2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 9247 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 20:38
Обичам да се лутам в загадките на Природата и да търся красотата и хармоничността в нейните творения. Те разпалват въображението и то ме пренася в един екзотичен свят на чудесата, в който съзнанието сякаш се разтваря и изчезва в реалността на имагинерното...
Всичко около нас не само се променя и живее своя жив или мъртъв живот, но и въздейства по уникален начин на нашето духовно съзнание, на усещанията за красиво и грозно, за хармония и хаос, променя погледа ни към света и Вселената и дори отношението към собственото здраве.
Една чудна форма на материята, все още не напълно разгадана и обяснена от науката, е водата. Тя покрива 71% от повърхността на Земята, а 65 - 70% от човешкото тяло се състои от вода. Молекулата на водата има сравнително прост химически състав – два атома водород са свързани много здраво с един атом кислород. Химическата й формула Н2О е известна на всеки средно образован човек. Това, което не е известно или, точно казано, необяснимо на повечето хора, са уникалните физически и химически свойства на водата. Те я правят, по думите на д-р Масару Емото, „майката на живота” и едно от най-загадъчните неща. Наистина, там където няма вода, няма живот според нашите земни представи. Науката е разкрила тайните защо ледът плава във водата, защо водата разтваря толкова много вещества, как водата се изкачва по стеблата на високите дървета и растения, преодолявайки земното притегляне, защо течната вода за разлика от други течности почти не се свива (не намалява обема си) дори под високо налягане. Тя е открила и обяснила много от нейните свойства и характеристики. Въпреки всичко, водата крие тайни, очевидно свързани с нейната структура и неразгадани досега от науката.
Доказано е (http://www.lsbu.ac.uk/water/history.html), че водните молекули могат да се свързват, обединявайки се в подвижни групи (клъстери), стабилни като структури, но с постоянно променящо се съдържание. Предполага се, че клъстерите играят ролята на невроните в мозъка, т.е. на своеобразни клетки на нещо подобно на памет. Хипотезата за „паметта на водата” се появи като следствие и обяснение на хомеопатията – направление в медицината, според което водни разтвори, съдържащи нищожно малки количества лекарствени вещества (почти на нулевата граница) могат да лекуват различни заболявания много по-успешно, отколкото самите лекарства. От тука се стига до логичното заключение, че водата сякаш „запомня” свойствата на лекарството, въпреки многократното му разреждане с вода.
Въпросът, дали водата има памет, т.е. дали тя „запомня” някаква информация, е спорен. Някои учени, като Lionel Milgrom, (http://www.newscientist.com/article/dn3817-icy-claim-that-water-has-memory.html), руският учен проф. С.Зенин и други, твърдят, че водата притежава „памет”. По-голямата част от учените обаче се отнасят скептично към подобни заключения, като например д.х.н. Г.Г.Маленков, (http://wsyachina.narod.ru/physics/aqua_4.html) главно поради две основни причини: липса на възпроизводимост (повторяемост) на резултатите в различни лаборатории и изключително краткия живот на връзките между молекулите [Cowan ML, Bruner BD, Huse N, et al (2005). Nature 434 (7030): 199–202.]. Изцяло съм съгласен с тези много важни констатации за оценка на достоверността на резултатите от експерименти.
Преди десетина години нашумя и стана хит документалният филм „Великата тайна на водата”, който предизвика остра критична реакция от страна на научната общественост (http://www.rg.ru/2006/05/17/voda.html). Между създателите и продуцентите на филма е д-р Масару Емото, автор на книгите „Посланията на водата” (1999 г.) и „Тайните послания на водата”, публикувана на български език у нас в 2006 г.
Правят се интензивни проучвания на свойствата и действието на хомеопатични разтвори с цел да се докаже тяхната лечебна сила. Лечебното действие на хомеопатичните разтвори, което се наблюдава в някои случаи, се дължи по скоро на т.нар. Плацебо ефект, т.е. на самовнушение и силна вяра на лекуващите се, отколкото на реално въздействие. Това според мен е логична констатация, след като няма възпроизводимост на резултатите от множество опити.
