Случайно или целенасочено е възникнал живота на Земята?

Без отговора на този фундаментален въпрос еволюционната теория на Дарвин виси във въздуха. Защото нейното начало е неразривно свързано с произхода на живота на Земята, с началната точка на биологичната история на планетата. Всъщност от този момент започва биологичната еволюция на една възпроизвеждаща се праформа на живот. От тук започват да поникват като гъби след дъжд тежки проблеми за обясняване и решаване от защитниците на теорията на Дарвин при търсенето на разумни отговори. С развитието на молекулярната биология, генетиката, химията, геохимията, антропологията, палеонтологията и на ред други науки проблемите се задълбочиха, но не се решиха, въпреки титаничните усилия на неодарвинистите. Според мен това се дължи на фанатичната им вяра в  непоклатимостта на материалистичните устои на еволюционната теория, на фетишизма към материята въобще...

Според съвременната  теория за абиогенезата (зараждане на живот от нежива материя), животът е възникнал чрез закономерно постепенно усложняване на химическите съединения в резултат на химически реакции в продължение на милиарди години. Тази идея, изплувала тихо в полемичното пространство, беше модифицирана и развита в редица научни публикации, например в книгата „Еволюцията като ентропия” (Evolution as entropy) на професорите Daniel R.Brooks и E.O.Wiley; обширната статия на руския проф. Г.П.Гладишев „Върху термодинамиката, ентропията и еволюцията на биологичните системи. Какво представлява животът от физикохимична гледна точка” (англ.); статията на Frank Steiger „Вторият закон на термодинамиката, еволюция и вероятност”(The Second Law of  Thermodynamics, Evolution, and Probability) и други. В тях прозира като ръководна нишка хипотезата: Вселената като цяло е затворена система, следователно ІІ закон на класическата термодинамика (принципа на ентропията) е в сила. Благодарение на него е възможно да възникне някаква елементарна първична форма на живот, където и да е във вселената, която по нататък да еволюира последователно до по-сложни форми в йерархичен ред. Следователно, животът възниква закономерно от първична нежива (неорганична) материя благодарение на увеличаващата се ентропия във Вселената.(Пояснение: ентропията от гледна точка на термодинамичната статистика означава най-общо мярка за хаотичното състояние на една затворена система. При увеличаване на ентропията хаосът нараства и системата се приближава към естественото си равновесно, хаотично състояние. И обратното, когато ентропията намалява, системата се отдалечава от равновесното си  състояние, т.е. увеличава се подредбата на нейните елементи).

Руският професор еволюционист Г.П.Гладишев развива тази хипотеза по един колкото оригинален, толкова и съмнителен, меко казано, начин, за да обоснове прилагането на ІІ термодинамичен закон към отворените всъщност биологични системи. В съответствие с хипотезата животът е възможно да възникне чрез самозараждане във всяка точка на Вселената, която според последните представи на астрофизиците е една затворена система. Няма да се спирам подробно на неговата странна концепция, тъй като постингът би станал прекалено дълъг. Ще отбележа само, че Гладишев формулира така нар. закон за времевите йерархии на биологичните системи, според който всяка по-сложна система заема по-високо йерархично ниво и става по-стабилна от предшестващата по-проста система. Нейната продължителност на живота (lifetime) е много по-голяма от продължителността на живота на предшестващата я система. С други думи колкото по-сложна е структурата на биологичната система, толкова по-продължителен е животът на тази система в сравнение с по-простите и по-нестабилни системи, стоящи на по-ниски йерархични нива. Какъв извод прави проф. Гладишев?

