В това интервю К.Стойчев се опитва най-напред да даде някакво социологическо политическо обяснение на събитията,

развиващи се като масови протести в страната.

Започвайки с безспорната истина, че без протести демокрацията е мъртва, той после отива още „по-далеч”, обезсмисляйки  демократичните протести (забележете!, от името на всички българи, които уж минавали „лекичко  между границата натиск – рекет”). И ето че К.Стойчев, добавяйки думата рекет  с един замах на лявата ръка, образно казано, изтрива „аргументирано” от дъската това, което е написал по-напред с дясната си ръка за демокрацията  и протестите.

Вижте как се мъчи да представи и обясни като „рекет” справедливите по своята същност искания този полуграмотен „мъдър” социолог, каква демагогия и отвратително лицемерие се излъчват от думите му(цитирам):

„Рекет е винаги тогава, когато, протестирайки за нещо, ти прекрачиш границата и кажеш, "ако не... то...". Това не е демокрация. Това е рекет. Има ли "за" и "против" нещо, това е протест и е полезен за развитието на обществото. Но от факта, че аз протестирам и още 10 като мен, и още 10 хил. като мен, нищо не следва. Следва облагородяване на демокрацията, изявяване на гражданска воля, но това не може да бъде свързано със следното: ако ти не ме чуеш, аз какво? - ще ти счупя главата, ще ти заградя парламента, ще те убия. Тази граница не се разбира.”

 За сведение на този „социолог” рекет означава „Изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от органите на държавната власт.” (справка: Български тълковен речник). Терминът стана често употребявана дума от времето, когато върлуваха безнаказано по предприятия и пазари престъпните „борчески” групировки на мутрите. Очевидно за Стойчев справедливите искания на хилядите протестиращи са еднозначни с рекета на мутрите с дебелите вратове...

Всяка демагогия започва с някаква безспорна истина и завършва като умело замаскирано отрицание на същата. Това е характерен начин на мислене, изразяване и дискутиране в БСП. Заслушайте се и се вгледайте внимателно в речите, изказванията и писаниците на депутати и отговорни „другари” от левицата в електронни и печатни медии и ще се убедите сами. Питал съм се, какви са причините за този макиавелски стил на мислене... и действие? Мисля, че те се коренят в лицемерието, политическите интриги и многократно повтаряните лъжи , представяни за истини, и са изпитан прикрит начин за тихо измъкване „по търлъци” от трудни (напечени) ситуации. Столетната старица БКП/БСП е набрала много опит в това отношение.