Провеждат се също изследвания на физическите и химическите свойства на водата с цел да се разкрие механизма на „запаметяването” и да се докаже съществуването на памет.
Ние се раждаме и живеем потопени в един необозрим океан от трептения (вибрации) с честоти клонящи както към нула, така и към безкрайност. Това е пулсът на двата темела, на двете градивни тухли на природата – материята и енергията във всичките им форми и видове.
Бяха открити трептенията на водните молекули и измененията на някои физически и химически свойства на водата при въздействие на електрично, магнитно и електромагнитно поле. Например забелязано е било, че магнитно обработена вода възпрепятства образуване на котлен камък върху нагревни повърхности (парни котли, тръби и др.). В трите основни физически състояния на водата – пара, течност и лед, нейните молекули извършват сложни комбинирани трептения в един много широк честотен диапазон. От друга страна молекулите на течната вода, парата и ледът трептят с различни честоти (http://www.lsbu.ac.uk/water/vibrat.html).
Тъй като в течната вода молекулите са в непрекъснато хаотично движение, за да се наблюдават и фиксират форми на възможни и евентуално образуващи се структури под външни въздействия, които имат много кратък живот от порядъка на една милионна част от милиардна част от секундата (10-15сек), учените използват напоследък метода на численото (компютърното) моделиране, както и метода на бързо дълбоко замразяване на водата. По този начин може да се наблюдават какви промени настъпват в нейната молекулна структура.
Мартин Чаплин, професор по приложна наука от Изследователския център по храните в Лондонския университет, е публикувал в уебсайта (http://www.lsbu.ac.uk/water/) много подробен преглед на научните изследвания върху структурата на водата и нейните аномални свойства. Не е доказан и обяснен механизмът на „помненето”. Описват се различни причини, предлагат се хипотези, но всичко е в областта на догадките и предположенията. Фактът, че има аргументи както за, така и против съществуването на „памет на водата”, показва, че водата е много сложна физикохимическа система въпреки нейния прост химически състав. Това обуславя бавния напредък на науката в разкриването на нейните тайни.
Изследванията продължават и засега можем само да разпалваме нашето художествено-емоционално въображение, представяйки си фантастични картини и образи на „жива” или „мъртва” вода, която „помни и ни нашепва” далечната предистория на земната планета, изпраща послания на своята душа и приема послания от човешката душа, разкрива тайните на Космоса и произхода на живота. Да, това са чудесни картинки, които приятно гъделичкат въображението, възбуждат емоциите и генерират сладки мечти в човека за изграждане на един нов свят, свободен от деформациите на цивилизацията, наситен с любов и благодарност, свят, в който чистата вода циркулира, тече през телата ни и достига всяко кътче на Земята, запомняйки информацията на човешката история...Това са картините, обрисувани красиво и с дълбок философски смисъл от д-р Емото в неговата книжка „Тайните послания на водата”. Когато я четях с интерес и удоволствие, чувствах, като че ли в моето съзнание се надигаха и бореха за надмощие две противоположни сили - силата на художественото възприятие на природната красота, облечена в доспехите на фантазията и въображението, и силата на трезвия разум, облечена в желязната ризница на логиката на науката. Аз бях буквално „разпънат” между полета на фантазията на Масару Емото и безмилостния емпиризъм на научното познание. След прочита на тази а книга, за жалост, в мен остана горчивина от надмощието на силата на научния емпиризъм. Казвам „за жалост”, защото ако тайните на водата се отразяваха в прекрасните водни кристали и въображаемите свойства на „живата” вода, така чудесно описани от д-р Емото, търсенето на истината за тази животворна течност би секнало като пресъхнал извор и светът отдавна да е станал земен рай. За зло или за добро неумолимият научен емпиризъм не се поддава на подобни внушения колкото и примамливи да са. Но си помислих, нали това е неминуемия горещ сблъсък на фантазията на човека с изконния стремеж на неговия хладен разум към познаването на света. Сблъсък, който тласка науката напред към познанието на истината. Силата на този емпиризъм да разкрива природните тайни е заложена в техниката, методите и логиката на научните изследвания. В този смисъл цитираните по-горе книги на д-р Емото са далече от изискванията на научния експеримент.
