2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Всичко има начало и край, но всеки край ражда ново начало.
Този е най-удивителния, най-значимия и двойнствен общ Закон в Космоса. Той е безпощаден в жестоката прекрасност на своето могъщество. Няма друг закон в Природата, който да е в основата на сътворението и разрушението, да е непреклонен Повелител на Живота и Смъртта, на радостта и скръбта, на щастието и нещастието...
...И когато в пъстрите ефирни чудности на съновиденията душата ми бъде обсебена от Повелителя, тогава смирено ще прочувствам неговото величие, неговата сила и жестока красота. Тогава освободеният ми дух, реейки се безнаказано в един хармоничен свят, ще търси и ще намери най сетне онова отдавна изгубено в духовния хаос на земята вълшебно ключе на обичта и доверието, с което ще отвори високата порта към истинската, безусловната и вечна Любов. Неее, няма грешка! ТЯ наистина няма край, защото е единствената неустоима и неуправляема духовна сила, над която Повелителят няма власт... и затова съм му безкрайно благодарен!
Само да попитам за Повелителя. Това Той ли е? Твореца на всичко видимо и невидимо, извора на Вярата, Надеждата и Любовта или е студеният Вселенски разум?
Има значение за осмислянето на текста (за мен)
Хубав ден!:)
Само да попитам за Повелителя. Това Той ли е? Твореца на всичко видимо и невидимо, извора на Вярата, Надеждата и Любовта или е студеният Вселенски разум?
Има значение за осмислянето на текста (за мен)
Хубав ден!:)
О, Лили, не бих искал да влияя неволно или нарочно на каквото и да е осмисляне на текста. Всеки прочел го, има пълната свобода да го разбира и осмисля така, както сърцето и душата му повеляват...
Но ще ти дам един жокер :) Дали Вселенският разум е "горещ" или "студен", няма никакво значение за нашето сътворение и съществуване, за всичко видимо и невидимо. Има неща непосилни и неподвластни на нашия разум...
Сега се надявам, че ще осмислиш текста и дано не ти се наложи отново да избрисваш "умния" си коментар:)))
Ден хубав и за теб!
В Портите на дракона или Пътеките на неназовимото, в погледа отстрани на собственото ни Дао дъ Дзин /Път и Постигане/, в бушидото на вглъбената самота или в достигнатото Агапе, можем да просветлим цяло-части от себе си, които са готови да творят чудеса, узнали всичко: от първичното разбиране до даоса /естествения ход на нещата/.
Любовта е справедливо въздаяние. Нейната природа се нарича Отдаденост. Очакването и случването й са мизансцен на щастието.
В любовта всяка последица се преживява стократно по-силно и драматично отколкото в обикновеното живеене, защото тя, бидейки единственото ни пълноценно осмисляне, е най-висшата Доминанта в този Космос.
Еххх, Любовта... правечната! :)))
"Главата зашуми ли ви приятно,
и забуксува нещо паметта -
послушайте, туй химн е на кръвта...
О, музика, далечна, непонятна!"
Пол Верлен
В Портите на дракона или Пътеките на неназовимото, в погледа отстрани на собственото ни Дао дъ Дзин /Път и Постигане/, в бушидото на вглъбената самота или в достигнатото Агапе, можем да просветлим цяло-части от себе си, които са готови да творят чудеса, узнали всичко: от първичното разбиране до даоса /естествения ход на нещата/.
Любовта е справедливо въздаяние. Нейната природа се нарича Отдаденост. Очакването и случването й са мизансцен на щастието.
В любовта всяка последица се преживява стократно по-силно и драматично отколкото в обикновеното живеене, защото тя, бидейки единственото ни пълноценно осмисляне, е най-висшата Доминанта в този Космос.
Еххх, Любовта... правечната! :)))
"Главата зашуми ли ви приятно,
и забуксува нещо паметта -
послушайте, туй химн е на кръвта...
О, музика, далечна, непонятна!"
Пол Верлен
Така е,Дела. Познанието на Хомо сапиенс, тръгвайки от нулата, върви по един възходящ във времето път, пресичащ пропасти и върхове, който безкрайно (асимптотично) се приближава към една безкрайно отдалечена недостижима - границата на общата вселенска Информация, или когнитивната граница на Висшия Разум. Човешкият разум, респ. човешката и всяка друга цивилизация, не е в състояние да я достигне поради действието на Закона за Началото и Края. Всяка цивилизация, като система, има своето начало, максимум в развитието, упадък и е обречена на гибел. Краят слага началото на нова цивилизация и познанието започва пак от нулата...
Темата за Любовта е много обширна и може да се обсъжда в различни аспекти. Благодаря ти, че направи съществено допълнение в най-важния й аспект - духовния. Но същността, механизмите и непреодолимата сила на въздействие на Любовта все остават неясни и спорни. И стихът на Пол Верлен го потвърждава...
Дааа, близка ми е цитираната в коментара ти мисъл на Емерсън. За мен е важна и още едно негово просветление:
"Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки да задоволите собственото си любопитство."
Поздрави!
Възход и падение...
Човечеството преживя началото на своето духовно израстване, но защо ли си мисля, че няма да доживее неговия край?...
Поздрав!