Всеки масов протест е обществен натиск върху държавните институции, когато те нарушават демократичните правила на управление; когато тяхната политика поставя обществото  в предкризисно или кризисно състояние на битийния живот и съществуването; когато пред справедливите искания на протестиращите по заповед на многоцветните си олигархични господари  управляващите  издигат непрозрачна стена за своите намерения и действия; когато се опитват да печелят време, за да останат колкото може по-дълго на власт с помощта на богатия пропаганден  арсенал от демагогия, партийна социология, лъжи и празни обещания. Това са причините, които предизвикват масовите вълнения и протести на хората независимо дали са спонтанни или организирани. И ако властта не дава ухо на тези искания, ако се прави че не ги вижда и чува, ако управляващите се опитват да протакат и печелят време с дребни обещания, които не отстраняват  дълбоките причини за недоволствата, естествено е да се очаква протестите да придобият по-радикални форми. Тогава властите вадят прословутия коз „Провокатори”. С него те преследват най-малко три цели. Първата е да представят активните действия, като „прекрачване границата на Закона”, предизвиквайки отрицателни настроения сред част от населението и негативно отношение на европейската и световната общности към протестите. Втората цел е да създадат оправдателен повод за груби репресивни действия на полицията. Третата цел произтича от първите две – да предизвикат страх сред протестиращите и така да ослабят силата на протеста, а защо не и да го ликвидират. Наистина ли активните форми на протест са дело на външни провокатори? Аз лично силно се съмнявам. Когато напрежението в отношенията между правителство и протестиращи достигне онази „тънка” (според К.С.) критична граница , няма нужда да се промъкват сред тях специални „провокатори”, за да се стигне до сблъсквания с органите на реда и сигурността. Подобни трагични събития са се случвали и се случват неизбежно и в други страни по света на чисто психологическа основа. Това показват техните истории. В ситуации на върховно психическо напрежение емоциите на човешките маси трудно е, ако не  и невъзможно,  да се овладеят или контролират. Адреналинът в кръвта достига толкова високо ниво, че  разумът остава безпомощен и рухва пред първичните инстинкти и емоции. Достатъчно е един човек да изпусне нервите си, за да го последват в бързо нарастваща прогресия десетки или стотици други. Това са научно доказани факти. Според мен версията за някакви провокатори, промъкнали се сред протестиращите (кога и как?), е мит парексаланс, съчинен от правителството, полицията и ръководителите на МВР като аргумент за оправдание на проведената на 23.07.2013 г. брутална операция за пробиване на коридор за изтеглянето на депутатите от Народното събрание. По-горе в текста посочих какви са били неговите цели. В действителност истинските провокатори са правителството, управляващата тройна коалиция начело с БСП и послушният им парламент. Точно техните непрозрачни действия, лъжи, политически гафове и отвращаващи интриги и манипулации, сринаха тотално доверието на гражданите в управляващите и политическите партии и доведоха до февруарските и юнски събития под призивите „ОСТАВКА!” и „ВЪН ПОЛИТИЦИТЕ!” Това са факти и събития, които трябва да имат предвид.

 Цялата сегашна политика на правителството на Орешарски по същество е изнудващо погалване с кадифени ръкавици на българския народ. То играе на дребно с неговите насъщни нужди. Забележете, всичко се прави с поставяне на условия, за които отрано се знае, че са трудно  изпълними или малко и временно ефективни. И това ако не е печелене на време, за да остане колкото може по-дълго на власт, здраве му кажи! Примери много, те са известни: смешното нищожно понижение цената на тока (под 5%!) при почти пълен финансов фалит на НЕК, еднократни помощи на семейства за първолаците, залъгващи надбавки за майки с малки деца, лъжливи, успокояващи наивните стари хора по селата обещания, че ще им се вдигнат пенсиите и други подобни лъжи. А какво стана с написването на нов избирателен закон? Ами... нищо, съответната комисия „работела по него”. Работи, ама „под дюшек”, измисляйки си смешни поводи за протакане!  Всичко предлагано от правителството, както проличава, изисквало актуализация на Бюджета, теглене на 1 млрд лева заем - не ясно за какво - и още куп други условия.

Ето това се нарича истински държавен рекет. Не че предишните правителства са били „вода ненапита”, но орешарското е уникално, ненадминато по демагогия, популизъм, безочие и безсрамни лъжи...

Цялото интервю представлява една странна, меко казано, хаотична смесица на инфантилни мисли и разбирания за политическите и социалните процеси, извършващи се в страната, безподобен микс от нагли лъжи, лицемерие и демагогия. Като го чета, имам чувството че слушам глупостите и недомислиците в речите на Тато пред партийните конгреси. Но те поне се отличаваха с шопския си хумор и ме караха да се смея. От това интервю обаче ми се гади...

Ей, хора, граждани и на ЕС! Като един от милионите българи, опитващи се да оцелеят под юлара на олигархична власт, моето скромно обръщение и искрено пожелание към Вас е ДА НЕ ДОПУСНЕТЕ ДА ВИ УПРАВЛЯВАТ ПОЛИТИЦИ И ПРАВИТЕЛСТВА, ПОДОБНИ НА СЕГАШНИТЕ БЪЛГАРСКИ С ЗАПАЗЕНАТА МАРКА „ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ”.