Хиляди страници, стотици научни, философски и всякакви други публикации са посветени на това „мистично” его, същността на което не е прозряна напълно досега, въпреки че е доживотен спътник на всеки човек. Няма ясно и точно определение на егото. Видни учени и философи, посветили десетки години за наблюдения и анализ на тази  структура на психиката, създадоха няколко теории, но нито една от тях не е дала категоричен строг научен отговор на въпроса „Що е его?” Доказателство е фактът, че всяка от тях дава различни философски тълкувания на Егото, докато шопът е категоричен: Е па... такова животно нема!

Питам се защо? След като няма ясно определение на егото, нищо чудно, че има непълни и често противоречиви теоретични представи за неговата същност. Например, казват, че егото идентифицира личността, че личността се изявява чрез своето его, т.е. егото е АЗ и личността е в егото. Това е вярно, но личността не може да се отъждестви само с егото по простата причина, че то е една от многото градивни тухли, заложена в основата на духовната, психическата надстройка в личността. Що за личност, например, може да идентифицира егото в едно тригодишно дете? Съзнавайки изключителната сложност и комплексност на егото, именити психоаналитици, психотерапевти и философи, като Зигмунд Фройд, Ерик Бърн и други, в своите изследвания го разделят на три взаимодействащи елемента, които съставят основата на техните теории за егото. Няма да се спирам на тях, но ще изкажа моето скромно мнение за тази „делба”, според личните ми представи за същността на егото и неговата роля в социалното поведение на човека и личностните взаимоотношения. Съзнавам, че съм много под интелектуалното ниво на споменатите учени, което не е пречка да имам собствено мнение. Далеч съм от мисълта, че мога да дам точна дефиниция за егото.  За мен то е един комплекс от противоречиви чувства и емоции, идеи, желания, инстинкти, условни и безусловни рефлекси, потребности от изява или усамотение, способност за абстрактно и логично мислене, възможност за преценка и разграничение на вътрешните  абстрактни мисловни образи от сетивните образи от външния свят. Съвкупността от тези елементи, взети в различни комбинативни съотношения, придава на егото онази учудваща противоречивост и уникалност, която може да се забележи, не винаги разбира се, при бърза промяна на ситуациите в личния (семейния) бит или в социалния живот. Въобще Егото, като единно ЦЯЛО в психиката, е противоречиво, рационално и ирационално. Пример: Човек може съзнателно да мрази и в същото време дълбоко в душата си неосъзнато да обича. Друг пример: Няма практикуващ бънджи или парашутни скокове, който  да не обича тези екстремни видове спорт. Той скача, заради няколкото секунди неописуемо преживяване в безтегловен свободен полет, но в мига на скока неизбежно изпитва едно неясно инстинктивно чувство на страх, което през време на скока е заглушено от емоционалното удоволствие от високия адреналин в кръвта.

Не разбирам защо егото трябва да се дели на части, когато те реално съществуват съвместно в едно цяло, взаимодействат и се проявяват като различни функции на цялото. Например, от една страна либидото(неосъзнатият полов нагон), страхът, гневът, агресивността, омразата, завистта и ревността, и от друга страна осъзнатият контрол, управляването на чувствата без да бъдат потискани, способността за абстрактно и логическо мислене. Всички те са резултат на еволюционното развитие на противоречивото его, няма значение как ще го наречем.

Егото е в характера и характерът е в егото на човека. То участва в изграждането на характера и се проявява чрез него. Но и характерът може да повлияе на егото, като го променя или „укротява” подобно на опитомяване на див кон. И понеже в характера на всеки човек има както положителни, така и отрицателни (лоши) черти, егото би трябвало да съществува едновременно като два противоположни типа. Аз ги наричам позитивно или нормално его и негативно или злокачествено его. Моята идея е, че двата типа съществуват съвместимо във всеки човек, но в различни пропорции и на различни нива на активност, които е възможно да се  промЕнят съзнателно или инстинктивно при определени ситуации. Според мен те са хранилища на вечните, еволюционно променящи се противоположни нравствени категории добро и зло в цялата им пъстрота и нюансираност.

Егото, казват, много обичало да „критикува”, нямало „мяра”в това „пъклено” деяние. И по-нататък:

 

Егото не трябва да се слуша, когато крещи и обвинява. Тогава трябва да го наблюдаваме като едно невръстно капризно дете, без да се поддаваме емоционално на неговия натиск. Тогава то ще усети нашата духовна сила и ще се откаже да ни критикува... Във вселената няма добро и зло, правилно и неправилно. Всичко е относително!

