Напъ-ъъването е естествен физиологичен процес, при който човек изпитва смесени и противоречиви чувства: радост, че най-после ще се отприщи...; болка и тъга, че ще загуби нещо от собственото „аз”, в което е вложил толкова средства и усилия; яд, че ще прахоса част от безценното си работно време; утеха, че все пак ще свърши някаква полезна за себе си работа; гордост, че проявява воля и настойчивост; надежда, дааа, надежда, че неприятното задръстване няма да се повтори и, когато напъването приключи, той ще изпита облекчение на душата си, а защо не и на съвестта си - нали се противеше и мръщеше на всякакви рецепти, лекарства и съвети. Беше се запънал като магаре на мост и резултатите не закъсняха. Нощем се будеше по никое време от тежки извънземни кошмари, целият облят в пот. Отиваше, треперейки, до тоалетната с мъничка надежда, полагаше там жалки усилия, размишляваше защо светът е така лошо устроен, ала уви... Най-накрая не издържа – поддаде се на съветите на жена си и изпи горчивата чаша...Така е с нас хората. Уж си мислим, че сме добре, пък то става още по-зле.

Ако беше само един човек – хубаво, ами то цялото ни общество, целият свят се напъва! Едни по-слабо, други по-силно.

Едни се напъват  как да ядат по-малко или повече, други се напъват как да отслабнат, трети напразно се напъват да изглеждат умни, четвърти залудо се напъват да не кажат нещо глупаво. Има и такива, които симулират, че се напъват и за да не ги мъчи съвестта си завързват очите с черна панделка с мънички дупчици, та да не им се изпотяват...

Има много хора, които чрез напъване изкарват някоя и друга пара, както и хора, които без никакво напъване прибират тая пара. Има напъващи се персони, които с пот на лицата се мъчат да докажат че всичко им е наред. Уви, без полза, щото има набюдаващи, които без напъване право в очите им казват, че не са у ред. Срещал съм хора, които искат да си кажат болката и къде ги боли, ала други неистово се напъват да им докажат, че не ги боли. Е, то не може иначе, нали трябва да има равновесие, баланс в тоя свят!

Най-силно се напъват управляващите и чиновниците, а о тях най-силно нашите.Поне да имаше за какво, а то...Едни се напъват яко, за да ни убедят, че черното е бяло, но има и напъващи се, които ни убеждават  в обратното, - че бялото било черно, макар да виждаме, че бялото посивява все повече и повече. Всички от напъване обаче почват да заекват, че дори крокодилски сълзи им потичат, само и само за да докажат, че са прави, че имат големи заслуги (в миналото) към държавата и обществото, а сега незаслужено са обвинявани в корупция, далавери, измами, кражби, че са невинни, честни и непорочни като девици. И понеже забравят, че са седнали на място за напъване, току бършат очите си за по-голям ефект, от което още по-силно реват...Да, ама като ревеш, онова, другото твое „аз” се инати още повече и не ще да излиза...Абе това си е истинска трагедия, не е за завиждане! Размислиш ли малко, почваш да се питаш: Ама чакай сега, за какво реват? За загубеното време и че не могат да свършат някаква полезна работа ли? Или за това, че може да останат половината на „аз”? За първото нямам представа, защото не съм ревизор. Виж, за второто... тука имат основание да реват. Сигурно си представят какво би станало или най-точно какво би останало, ако се наложи втори път да се напъват?  Е тогава вече и аз ще заплача... от радост.  Гордостта и утехата на политиците е, че са проявили воля и настойчивост да седнат и убеждават обществото колко са прави.
Преди ден-два обикалях кварталния пазар да търся боб, приял ми се беше. Душата ми копнееше, дето се казва, за едър, бял лесно увиращ боб. Да си призная, изборът на толкова просто нещо се оказа много труден. Всеки, ама всеки от сеир...пардон, сергиджиите и мургави и бели, се напъваше да ме убеждава, че неговият боб най-бързо увирал и бил най-сладкия. Накрая махнах с ръка и си купих половин кило. Не че повярвах 100% на рекламата, но нямах избор или по-точно имах неограничен избор. Няма да казвам колко време вря този боб, но след като излапах пълна паница, душата ми се облекчи и не стана нужда да се напъвам... Както се казва, всяко зло за добро.

Та като отворих дума за напъването, с него искам и да завърша.

Тая дума има мнооого дълбок смисъл. Има такъв лаф: Светът е оцелял, защото се е смял. Нищо подобно. Светът се е напъвал за да оцелее. Напъването е много полезно, защото има оздравителен ефект. С негова помощ човек се освобождава от вредната за организма му физиологична шлака, а обществото – от отравящата го социална шлака. Разликата между двата вида шлака по принцип не е голяма. Първата е продукт на естествени обменни процеси в човешкия организъм, другата се образува в резултат на изкуствен метаболизъм, предизвикан от склонността на обществения организъм да проявява търпимост и нехайство към болките си. Много неприятни и нежелани процеси почват да текат, когато вследствие на нехайство шлаките се запекат. В този случай лекарите предписват известните слабителни средства. Макар и горчиви, в повечето случаи имат ефект. Лошо става, когато и те не могат да помогнат. Тогава се налага да се правят разни хирургически операции...

От всичко казано досега може лесно да се извади заключение, че голямото напъване трябва да се прави редовно и систематично, без значение дали е човешко или обществено. За жалост много политици се инатят и после, като стане белята, виновни им били хората... Майтап бе!

 

Но за да се прази поредността и да не станем за резил, добре е преди това да се свалят панталоните. Несвалянето понякога се обърква със запек поради лепсата на видим ефект. Но в същност знае ли човек???

но сега ми щукна в главата, че тази превантивна операцияе е чудесна алюзия за приказката Царят е гол...
Приятна вечер!

И приятно четиво.
Поздрави!