или си сметнал че червеният шрифт в началото на постинга е забранен за четене, хахахах Това определение не съм го измислил – има го във всички учебници по физикохимия и термодинамика, само че ти не си направил труда да го проче-теш, съжалявам. Абсолютна система като понятие не същест-вува в теорията на равновесието 4) Излишно е да обсъждам и опровергавам твоите следващи разсъждения Някои потвърждават мои твърдения, но повечето са напълно произволни и лишени от смисъл тъй като не почиват на никак-ва научна основа. За да не останеш с впечатление, че нямам до-казателства и примери с които мога да те опровергая, за тебе подготвям специален постинг относно равновесието от гледни точки на тетралектиката, физикохимията и термодинамиката.
Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tomich
Категория: Други
Прочетен: 730598
Постинги: 101
Коментари: 1060
Гласове: 6926
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031