Това са част от проповядваните може би с добри намерения съвети, облечени и нагиздени с красиви емоционални затрогващи слова.Много интересно! Нали егото идентифицира личността, АЗ-ът? Следователно, то няма как да критикува себе си, но може да критикува чуждо его. Има съществена разлика между „да ни критикува” и „критикува”. То не   е  втора „личност”, съществуваща някъде в собственото АЗ. Човекът е  АЗ-а, и той като психическа структура е егото. Иначе трябва да признаем, че съществува или има предпоставки за  шизофренично разделение на личността...Да, егото (личността) обича да критикува чуждото его, особено когато са налице две значими (релевантни) противоречащи си познания, идеи, теории, убеждения или информации .Тогава, както казва Л.Фестингер,  неминуемо изниква психическо напрежение (дискомфорт) и в двата АЗ. Например, ако една идея на Субект А противоречи на убежденията или знанията на Субект Б, нарушавайки установената вътрешна хармония/равновесие на елементите на неговите убеждения или знания, той изпада в състояние на психически дискомфорт. За да го намали или възстанови нормалното състояние, Субектът Б започва да възразява, т.е. „критикува” идеята на Субекта А, търсейки някакъв компромис. В този смисъл не виждам нищо лошо, когато едното его критикува другото его. Що се отнася до „мярата” в критиката, тя е субективно понятие и границите й се определят от нивото на активност на негативното его. Колкото по-силно и по-активно е, толкова границите са по-тесни.

 

Дали ще го „слушаме” или не, зависи за какво „крещи и обвинява”. Ако крещи срещу неправда, несправедливост, измама, предателство, по-добре е да го оставим да крещи и обвинява. Справедливостта, равновесието, истините, не се постигат със „смирено” его... 

 

Духовната сила не може да се откъсне напълно от егото по простата причина, че то самото включва в себе си елементи на духовността – милост, състрадание, стремеж към самоусъвършенстване и познание, вяра, доброта, великодушие, смирение...Казано просто, всеки човек има поне едно мъничко зрънце духовна сила и той може да я открие и осъзнае, ако преживее някакъв катарзис. Егото не е тъждествено на  егоизма и егоцентризма. Ето защо лекомислено е да го възприемаме само като негативен елемент на психиката, да му приписваме всеобхватна, коварна и опасна многолика роля в нашия живот. Затова то е противоречиво – добро и зло, а те съществуват със сигурност на нашата планета въпреки тяхната относителност, защото цялата Вселена е противоречива.

Човек с „широка душа” и много добродетели в нормална обстановка може да се превърне за секунди в безмилостен лош човек при самозащита от нападение. Някъде бях прочел следната мисъл, която много ми допадна (цитирам по памет): Всеки човек е малко или много добър, зъл, състрадателен, злопаметен, щедър, морален, неморален...С други думи, „В човека е заложено ВСИЧКО от ангела до дявола”, както  беше написала една психоложка в своя блог. ВСИЧКО това са светлите и тъмни багри със своите милиони нюанси, сенки и полусенки на една загадъчна, незавършена психокартина, наречена ЕГО. Така мисля аз. А вие?

Поздрави засега:))

според това дали е много или малко егото:)))

Ако съм те разбрал правилно, ти оценяваш човешкото в човека по големината на неговото его:)))
Щеше да бъдеш права, ако егото се състоеше само от минуси.За щастие, в него има и много плюсове. Затова то е противоречиво. Мисля, че ясно съм го написал в постинга. Егото не е равно на егоизъм или егоцентризъм.

Интересен анализ. Може би защото за мен е нов. Не съм си поставял за цел да анализирам понятието „его”.Иска ми се обаче да споделя с Вас, че твърдението Ви „Във вселената няма добро и зло, правилно и неправилно. Всичко е относително!” звучи доста невярно. Защо ли? Защото, ако не ме лъже паметта, във философията се среща едно твърдение ”Движението е абсолютно, а покоят е относителен”. Това твърдение аз винаги съм го приемал за вярно. А сега Вие твърдите „Всичко е относително”. Това ми дава основание да си мисля, че някъде в анализа си грешите.

Трябваще първо да тествам за цензуриране. Здраве да е. Дано коме3нтарът ми Ви свърши работа.

Mnogo e slojno da tvurdim ,4e poznavame sebe si,kato dux i kato materiq..Tolkova mnogo ne6ta se pi6at sega novi i se otri4at stari....ni6to 4udno sled vreme egoto da go opisvat i kato kompiuturen virus..sled kato jivota ni ,su6testvuvaneto ni se opitvata da otujdestvqt s xolograma...:)))
ne misli6 li..4e ni6to ne znaem ve4e..koe e vqrno i koe ne?:)))

Мисля, че в дадени моменти си е наложително човек да го има. Лошо е, когато е заслепение в очите на притежаващия го.

Здравейте!
Абсолютно сте прав! Но твърдението, че
„Във вселената няма добро и зло, правилно и неправилно. Всичко е относително!” НЕ Е мое . То е цитат от постинга на една дама (премълчавам ника й от деликатност), но ако се поразровите по темата за егото в Блог.БГ ще откриете коя е тя. Моля Ви, прочетете внимателно оцветения в синьо текст и следващия анализ и тълкуването му от мен.

За каква "цензура" става дума? Единствено в този постинг съм принуден да изключа анонимите. Вашият коментар не се нуждае от цензура! Напротив, вие сте напълно откровен реалист и аз съм ви благодарен за това ;):)

Егото като компютърен вирус?! :))) Това е оригинално хрумване, Милейди. То вирусите вече превзеха света. Проблемът е, че окупират постепенно и мозъците ни...
Като материя мисля, че познаваме себе си, но като дух...ТУК едва ли можем да се само познаем...Вярното и не вярното, и те са като позитивното и негативното его :)). "Битката" помежду им е откак се е появил Хомо Сапиенс. Не се отчайвай :)))

Права си. Така мисля и аз :)

Ще следя за compassion, за да видя как ще се развие дискусията.
Иначе - егото си е хубаво нещо щом не пречи на развитието и духовното ни израстване. Животът е цветен и изпълнен с нюанси!