Докато Масуру Емото съзира във великолепните форми на водните кристали запаметени отражения на човешки емоции и музикални образи, на разбирането и смисъла на човешките думи и реч, докато „чува” някакви тайнствени „нашепвания” на водата, аз виждам във формите на ледените кристали мощта и безкрайната изобретателност на Природата, заключени в рамките на нейните закони.
Вярвам и съм убеден, че истинският ключ за дешифриране на поведението на водата трябва да се търси не във въображението и в красотата на ледените кристали, а в структурите на водата и във вибрациите на водните молекули. Мисля, че вибрациите на материалните частици са универсалния език на материята. Чрез този удивителен инструмент всички системи в Природата, от най-малките до най-големите, „разговарят”, обменяйки енергийни и информационни потоци. И ако още не сме разкрили кода на тези загадъчни вибрации, причината не е дали вярваме или не вярваме в тях, а във временната ограниченост на интелектуалните и материалните ресурси на Хомо Сапиенс, сравнени с безграничните ресурси и възможности на Природата.
Вездесъщата вода все още е загадка за хората, колкото и странно да изглежда. Човешката цивилизация е длъжна да я разбере СЕГА и да преосмисли нейната животворна сила, защото утре тя може да престане да съществува заедно с най-висшата форма на живот на Земята. В този смисъл съм съгласен с думите на д-р Емото, който казва: ”Всички имаме важна мисия: да направим отново водата чиста и да създадем свят, в който се живее лесно и пълноценно. За да изпълним мисията си, трябва най-напред да сме сигурни, че сърцата ни са чисти и незамърсени.”
Ако водата наистина нещо ни нашепва, то е: „Любувайте се на моите красоти, но помнете, че аз съм във вас и от вашите разум и съзнание зависи дали утре ще живеем или ще умрем!”. Без съмнение това ще се случи, ако не се промени нехайното и безотговорно отношение на човека към ограничените ресурси на питейната вода и не спре замърсяването и лекомисленото й разхищаване. Природата няма да ни го прости!
Благадяря ти, че взе положително отношение!
Колкото за липсата на вода в близко бъдеще, изглежда не съм запознат, защото топенето на полярните шапки и планински ледове говорят за увеличаването влажността на планетата. Друг е въпроса относно питейната...
За жалост надеждата за спасението на човечеството изчезва бавно тъй както изчезва и водата.....
И за екологичния аспект съм с теб. Да си помълчим сговорчиво заедно...липсват ми само очите ти.
Общо за водните ресурси, става въпрос не толкова за недостига им, колкото за тяхното безотговорно замърсяване, следователно за неизползваемостта им изобщо. Питейните водни ресурси не може да се компенсират или възстановят толково просто от топенето на ледниците. Ледниковата вода отива и се смесва безвъзвратно със солена морска вода!! Проблемът е действително много сериозен.
Благодаря ти, за изказаната лична позиция!
Благодаря те все пак за коментара!
Благодаря ти още веднаж!
Далеч съм от мисълта да разколебавам вярата ви в чудотворните хомеопатични разтвори, но това както виждаш, са изключващи се, противоречиви резултати от хомеопатичното лечение. Затова и сериозната наука отхвърля ползата от хомеопатията, за което съм писал в поста. Напълно необосновано е от единични случаи с положителен ефект да се правят общи заключения. Случайно действащи известни и неизвестни фактори тука могат да оказват огромно влияние...
Приятна вечер!
Благодаря ти!
Хубаво е да се луташ с обич, за да търсиш истината... Някои хора обаче напразно се лутат насам-натам, щото не знаят какво търсят :))...
Поздрави!
Напълно права си, има такива хора и чест им прави, че преследват откритото...И все пак знаят, че търсят да открият нещо...:))
Спрем ли да търсим, спираме да се движим, спрем ли да се движим спираме да живеем.....просто вегетираме.....
*Говоря за любовта като цяло*
Смятам,че водата има много повече свойства от това да утолява жаждата и 3аслужава нашето внимание и уважение.
А относно свойството и да се свър3ва с друг вид молекули, съм 3абеля3ала нещо интересно от личната си практика.Когато температурите са много високи,3а да утоля с по- малко количество вода жаждата си, поставям в нея ре3анче лимон.Вкуса и ефекта не е същия,ако вместо ре3анче прибавя капки и3цеден лимон.