Тъй като времето  на съществуване на който и да е организъм е многократно по-голямо от времето на съществуване на съставящите го клетки, може да се приеме с голямо приближение(?), че възпроизвеждането и развитието например на една клетка се осъществяват практически при постоянни „външни” параметри (температура, налягане ) на околната среда – тази на организма. По този начин организмът изпълнява ролята на нещо подобно на термостат, в който параметрите (условията) са практически постоянни или се променят сравнително бавно. Следователно, заключава Гладишев, животът на клетката протича подобно в една затворена термодинамична система. Той я нарича квазизатворена система „клетки – организъм” и за нея би трябвало да е валиден ІІ закон на термодинамиката. Всеки добре запознат с основите на класическата термодинамика може да се досети каква е целта на професора. Към една квазизатворена система, стремяща се към термодинамично равновесие, е допустимо да се приложат принципите на класическата термодинамика, за да се опише еволюцията на биологичните системи като възникване на все по-сложни и по-стабилни йерархични структури от по-ниско стоящи йерархични структури включително и на молекулно ниво.

Теоретичните съждения на проф.Гладишев според мен имат слаби страни. Квазизатворените живи системи, продължават да функционират като отворени, т.е. в тях текат процеси на обмена на вещества и енергия с околната среда – „термостатната” среда на организма. Идеята на „ентропистите” е проста:

Във всяка отворена биологична система ентропията намалява, тъй като в нея постъпват хранителни вещества, имащи определена подредба (организация) на структурните елементи, т.е. това са системи с ниска ентропия. Биологичната система преработва (деструктурира) хранителните вещества, за да получи необходимата енергия за поддържане на жизнените функции и за възпроизвеждането си. Затова ентропията й намалява. В същото време ентропията на околната среда, респ. на вселената, се увеличава вследствие на изхвърляните от системата  деструктурирани отпадни продукти, както и излъчваната и разпръсквана от биологичната система деградирана топлинна енергия, които имат по-голяма ентропия от началните хранителни вещества. Става ясна квинтесенцията на тази квазиидея, а именно, че принципът на ентропията „благоприятства” йерархичната биологична еволюция. Вследствие нарастването на общата ентропия ІІ термодинамичен закон играе ролята на нещо като „стимулатор” на развитието или еволюцията на биологичните системи в посоката на по-високо йерархично ниво. Замисълът също е ясен: да се докаже по този начин, че еволюцията е започнала неизбежно на молекулно ниво по закономерен и естествен път без външна намеса на какъвто и да е интелект, висш разум или Бог. Тази хипотеза, освен че е невъзможно да се докаже, с нищо не доказва КАК всъщност е възникнала ПЪРВАТА най-проста отворена биологична система. Защото ако е нямало, нямаше да има изобщо биологична еволюция. Еволюционистите твърдят, че има други, не биологични системи, които се „толерират” или стимулират от принципа на ентропията - химическите системи и реакциите между тях, които биха могли да генерират появата на органични молекули. Вярно, има системи, в които реакциите протичат спонтанно (самопроизволно) и необратимо. Но при такива реакции вероятността да се образуват сложни органични биомолекули, практически е равна нула. Причината е, че продуктите от подобни необратими химически реакции са изключително стабилни (с големи отрицателни стойности на ∆G-функцията). Фактически те прекъсват на ранен етап възможната верига на химическата еволюция, въпреки че общата ентропия в глобалната система се увеличава. Следващото възражение е, че посоката на химическите взаимодействия в една система може да се променя под въздействие на външни енергийни фактори, като например слънчевото излъчване, силни електромагнитни, акустични, механични и други въздействия. Възможни са и съчетания на енергетически неблагоприятни реакции с енергетически благоприятни, в резултат на които би могла да се осъществи полезна биологична реакция. Да, възможни са, ако тези реакции са каталитични, обаче реализирането им извън сложни биологични системи, произвеждащи ензимни катализатори, е твърде проблематично и малко вероятно. Не се цитират конкретни експериментални данни, а и на мен поне не са известни.

Концепцията на проф. Гладишев противоречи на самата биологична еволюция. Увеличаването на продължителността на живота  на йерархичните биологични системи не е линейна функция, а геометрична прогресия (с показател n) от тяхната сложност. Тук n е броя на биологичните системи в йерархията. Очевидно е, че при някаква стойност на n лайфтаймът на поредната система ще клони към безкрайност, т.е. практически еволюцията би спряла, което противоречи на евтеорията.

