Ако трябва да свършим каквато и да е работа, ще ни е нужен някакъв „специален комплект инструменти”, който може да представлява и двете ни ръце, или уред, или може би екип от специалсти. За тази цел обаче ще се наложи някой да направи тези инструменти или уреди, от когото да ги купим, или сами да си ги направим от подходящи материали, или да ги изберем При това неминуемо ще трябва да изразходваме умствена и физическа енергия. Не съществува система в природата, която да се е образувала без разход на някакъв вид Енергия. Тази Енергия може да е както вътрешна, присъща на елементите, които са образували системата, така и да идва от външен източник. Във всички случаи тя се използа  за извършване на определена РАБОТА от или върху системата. Очевидно след  образуването на системата за сметка на вътрешната енергия на елементите, общият запас на нейната вътрешна Енергия ще остане по–малък от общия запас на енергия на елементите преди образуването. Разликата е работата, извършена при създаването на системата. Веднага изниква логичният въпрос, къде се дява тази похарчена Енергия?  Обикновено се превръща в топлина, но има случаи, когато се отделя от системата във вид на лъчения с различни дължини на вълната или в някакъв друг вид Енергия (Думата „Енергия” я пиша с главна буква, за да подчертая, че иде реч за енергия в най-широкия смисъл). Ако обаче системата се е образувала за сметка на енергията от външен източник, общият запас на вътрешната енергия се увеличава.  

Това е тривиалния път на зараждане на всяка система, който обаче не разкрива причината или силата, която заставя елементите на бъдещата система да се групират, обединяват в подсистеми и да си взаимодействат при това в предварително определена посока. Нека да направим следния опит. Върху стъклена плочка поръсваме железни стърготини на тънък равномерен слой. Няма да забележим някакво движение или преразпределение на хаотично разпръснатите стърготини. В това състояние те могат да останат неопределено дълго време, ако условията не се променят. Ако започнем бавно да приближаваме под стъклото магнит, ще наблюдаваме как стърготините „оживяват” -  започват да се придвижват към една централна точка, разположена точно над един от магнитните полюси. Колкото повече доближаваме магнита към плочката, толкова по-ясно се вижда как стърготините се групират към центъра,очертавайки непрекъснати сходящи към центъра линиии. Те трасират нагледно магнитните силови линии. Още по-интересна картина възниква, когато към плочката доближим противоположния полюс на втори  магнит.Тогава част от стърготините се прегрупират около втория център, а между двата центъра се формират съединителни симетрични криви линии. Ако премахнем и двата магнита,  структурата на тази „желязна” система и връзките между стърготините се разрушават, изчезват симетричните линии и цялата система. Хаосът се възстановява.

Този нагледен опит демонстрира, макар и доста опростено, процесите на зараждането, развитието и разпадането на материалните системи. Той ни доказва три основни неща: 1) системата може да се образува при наличие на външна енергия (в опита – магнитна); 2) енергията  въздейства на хаотично множество от елементи, извършвайки някаква работа и поддържайки системата в относително стабилно (равновесно) състояние; 3) с намаляване на количеството на енергията системата постепенно губи устойчивост, равновесието се нарушава и идва момент, когато нейната структура се разрушава. Опитът потвърждава и друго: за да съществува една система не е задължително да е съставена от противоположни и „антипротивоположни” елементи, както твърди една претенциозна съвременна философска теория.

Още като студент силно впечатление ми правеха лабораторните опити с разтваряне на кристални вещества и обратната им кристализация от разтворите. Ето един интересен опит.

Съществуват неорганични кристални вещества, които при разтваряне във вода поглъщат толкова енергично топлина, сиреч топлинна енергия, че водата се охлажда  много силно. След пълното разтваряне на веществото се получава воден разтвор, т.е. физикохимична система „вода – разтворено вещество”. При образуването на системата е била изразходвана външна енергия във вид на топлина. Няма да обяснявам защо и как става това, за да не усложнявам текста. При определени условия (температура и концентрация на разтвора) може да се осъществи внезапно с неочакван ефект обратния процес – изкристализирането на разтвореното вещество. Казвам „внезапно с неочакван ефект”, тъй като е достатъчно да попадне една прашинка в специално приготвения разтвор или при най-малко сътресение на чашата с разтвора и цялото количество разтворено вещество изведнъж  кристализира, като излъчва обратно погълнатата топлинна енергия във външната среда. Този мигновен процес е възможно да протече дори със взрив и чашата с кристалите да се пръсне като малка бомбичка! Опитът е много информативен и доказателствен. Той показва и доказва, че при образуването си системата неминуемо консумира известно количество външна(или вътрешна) енергия. При нейното разпадане или разрушаване се освобождава почти същото количество енергия.

Около всеки елемент съществува енергийно поле, което е породено от собствената му вътрешна енергия. За пояснение: енергийното поле е областта от пространството, в която е възможно до се извършва обмен (предаване и приемане) на енергия. Възможността за взаимодействие между елементите се определя от потенциалната разлика между енергийните полета, а силата на взаимодействие е пропорционална на енергиите на елементите. Колкото по-голяма е тази разлика, толкова е по-голяма възможността елементите да си взаимодействат. Ето един пример, който нагледно пояснява казаното: Взаимодействие между Земята и Луната като елементи в системата Земя – Луна, което представлява всъщност взаимно влияние на техните гравитационни полета. Вследствие на няколкократно по-силното гравитационно поле на Земята от гравитационното поле на Луната, последната е станала спътник на Земята , а не обратното. За да уравновеси по-силното гравитационно поле на Земята и да избегне падането върху нея, Луната се върти около Земята, а не обратното, което не означава, че по-слабото гравитационно поле на Луната не оказва влияние на Земята. Приливите  и отливит е в океаните са резултат от действието на лунната гравитация. Цялата система образува общо енергийно (гравитационно) поле, центърът на което се намира на правата линия, съединяваща центровете на Земята и Луната. Около този общ гравитационен център се въртят Земята и Луната. Подобна е картината с всички планети в Слънчевата система.

 Следва...

 

 

 

ми се върти в главата като чета... ;-((

Така е, tili, сигурно защото много мислиш за политиката :)) Шегувам се, разбира се. Иначе, не знам кое те кара да смяташ така в конкретния случай.

като групи, съобщества, империи - минали и съвременни. Два центъра, привличащи по-малки елементи с рехави нишки помежду си. Стройна подредба и организация при наличие на външна енергия и разпадане при отнемането й. То излиза малко като оня виц за студента - маняк дето и стенният часовник му приличал на женски гърди ;-). Сигурно събитията от последно време ме карат да пречупвам и физиката през политиката и размислите за човешките системи.

Понятието система, както писах в първия пост, е много обемно, което е обяснимо, като се има преддвид, че светът е съставен от системи - материални, идейни, политически и какви ли още не. В настоящия постинг разглеждам жизнения цикъл конкретно на материалните системи.Но в следващите постинги ще се опитам да покажа, защо всички известни досега системи минават неизбежно през три етапа на съществуване.
Не съм чувал за този странен виц , но съм чувал че две праскови много приличали на женски гърди ;-), за което не е задължително да се пречупва физиката през политиката...:)