Синът ми като малък задаваше често странни, да не кажа „шантави”, от моя гледна точка въпроси. Вървим с него нагоре по пътеката покрай ромолящо пенливо поточе и му разказвам как всичко около нас се движи видимо или невидимо, че ние също трябва да се движим, за да сме здрави и силни... Той се оглежда мълчаливо и изведнъж ме пита ни в клин - ни в ръкав: „Тати, защо поточето тече надолу, а не се движи нагоре като нас?” От изненада заковах на място, а той, синковеца, хоп втори въпрос: „Защо спря бе тати, умори ли се, нали трябва да се движим?” И тогава ми хрумна простичкия отговор: „Ами, сине, защото поточето се е родило горе високо в планината, събрало е нейните сили и сега устремно и радостно тича към ниското в полето. Колкото по-надолу се спуска, толкова по-малко сили му остават и тича по-бавно и по-бавно, докато накрая всички поточета от планината се съберат със сетни сили заедно в една река, а тя тече мнооого по-бавно към най-ниското – морето, в което си отдъхва и почива. А пък ние се движим нагоре, защото сме придобили сили от кебабчетата, които изядохме с теб долу в ниското. Като стигнем горе в хижата пак ще ядем кебабчета...”. Не можех да обясня по друг начин на петгодишно хлапе, че хидравличният напор, респ. гравитацията, е силата, която заставя водата в ручеите и реките да се движи към морето.

Разказах тази случка, защото и ние възрастните проявяваме онова детско любопитство, което смея да кажа, е първичната движеща сила на неукротимия стремеж на човека към опознаването на света. И понеже стана дума за движеща сила, нека да кажа най-напред, че тя е едно от най-широко разпространените понятия. Не съществуват системи, в които да няма движещи сили - колкото различни системи и системни процеси толкова и движещи сили. Изключение правят може би само символните системи. Ако нямаше движещи сили, съществуването на системите би било невъзможно, тъй като движението в буквален и преносен смисъл (като развитие, изменение), както и относителният покой, колкото и парадоксално да изглежда, са присъщи на почти всяка система. Те са резултат от взаимното влияние на различни вътрешни или външни сили. Например относителният покой на механичните статични системи (мостове, ферми и т.н.) е резултат на точната балансировка, т.е. на равновесието на вътрешните сили. При въздействие на външни сили равновесието се нарушава в определени допустими граници, вследствие на което отделни елементи се огъват, свиват или разтягат и системата преминава в друго ниво на статично равновесие.

Когато в пространството настъпят локални макро- или микроскопични изменения на енергийните полета, предизвикани по някакъв начин от изменения на вътрешната енергия на макро или микротела, винаги възниква сила, стремяща се да изравни потенциалите (или напреженията) на енергиините полета. Това е движещата сила, предизвикваща движение, развитие, изменение във и между системите. Като всяка сила, тя е векторна величина, т.е. има посока, насоченост на действието. Ето един прост пример, който илюстрира появата на движеща сила.

Имаме два еднакви скачени стъклени съда, пълни наполовина с вода. Ако отворим кранчето между тях, никаква промяна в нивата на водата няма да забележим. Затваряме кранчето и напълваме един от съдовете, да речем левия, догоре с вода. Сега изведнъж отваряме кранчето. Ако съединителната тръбичка е с достатъчно голям диаметър, ще наблюдаваме интересна динамична картина. Нивото на водата в левия съд ще спада много бързо, а това в десния съд ще се покачва. Интересното тук е, че както в левия, така и в десния съд започват периодични постепенно затихващи колебания на нивата нагоре - надолу в противоположни посоки, докато нивата в двата съда не се изравняват. Тълкуване на опита. След напълването на левия съд масата и вътрешната енергия на водата се увеличиха двойно. Това доведе до изменение на енергийното поле и увеличение на енергийния потенциал – налягането на водата на дъното на съда се увеличи двойно, сравнено с това в десния съд. Казано на технически език – появи се хидростатичен напор между двата съда. Когато отворихме съединителното кранче, хидростатичният напор застави водата от пълния съд да се насочи към полупразния съд. Очевидно е, че движещата сила в двете системи на скачените съдове е хидростатичния напор. С намаляването на разликата в нивата намаляваше и хидростатичния напор (движещата сила) и когато те се изравниха, движещата сила стана равна на нула. Системите достигнаха ново равновесно състояние, образно казано, на „по-високо”ниво.

Без да навлизам в дебрите на класическата механика, според третия закон на Нютон при взаимодействието на две тела в една система силата, с която едното тяло въздейства на другото тяло е равна по абсолютна стойност и противоположна по направление на силата на противодействие. Оттука логично следва извода, че срещу всяка движеща сила в една система би трябвало да противостои равна на нея друга сила, оказваща й съпротивление. Действието на съпротивителните сили може да се наблюдава във всички динамични (променящи се) системи.