Един от създателите на синергетиката нобелистът проф. Иля Пригожин разви теорията за случайното самоорганизиране на отворените системи, за възможността за възникването на организираност (ред) от хаоса. Естествения стремеж на отворените системи към отдалечаване от термодинамичната точка на равновесие, т.е. към намаляване на собствената си ентропия, и постепенното усложняване на техните структури неодарвинистите смятат за доказателствен аргумент, че животът се е появил закономерно без вмешателство на какъвто и да е външен висш Разум благодарение на еволюцията на химически системни структури чрез химически реакции.  

Моето лично мнение за теорията на самоорганизиращите се дисипативни (случайно разпръснати) структури е, че самоорганизирането им в действителност не може да доведе до появата на живот. Причините според мен са няколко.

За разлика от биологическата еволюция при „самоорганизацията” на неорганичните химически структури няма механизъм на „естествен подбор”, с който случайно образуващите се дисипативни структури, ако такива има, да се селектират в посока на полезни биологични молекули и структури независимо от сложността им. Това означава, че броят на възможните дисипативни структури при всяка бифуркация (възникване на случайни, качествено различни възможни насоки на развитие на една система, намираща се в неустойчиво състояние) от една начална протохимическа система ще расте в геометрична прогресия с показател n = 2 при минимум две възможни насоки. Тука отново изниква проблемът „полезна случайност”, т.е. онази случайна насока на развитие, водеща към образуване на полезна биологична структура. Вероятността за осъществяване то й обаче практически е равна на нула, поради огромния брой на възможните случайни насоки.  Много вероятно е от друга страна, през време на „молекулната еволюция” да се получат странични продукти, които да блокират благоприятни химически реакции. Тъй като бифуркацията е случаен непредвидим във времето и пространството процес, невъзможно е изкуствено да се създадат подходящи условия за целенасочена химическа реакция. Не е трудно да си представим, че при подобна „хаотична еволюция” на неорганични молекули (структури), съпровождана от възможни процеси на усложняване, вероятността да се самосинтезира елементарна форма на живот също е равна нула. Това е съществената разлика между „самоорганизацията” на неживата  и живата материя, която прави невъзможно възникването на живот от неорганични химикали. С други думи, няма начин да се свърже химическата еволюция с биологичната еволюция, при което автоматично би отпаднала разделителната линия между периода на предварителното образуване на сложни органични молекулни структури (доклетъчния период) и началото на истинската биологична еволюция на първичната най-проста възпроизвеждаща се клетка.

За съжаление на еволюционистите именно хипотезата за начален етап във формиране на сложни органични молекули гъмжи от предположения, догадки, противоречия и неясноти, които объркват и самите неодарвинисти. Още по-лошо е, че не е възможно да се проследи и докаже експериментално „молекулната еволюция”, завършила преди няколко милиарда години. Правят се само предположения с значителна степен на погрешност, основаващи се единствено  на косвени данни за развитието на планетите в това число и на Земята. Например, ако е липсвал кислород в атмосферата, респ. озонова защита, силното ултравиолетово излъчване на Слънцето би действало деструктуриращо на повечето органични молекули и структури. Нещо повече, това излъчване би предизвикало частично разрушаване на водните молекули с отделяне на кислород и протичане на окислителни реакции, които са пагубни за благоприятна органична синтеза. Може да се изброят още редица други условия и фактори, не благоприятстващи развитието на тази еволюция.