И аз така утолявам жаждата си, с резънче лимон. То придава специфичен ефирен аромат с кората си и е съвсем различно от изцедения лимон.
Виж коментар номер 19, ако не ти се търси копитам тук: *Говоря за любовта като цяло*
Може би не се разбира, но нямах време да обяснявам, точно за такава любов става въпрос.
Както и да е..., да не задълбаваме.
Темата е хубава.
Благодаря ти за активното участие и положителното отношение към темата на постинга !
от много фактори и най вече от прилаганата доза, така че една отрова може да действа лечебно, но може и смъртоносно. Безспорен е фактът, че хомеопатичните средства не могат да навредят пряко на здравето, както и водата...тъй като вследствие на много голямото разреждане, те представляват практически чиста вода. Това означава, че количеството на разтвореното лечебно вещество в тях е стотици, хиляди пъти по-малко от необходимата лечебна доза. Няма начин да се прояви лечебен ефект! Това е причината теоретиците на хомеопатията да съчинят мита за "паметта на водата". Те казват, че е достатъчно няколко водни молекули да "запаметят" свойствата дори на една молекула на разтворената лечебна субстанция и цялото количество хомеопатичен разтвор става лековит, тъй като водните молекули "взаимно се информирали". Затова спомагало продължителното (с часове!) разтръскване (шейкване) на приготвяния разтвор...
Не мога да се съглася, че медицината "...лекува ужасно, с много странични и тежки за органите ефекти". Това е равносилно на твърдението: "Толкова дъждове се изляха тази година, а реколтата е толкова слаба!". Мисълта ми е, че при каквато и да е лечебна процедура трябва да се вземат под внимание толкова много фактори, че винаги съществува вероятност нещо да се сбърка или да не се прецени. правилно. Такава е медицинската наука - субективният фактор играе много голяма роля. Затова не съм съгласен с вас, че традиционната медицина много точно диагностицирала заболяванията...:) Аз бих казал: По-лесно се лекува, но много по-трудно се диагностицира. За съжаление лекари, като "Д-р Хаус", са малко, но и те допускат грешки, нали!
Поняко обаче притиснати от време или други важни фактори лекарите не успяват да диагностицират или да се съобразят евентуални последствия, да направят точно и подробно описание на история на заболяването или обща здравна картина на пациента. Преди много време трябваше да ми се направи цветна снимка на бъбрека, течноста/оцветителя/ която/който се вкарва/ първо се тества на раката, след няколко часа отчитат дали е плюс или минус, при мен показа поносимост т.е. всичко е наред. Загубих съзнание когато го вкарах в бъбрека, нищо не виждах, а чувах като "отстрани"......, свестиха ме някак си, след две години пак тест, пак същия резултат, казах им какво се е случило, не ми повярваха......и отново им се наложи да ме "връщат" обратно.
при лекуването с чиста изворна водица :))
Да, много хубаво си го казала! Водата за земята наистина е като кръвта за човешкия организъм. Без вода земята би представлявала мъртва пустиня, подобна на планетата Марс.
Ти казваш , много е просто, ако имаме вяра. Вяра в какво? Да вярваш, че земята е жива, и че без чиста вода, в широкия смисъл, тя ще умре? Но само с вяра, troha, колкото и силна да е, не можем промени света и да опазим земята и живота на нея. Никак не е просто...защото първо ние хората трябва да се променим, а за това се изисква време, обединени усилия, воля и огромни инвестиции на цялото човечество в образованието, науката, културата...Без тях не можем нищо да постигнем. Нали виждаш, уж почти всички вярват и са убедени, че емисиите на вредните индустриални газове застрашават с гибел планета, а още не могат да се разберат да предприемат решителни действия за бързото им намаляване.
Благодаря ти за коментара!
Много ти благодаря за коментара rи за включването в обсъжданията, compassion !
И не е нужно да се знае определението за водата. Достатъчно е да чувстваме ежедневно нейните майчински милувки и животворна мощ!
Благодаря ви, че сте ме разбрала!