Да се върнем към опита. Под действието на хидростатичния напор (движещата сила) водата от пълния съд започва да преминава в другия съд. Скоростта, на процеса обаче не е постоянна. В началния момент тя е максимална като непрекъснато намалява, тъй като движещата сила намалява. Причината да намалява движещата сила е повишаване на нивото и увеличаването на налягането на водата в десния съд и понижаване на нивото намаляване на налягането на водата в левия съд. По такъв начин повишаването на налягането в десния съд действа като възпираща съпротивителна сила, насочена срещу движещата сила. В момента на изравняване на водните нива се изравняват наляганията в двата съда и системите остават в устойчиво равновесно състояние.

Резултатите от опита с изкуствено създадените системи на двата скачени съда нагледно показват как възникват и се променят движещата и съпротивителната сила при изменение на състоянието на системите.Вижда се, че съпротивителната сила се появява в момента, в който започва да действа движещата сила. Двете противоположни сили са променливи величини, които постепенно намаляват до нулеви стойности. Преносът на вещество продължава до момента, в който движещата сила стане равна на нула.

(Следва)

И в пространствата, измервани с хиляди светлинни години, и между два атома вселената извършва своето движение по същите закони. Колкото и да са различни проявленията на макро- и микрокосмоса, това са проявления от един и същ порядък в различни форми и на различни нива.

"Колкото и да са различни проявленията на макро- и микрокосмоса, това са проявления от един и същ порядък в различни форми и на различни нива."

Този принцип на подобието между микро- и макрокосмоса и същевременно изключително богатото, невъобразимо разнообразие на форми не са никак случаини. Много съм размишлявал и като че ли съм склонен да приема, че това е фундаментален вселенски закон - вечно циклично движение и изменение на системите и техните елементи с изразена тенденция към редуващи се преходи от хаос към равновесно състояние и обратно в границите на
Вселената.
В рамките на следващия постинг ще се опитам да кажа повече за равновесието на системите...
Благодаря ти, че споделяш моите виждания!

както ти също казваш разнообразието на формите, но още едно нещо - Изобилието. Като че ли природата (Бог?) се "презастрахова", за да е сигурно, че живота ще продължава. Тази воля за живот е вложена и в инстинктите за продължаване на рода и в устройството на размножителните системи където същото изобилие се наблюдава на всички нива на равитие. В името на живота.

изобилието играе важна роля в продължаването на живота - не бях се сетил за това. Като се замислих, и нещо друго ми дойде в ума сега. Колкото по-кратък и застрашен е животът на една биологична система, толкова по бързо се възпроизвежда (размножава), като се започне от най-простите - вируси, бактерии, та се стигне до много по сложни организми - като насекоми, риби и т.н. И всичко това действително е в името на живота! Съществува някакво равновесие между големите и малките биологични системи. Защо ли?

Както в човешкия организъм отделните системи съществуват и функционират заедно в името на живота на цялото, така и в света около нас има такава разумна хармония между видовете в името на живота. Унищожаването на един вид води до дисбаланс в екосистемата и тя боледува. На практика вече има такива примери затова сега учените започнаха да правят специална банка с ДНК на всеки вид, за да се запази и възстанови някога, ако е необходимо. Прилича ми на Ноевия ковчег. Но аз възприемам целия свят като жив затова считам, че са биологични системите. Как така жив? Като приемам, че живота е движение, енергия, трептене на атоми, значи всичко е живо с повече или по-малко развито космично съзнание. Но това е друга тема.

да разсъждавам по Закона, изявяван и в обществените структури...

Това интересно разсъждение би могло да стане детонатор на дискусия! Нещо вътрешно ми подсказва обаче, че биологичните системи не може да ги разглеждме само като движение, енергия, трептене на атоми и т.н., които са атрибути на материята въобще...Тези системи не може да нямат специфични, особени свойства и характеристики, с които да се различават качествено от другите системи?

Не знам какъв точно закон имаш предвид, но можеш свободно да разсъждаваш за всичко, което смяташ че има нещо общо със системите.

Аз наблегнах на общото, а ти на специфичното. Не само, че има разлика, но и всеки елемент (от цялото) е уникален и единствен.

Аз се възхищавам от твоята способност да мислиш, но, но, но..
Я, моля те, прочети първо сам, а след това ще подискутираме, книжлето "НЕЩО КАТО АВТОБИОГРАФИЯ" на Алберт Айнщайн и обърни специално внимание на параграфа "Прости ми Нютон...
Аз имам и публикувана книга по този проблем, но ти си рядко талантлив мислител и можем да пробваме едно обсъждане...

Благодаря за високата оценка, но мисля, че тя няма отношение като коментар към постинга.
Против съм да се правят публично подобни оценки.
Предпочитам конкретен и ясен коментар по същество.
За книжката "НЕЩО КАТО АВТОБИОГРАФИЯ" на Айнщайн. Не съм я чел, а и ти не поясняваш какво общо може да има с тази част на постинга.

"Аз имам и публикувана книга по този проблем, но ти си рядко талантлив мислител и можем да пробваме едно обсъждане..."

Не бъди така загадъчен ;-), колкото и да съм "талантлив мислител", безсилен съм пред твойта загадка :)