Тука не помагат никакви остроумни теории и причината за това е Теорията на вероятностите. Колосалният брой на възможните комбинации между молекулите и техните структури прави безсмислени всякакви теории за самостоятелното „закономерно и много стадийно” образуване на нуклеотидите и нуклеиновите киселини, без които е невъзможно да се синтезират жизнено необходимите протеини. Както са показали някои експерименти, във водна среда практически полимеризацията (свързването във верига) на нуклеиновите киселини не върви. Може да се приеме, че сравнително простите органични молекули на аминокиселините, а също и някои азотисти съединения, са се образували в първобитната земна атмосфера от неорганичните молекули на амоняк, метан, водород, циановодород и водни пари и то при условие, че тя не е съдържала кислород (Стенли Милър, 1950 г.). Възможно е да са се образували дори и по-сложни молекули на органични  азотисти съединения, но нищо повече.

След като претърпяха пълно поражение в опитите си да докажат, че животът на Земята е възникнал от неживата материя по случаен път, съвременните еволюционисти се хванаха за опашките и се завъртяха на 180 градуса. Тактиката им в спора с антидарвинистите сега е да измислят какви ли не „научно издържани” хипотези и теории, основаващи се уж на фундаментални природни закономерности, с които да обосноват закономерно произхода на живота и по този начин да свържат в единен еволюционен процес еволюцията на неживата материя във Вселената и биологичната еволюция на Земята. Ентропийната теория на абиогенезата е поредния неуспешен опит на неодарвинистите. Той само потвърждава нарастващата ентропия на изпадналата в дълбока криза еволюционна теория.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

за сериозния опит да се покаже дискусията и да се изрази собствено мнение! Обичам сериозни постинги като твоя, а не повърхностни недомислици. Мен тази тема ме вълнува много, но от философския й смисъл.
Ти вече знаеш мнението ми.

Сблъсъкът на противоположни мнения по въпроса за произхода на живота е сигурен показател, че предстои интересно развитие на концепциите на двете отдавна спорещи страни - еволюционисти и анти дарвинисти.
Благодаря ти за оценката на постинга, но съм сигурен че ще има и противоположни оценки и на тех също ще съм благодарен, стига да са сериозни и непредубедени!

невъзможно е да убедиш глухия какво велико произведение е 9-та симфония на Бетовен. Естествено е глухият, след види колко лесно се нанасят нотите върху нотната тетрадка, да каже, че всеки може да си ги пише. Иди го убеждавай, че нотите са израз на звукова хармония, а не на каква е да е драсканица по листа, че хармонията е възможна само, ако има Творец, Създател.
Според мен , една от съществените слабости на еволюционистите е, че теорията им е егоцентрична. Това ще рече, че еволюцията е възможна само, когато живият организъм живее, "твори", еволюира единствено и само когато е в негов интерес и полза. В тази насока давам пример с растителния свят. Да вземем динята, тя за себе си ли е еволюирала? Каква полза от нейната еволюция, от която тя - динята, няма полза. Защо й е да твори захари, витамини, след като не ги ползва за себе си? Да, но от тези захари и витамини има ПОЛЗА Човека! Защото Човекът не е автономен, той е неспособен да си ги произведе от себе си за себе си. И колко интересно?! Диня, черпи вода и минерали от почвата, а 10% от съдържанието й - захари, 8% витамин С, и т.н. Че има ли в почвата захари, витамин С ? С гроздето - също! Суха, песъчлива почва, а 26% захари?! Да произвеждаш захар и да не ти е потребна това не е еволюция, а Замисъл. Да поемаш вода и минерали от почвата и да ги преобрзуваш на захари това е Програма, а не случайност на еволюцията. (ще допълня още нещичко по-късно, че ме налегнаха задачи за бързо решаване...)