Хубав уикенд:)))

Тили, ама защо ще следиш само compassion? :)) Постингът ми е отворен и за всички съблогери, които може да имат различно от моето мнение за егото. Изглежда обаче, че има хора, които искат да внушат, че дискусии с мен е безполезно да се водят, понеже съм искал да се "самодоказвам", да "обиждам", да прескачам "мярата за критика" и да отхвърлям чужди мнения...Много странно, бих казал силно егоистично внушение и разбиране за дискусия и обсъждане въобще, та затова трият и са ми обещали да трият яростно всички мой критични коментари...:))) Па нека ги трият, щом мислят, че по този начин се стига до истината. Затова вече реших да си изказвам мнението в собствения блог. Аз трия в него само злобните коментари, нараняващи достойнството и честта на автора и коментиращите.
Дааа, животът е интересен, защото е цветен с безброй нюанси...Хубаво си го казала. И егото е цветно, нали?:)))
Благодаря ти за оценката на постинга и участието, надявам се, че няма да избягаш от евентуална дискусия :)))
Хубава неделна почивка!

Съжалявам, но моят блог не е гише за оплаквания от личен характер, като например че сте загубили част от безценното си време да пишете коментар, за публикуването на който се иска да се логнете с потребителското си име и парола. Всеки блогер, включително и Вие, има право да се възползва от тази опция по свои съображения. Това, че не сте обърнал внимание на пояснителния надпис най-долу, под коментарите, си е ваш пропуск и няма за какво да ми се оплаквате и сърдите.
И още. За да се отличава ТОЧНИЯТ цитат от приблизителния, той се поставя в кавички или се посочва името на автора. Те показват, че лицето, което го цитира, НЕ Е неговия автор. Когато ПРИБЛИЗИТЕЛНО се цитира някой автор/и, кавички не е задължително да се поставят, но е задължително да се покаже, че текстът НЕ принадлежи на този, който го цитира.По този начин, ако е допусната някаква грешка, тя остава за сметка на цитиращия.
Поздрави!

Честита Баба Марта, томич! Здраве и щастие! :))

Зарадва ме!
Да ти е честита и на тебе, от здраве и щастие да не се отървеш! :))

Няма да анализирам и да давам мнение, само ще кажа, че в този свят има и добро и зло.Ако го няма едното, няма да оценим другото.
Всъщност, исках да кажа, че този блог ми хареса!:-)

Радвам се, че ти е харесал! :)

Много добре си го написал. Напоследък непрекъснато се мъча да вляза в синхрон с егото си:) Дори си мислех да направя и аз подобен анализ, но ти си се справил отлично.

Благодаря, джейм!
Мисля, че темата за егото е много обширна и едва ли някой би се справил"отлично" с нея, още повече, да овладее напълно и да влезе в синхрон с егото си, както казваш. Аз лично не вярвам да има такива хора, и всеки който се мъчи да убеди други, че това е постижимо, просто ги заблуждава. Или ако има, те клонят към егоцентризъм...

Постинга ти е интересен дори и за хора далеч от философската материя , като мен.
Тъйй като в живота всеки един от нас проявявав себе си чрез делата си неминуемо те отразяват и нашето его, тоест кои сме ние в собствените си очи.Егото според мен е нашата представа за нас самите.
Чувала съм да казват :"Той има силно его"Бих казала , че егото се проявява чрез самочувствието.Всъщност , мисля че не е важно да се формулира точно егото , колкото е важно да се осъзнае , как неговата проява врияе на нажия живот и на отношенията с околните.Как контролираме нашето его и как го изграждаве.Кои са външниште фактори ?На тези въпроси съм търсила отговор за себе си.Има доста примери , които са ми дали да разбера , как неправилно проявеното его може да навреди на отношенията- например егоизма.Обратно един алтруист не държи на егото си и щедро се раздава.Ето това са част от моите мисли.
Поздрав

В този смисъл те отразяват нашето его и нашата представа за него.Самочувствието без нужното покритие, грандоманията, измамният усет "морето е до колене", самовнушението за величие и уникалност несъмнено са отражения на негативното, злокачественото его. Почти винаги те водят до трагизъм в живота на една личост както в индивидуално, така и в социално отношение. Егоцентризмът или егоизмът са неизбежни следствия от неконтролируемото злокачествено его в характера на човек.
Изграждането и постоянното контролиране на егото започва с възпитанието - един от най-важните външни фактори - още през първите 7 години на детето. Без да изключвам влиянието на семейната и социална среда, от този фактор най вече зависи дали положителното или негативното его ще преобладава и определя характера на бъдещата личност...
Благодаря ти, Мерита, за откровено изказаните мисли, които принципно не се различават от моите!
Поздрав