Има много логика в твоите аргументи watchtowerman! Вярно, нито динята, нито което и да е друго растение, дори и животно, съзнава, че създава нещо полезно или безполезно за себе си. Това е присъщо само на човека, да не кажа, че и той не всичко съзнава какво твори. Предполагам, че в природата действа някакъв общ закон за оцеляване и развитие на живите организми, който обаче не засяга техния идентификационен, ако мога така да се изразя, генетичен код. Не знам дали ще ме разбереш какво искам да кажа, но загубата на този код вследствие на форсмажорни обстоятелства, възникнали в част от биосферата, води просто до изчезване на даден вид биологична структура, независимо на какъв етап от развитието се намира...Никаква еволюция, никакъв естествен подбор по-нататък не са в състояние да възстановят тази структура. Надявам се, че се досещаш за какво иде реч... Примери можеш сам да намериш както от праисторическо, така и от днешно време. Много болезнени от полемична страна и трудни са отговорите на въпросите, а кой е създал този закон(и), този идентификационен код или наследствения генетичен код, кога и как го е създал? Убеден съм, че във всеки случай е невъзможно това да е дело на бездушната материя.
А за глухите...да не забравяме, че Бетовен е написал 9-та симфония почти глух физически, но с вътрешно невероятно усещане на музикални тонове и творческо въображение. Де да имаха заклетите еволюционисти подобно въображение и вътрешно чувство за хармония!...
Аз не се и стремя да ги убеждавам Боже мой! Просто не мога да понасям лъжата и съзнателната самозаблуда.
Това е положението, watchtowerman!

взе ми думите - много точно обясни:"Просто не мога да понасям лъжата и съзнателната самозаблуда."
За Бетовен си прав, завършва 9-та симфония глух, но цялата й звукова хармония е звучала в главата му, там нейде, където и учените не знаят къде.
Но да си завърша мисълта от предишния коментар. Динената семка, или гроздената(и т.н.) по своят замисъл са химически лаборатории, не! - химически заводи, преобразуващи неорганична материя в органична. И забележи, не за своя лична изгода, не за своята лична еволюция, а за Благото на друг ползвател(виж как тук се припокрива и замисъла на мисията на Христос, който жертва себе си за даде живот - вечен, на другите). Човешкият гении още не е в състояние да създаде такъв преобразувател на неорганична в органична материя, пък ако ще той да е с размерите на Кремиковци или заводите Байер. Да вземеш вода и тор и да ги преобразуваш на органични захари и витамини ЗА ДА БЪДАТ ПОЛЗВАНИ ОТ ДРУГИ не се нарича еволюция, а своего рода производствен Творчески Процес, Програма за задовляване нуждата от храна на Човека. Онзи Биологичен вид, който според еволюцията ще се появи стотици милиони години по-късно.

е закодиран в цялата вселена. Да даваш без да пресмяташ, да даваш, защото това означава да живееш, да даваш, защото иначе не можеш. Кравата дава млякото си, а цветето красотата и аромата си без да очаква нещо в замяна....всички плодове на земята - също. Това е естественото състояние на раздаване на благата си... Това е същността на любовта. Тя Е! Тя се проявява във всичко. Никое неорганично не може да вложи този мъдър замисъл на съществуване на живота само в и чрез любовта,....иначе не може да оцелее......

... всички! :)))
Забравете Дарвин, ентропията и гледайте към теории от рода на "Кратка история на Всичко" на Кен Уилбър. Ние сме трансцендентни същества. И квантови хора. И богове в развитие...
Любовта е най-висшата Доминанта в Космоса!

http://www.youtube.com/profile?user=IntegralNaked

Много точно го каза за клетъчните химически лаборатори и заводи. Само една малка поправка и допълнение: Човешкият гений се е научил успешно да преобразува неорнаганична материя в органична, но не е в състояние да и вдъхне живот!

Права си, че без любов не може да се оцелее. Да даваш, за да живееш - чудесно казано! Само го допълвам: ...да даваш без да съзнаваш...Дано го разберат неорганичните еволюционисти...

Прекрасни сме...поне засега, но не мога да забравя Дарвин от една рисунка, изобразен като маймуна :)))

"Човешкият гений се е научил успешно да преобразува неорнаганична материя в органична,". Би ли се конкретизирал, че нещо не "връзвам"...

който не може да се отрече, защото го срещаме в ежедневието си и защото съществува цяла индустрия (органичен синтез), чиито продукти ползваме в нашия бит и в други клонове на индустрията. Ето някои конкретни примери на основен органичен синтез с помощта на органичната химия:
- получаване на синтетичен метанол (метилов алкохол) от въглероден окис и водород;
- синтетично производство на въглеводороди, също от въглероден окис и водород;
- синтез на мравчена киселина от въглероден окис и натриева основа;
- синтез на карбамид (азотен органичен тор с най-високо съдържание на азот) под високо налягане от въглероден диоксид и амоняк.
Това са някои от основните едротонажни органични продукти, от които органичната промишленост произвежда огромен брой по-сложни органични вещества, в това число лекарства, някои витамини, и дори синтетичен каучук, изкуствени влакна и други. Да не ги изброявам повече...
Но, нали виждаш - всичко това е мъртва органична материя!...

питах, защото не съм сигурен с фактологията от последните години. Знам за органичния синтез, дело на човека. И, че изкуственият органичен продукт се различава от естествения. Молекулите им са усукани спираловидно и това усукване е различно - едните са по часовниковата стрелка, другите - обратно, огледален образ. Може би в тези разлики да се крие и причината индустриалната захар да бъде паричана "бялата" смърт, а да се набляга на захарите в меда(напр). Спиралата на промишления витамин С е огледална на естествения и може би в това е причината, много хора, приемащи изкуствения витамин С да развиват алергичен шок, защото "програмата" , компютърът в главата "търси" във витамина С начин да го разгради като естествено усукан, а като го вижда "огледален" образ, не го разпознава и кой знае какви други програми включва - на отхвърляне, например(за шока)...
Както казва Библията Бог направи Човека по Свой образ и подобие. Изглежда, поради това и творението на Човека е също "образ" и "подобие" на Естествено Божественото, но не и точен оригинал...

Честит празник отново друже!Бъди щастлив ная този ден и след това!:)

Нека този наистина най- голям христиански празник, да го почетем ВСИЧКИ!

http://rockbul.blogspot.com/ да не поствам цял материал !

Това написах аз http://rockbul.blogspot.com/

Благодаря за линковете! Идеите на постингите ти са много интересни и добре обосновани. Повечето споделям и аз. Ще ги коментирам в твоя блог!

да вярваш, че живота на земята е възникнал спонтанно, значи вярваш, че ако набуташ един куп електронни чаркове в един кашон и го стръскаш, ще се получи цветен телевизор!Поздрави!

...беше изказана от един професор противник на еволюционизма на Дарвин: Ако ураган, преминавайки над един куп от от частите на самолета Боинг ги сглоби и възстанови самолета, тогава ще повярвам, че живота е възникнал спонтанно на Земята. :) . За съжаление на еволюционистите, такива са законите на хаоса и подредбата.
Благодаря за мнението!

Не ми е ясно защо се опитвате да противоречите на световният елит и да опровергавате приетите от него парадигми.
Истината е ,че всичко във вселената е живо в определен интервал на физически параметри.Няма как да се роди нещо живо от нещо не живо.
Малцина са тези които са разбрали силата на разума.А и няма как да се постигне масовост ,когато от деца ни втълпяват научните или религиозните вярвания .Те в крайна сметка ни правят лениви и "знаещи"какво може и какво не може да стане в света

Хм, много странен коментар! Ако съм ви разбрал правилно, имате предвид "световния елит" на биолози, подкрепящи еволюционната хипотеза за възникване на живот от нежива материя, или някакъв друг? Парадигми няма, има хипотези, представяни от тоя елит за "теории", които няма как да се докажат, затова те са многобройни...
Истината е, че във вселената има живот биологичен, но не всичко е живо в нея и това е причината да се опитваме да търсим другата истина - КАК се е появил този живот.

А краята на твоя коментар направо разцепи с гръм и трясък вселенския мрак за произхода на живота и ме обездуми, хахахах!
Харесвам коментари с ясно изразена лична позиция, такава обаче не забелязах в теб....:(